Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито
заседание на двадесети
август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Стоева ч.гр.д. № 11634 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от С.В.И. – длъжник по изпълнително дело № 20167900402131 по
описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 от КЧСИ, срещу Разпределение от 22.05.2020 г., което
се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и увреждащо интересите на
длъжника.
В
депозираната жалба се излагат оплаквания за допуснато нарушение на реда на
привилегиите съгласно уредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, тъй като съдебният
изпълнител бил разпределил сумата в общ размер от 1154,00 лева на основание чл.
136, т. 1 от ЗЗД. Твърди се, че с правото на предпочитателно удовлетворение по
т. 1 се ползват направените от първоначалния взискател разноски във връзка с
реализацията на избрания от него изпълнителен способ, постъпленията от които са
предмет на разпределение, а именно – разноски на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един процесуален
представител. В този ред съдебният изпълнител бил включил такси за връчване на
съобщения по публичните продани и разпределение, такса за изготвяне на
разпределение, такса за вещо лице, дължими такси по изпълнителни дела №
926/2013 г. и № 1701/2017 г., без да е налице конкретизация. Посочва се, че
същите представляват такси по т. 2 от ТТРЗЧСИ и не се ползват с право на
предпочитателно удовлетворяване по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Поддържа се, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се ползва с привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, а се изплаща след вземанията по т. 6 от чл. 136, ал. 1
от ЗЗД. Неправилно и в противоречие със закона съдебният изпълнител бил
разпределил суми в полза на Е.П.в точки 3 до 7 от разпределението, като сумата
по т. 7 в размер на 31291,73 лева в противоречие със законоустановения ред била
разпределена и заделена по сметка на съдебния изпълнител до възобновяване на
производството. Твърди се, че не съществувала законова разпоредба, даваща
правомощия на съдебния изпълнител да извършва заделяне на суми по неприключило
с влязло в сила решение съдебно производство. Поддържа се, че протоколът за
разпределението е непълен и неясен – не бил посочен пълният размер на
вземанията на взискателите по съответните изпълнителни производства, каква част
от вземанията по тези производства се погасяват и каква част остават дължими,
не били посочени главницата и лихвите по вземанията, начинът на формиране на
размера на сумите. Неправилно и незаконосъобразно съдебният изпълнител бил
определил като привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли се за отмяна на Протокол за разпределение от
22.05.2020 г., изготвен по изпълнително дело № 20167900402131 по описа на ЧСИ Р.М.,
рег. № 790 от КЧСИ, като незаконосъобразен и неправилен.
Не са
постъпили писмени възражения от взискателите Н. *** Искър в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Постъпило е такова от Е.С.П., подадено
чрез адв. Н.А., в което се поддържа, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че
е налице принцип, че всички разноски от кредитора подлежат на възстановяване и
че размерът на вземанията е виден от развитието на делото, а към момента на
разпределението съдебният изпълнител пресмята каква част от тях биват погасени.
Прави се искане разпределението да бъде оставено в сила.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалба. Съдебният изпълнител посочва, че оспорената сума в
размер на 1154,00 лева съставлява сбор от следните суми: 1008,00 лева за
връчване на 42 съобщения до страните и институции за проданта, 36,00 лева за
извършеното разпределение и 110,00 лева за вещо лице, като сумите в размер на
90,00 лева и 108,00 лева по изпълнителни дела № 926/2013 и № 1701/2017 г. не
следват в този ред и са били включени по погрешка. По делото се дължали и не
били включени в разпределението още суми, а именно: 48,00 лева за съобщения за
опис и оценка на имота и 99,35 лева допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Поддържа
се, че оспорваната сума в размер на 1154,00 лева представлява сбор от суми за
такси и разноски за действия, изграждащи изпълнителния способ, довел до
постъпване на сумата, която се разпределя. Вземанията на всеки един от
взискателите били посочени в разпределението като обща и разбита по отделни
стойности сума. Поддържа се, че разпределението е пълно, тъй като при частично
погасяване на вземанията първо се погасят разноски, а впоследствие – лихвите и
главницата. Посочва се, че в съдебната практика категорично било прието, че
таксата за събраното вземане се ползва от привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД като вземания на съдебния изпълнител за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Относно заделената сума по разпределението се посочва, че при спряно дело не
могат да се извършват изпълнителни действия, но обезпечителни мерки и
предприетите изпълнителни действия, каквото е присъединяването, запазват
действието си. В настоящия случай осребряването на имуществото на длъжника не
се осъществявало по спряното изпълнително дело № 916/2013 г., като припадащата
се по съразмерност сума по настоящото дело се заделя и няма да бъде изплащана
на взискателя, като по аналогия на чл. 459, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК сумата ще
се запази по сметката на съдебния изпълнител и ще се предаде на кредитора само
ако изпълнителните действия бъдат подновени.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнително
дело № 20167900402131 е образувано на 15.12.2016 г. по молба на взискателя Н.А.А.
срещу длъжника С.В. И.въз основа на изпълнителен лист от 16.08.2016 г. на основание
Заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по гр.д. № 4578/2013 г. на СРС.
По
посоченото дело са присъединени като взискатели и:
-
Столична
община – район „Нови Искър“ за сумата в размер на 972,77 лева;
-
Н.
И.Г.– въз основа на молба от 13.12.2017 г. по изпълнителен лист от 13.12.2017
г.;
-
Н.А.А.
по още 5 броя изпълнителни листи, както следва:
1. Изпълнителен лист от 03.07.2019 г.
на основание Присъда от 17.07.2018 г. по НЧХД № 12853/2016 г., изменена с
Решение от 27.03.2019 г. по ВНЧХД № 5617/2018 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав;
2. Изпълнителен лист от 16.06.2016 г.,
издаден по гр.д. № 19179/2012 г.
3. Изпълнителен лист от 19.09.2016 г.,
издаден на основание Присъда по НОХД № 2856/2015 г., потвърдена с Решение №
297/07.03.2016 г.;
4. Изпълнителен лист от 03.10.2012 г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. №
39759/2012 г. по описа на СРС, 78-ми състав;
5. Изпълнителен лист от 14.11.2016 г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 61079
по описа за 2010 г. на СРС, 36-ти състав.
С договор
за цесия, сключен на 08.07.2019 г., Н.А.А. е прехвърлил вземанията по
горепосочените изпълнителни листи, заедно с принадлежностите и обезпеченията
им, на Е.С.П.. Съдебният изпълнител е конституирал Е.С.П.на мястото на Н.А.А.
на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК.
С
молба от 05.04.2017 г. взискателят Н.А.А. е поискал изпълнението да бъде насочено
върху поземления имот, собственост на длъжника и след чиято публична продан е
извършено обжалваното разпределение. За осребряване на посоченото имуществото
са насрочени седем публични продани, последната от която успешно проведена и
въз основа на която е постъпила сумата в размер на 79205,00 лева. За
разпределяне на сумата е изготвено обжалваното разпределение, обективирано в
Протокол за разпределение от 22.05.2020 г.
Съгласно
разпределението сумата от осребреното имущество – недвижим имот с идентификатор
00357.5346.1282, в размер на 79205,00 лева е разпределена, както следва:
1. В ползва на ЧСИ Р.М. – 6711,85 лева,
която сума съставлява сбор от 1154,00 лева (дължими такси за обикновени такси
по ТТРЗЧСИ) и т. 26 от ТТРЗЧСИ;
2. В полза на МДТ район „Нови Искър“ –
972,77 лева, която сума съставлява сбор от дължими данъци и такси отпадъци за
имота, изведен на публична продан;
3. В полза на Е.С.П.по текущото
изпълнително дело – 18506,50 лева, съставляваща сбор от съответно погасените
суми по Изпълнителен лист от 16.08.2016 г., Изпълнителен лист от 03.07.2019 г.
и разноски за взискателя в размер на 770,68 лева, неползващи се от привилегия;
4. В полза на Е.С.П.по изпълнително
дело № 20197900400423 – 794,65 лева, съставляваща съответно погасена сума по Изпълнителен
лист от 19.09.2016 г.;
5. В полза на Е.С.П.по изпълнително
дело № 20197900400423 – 11068,45 лева, съставляваща съответно погасена сума по
Изпълнителен лист от 16.06.2016 г.;
6. В полза на Е.С.П.по изпълнително
дело № 20177900401701 – 4065,53 лева, съставляваща съответно погасена сума по Изпълнителен
лист от 14.11.2016 г.;
7. В полза на Е.С.П.по изпълнително
дело № 20137900400926 е била задържана съответната сума от 31291,73 лева до
възобновяване на посоченото изпълнително производство - по Изпълнителен лист от
03.10.2012 г.;
6. В полза на Н. И.Г.по изпълнително
дело № 20197900400423 – 5793,52 лева, съставляваща съответно погасена сума по
изпълнителен лист от 13.12.2017 г.
