Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.07.2017 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното съдията гр.д. №5228/ 2017 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 1 и т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково производство при отчитане на
спецификите на специалния закон – ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- Л.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.В.П.
от САК, със съдебен адрес: ***, твърди, че с постановление от 28.09.2011 г. по
досъдебно производство № ЗМ 1529/2011 г. по описа на 05 РУП - СДВР, пр. пр. №
10166/2011 г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
195, ал.1, т. 10 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1
от НК. Постановлението е предявено на 15.12.2011 г., като спрямо него била
наложена и мярка за неотклонение „подписка”. На 14.02.2012 г. СРП внесла срещу
него обвинителен акт в СРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 10 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК и е образувано
НОХД № 2966/2012 г. по описа на СРС-НО, 97 състав. В съдебно заседание на
27.05.2013 г. СРС-НО, 97 състав изменя мярката му за неотклонение от „подписка”
в „задържане под стража” и на 29.10.2013 г. постъпва в Затвора в град София. С
протоколно определение от 08.11.2013 г. на СРС - НО, 97 състав НОХД № 2966/2012
г. е оставена без уважение молбата му за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража”. Впоследствие с определение по същото НОХД от 22.11.2013
г., СРС - НО, 97 състав изменя последната
в „подписка“. Поради отвеждане на
съдебния състав на основание чл. 29, ал.1, т.1, б. „б” от НПК, НОХД № 2966/2012
г. по описа на СРС-НО, 97 състав е прекратено и разпределено на друг съдебен
състав - 108 състав на CPC-НО, който продължава разглеждането му. С присъда от
25.11.2014 г. на СРС-НО, 108 състав по НОХД № 2966/2012 г., е признат за
невиновен по повдигнатото му за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 10 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Оправдателната
присъда влиза в законна сила на 11.12.2014 г. Излага, че в резултат от посочените
противоправни действия от страна на ответника за него са възникнали следните
неимуществени вреди: злепоставено е
доброто му име, накърнени са достойнството и честта му. След предявяване на
обвинението силно се притеснявал, започнал да живея с мисълта за възможни
неблагоприятни последици за него и близките му, бил отчаян и объркан. Много от
познатите и приятелите му променили отношението си към него и той постепенно се
изолирал от средата, в която се движел и се
затворил в себе си. Животът му се променил и станал мъчителен. По време на задържането в затвора в град София
изживял силен стрес и бил лишен един месец от най-драгоценните му права -
свободата, като този период бил изключително тежък за него, чувствал се
потиснат и непълноценен. Продължилото три години наказателно производство
предизвикало у него силно безпокойство и чувство за несигурност, а взетите
мерки за процесуална принуда - мерки за неотклонение „подписка” и „задържане
под стража” значително ограничили гражданските му права. Заявява, че въпреки
оправдателната присъда на съда, все още не се чувства пълноценен човек и не
може да върне начина на живот, който водел преди всичко това да се случи.
Предвид изложеното намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, като моли съдът да осъди П.на Р.Б. да му заплати сумата от 26 000 лв.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.12.2014 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното й изплащане, както и да му бъдат заплатени направените по делото
разноски. Представя писмени доказателства и
прави доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул.
*****, оспорва иска по основание
и размер. Намира, че не са представени доказателства за настъпването на
твърдяните от ищеца вреди, както и за наличието на причинно- следствена връзка между тях и
воденото срещу него наказателно производство. Евентуално заявява, че
претендирания размер на обезщетението е силно завишен с оглед твърдените вреди
и принципа на справедливостта. Прави възражение на основание чл. 5 ЗОДОВ.
Разноски не се претендират.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по
делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
от фактическа страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени
доказателства, а именно: присъда от 25.11.2014 г. на СРС-НО, 108 състав по НОХД
№ 2966/2012г., влязла в сила на 11.12.2014 г.; постановление за привличане на
обвиняем от 28.09.2011г. по ДП № ЗМ1529/2011 г. г. по описа на 05 РУП - СДВР,
пр. пр. № 10166/2011 г. по описа на СРП; постановление за вземане на мярка за
неотклонение от 15.12.2011 г. по ДП № ЗМ 1529/2011 г. г. по описа на 05 РУП -
СДВР, пр. пр. № 10166/2011 г. по описа на СРП; писмо на СРП за внасяне на
обвинителен акт в СРС вх. № 7140/14/02.2012 г. и
обвинителен акт; протоколно определение от 27.05.2013 г. на СРС-НО, 97 състав по
НОХД № 2966/2012 г.; протоколно определение от 22.11.2013 г. на СРС-НО,97 състав
по НОХД № 2966/2012 г.; служебна бележка per. № 5282/27.10.2015г. от Главна дирекция „Изпълнениена
наказанията” Затвора - град София- се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, а именно,
че с постановление от 28.09.2011 г. по досъдебно
производство № ЗМ 1529/2011 г. по описа на 05 РУП - СДВР, пр. пр. № 10166/2011
г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1,
т. 10 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Постановлението е предявено на 15.12.2011 г., като спрямо него била наложена и
мярка за неотклонение „подписка”. На 14.02.2012 г. СРП внесла срещу него
обвинителен акт в СРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 10 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК и е образувано НОХД №
2966/2012 г. по описа на СРС-НО, 97 състав. В съдебно заседание на 27.05.2013
г. СРС-НО, 97 състав е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в
„задържане под стража” и на 29.10.2013 г. постъпва в Затвора в град София. С
протоколно определение от 08.11.2013 г. на СРС - НО, 97 състав НОХД № 2966/2012
г. е оставена без уважение молбата му за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража”. Впоследствие с определение по същото НОХД от 22.11.2013
г., СРС - НО, 97 състав изменя последната
в „подписка“. С присъда от
25.11.2014 г. на СРС-НО, 108 състав по НОХД № 2966/2012 г., е признат за
невиновен по повдигнатото му за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 10 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
По делото са изслушани показанията на свид. Помакова,
която установява, че ищецът тежко преживял воденото срещу него
наказателно производство. Сочи, че излязъл от затвора с
патерици, тъй като там бил паднал. Психическото му състояние е било разклатено.
Станал сприхав, стресиран. Хората си променили отношението към него и страдал
от това. От общителен човек, който обича да контактува с хората, се превърнал в
затворен.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът срещу П.с
правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, а именно: присъда от
25.11.2014 г. на СРС-НО, 108 състав по НОХД № 2966/2012г., влязла в сила на
11.12.2014 г.; постановление за привличане на обвиняем от 28.09.2011г. по ДП № ЗМ1529/2011
г. г. по описа на 05 РУП - СДВР, пр. пр. № 10166/2011 г. по описа на СРП; постановление
за вземане на мярка за неотклонение от 15.12.2011 г. по ДП № ЗМ 1529/2011 г. г.
по описа на 05 РУП - СДВР, пр. пр. № 10166/2011 г. по описа на СРП; писмо на
СРП за внасяне на обвинителен акт в СРС вх.№7140/14/02.2012г. и обвинителен акт;
протоколно определение от 27.05.2013 г. на СРС-НО, 97 състав по НОХД № 2966/2012
г.; протоколно определение от 22.11.2013 г. на СРС-НО,97 състав по НОХД № 2966/2012
г.; служебна бележка per.
№ 5282/27.10.2015г. от Главна дирекция „Изпълнениена наказанията” Затвора -
град София- се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищеца в ИМ, че с постановление от 28.09.2011 г. по досъдебно
производство № ЗМ 1529/2011 г. по описа на 05 РУП - СДВР, пр. пр. № 10166/2011
г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1,
т. 10 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Постановлението е предявено на 15.12.2011 г., като спрямо него била наложена и
мярка за неотклонение „подписка”. На 14.02.2012 г. СРП внесла срещу него
обвинителен акт в СРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 10 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК и е образувано НОХД №
2966/2012 г. по описа на СРС-НО, 97 състав. В съдебно заседание на 27.05.2013
г. СРС-НО, 97 състав е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в
„задържане под стража” и на 29.10.2013 г. постъпва в Затвора в град София. С
протоколно определение от 08.11.2013 г. на СРС - НО, 97 състав НОХД № 2966/2012
г. е оставена без уважение молбата му за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража”. Впоследствие с определение по същото НОХД от 22.11.2013
г., СРС - НО, 97 състав изменя последната
в „подписка“. С присъда от
25.11.2014 г. на СРС-НО, 108 състав по НОХД № 2966/2012 г., е признат за
невиновен по повдигнатото му за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 10 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, влиза в законна
сила на 11.12.2014 г.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Съдът приема като неоснователни твърденията, изложени в исковата
молба, че ищецът не е ставал причина за отлагане, респ. забавяне на съдебното
производство по визираното НОХД. Видно от протоколните определения, поради неявяване в о.з. ищецът е станал
причина за отлагане на делото и за
изменение на мярката му за неотклонение
в по-тежка-„задържане под стража“. Описаните факти безспорно
доказват, че продължителността на съдебната фаза на наказателния процес, воден
срещу ищеца, е била обусловена и от неговите действия, които съдът отчита като
такива по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, допринесли за твърдяното увреждане и
закономерно водещи до намаляване на обезщетението.
В този смисъл и възраженията на ответника срещу размера
на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да
съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща
общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът
съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга –
общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй
като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/
съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските
показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът тежко преживял
воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото около 3 години. Наказателното производство
срещу него е приключило в един сравнително
кратък срок.Всичко това, както и обстоятелството, че нак. преследване срещу ищеца
му е нанесло психически щети, изразяващи се потиснатост, сприхавост, изолиране
от хората, общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме,
че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди би било 10 000 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за
разликата – да се отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 25.02.2010г.
– на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е
приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който
възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на
отговороността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84,
ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете
страни. При този изход на делото всяка от страните по него има
право на разноски съгласно разпоредбите на чл.74 от ГПК /ищецът – съобразно
уважената част от иска, а ответникът – спрямо отхвърлената/. Като взе предвид
уважената част от иска: при направени 10лв.
разноски следва да се присъдят 3.85 лв. разноски. При ищцата, видно от данните
по делото, размерът на адвокатското възнаграждение не е определен - на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът, като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от
Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и уважената част от иска, приема,
че адв. възнаграждение е в размер 503.85лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, но поради липса на направено искане, съдът намира, че такива не
следва да му се присъдят.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., представлявана от Г.п., гр.София, бул.”*****, Съдебна палата,
като представител на държавата, да заплати
на Л.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.В.П. от САК, със
съдебен адрес: ***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 000лв./десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази сума от 11.12.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., представлявана от Г.п., гр.София, бул.”*****, Съдебна палата,
като представител на държавата, да
заплати на Л.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.В.П. от САК, със
съдебен адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 3.85 лв.( три лева и осемдесет
и пет стотинки).
ОСЪЖДА П.на Р.Б., представлявана
от Г.п., гр.София, бул.”*****, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на адвокат В.В.П.
от САК, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 503.85лв.( петстотин и три лева и осемдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: