Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Велико Търново, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10065/2020 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационна жалба
на „ВИНПРОМ СВИЩОВ“ АД, със седалище и адрес на управление град Свищов, улица „33-ти
Свищовски полк“ № 110, представлявано от изпълнителния директор В.Г., чрез ***В.
от САК, против Решение № 104/18.11.2019 година, постановено по НАХД № 206/2019 година по описа на Районен
съд – Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 93/30.05.2019 година, издадено от главния
директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на
Агенция Митници, с което на касатора на основание чл.128, ал. 2 във вр. чл.126, ал.1, т. 2, пр. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева и на основание чл.124, ал.1 във вр. чл.126, ал.1 от същия закон е отнета в
полза на държавата стока – предмет на извършеното нарушение - 45 340 литра червено вино от прясно
грозде, различно от пенливите, в съдове с вместимост, превишаваща 10 литра, с
действително алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се и необоснованост на обжалвания съдебен
акт. Според касатора районният съд като е приел, че издаденото НП е
законосъобразно въпреки че правилната форма изпълнителното деяние по чл. 126,
ал. 1 от ЗАДС е „продажба“ на акцизна стока, а не квалифицираното от АНО - „превоз“,
е накърнено правото на защита на санкционирания и възможността да разбере за
какво нарушение е ангажираната неговата административнонаказателна отговорност.
Допълва, че с подмяната от страна на съда на приетата от АНО правна
квалификация на нарушението съответно на релевантните по делото факти и
обстоятелства, които са предмет на установяване в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита,
че като е приел за неприложим чл. 28 от ЗАНН, без да изложи конкретни мотиви в
тази насока, въззивният съд не е осъществил съдебен контрол за
законосъобразност във връзка с цитираната разпоредбата. От настоящата инстанция се иска обжалваното решение и
потвърденото с него НП да бъдат отменени. В съдебно заседание касаторът, чрез ***В. от САК поддържа
жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Агенция
„Митници“, се представлява от ***Й., която взема становище за неоснователност
на казационната жалба. Моли съда да потвърди решението на РС – Свищов по
съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за две съдебни инстанции и командировъчни
разходи в размер на 100 лв. съгласно приложения списък на разноските и
командировъчна заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново намира касационната жалба за основателна.
Счита, че нарушението, за което е санкциониран касаторът не е доказано от
събраните по делото доказателства. Това е видно и от мотивите на съдебните решения,
тъй като съдът приема, че е налице друга форма на изпълнително деяние. Излага, че дори да се приеме, че е извършено визираното
в НП нарушение, то с оглед обстоятелството, че дължимият акциз е нула лева, в
случая е следвало да бъде и приложена разпоредбата на чл. 126 „б” от ЗАДС или
чл. 28 от ЗАНН. Като не е сторил това, административнонаказващият орган е
допуснал съществено нарушение, което води до отмяна на НП. Поради това,
предлага съдът да отмени решението в частта на наложената
санкция. В частта относно чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, счита решението за правилно,
поради което предлага съдът да го остави в
сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Това, че въз основа на едни и
същи доказателства касаторът и съдебният
състав достигат до различни изводи, не е основание да се твърди, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила.
В касационната жалба са наведени оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение на Свищовския районен съд, но съгласно
нормата на чл.220 от АПК, приложима по силата на чл. 63 от ЗАНН, фактическите
установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол. От друга
страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено
законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо.
Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови
фактически установявания респ.решението на въззивния съд да бъде отменено
поради необоснованост.
В хода на производството пред
районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа
страна е установено следното:
Не е било спорно, че „Винпром Свищов“ АД с ЕИК ********* е лицензиран
складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 от ЗАДС с идентификационен номер на
лицензиран складодържател BGNCA00070000 по силата на лиценз за управление на
данъчен склад № 93, издаден от Агенция „Митници“. Мястото на осъществяване на
дейността е данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00070001 и адрес гр.