При гореустановените
фактически положения съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество, подадената жалба е частично основателна.
Предвид
разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК окръжният съд разглежда постъпилата срещу
разпределението жалба по рада на чл. 278 от ГПК, т.е. действа не само като
контролно-отменителна инстанция, а при извод за отмяна следва да действа като
пълен въззив. Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
биват отделени суми за изплащане на вземанията, ползващи се с право на
предпочитателно удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Видно от направеното разпределение, постъпилата сума
не е била достатъчна, за да покрие всички вземания, поради което по т. 1 и 2 са
погасени първо привилегированите – за такси и вземания в полза на държавата, а
остатъкът е бил разпределен между хирографарните кредитори.
Настоящият
съдебен състав не се съгласява с оплакването в жалбата, че неправилно и в
противоречие със закона съдебният изпълнител бил разпределил суми в полза на Е.П.в
точки 3 до 7, като разпределението на сумата по т. 7 в размер на 31291,73 лева било
в противоречие със законоустановения ред предвид заделянето ѝ по сметка
на съдебния изпълнител до възобновяване на производството, тъй като не
съществувала законова разпоредба, даваща правомощия на съдебния изпълнител да
извършва заделяне на суми по неприключило с влязло в сила решение производство.
Видно от данните по делото между Н.А.А. и Е.С.П. е настъпила цесия на процесните
вземания, като Е.С.П.се явява частен правоприемник на Н.А.А. и като такъв е бил
конституиран на мястото на Н.А.А. като взискател. Що се отнася до заделената
сума, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК изрично
предвижда тази възможност при наличието на обезпечение чрез запор или възбрана
- „Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор
или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено
върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се
запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи
изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се
връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.“. Видно от обявлението за
публичната продан, справките от имотен регистър, и удостоверенията за
вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от Агенция по вписванията, налице
е била вписана възбрана в полза на Н.А.А. по спряното изпълнително дело № 926/2013
г. Следователно съдебният изпълнител е заделил правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК посочената сума.
Неоснователно
е и възражението, че протоколът за разпределението е непълен и неясен, тъй като
не бил посочен пълният размер на вземанията на взискателите по съответните
изпълнителни производства, каква част от вземанията по тези производства се
погасяват и каква част остават дължими, не били посочени главницата и лихвите
по вземанията, начина на формиране на размера на сумите. Дължимите суми са били
посочени по размер с главниците и лихвите, изчислени към момента на
разпределението, като съдебният изпълнител подробно в изчисленията си е посочил
каква част от задължението се погасява предвид обстоятелството, че постъпилата
от осребреното имущество сума е в по-малък размер от общата дължима сума на
всички хирографарни кредитори. Следва да бъде подчертано, че нормата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД е императивна и урежда редът на погасяване на главницата, лихвите
и разноските при частично плащане на задълженията, а законът не поставя
изискуеми реквизити към начина на обективиране на изготвеното разпределение.
Касателно таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се отбележи, че същата правилно е разпределена
съгласно правилата на чл. 136 от ЗЗД. Предвид т. 6 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, не всички
разноски по изпълнителното дело се ползват с право на предпочитателно
удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Критерият е дали тези
разноски са относими към реализирането на способа, от който се разпределят
конкретните събрани суми. По-конкретно с тази привилегия се ползват разноските
на първоначалния взискател или на съдебния изпълнител по осъществяване на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното
разпределение, вкл. разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат. В цитираното
тълкувателно решение не е уточнено кой е „първоначален взискател“, но в
светлината на разясненията следва да се приеме, че това не е непременно този, по
чието искане е образувано изпълнителното дело, а този, по чието искане е
приложен способът за изпълнение, от който се разпределят събраните суми и във
връзка с който способ той е направил разноски. Всички останали взискатели,
участващи по изпълнителното производство, имат качеството присъединени по
отношение на прилагането на конкретния способ за изпълнение. Следователно към
този ред следва да се отнесат и разноските по изпълнението, които не са
направени предварително от взискателя и които съдебният изпълнител има право да
събере от длъжника с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК, калкулирани
във връзка с приложения способ за изпълнение. Отбелязвайки това, следва че
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ правилно е отнесена към този ред. На следващо място
правилно са отнесени и таксите в размер на 720,00 лева с ДДС, 36,00 лева с ДДС за
такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ и 200,00 лева за вещо лице, сторени във връзка с
проданта. Нещо повече, видно от материалите по делото и броя изпратени
съобщения разходът за съобщения възлиза в по-голям размер от начисления, а
именно 1008,00 лева с ДДС за изпращане на общо 42 съобщения за 7 разгласени
публични продани (по 6 съобщения – до взискателя, длъжника, присъединения
взискател, съда, общината и регистъра на камарата). Сумата в размер на 200,00 лева
за назначено вещо лице предвид няколкократно назначената експертна оценка на
имота, предмет на публичната продан, и 36,00 лева с ДДС – такса по т. 13 от
ТТРЗЧСИ за изготвеното разпределение, също са доказано начислени (л. 390 и л. 439) и няма данни да са били платени. Съдебният
състав обаче счита, че недължими се явяват начислените разноски в размер на
90,00 лева и 108,00 лева за такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ по изпълнителни дела №
926/2013 и № 1701/2017 г., тъй като същите не съставляват разноските на
първоначалния взискател за реализиране на изпълнителния способ, още повече че
става въпрос за разноски по други изпълнителни дела. Дори съдебният изпълнител
в мотивите си е посочил, че същите са погрешно отнесени в разпределението. Що
се отнася до забележката от съдебния изпълнител, че не са били начислени всички
разноски във връзка с публичната продан, съдът отбелязва, че не може да промени
изготвеното разпределение, като добави същите, тъй като би се стигнало до
нарушаване на забраната за неутежняване на положението на жалбоподателя,
регламентирана в чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, приложима в настоящия случай на
основание чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК.
По
изложените по-горе съображения обаче разпределението следва да бъде изменено,
като от него отпаднат сумите в размер на 90,00 лева и 108,00 лева по
изпълнителни дела № 926/2013 и № 1701/2017 г., а „освободената“ сума бъде
разпределена по следващите редове. Следователно сумата в размер на 1154,00 лева
за дължими обикновени такси по ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена до дължимата
956,00 лева, явяваща се сбор между сумите от 720,00 лева с ДДС по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, 36,00 лева с ДДС по т. 13 от ТТРЗЧСИ, 200,00 лева по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Тъй като превилигированото вземане на Столична община е било изцяло погасено, а
оттам – и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за това вземане, „освободената“ сума в
общ размер на 198,00 лева следва да бъде разпределена между хирографарните
кредитори. Така оставащата сума за разпределение между хирографарните
взискатели е в размер на 76388,81 лева с включена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Коефициентът на съразмерност, явяващ се частно между тази сума и дълга в размер
на 103096,00 лева, е в размер на 0,74094834. Оттук погасените суми по отделните
изпълнителни листи и съответно припадащата им се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ са
както следва:
-
В
полза на Е.С.П., в качеството на взискател на мястото на Н.А.А., по изпълнително
дело № 20137900400926, присъединено към настоящото дело по изпълнителен лист,
издаден на 03.10.2012 г., на основание заповед за изпълнение, издадена по гр.
д. № 39759 по описа за 2012 г. на СРС, 78 състав (вземане в размер на 45635,31
лева) – 31573,34 лева (33813,41 лева, от които 2240,07 лева с ДДС по т. 26 от
ТТРЗЧСИ);
-
В
полза на Е.С.П., в качеството на взискател на мястото на Н.А.А., по
изпълнително дело № 20177900401701, присъединено към настоящото дело, по
изпълнителен лист, издаден на 14.11.2016 г. на основание Заповед по чл. 410 от ГПК, издаден по гр. д. № 61079 по описа за 2010 г. на СРС, 36 състав (вземане в
размер на 6047, 99 лева) – 4184,38 лева (4481,25 лева, от които 296,87 лева с
ДДС по т. 26 от ТТРЗЧСИ);
-
В
полза на Е.С.П., в качеството на взискател на мястото на Н.А.А., по
изпълнително дело № 20197900400423, присъединено към настоящото дело, по
изпълнителен лист, издаден на 16.06.2016 г. на основание Заповед по чл. 410 от ГПК, издаден по ч.гр.д. № 56073/2010 на СРС и Решение по ч.гр.д. № 19179/2012
г. на СРС и Решение по гр.д. № 8132/2015 г. на СГС (вземане в размер на
16263,67 лева) –11252,22 лева (12050,54 лева, от които 798,32 лева с ДДС по т.
26 от ТТРЗЧСИ);
-
В
полза на Е.С.П., в качеството на взискател на мястото на Н.А.А., по
изпълнително дело № 20197900400423, присъединено към настоящото дело, по
изпълнителен лист, издаден на 19.09.2016 г. на основание Присъда по НОХД №
2856/2015 г., потвърдена с Решение № 297/07.03.2016 г. (вземане в размер на
1200,00 лева) – 830,24 лева (889,14 лева, от които 58,90 лева с ДДС по т. 26 от
ТТРЗЧСИ);
-
В
полза на Н. И.Г.по изпълнително дело № 20197900400423, присъединено към
настоящото дело, по изпълнителен лист, издаден на 13.12.2017 г. въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по гр.д. №
81453/2017 г. на СРС (вземане в размер на 8613,76 лева) – 5959,53 лева (6382,35
лева, от които 422,82 лева с ДДС по т. 26 от ТТРЗЧСИ);
-
В
полза на Е.С.П., в качеството на взискател на мястото на Н.А.А., по настоящото изпълнително
дело, по изпълнителен лист, издаден на 03.07.2019 г. на основание Присъда от
17.07.2018 г. по НЧХД № 12853/2016 г., изменена с Решение от 27.03.2019 г. по
ВНЧХД № 5617/2018 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав (вземане в размер на 1419,75
лева) –982,27 лева (1051,96 лева, от които 69,69 лева с ДДС по т. 26 от
ТТРЗЧСИ)
-
В
полза на Е.С.П., в качеството на взискател на мястото на Н.А.А., по настоящото
изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден на 16.08.2016 г. на основание Заповед
по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. д. № 4578 по описа за 2013 г. на СРС, 27
състав (вземане в размер на 23915,52 лева) – 16546,23 лева (17720,16 лева, от
които 1173,93 лева с ДДС по т. 26 от ТТРЗЧСИ).
Сборът между удовлетворената част от
горепосочените вземания и напълно удовлетвореното вземане за местни данъци и
такси е 77361,58 лева. По правилата на т. 26, б. „д“ от ТТРЗЧСИ таксата върху
тази сума възлиза на 4314,46 лева без ДДС и 5177,34 лева с ДДС. Тъй като
вземането за местни данъци и такси е изцяло погасено, сумата за т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху нея подлежи също на пълно покриване – в размер на 116,74 лева с
ДДС. Следователно сумата в размер на 5060,60 лева с ДДС, съставляваща разлика
между цялата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и тази такса за вземането за местни
данъци и такси, покрива таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ предвид погасената част от
вземанията на хирографарните кредитори. Прилежащата към всяко вземане такса,
предвид погасената част от вземането, се изчислява като се вземе предвид
отношението между пълния размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (5060,60 лева с
ДДС) към сбора на погасените части от всички вземания (76388,81 лева), което
отношение се умножи по размера на погасената част от конкретното вземане.
Предвид
изложеното изготвеното разпределение следва да се отмени, като по т. 1 в полза
на съдебния изпълнител бъде разпределена сумата в размер на 6133,34 лева,
представляваща сбор от обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 956,00 лева и
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5177,34 лева с ДДС, а на кредиторите без
превилегии – съобразно изложеното по-горе.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение, извършено Протокол №
1352 от 22.05.2020 г. по изпълнително дело № 20167900402131 по описа на ЧСИ Р.М.,
рег. № 790 и район на действие СГС, като ИЗВЪРШВА разпределение на постъпилата
сума в размер на 79205,00 лева от извършена продан на поземлен имот с
идентификатор 00357.5346.1282 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Нови Искър, Столична община, район „Нови Искър“,
кв. „Курило“, с площ от 3794 кв.м., собственост на длъжника С.В.И., по следния начин:
1. ЧСИ Р.М. - 6133,34 лева;
2. МДТ район „Нови Искър“ – 972,77
лева;
3. Е.С.П.по настоящото дело – 18299,18
лева;
4. Е.С.П.по изпълнително дело №
20197900400423 по изпълнителен лист, издаден на 19.09.2016 г. по НОХД №
2856/2015 г. – 830,24 лева;
5. Е.С.П.по изпълнително дело №
20197900400423 по изпълнителен лист, издаден на 16.06.2016 г. по гр.д. №
19179/2012 г. –11252,22 лева;
6. Е.С.П.по изпълнително дело №
20177900401701 - 4184,38 лева;
7. Е.С.П.по изпълнително дело №
20137900400926 – 31573,34 лева (сумата се задържа по сметка на ЧСИ Р.М. до
възобновяване на производството);
8. Н. И.Г.по изпълнително дело №
20197900400423 – 5959,53 лева;
Решението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.