Решение по дело №508/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от С. А. К. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-281/07.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №083-00-2-3/20.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че дневният размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица неправилно е изчислен по реда на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), без да са съобразени правилата на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Сочи, че според горните правила размерът на паричното обезщетение за безработица се определя изключително от дохода, получен при последната трудова заетост. Счита, че разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, в сила от 13.08.2024 г. е неприложима в случая, тъй като заявлението за изплащане на паричното обезщетение е депозирано преди влизането в сила на горната материалноправна разпоредба. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и на потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Излага допълнителни съображения за неправилно ограничаване на осигурителния доход до размера на максималния дневен осигурителен доход за РБългария.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище, представено от пълномощник, излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че дневният размер на следващото се на жалбоподателя парично обезщетение за безработица е законосъобразно определен, при правилно приложение на разпоредбите на чл.54б, ал. 8 от КСО, във вр. с чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Сочи, че при определянето му са взети предвид получаваните от лицето доходи по време на последната му работа; всички доходи в РБългария, вкл. и доходите за периодите по чл.54б, ал.7 КСО, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Счита също, че при формиране на размера на обезщетението правилно е приложено правилото на чл.9, т.1 от ЗБДОО за 2023 г., във вр. с чл.6, ал.2, т.1 от КСО, като месечния осигурителен доход на лицето е ограничен до законоустановения максимален размер.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление вх.№083-00-2/02.01.2024 г., до директора на ТП на НОИ–Кърджали, подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“-Кърджали, жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че е упражнявана трудова дейност във [държава], при работодателя Interjobs, за периода от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г. Към заявлението е приложен акт за прекратяване на трудовото правоотношение, както и документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на [държава].

В декларация от 04.01.2024 г., относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателят е посочил периода, през който е работил във [държава], като сезонен работник – от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г. Посочил е също, че е живял под наем през периода на заетост; разполага с постоянно жилище в България; в страната живеят съпругата и роднините му, както и че не се е завръщал в България, по време на последната си трудова заетост в чужбина.

На 04.01.2024 г., жалбоподателят е подал и заявление до директора на ТП НОИ-Кърджали, с което е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз, за периода от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г.

С разпореждане №083-00-2-1/08.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на Структурирани електронни документи от съответната осигурителна институция.

С разпореждане №083-00-2-2/09.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, спряното производство е възобновено, предвид получени по електронен път структурирани електронни документи /СЕД/ U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава]. В посочените СЕД, за заявителя е удостоверен период на осигурена заетост във [държава] – от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г., както и получено брутно трудово възнаграждение в размер на *** евро, като е посочена и причината за прекратяване на заетостта – изтичане на срока на договора.

С разпореждане №083-00-2-3/20.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в дневен размер – *** лв., считано от 13.12.2023 г. до 12.12.2024 г. В разпореждане е прието, че осигурителния доход за периода от 01.12.2021 г. до 12.12.2023 г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица, възлиза на *** лв. Определеният среднодневен осигурителен доход за същия този период е *** лв., а дневният размер на паричното обезщетение за безработица /60% от среднодневния осигурителен доход/ - *** лв.

С Решение №2153-08-281/07.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на К. против разпореждане №083-00-2-3/20.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали. В мотивите към решението е прието, че С. А. К. има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава членка на ЕС – [държава], поради което при изчисляване на размера на следващото се парично обезщетение са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочено е, че в случаите, в които лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004, не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. Прието е, че с влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), в националното ни законодателство е създадена норма, уреждаща случаите на безработица, при които изчисляването на обезщетението не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, а се вземат предвид доходите на лицето, както от последната му работа, така и тези за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, независимо дали са придобити в България или в друга държава, за която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Прието е също така, че нормата на чл.54б, ал.8 от КСО е приложима и по отношение на заварените производства по отпускане на парично обезщетение за безработица, т.е., тези, при които обезщетението все още не е отпуснато, за какъвто е приет и разглеждания случай. По горните съображение е направен извод, че дневният размер на паричното обезщетение за безработица е правилно определен, съгласно приложимите разпоредби на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, във вр. с чл.54б, ал.8 от КСО.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на процесното парично обезщетение, не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията на съда са следните:

По делото няма спор, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит в България, както и в друга държава членка на ЕС – [държава], в която е последната трудова заетост. Безспорно е също, че България е държавата членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, както и приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, при определянето му.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.), на който се позовава административният орган, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размер на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лице по време на последната му работа; 2. всички доходи в България, включително доходите за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

От своя страна, с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, са определени общите правила и принципи, които следва да се съобразяват от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони.

С оглед обстоятелството, че последната трудова заетост на жалбоподателя е във [държава], горните регламенти за координация на системите за социална сигурност намират пряко приложение и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.).

Според чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също когато законодателството прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка (чл. 62, § 2).

В разпоредбата на чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 е предвидено, чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква „а“ институцията по пребиваване да взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

При така очертаната правна рамка следва изводът, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален осигурителен период за определяне на трудово възнаграждение и осигурителен доход, въз основа на който се определя паричното обезщетение за безработица, и когато в рамките на този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение/професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

По отношение на съображенията на административния орган, свързани с тълкуването и прилагането на чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, следва да се отбележи, че последната разпоредба не изключва приложението на чл.62, §1 и §2, а регламентира начина, по който следва да се определи обезщетение за безработица - съобразно §1 и §2 на чл. 62 от Регламента, по отношение на безработните лица, попадащи в обхвата на член 65, §5, буква „а“.

В случая е безспорно, че последната работа на жалбоподателя е в друга държава членка на ЕС - [държава]. Компетентната институция на последната държава е удостоверила по надлежния ред период на последната осигурена заетост от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г., както и полученото брутно трудово възнаграждение. При тези данни, размерът на ПОБ на жалбоподателя е следвало да се определи въз основа на осигурителния доход за периода от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г., получаван от него при последната му работа във [държава], чието законодателство се е прилагало спрямо него. В тази връзка, неправилно административния орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за периода от 01.12.2021 г. до 12.12.2023 г., поради което възраженията за неправилно определен размер на обезщетението са основателни.

На следващо място съдът намира, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО /нова, обн.ДВ, бр.67 от 2024 г., в сила от 13.08.2024 г./, при определяне размера на ПОБ на заявителя. Последната разпоредба е материалноправна и съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ЗНА има действие занапред, т.е., приложима е само по отношение на факти и обстоятелства, реализирани след влизането й в сила на 13.08.2024 г., защото законодателят не е придал обратно действие на тази разпоредба.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред, на 02.01.2024 г., т.е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл.54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, следва на основание чл.173, ал.2 АПК, преписката да се изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали, за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., договорено и изплатено, съгласно приложен ДПЗС №**/*** г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-281/07.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №083-00-2-3/20.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне в законоустановения срок, по заявление с вх.№083-00-2 от 02.01.2024 г. на С. А. К., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали да заплати на С. А. К. от [населено място], [улица], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 500 лв.

На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.