Свищов, ул. „Тридесет и трети Свищовски полк” № 110. На 28.09.2018 г. между „Винпром Свищов“ АД, в качеството на
продавач, и „Винекс
Славянци“ АД, като купувач, бил сключен
Договор за покупко - продажба на
наливно вино. В изпълнение на договорните отношения, сутринта на 29.10.2018 г., в данъчния склад в град Свищов, стопанисван от „Винпром Свищов“ АД, пристигнали два товарни автомобила
съотвено с рег. № *** и рег.№ *** - влекач и полуремарке - ***, собственост на „Винекс Славянци“ АД,
придружени от технолог на купувача. Тъй като методът на замерване на
количеството източено от съдовете за съхрание вино във „Винпром Свищов“ АД не бил точен – имал отклонение
от 2%, било организирано претегляне на камионите преди да
се натоварят на кантар в близост до данъчния склад, в края на град Свищов, ул.
„Патриарх Евтимий“, в посока към град Велико Търново. Впоследствие, камионите
се върнали в склада на „Винпром Свищов“ АД, където били натоварени със с 45 340 литра червено вино от прясно
грозде, различно от пенливите, с алкохолно съдържане по обем 13,7% vol.,
дължащо се изцяло на ферментация. След като били пломбирани с пломби на
продавача, товарните камиони излезли от данъчния склад на продавача, за да
бъдат претеглени пълни на кантара в близост, след което се върнали отново в
данъчния склад на продавача. През това време за извършване на проверка в
данъчния склад, стопанисван от „Винпром Свищов“ АД в град Свищов, били изпратени митнически служители от ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ в ЦМУ,
Агенция :Митници“, които след като се запознали с горната фактическа
обстановка, извършили проверка на тетрадка на охраната за пътни превозни
средства, които влизали и напускали територията на данъчния склад и
констатирали, че за дата 29.10.2018г. няма направен запис до 13.00 часа, а в
16.50 часа имало записвания с поправяне на часовете. В хода на проверката било
установено, че за превозваното количество 45 340 литра вино няма съставени
или издадени данъчни документи по ЗАДС или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Издаден е протокол за извършена проверка № 18BG9999A039088 от
29.10.2018г., като стоката е иззета с опис за иззети акцизни стоки, неразделна
част от протокола. Взети са три броя сборни проби, описани в Протоколи с № 89,
90 и 91 от 29.10.2018г., резултатите от които е обективиран в митнически
лабораторни експертизи № 04_31.10.2018/21.01.2019г., № 05_31.10.2018/21.01.2019г.
и № 06_31.10.2018/21.01.2019г. Според лабораторния анализ изпитаната проба
представлява червено вино от прясно грозде, различно от пенливите, в съдове с
вместимост, превишаваща 10 литра, с действително алкохолно съдържание по обем
13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация.
При условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в присъствието
на представител на нарушителя „Винпром Свищов“ АД и на свидетел е съставен АУАН № 136/28.01.2019 г., предявен за
запознаване и подписан без възражения от представителя на дружеството. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено
Наказателно постановление № 93/2019 г. от 30.05.2019г. на главен директор на
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ (МРР) в Централното
митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници“ Г.Г.на основание чл. 128, ал.2,
вр. чл.126, ал.1, т.2, пр.1 от ЗАДС за извършеното нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС, с което на дружеството - жалбоподател е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лв., а на основание чл.124,
ал.1, вр. чл.126, ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката - предмет
на извършеното нарушение - 45 340 литра, съгласно измерените физико-химични
показатели и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на
Глава 22 на КН и ЗАДС, представляваща червено вино от прясно грозде, различно
от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с действително
алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация.
При
така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени и
гласни доказателства, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на обжалваното
пред него НП. Съдът
е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, като от формална страна АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. По същество е изложил мотиви, че в конкретния случай и с оглед
представения договор за покупко-продажба между „Винпром Свищов“ АД и „Винекс
Славянци“ АД правилната форма на изпълнително деяние по чл. 126 от ЗАДС е
„продава“, но въпреки това не е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
след като нарушението е подведено по същата правна норма. Отделно от това е
установил и че дружеството е извършило превоз на процесната стока от собствения
си данъчен склад до мястото на претегляне на стоката и обратно, движейки се в
град Свищов, но без документи по ЗАДС. Въззивният съд е намерил, че наказанието
е правилно индивидуализирано по вид, в предвидения от закона минимален размер.
Изложил е съображения за правилното приложение на разпоредбата на чл.124,ал.1
от ЗАДС като е отнет в полза на държавата предметът на нарушението. Изложил е
мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление.
Така постановеното решение е
неправилно в частта,
в която Районен съд - Свищов е потвърдил наказателното постановление и
наложената с него имуществена санкция.
Настоящият
касационен състав намира за безспорно установено по делото, че касаторът „Винпром Свищов“ АД е лицензиран складодържател, за което е
издаден лиценз за управление на данъчен склад № 93/27.06.2006г. от Агенция Митници и в това му качеството е
извършена проверка от страна на митническите органи на основание чл. 102 и сл. от ЗАДС относно спазване на разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС, за което е съставен за Протокол за извършена проверка № 18BG9999A039088/29.10.2018г.
Съдът споделя
изводите на на РС – Свищов
относно изпълнението на съществените изисквания относно формата и съдържанието
на АУАН и НП, установени в разпоредбите на чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Отговорността за извършено административно нарушение се ангажира с издаването
на НП и то трябва да съдържа пълно и точно описание на извършеното нарушение
съгласно чл. 57, т. 5 от ЗАНН, а не постановеното при оспорването му съдебно
решение. Съдът намира, че констатираното нарушение е изчерпателно описано по начин, позволяващ на санкционираното дружество да разбере всички съставомерни елементи на
деянието, за извършването на което му е наложена имуществена санкция. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
надлежно връчени на законния представител на „Винпром -
Свищов“ АД, с оглед
гарантиране на неговите права във всички фази на административнонаказателния
процес. В съдебното производство, образувано пред районния съд във връзка с
оспореното наказателно постановление, жалбоподателят е реализирал процесуалните
си права в пълен обем, в съдебно заседание е представляван от упълномощен защитник, представял е
доказателства и съдът е уважавал всички негови доказателствени искания и т.н. Предвид
изложеното, съдът намира, че не е накърнена възможността на касатора да разбере
за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, още по-малко е била препятствана възможността му да реализира
правото си на защита в пълен обем.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
на районния съд, че по същество извършеното от касатора деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, е безспорно доказано. Нарушението
по чл. 126 от ЗАДС може да бъде осъществено с различни изпълнителни деяния и законодателят не е ограничил субектите на това
административно нарушение, посредством посочване в състава му на допълнителни
признаци, поради което доводите в касационната жалба в тази им част са неоснователни. В
конкретния случай, от начина, по който е описано извършено от лицензирания
складодържател административно нарушение в АУАН и НП административният орган
ясно е посочил, че формата на изпълнителното деяние е превоз на акцизна стока
(45 340 литра), представляваща червено вино от прясно грозде, различно от
пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с действително алкохолно
съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация, без документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Събраните
по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че към момента на митническата
проверка на 29.10.2018г. дружеството „Винпром Свищов“ АД, представлявано от
изпълнителния директор В. Г., е осъществило превоз на акцизни стоки, без
данъчен документ по ЗАДС, фактура и т.н, от стопанисвания от него данъчен склад
в град Свищов до намиращото се в близост, извън данъчния склад, кантар за
претегляне на превозваното количество вино, след което е било транспортирано обратно
в данъчния склад с цел предаването му на друго лице във връзка със сключен
договор. Вмененото нарушение е формално и самото констатиране на превоз на
акцизни стоки без данъчен документ е достатъчно основание за обосноваване на
административнонаказателната отговорност.
Независимо от горното, съдът намира, че са
налице предпоставки за прилагане на нормата на чл. 126б от ЗАДС. Самият
законодател с изменението на чл. 126б, ал.
1 от ЗАДС (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
доп., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) предвижда за маловажни случаи
на нарушения по чл. 118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването
им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите,
установени в чл. 39, ал.2
от ЗАНН, като ал. 2 на същия текст (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) посочва
точно кои нарушения са маловажни - тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв. В случая конкретно и обективно самият закон е определил
параметрите на деянието, което съставлява маловажен случай. Нормата е с
тълкувателен характер и с нея законодателят изяснява термина „маловажен случай“
за целите на ЗАДС и конкретно за посочените в тази норма нарушения, с което
елиминира възможността за друго тълкуване на това понятие. При това положение
единственият определящ критерий за маловажността е обективен и той е размерът
на дължимия акциз за стоките - предмет на нарушението, а други критерии и
обстоятелства, свързани с личността на нарушителя, наличието на предишни
нарушения, извършени от него, подбудите и мотивите за извършване на нарушението
и т.н., са неприложими относно визираните в чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС нарушения. Съгласно
чл. 31, ал.1,
т.2 от ЗАДС акцизната ставка за вино е 0 лв. за 1 хектолитър.
Съгласно чл. 41 ЗАДС
размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по
акцизната ставка. Данъчната основа за виното е количеството хектолитри завършен
продукт съгласно чл. 28, ал.1,
т.2 ЗАДС. Следователно при данъчна ставка 0 лв., размерът на
дължимия акциз, независимо от количеството вино, е винаги 0 лв. Двойният му
размер също е 0 лв. При това положение митническите органи е следвало да
упражнят разписаните в чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС
правомощия като наложат глоба с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН – от 10 до 50 лева. Като не е съобразил, че се касае за маловажен
случай и е потвърдил обжалваното пред него НП, РС – Свищов неправилно е
приложил материалния закон.
Гореизложеното налага обжалваното решение следва да бъде
отменено в
тази част по касационен ред.
Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав следва
да постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление в тази
част.
Настоящият състав намира, че обжалваното
решението на РС - Свищов, обаче, следва да бъде оставено в сила в частта, в
която въззивният съд е потвърдил наказателното постановление относно отнемането
на вещите, предмет на нарушението, в полза на държавата на основание чл. 124,
ал. 1 от ЗАДС. По делото извършването на административно нарушение по посочения
състав беше доказано по несъмнен начин, което се явява и единствената
предпоставка за приложение на правилото по чл. 124, ал. 1 ЗАДС. Отнемането на стоките – предмет на административното нарушение, не
представлява административно наказание по аргумент от чл. 13 ЗАНН,
регламентиращ видовете наказания, които се налагат на административнонаказателно
отговорните лица. Отнемането на предмета на нарушението в полза на държавата е
последица от факта на извършването на самото деяния, съставляващо
административно нарушение от съответния вид.
Доколкото по делото
е установено по безспорен начин, че от обективна страна е налице превоз на
акцизни стоки – 45 340 литра алкохол /червено вино от прясно грозде,
различно от пенливите с действително алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol/ без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, а превозът на такива стоки е забранено от закона,
следователно са налице предпоставките за отнемането им в полза на държавата
независимо от собствеността.
При този изход на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на АПК, е частично основателна претенцията на касатора за
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. След
като съобрази направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на
заплатеното от касатора възнаграждение за адвокат съобразно представените през
въззивната и касационната инстанция 2 бр. договори за правна защита и
съдействие и представените 2 бр. платежни нареждания /съответно за 1880 лв. и
за 1600 лв./ и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
намира, че възражението е основателно и следва да бъде уважено, тъй като делото
не се отличава с фактическа или правна сложност. Като съобрази разпоредбите на
чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
следва да осъди Агенция „Митници“
– гр. София /ЮЛ,
в структурата на която е административният орган/ да
заплати от бюджета си в полза на касатора направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 300,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 16.09.2019 г., платежно нареждане
от 24.06.2019 г. и договор за правна помощ и съдействие от 17.02.2020 г.,
платежно нареждане от 18.12.2019 г., съразмерно на отменената част от НП.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е
основателна претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и командировъчни. Като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден
да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 150 лв., определена по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съразмерно на потвърдената част от НП и
представляваща разноските по делото за двете съдебни инстанции.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 104/18.11.2019 г. по НАХД № 206/2019 г. по описа на Районен съд – Свищов, в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 93/30.05.2019 година, издадено от
главния директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в
ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на касатора „ВИНПРОМ СВИЩОВ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Свищов, улица „33-ти
Свищовски полк“ № 110, представлявано от изпълнителния директор В.Г., на основание чл.128, ал. 2 във вр. чл.126, ал.1, т. 2, пр. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
93/30.05.2019 година, издадено от главния директор на Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция Митници, с което на
касатора „ВИНПРОМ СВИЩОВ“ АД, със седалище и адрес на управление град Свищов,
улица „33-ти Свищовски полк“ № 110, представлявано от изпълнителния директор В.Г., на основание
чл.128, ал. 2 във
вр. чл.126, ал.1, т. 2, пр. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е
наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“
– гр. София да заплати на „ВИНПРОМ СВИЩОВ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Свищов, улица „33-ти Свищовски полк“ №
110, представлявано от изпълнителния директор В.Г., разноски по делото в размер на 300,00 /триста/ лева за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА„ВИНПРОМ СВИЩОВ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Свищов, улица „33-ти Свищовски полк“ № 110, представлявано
от изпълнителния директор В.Г. да заплати на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – гр. София, разноски по делото в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.