Р Е Ш Е Н И Е
№3295
град Варна, 20.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №1905/2019 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против В.Н.Б., с адрес ***, м-ст
„Св. Никола“ № 495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/, вх.В, ап.2, по реда на чл.422 вр.
чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4481/08.06.2018
г. по ч.гр.д. № 8885 по описа на ВРС за 2018 г., а именно: сума в размер на 579,93 лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода от 17.11.2015
г. до 20.03.2018 г., доставени до обект с адрес: в гр. Варна, м-ст „Св. Никола“
ПИ-495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/ вх.В, ап.2, по партида с абонатен № 1719786,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.06.2018 г., до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 44,06 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху главницата, за периода от 15.12.2016 г. до 01.06.2018 г. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата на който ищецът
предоставя на абоната /ответник в
производството/, водоснабдителни и
канализационни услуги, срещу задължението на последния да заплаща ползването им,
в срок. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита
индивидуална партида с абонатен № 1719786, в имот с адрес: гр. Варна, м-ст „Св.
Никола“ ПИ-495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/ вх.В, ап.2, по партида с абонатен №
1719786, в който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не е заплатил ползваните
услуги.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4481/08.06.2018 г. по ч.гр.д. №
8885 по описа на ВРС за 2018 г., за
заплащане на следните суми: сума в размер на 579,93 лева, представляваща
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода от 15.11.2016 г. до
01.06.2018 г., доставени до обект с адрес: в гр. Варна, м-ст „Св. Никола“
ПИ-495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/ вх.В, ап.2, по партида с абонатен № 1719786,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.06.2018 г., до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 44,06 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху главницата, за периода от 15.12.2016 г. до 01.06.2018 г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на ищцовата претенция. Оспорва наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника, по предявените искове, оспорва качеството си на абонат
по смисъла на общите условия на оператора и титуляр на партида при същия.
Оспорва начислените количества ВиК услуги да са му доставени. Оспорва
надлежното отчитане на потребените количества ВиК услуги. Твърди, че ищецът не
е осъществил надлежно предвидените в нормативните документи и общите условия процедури
по отчитане на потребените количества ВиК услуги. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез
назначения му от съда особен представител, оспорва основателността на ищцовата
претенция и настоява за отхвърлянето ѝ.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Видно от справка по лице,
издадена от Служба по вписванията – Варна, за В.Н.Б., за периода от 01.01.1992
г. до 19.06.2020 г., ответникът е собственик на имот с адрес: гр. Варна, м-ст „Св. Никола“ ПИ-495, /ул. „Д-р Вл.
Смоленски/ вх.В, ап.2, до който ищецът доставя ВиК услуги, като
правото на собственост е придобито през 2007 г.
Ищецът представя по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор; решение №ОУ-09/11.08.2014г.
на ДКЕВР, с което ОУ са одобрени; извадка от решение №Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР; извадка от решение №Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР; извадка от решение №БП-Ц-3/28.04.2017 г. на ДКЕВР, както и справка за недобора на частен абонат №1719786 до 01.06.2018 г.
От последния документ се
установява, че за период на отчитане - от 17.11.2015 г. до 20.03.2018 г.,
дружеството – оператор е издало 6 бр. фактури, на обща стойност 647,78 лева,
като след заплащане на сумата от 81,18 лева, извършено на 05.06.2017 г.,
задължението за главница възлиза на сума в общ размер на 579,93 лева. Върху
главните задължения първоначално е начислена лихва за забава в общ размер на
57,39 лева, като след частичното плащане, съответно на намаления размер на
главното задължение, е намален и размерът на акцесорното, като се претендира
заплащане на сумата от 44,06 лева.
Отчетените данни от монтирания
водомер в имота на ищеца са отразени в карнет, като препис от лист с извършени
записи, за периода от 17.11.2015 г. до 19.11.2018 г. е представен по делото.
Видно от същия, абонатът е положил подпис единствено за отчетено на 15.11.2016
г. потребление в размер на 114 куб. м вода /което е и най-голямото за периода/,
а по отношение останалите записи в графа „Забележка“ е отбелязано - „аб.“, като
в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца пояснява, че се касае
за данни, предоставени лично от абоната, в телефонен разговор с инкасатора.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспореното заключение на която е прието по делото като обективно
и компетентно. Видно от същото, към 01.06.2018 г., ищецът има вземане към
ответника, за потребени ВиК услуги, в размер на 579,93 лева, като потреблението
е отчетено за периода от 17.11.2015 г. до 20.03.2018 г. Лихвата за забава в
плащане на главно задължение в размер на 579,93 лева, начислена за периода от
06.06.2017 г. до 01.06.2018 г., възлиза на сумата от 44,12 лева. От
заключението на ССчЕ се установява размерът на задължението на ответника – в т.ч. главници и лихви, за съответния
период и подпериоди, като същото е изготвено на база предоставената от ищеца,
електронна база данни, тетрадки-карнети и счетоводна документация.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Исковете намират правно основание в разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а
разгледани по същество, те са основателни, като аргументите за това са
следните:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №4481/08.06.2018 г. по ч.гр.д. № 8885 по описа на ВРС за 2018 г., за заплащане на следните суми: 579,93
лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода
от 15.11.2016 г. до 01.06.2018 г., доставени до обект с адрес: гр. Варна, м-ст
„Св. Никола“ ПИ-495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/ вх.В, ап.2, по партида с абонатен
№ 1719786, по партида с абонатен № 1719786, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018 г.,
до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 44,06 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата, за периода от
15.12.2016 г. до 01.06.2018 г. Със заповедта, в полза на заявителя, ищец в
настоящото производство, са присъдени и сторените разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността
да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, представена в законоустановения
едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 8885 по описа на ВРС за 2018 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да установи и докаже
възражението си против вземането, че е извършил цялостно или частично плащане
на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им, в т.ч. изтекла погасителна давност.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от
чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от
КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не
се изисква сключване на индивидуален писмен договор между потребител и
оператор. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги се определя кръга лица
/юридически и физически/ – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно
чл.7, т.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с
питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да
отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал.
2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните се намират
във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството потребител на
ВиК услуги, както и че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са
доставени на ответника. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано
отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета.
Неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято
стойност претендира ищецът. Отчитането на потребените ВиК услуги е извършвано
редовно. Видно от представената справка за недобора на частен абонат,
ответникът е извършил частично плащане по първата издадена фактура, което
следва да се приеме като признание за дължимостта на цялото задължение включено
в този счетоводен документ. Отделно, ответникът е положил подпис в карнетния
лист за консумирането на вода в размер на 114 куб. м, като не е оспорил същото,
каквото право му дава напр. чл.34, ал.3 от Наредбата.
По наведеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за наличие на правопогасяващ факт – изтекла по отношение на
вземанията на ищеца погасителна давност, съдът намира следното:
Давността е институт на правото, представляващ период
от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради
което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на
давността. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД сочи, че давността започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. В производството по чл.422 ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е и
процесният случай, искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се
считат настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици
от предявяването му. С оглед горното, давността се счита прекъсната със задна
дата – считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която в процесния
случай е 06.06.2018 г.
Съдът намира, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца е неоснователно.
Съгласно разрешението дадено с ТР № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
водоснабдителните дружества представляват „периодично плащане” по смисъла на
чл.111, б. „в” ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Заявлението въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 8885/2018 г.
по описа на ВРС е подадено на 06.06.2018 г., поради което и на осн. чл.422,
ал.1 ГПК, към тази дата, поради изтичане на тригодишния давностен срок, биха
били погасени вземания с изискуемост настъпила до 05.06.2015 г. Вземания за
периода 06.06.2015 г. – 16.11.2015 г. не
са заявявани, като ищецът претендира заплащането на начислени суми, с начална
дата на отчетния период - 17.11.2015 г., обстоятелство, което определя
неоснователността на въведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че ищецът успешно доказа главния иск.
Между страните по делото е налице облигационна обвързаност, като безспорно
ответникът е потребител на ВиК услуги,
в обект на потребление: в гр. Варна, м-ст „Св. Никола“ ПИ-495, /ул. „Д-р Вл.
Смоленски/ вх.В, ап.2, по партида с абонатен № 1719786. До собствения на ответника обект, ищецът е доставил
ВиК услуги, отчел е потребените количества, но не е получил заплащане за
същите. Заключението на проведената по делото ССчЕ сочи основателност и на
претендирания размер, като вещото лице сочи определя размер на главното
задължение – 579,93 лева, каквато е и претенцията на ищеца.
При горните доводи, искът с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло. Предвид основателността на главния иск,
основателен се явява и акцесорният, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати обезщетение за забава в размер на 44,06 лева.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 625 лева, от които: 75 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева – възнаграждение за особен представител.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца
се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 256,26
лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка: ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в
отношенията между страните по делото, че В.Н.Б., с адрес ***, м-ст „Св. Никола“
№ 495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/, вх.В, ап.2, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №4481/08.06.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 8885 по описа на ВРС за
2018 г., а именно: сума в размер на
579,93 лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за
периода от 17.11.2015 г. до 20.03.2018 г., доставени до обект с адрес: в гр.
Варна, м-ст „Св. Никола“ ПИ-495, /ул. „Д-р Вл. Смоленски/ вх.В, ап.2, по
партида с абонатен № 1719786, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.06.2018 г., до окончателно изплащане, както и сумата от 44,06
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата, за
периода от 15.12.2016 г. до 01.06.2018 г.
ОСЪЖДА В.Н.Б., с адрес ***, м-ст „Св. Никола“ № 495,
/ул. „Д-р Вл. Смоленски/, вх.В, ап.2, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 625 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело № 8885/2018 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: