№ 990
гр. София, 01.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Виолета Магдалинчева
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Й. П., като защитник на подсъдимата
М. Г. – М., срещу определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение,
37 състав от 27.09.2022г., по нохд № 3230/2022г., с което съдът е приел, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които да водят до прекратяване на
съдебното производство.
С жалбата се поддържат доводи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимата и сведени до
непълнота и противоречивост на обвинителния акт. Поддържа се, че той не
съдържал факти за вменените на подсъдимата задължения, които тя нарушила.
Тази непълнота се отнасяла и за квалифициращия признак "значителни вредни
последици", каквито конкретно не били описани, също и за конкретните действия
на подсъдимата, с които тя е нарушила службата си. Налице било и противоречие
в обвинителния диспозитив, който съдържал твърдение само за действия на
подсъдимата, а същевременно в обстоятелствената част имало твърдения и за
бездействия. Навеждат се доводи и за общо описание на времето на извършване
на деянията, каквото представлявало твърдението за "неустановена дата" през
определен период. Липсвала конкретизация на факти и относно изискуемия за
вмененото престъпление пряк умисъл.
Прави се искане обжалваното определение да се отмени, съдебното
производство прекрати, а делото да се върне на Софийска градска прокуратура за
отстраняване на нарушенията.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано за това лице и е допустима за
разглеждане. По същество е основателна, макар по част, както и по различни от
1
представените доводи.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Независимо
че част от аргументите му - отговор на възражения на защитника, се явяват верни,
крайният извод, че обвинителният акт е изготвен при спазване на изискванията на
чл. 246, ал.2 НПК, като обусловени от спецификите на конкретно вмененото
престъпление, е грешен.
Срещу подсъдимата М. К. Г. – М. е внесен обвинителен акт за престъпление
квалифицирано по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Най-общо, според
фактите на обвинението, подсъдимата като директор на детска градина класирала,
приемала и записвала деца в нарушение на реда за прием.
При изготвяне на обвинителния акт прокурорът е допуснал съществени
процесуални отстраними от него нарушения по смисъла на чл. 248, ал.1, т. 3 НПК
и чл. 249, ал. 4, т.1 НПК. Те са сведени до недостатъци на обвинението, засегнали
и фактическата, и правната му част, а именно: неяснота на обвинителната теза,
непълнота на фактите, противоречиви твърдения, неразбираемост на правната
конструкция и нейната относимост към фактите и непълнота на вменените правни
норми. Пороците съществено накърняват право на защита на подсъдимата, както
и не позволяват да се постави годно начало на съдебната фаза, доколкото
предметът на доказване не е очертан ясно и безпротиворечиво.
Относно неяснотата и непоследователността на фактите:
На първо място, според обвинителния акт, подсъдимата осъществявала три
форми на фактическо изпълнение на престъпното деяние, а именно: „класирала“,
„приемала“ и „записвала“ деца. Обвинението е сведено до твърдение за
едновременно изпълняване на различни комбинации на две от формите, или само
на една от тях. Формите на деянията по съдържанието си са общи и очевидно
обобщаващи за система от действия, чийто завършек се явяват. Прокурорът обаче
не е описал конкретно различие между тези форми, та да може да се разбере по
какво едната се отличава от другата, така че да обясни едновременното им
вменяване, т.е. като покаже по какво деянието „приела“ е различно от деянието
„записала“ или „класирала“. Така представени, деянията не могат да се схванат
като съществено различни едно от друго. Поради това едновременното им
заявяване е неразбираемо, включително и в диспозитива на обвинението.
За нито една от формите, също така, прокурорът не е посочил какви точно
действия обхваща и предполага да са извършени. Не е ясно какво има предвид
прокурорът под формата „записала“ – какво точно се извършва, за да се счита
детето записано, къде точно се „записва“, както и съставлява ли това записване
елемент от общата процедура за прием или е самостоятелен и отделен от
процедурата елемент.
Не е ясно и какво точно се има предвид под формата „приела“, доколкото
2
обикновено с нея се обобщава, в процесуален план, система от действия – сложен
фактически състав на следвани елементи на процедура и последователно
преминаване през тях, а в материален - проверка дали отделният кандидат
отговаря на всички изисквания за прием.
Особено се налага прокурорът да отграничи двете форми, доколкото в
обичайната употреба на езика не се прави стриктна разлика между „записване“ и
„приемане“ на един кандидат.
Не е ясно също така какво прокурорът има предвид и под формата „класира“.
Формата повдига и други въпроси, тъй като обикновено под „класира“ се разбира
крайната фаза на състезателна процедура, проведена по определени правила и
критерии, с участието на няколко кандидата, подредени по тяхната успеваемост
или по степен на отговаряне на предварително зададени критерии на подреждане.
В случая обаче се твърди, че подсъдимата е извършила класиране на едно отделно
дете, без да се твърди, че е участвало в конкурсна процедура, без да се съпоставя с
други деца, нито да се представя конкретна процедура на участие. Неясно остава
дали това класиране предполага подреждане на детето в определен порядък, в
списък с други деца, по какви правила точно се провежда, означава ли поставяне
на детето в списък на вече класирани от информационната система деца или
означава нещо друго.
Доколкото се подразбира, децата са били записани /приети/ в детската
градина извън правилата за прием. Тогава твърдението, че детето е и класирано
става още по-неразбираемо. Това налага прокурорът да внесе допълнителни факти
или по друг начин да изясни тезата са.
И тук се поставя въпросът, подобно на отношението между първите две
форми- "записва" и "приема", за отношението и на деянието "класира" към тях.
Т.е. стои въпросът по какво това деяние е различно от "приема" и "записва", така
че да обяснява защо се твърди наред с другите и така че да са налице било две от
тях, било всички три едновременно.
В заключение, така вменени, формите на деянията не показват да са
подчинени на единна логика и не представят ясна и разбираема система от
конкретни действия, попадащи в съдържанието на всяко от тях. Неясно е какво
трябва да се обосновава, от гледна точка на предмета на доказване, за да се
приеме, че деянието е веднъж "класира", втори път - "приема" и трети път
"записва" и по какви критерии прокурорът е квалифицирал различните случаи с
различни форми, без зад тях да стоят определени съответни действия.
Относно противоречията между обстоятелствена част и диспозитив на
обвинителния акт:
В редица пунктове на обвинението, прокурорът е допуснал
непоследователност в твърденията за формата на изпълнителното деяние,
вменено на подсъдимата. Това от своя страна води до противоречия, задълбочени
3
от неясната логика и въпросите какво точно се вменява и по какво един случай се
различава от друг, така че да обясни различните вменени форми. За първи път в
диспозитива на обвинителния акт прокурорът вменява нарушения, факти за които
не е описвал в обстоятелствената част:
В пункт 1-ви – относно детето М. М.. В обстоятелствената част твърдението
е, че подсъдимата "приела" детето. В диспозитива – твърдението е, че го е
"приела" и "записала".
По този пункт прокурорът, при твърдение че подсъдимата е превишила
правата си, е вменил правилото на т. 1 от Указание изх. № ДО-0880-
12/16.03.2012г. на Столична Община - дирекция „Образование“: „Приемът на
деца с хронични заболявания в детските заведения да се извършва от комисия,
назначена със Заповед на директора и регламентирана в Правилника за
вътрешния ред. Съставът на комисията следва да бъде от 3 до 5 члена, със
задължително участие на медицинско лице и педагог.“
Правилото урежда специалната хипотеза на дете с хронично заболяване,
когато именно случаят се разглежда от комисия назначена от директора.
В обстоятелствената част обаче прокурорът, макар да е описал за детето М.
М., че съгласно протокол на медицинска комисия изх. № 1/07.03.2016 г., от
МЦ "Торакс" бил с диагноза "алергичен ринит", не посочва това заболяване да е
хронично, така че да налага разглеждането му от въпросната комисия. С това
следва да се приеме, че фактите по този пункт на обвинението са непълни.
На по-голямо основание в този пункт се налага прокурорът да изясни това
обстоятелство, доколкото обвинението включва нарушение на правилото по
т.2.2.4. от "Правилата за приемане", че деца със заболявания с решение на ЛКК
или ТЕЛК, се приемат на място в детската градина съгласно действащата
нормативна уредба. И тъй като детето М. М. е с диагноза определена от
медицинска комисия, неясно е дали случаят попада в режима на прием на деца с
протоколи от такава комисия - ЛКК, съгласно действащата нормативна уредба, и
която към момента е неясна, или пък в режима на деца с хронични заболявания,
които следва да се разглеждат от комисия назначена от директора на детското
заведение. Така представени, фактите на двете хипотези, освен че са недостатъчни
за целите на приложението на закона, изглежда да са и в конфликт.
В пункт 2-ри – относно детето Д. Й.. За първи път в диспозитива по този
пункт се вменява, че детето било записано в градината без да има свободно
място. В обстоятелствената част прокурорът не е заявил такъв факт.
Същите тези недостатъци са меродавни и за обвинението формулирано
в пункт 3-ти – относно детето Д. Ж., пункт 4-ти – относно детето И. Ж., пункт
5-ти – относно детето Т. С. , пункт 6-ти – относно детето К. Н., пункт 9-ти –
относно детето Я. Б., пункт 10-ти – относно детето Я. Б., т.е. общо седем
пункта.
При условие че прокурорът твърди, че приемът на децата е ставал без да има
4
обявено свободно място, е следвало да изясни какъв е редът на приемане на деца,
когато не се заемат обявени свободни места, може ли в такъв случай изобщо да се
приемат деца, ако може – това по извънредна процедура ли става, или пък
подобна хипотеза законът изобщо не е предвидил и уредил. Твърди ли
прокурорът, че подсъдимата е нарушила забрана за прием на деца извън обявени
свободни места?
След като акцентира, че приемът е станал без обявени свободни места,
прокурорът е следвало да изясни и дали вменява това като отделно нарушение,
защото понастоящем то изглежда е такова, без да е категорично. Ако го вменява –
кое правило точно е нарушено и какво е значението изобщо на обстоятелството,
че няма обявени свободни места, което прокурорът е представил за съществено
обстоятелство, но с неясно като цяло отношение към останалите релевантните
факти и вменени нарушения на правни норми.
Неясно е и кой ред за прием на децата във всеки отделен случай прокурорът
визира. Това е така, доколкото е неясно дали режимът на приемането на деца без
обявени свободни места е идентичен на режима с обявени свободни места, тъй
като прокурорът е пренесъл изискванията на режима за прием на деца по обявени
свободни места и към приема извън този ред.
Изясняването на тези обстоятелства се налага, доколкото прокурорът
изрично акцентира, че за приема на децата не е имало обявени свободни места, но
същевременно – вменява нарушен режим за прием именно по обявени свободни
места - чрез класиране от специална информационна система.
Специалното посочване за част от случаите на приети деца без за това да е
имало обявени свободни места, т.е. предполага се, че децата не са заемали такива
свободни места, и оттук важността на обстоятелството, налага прокурорът да
посочи същото това обстоятелство и за останалите случаи, за които не се твърди
дали заемат обявено свободно място или не. Т.е. следва да е ясно и в тези други
случаи дали децата са заемали обявени свободни места или също са били приети
извън този ред, както и на какви различни условия, в такъв случай, следва да
отговарят.
По този пункт – 2-ри, е вменена и нормата на т. 2.2.2. от Правилата за
приемане, че „класирането се извършва от ИСОДЗ съобразно подадената от
родителите (настойниците) информация за наличие на предимства, посочени в
Раздел III, т. 3.1. от настоящите Правила и допълнителни критерии, приети от
Педагогическия съвет на съответната ДГ и допълнителните критерии в т. 3.5 за
СДЯ.
Вменява се, че подсъдимата, като се има предвид въпросната норма, е
превишила властта и правата си.
На първо място, за да превиши властта и правата си, подсъдимата следва да
е иззела чужди правомощия, такива принадлежащи на други длъжностни лица, на
лица, включително колективни органи, с различни от нейните правомощия. Този
5
разум на деянието „превишила“ е бил посочен от прокурора в съобразителната
част на обвинителния акт.
Несъстоятелно е обаче да се твърди, както прокурорът е направил по –
натам, че иззетите правомощия са на техническата система която обработва
електронно данните. Очевидно и логично е, че информационната система като
предмет от обективната действителност не може да е носител на власт, на права и
задължения, нито да упражнява такива. Подсъдимата не може да изземва права на
физически обект, пък бил той и носител на изкуствен интелект. Прокурорът е
смесил правомощията на лицата, само които могат да класират посредством
техническите възможности на такава система, със самата система.
Ето защо, прокурорът е следвало да посочи кои длъжности отговарят за и
провеждат класирането на децата, и какви са точно техните правомощия да
класират, независимо с или без информационна система, само чийто правомощия,
подсъдимата, ако тя самата не участва в процеса на класиране по силата на
длъжността си, би могло да се счита, че изземва.
По пункт – 2-ри е вменена и нормата на т. 2.3.6. от Правилата за приемане ,
че „При класиране от ИСОДЗ на дете на обявено свободно място, директорът
на СДЯ или ДГ няма право да откаже записване освен в случаите на т. 2.3.5,
както и на дете със специални образователни потребности за ДГ, незаявено в
ИСОДЗ от родителя преди извършване на класиране или с писмено разрешение
на Дирекция "Здравеопазване" за места в СДЯ и дирекция "Образование" за
места в ДГ.
На първо място, неясно е коя част от правилата на тази норма прокурорът
вменява, тъй като тя съдържа различни хипотези.
По-натам, нормата урежда задължение на директора да запише дете,
класирано на обявено свободно място, освен в случаите на т. 2.3.5. Следователно
нормата би била нарушена, когато директорът постанови такъв отказ. В
обстоятелствената част обаче прокурорът не твърди подсъдимата да е отказвала
да запише класирано дете.
Същевременно – нормата, като създава забрана за отказ да се запише
класирано дете, не урежда сама по себе си материалноправните предпоставки –
условия, на които детето следва да отговаря, за да може да бъде прието
/записано/, така че, ако се приеме дете неотговарящо на тези условия – нормата да
се счита нарушена.
Неясно е също, по-натам, кои са и случаите – изключения по т. 2.3.5 на
Правилата и дали процесният не е сред тях.
Освен това, стриктното тълкуване на нормата показва, че тя създава
задължение на директора да запише такова /класирано/ дете, но не създава
забрана да не записва деца изобщо. Т.е. нормата позволява директорът да
преценява прием на деца и извън класираните. Разбира се, и този прием би
следвало да отговаря на определени критерии и правила. Неясно е обаче какви са
6
те.
Също така, според нормата директорът няма право да откаже да запише
дете, което е със специални образователни потребности, незаявено в ИСОДЗ
преди класирането. Следователно в случая се говори и за хипотези на прием извън
редовния с класиране и отново за задължение на директора да запише такива
деца. Това са случаите на прием след писмено разрешение на Дирекция
"Здравеопазване" – за яслите и на Дирекция "Образование" – за детските градини.
Очевидно нормата на т.2.3.6 от Правилата за прием предполага наличието на
различни паралелни режими на прием, когато директорът има задължение да
приеме детето, без да урежда материалните им предпоставки, та да може да се
прецени дали са нарушени.
Следователно, тълкувателният извод е, че като цяло нормата, макар и
препращаща към различните режими на прием, урежда само и единствено
съответното задължение на директора да приеме деца, които отговарят на техните
условия. Нормата би била нарушена, когато директорът откаже да приеме такива
деца. Такова поведение на подсъдимата прокурорът, отново ще се подчертае, не
описва.
В пункт 7-ми – относно детето Е. Н. – налице е противоречие между
формите на вмененото деяние. В обстоятелствената част се твърди, че
подсъдимата само "приела", а в диспозитива – "приела" и "записала" детето.
С изложеното, освен че е налице непоследователност между твърденията в
обстоятелствената и диспозитивна част на обвинението, добре се илюстрира и
непоследователността в подхода на прокурора, който неясно защо за идентични
случаи, веднъж приема, че подсъдимата е "класирала" и "записала" , втори път –
само "приела", трети път - "приела" и "записала".
И по този пункт са меродавни в голямата част съображенията засегнали
недостатъците на пункт първи - този относно детето М. М..
И тук, прокурорът, при твърдение, че подсъдимата е превишила правата си, е
вменил правилото на т. 1 от Указание изх. № ДО-0880-12/16.03.2012г . на
Столична Община - дирекция „Образование“ относно приема на деца с хронични
заболявания. В диспозитива по този пункт прокурорът твърди, че детето Е. Н.
била с хронични заболявания. В обстоятелствената част обаче, се заявява, че
детето било освидетелствано от медицинска комисия с протокол № 187/05.04.2016
г., и което обуславя режима на т.2.2.4 от Правилата за прием /също вменен от
прокурора/, за друг нормативен ред, запълващ бланкетната диспозиция на
нормата, какъвто обаче друг нормативен ред не се посочва.
Съображенията на съда относно конфликта между двата режима, така както
са изложени за пункт първи на обвинението, са меродавни и тук.
Не на последно място, прокурорът не посочва достатъчно ясно, със
съответните факти, защо е приел, че детето Е. Н. е дете с хронични заболявания
/следователно документите му трябва да се разгледат от комисията назначена от
7
директора на детската градина/, при условие че съгласно протокола на
медицинската комисия се твърди диагноза: "други алергични ринити, бронхит,
неуточнен като остър или хроничен".
В пункт 8-ми – относно детето А. М.. В обстоятелствената част на
обвинителния акт се твърди, че подсъдимата само "приела" детето, а в
диспозитива – че го "приела" и "записала".
И по този пункт са меродавни указанията на съда относно обвинението по
нормата на т. 1 от Указания т. 1 от Указание изх. № ДО-0880-12/16.03.2012г . на
Столична Община - дирекция „Образование", относно приема на деца с хронични
заболявания, дадени по – горе, относно пунктове първи и седми.
Наред с всичко друго, тук прокурорът и не описва факти за хронични
заболявания на детето – нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Твърди се само, че за детето е издаден протокол на медицинска
комисия, че страдало от "атопичен дерматит и алергичен ринит". В диспозитива
прокурорът твърди само, че детето е със заболяване съгласно протокол от ЛКК,
без да присъства твърдение за хронично заболяване, което да попада в хипотезата
на вмененото правило по т. 1 от Указанията.
Доколкото и тук продължава, като устойчиво, твърдението за едновременно
и паралелно приложение на два специални режима – веднъж на прием с протокол
от ЛКК и втори път – на прием с разглеждане от комисия назначена от директора
на детската градина, следва прокурорът да представи факти, а и ясна теза, че тези
два специални режима се прилагат едновременно, или ако не се прилагат
едновременно – да представи ясно на кой от двата режима е следвало да отговаря
приемът на детето.
В пункт 9-ти – относно детето Я. Б.. В обстоятелствената част на
обвинителния акт се твърди, че подсъдимата "приела" и "записала" детето, а в
диспозитива – че го е "класирала" и "записала".
И по този пункт за първи път прокурорът в диспозитива на акта твърди, че
детето е класирано без да има обявено свободно място за това, а в
обстоятелствената част такова фактическо твърдение не се прави.
В пункт 10-ти – относно детето Я. Б.. Налице е непоследователност в
твърдението за липса на обявено свободно място, подобно на пункт 9 – ти.
В пункт 11-ти– относно детето К. А.. В обстоятелствената част на акта
твърдението е, че подсъдимата само "приела" детето, а в диспозитива - че го е
"приела" и "записала".
Фактите по този пункт на обвинение са и непълни.
Прокурорът твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт, че детето
К. А. страдало от хронично заболяване - астма. Родителите му решили да
кандидатстват за прием в детската градина по правилата за прием на деца с такива
заболявания. Те подали заявление, но не представили медицински документи за
8
заболяването. Подсъдимата приела детето вместо назначената от нея комисия.
За да твърди, че подсъдимата е приела детето вместо комисията, т.е. като е
нарушила реда за такъв прием, прокурорът е следвало да представи факти, при
които родителите официално са обявили факта на заболяването на детето, че са
представили документи, или най-малкото показали в заявлението, че детето има
такова заболяване. Трябва да представи и факти, че подсъдимата е знаела, че
детето страда от заболяване и поради това случаят следва да се разгледа от
комисия. Прокурорът обаче не заявява такива факти.
Остава неясно защо и как документите е следвало да бъдат разгледани от
комисия, след като такива медицински документи изобщо не са били представени,
нито по друг начин за подсъдимата е било ясно, че детето има заболяване и
кандидатства по специален режим на прием.
В пункт 12-ти – относно детето Е. М.. В обстоятелствената част на акта
твърдението е, че подсъдимата само "приела" детето, а в диспозитива - че го е
"приела" и "записала".
В пункт 14-ти – относно детето Е. П.. Фактите на обвинението са непълни.
По този пункт в диспозитива на обвинителния акт прокурорът е вменил на
подсъдимата нарушение на служебни задължения – на регламента на чл. 15, ал.6
от Наредба за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните
групи в общинските училища на територията на Столична община, приета с
Решение № 82 по Протокол № 48 на Столичния общински съвет от 22.02.2018 г.,
в сила от 19.03.2018 г.: , Дете, класирано чрез ИСОДЗ и ПГУ не се записва, ако
директорът на детската градина/училището установи, че родителят/настойникът
е заявил критерии, за които не могат да бъдат представени съответните
документи. При две класирания на дете и непредставени документи от
родителя/настойника, удостоверяващи наличието на критерии, директорът не
записва детето и то губи правото да кандидатства до началото на класиранията
за следващата учебна година.
Хипотезата на нормата предвижда на първо място - дете, което е класирано
чрез информационната система и на второ място – непредставяне от родителите
на документи, които да удостоверяват съответните заявени критерии. Тогава
детето изгубва правото си на записване, респективно - длъжностното лице със
съответните правомощия – няма правомощие да записва детето, поради отсъствие
на материалноправните предпоставки на закона за това.
В разрез с хипотезата на вменената норма обаче прокурорът не само не е
заявил, че детето е класирано, но специално отбелязва, че не е било класирано в
нито една от общо 22- те класации.
На следващо място, прокурорът и не твърди, че родителите, като са заявили
детето за участие в класиранията, са заявили определени критерии, които да
доказват. Респективно, няма хипотеза на задължение на родителите, като е
класирано тяхното дете, да удостоверят чрез документи, че то отговаря на
9
условията на закона за заявените критерии. В заключение – не се твърди нито
един факт, който да отговаря на дори един елемент от хипотезиса на специалната
норма.
Изводите не се променят с оглед твърдението на прокурора в
обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, че подсъдимата била
"класирала" детето, тъй като, ще се припомни, изцяло неясно е как подсъдимата
провежда такава своя, отделна и самостоятелна класация. За такава нито са
изложени факти, нито са описани конкретни действия - как точно се провежда
класирането, в какво се състои, и това надлежното класиране по законовата
процедура ли е или е нещо друго. Неясно е в случая какво има предвид
прокурорът изобщо под понятието "класиране".
Нещо повече, става ясно от обвинението, че медицинска комисия от 15 -ти
ДКЦ е издала протокол № 161, че детето Е. П. страда от "атопичен дерматит".
Твърди се, че родителят – св. Константин Пасков, занесъл протокола в детската
градина, заедно с други документи. С тези факти, прокурорът, чисто фактически,
внася следваща непоследователност в тезата си, тъй като представя случаят като
отговарящ на специалните правила за прием на деца със заболявания и никъде не
представя факти за следван ред на редовен общ прием и за успешно класиране по
критерии, които допълнително да се доказват.
В пункт 15-ти – относно детето Ж. П.. Налице е техническа грешка в
обвинителния акт без особено значение. Няма пречки обаче тя да се отбележи и
да бъде отстранена наред със съществените пороци. Грешката е засегнала имената
на детето. В обстоятелствената част то фигурира с имената Ж. А. П. и Ж. С. - в
диспозитива – Ж. А. С..
И по този пункт е вменена нормата на чл. 15, ал.6 от цитираната Наредба за
прием на деца от 2018г. като и по него се отнасят всички съображения за
недостатъците на обвинението касаещи предходния пункт – 14-ти. Така
описаните пороци на обвинението касаят и всички останали пунктове на
обвинителния акт – от 16 до 23-ти, доколкото и за тях не са представени
обстоятелства, които да отговарят на хипотезиса на специалната норма.
По вменените правни норми:
Подсъдимата е обвинена в част от пунктовете на обвинителния акт за
нарушение на служебни задължения по т.2.2.4. от Правила за приемане на деца
в общинските самостоятелни детски ясли и детски градини на територията на
Столична община, приети от Столичния общински съвет с Решение № 381 по
Протокол № 92 от 23.06.2011г. за краткост – „Правилата за приемане“, (изм. и
доп. - Решение № 530 по Протокол № 19 от 28.07.2016г. - в сила от 1.08.2016г.): а
именно: „Децата със специални образователни потребности и/или хронични
заболявания, както и тези със заболявания с решение на ЛКК или ТЕЛК , се
приемат на място в СДЯ и ДГ съгласно действащата нормативна уредба като
10
броят им за всяка група да не надхвърля 10“.
На първо място – нормата не създава конкретни за подсъдимата като
длъжностно лице права и задължения, а представя общо и бланкетно режима за
приемане на децата, който е "съгласно действащата нормативна уредба" .
Нормата, като бланкетна, не съдържа описателна диспозиция на
правомощия, които могат да бъдат нарушени. Ето защо, както самата норма
подсказва, диспозицията й следва да се запълни с правила от други актове. Такива
обаче прокурорът не е посочил. С това обвинението от правна страна остава
непълно. Прокурорът не вменява годни за спазване или нарушаване норми.
На това място ще се отбележи, че прокурорът следва да съобрази и
указанията, дадени по – горе, относно недостатъците на обвинението в частта на
т.2.2.2 и т. 2.3.6 от Правилата за прием , като меродавни по всеки пункт от
обвинението, където те са приложени.
В част от пунктовете на обвинението /пункт десети/ прокурорът твърди, че
подсъдимата е превишила права и власт, с оглед нормата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за прием на деца в общинските детски градини на територията на
Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 72 по
Протокол № 28 от 09.02.2017г.: „Класирането се извършва от ИСОДЗ
съобразно подадената от родителя/настойника информация за наличие на
предимства, посочени в Раздел III „Критерии“, чл.11 от настоящата Наредба и
допълнителни критерии, приети от Педагогическия съвет на съответната ДГ. “
Правилото е не по-различно, идентично е по съдържание на повелята си, на
правилото за класиране на т. 2.2.2. от Правилата за приемане , което бе вече
анализирано по-горе.
Следователно всички съображения на съда за недостатъците на обвинението,
показани в анализа по приложението на режима на класиране чрез
информационна система, се отнасят и към приложението на правилото на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата от 2017г., поради което няма нужда да се повтарят.
В част от пунктовете на обвинението /пункт десети/ прокурорът твърди ,че
подсъдимата нарушила служебните си задължения по чл. 8, ал. 6 от Наредбата за
прием на деца в общински детски градини на територията на Столична община,
приета от Столичен общински съвет с Решение № 72 по Протокол № 28 от
09.02.2017г.: ,При класиране от ИСОДЗ на дете на обявено свободно място,
директорът на детската градина няма право да откаже записване освен в
случаите на ал. 5, както и на дете със специални образователни потребности,
незаявени от родителя на място при директора преди извършване на класиране
или с писмено разрешение на Дирекция "Образование".
Сравнителният анализ показва, че съществото на повелята на тази норма е не
по-различно от съществото на повелята на т. 2.3.6. от Правилата за приемане,
независимо от малките различия. Ето защо, всички съображения на съда по
отношение на режима по т. 2.3.6 от Правилата за прием, следва да са се отчетат
11
съответно и при обвинението по чл. 8, ал. 6 от цитираната Наредба от 2017г.
Сравнителният анализ на всички вменени норми, приети по-назад или по -
напред във времето, разкрива придържане към една и съща логика и спазване на
една и съща философия на прием на децата, с почти идентични режими. Налице
са незначителни различия, обусловени единствено от хронологично по – късния
момент на приемане на съответните норми, които обаче не са резултат на
качествено различна концепция на нормотвореца. Ето защо, същността на
правилата си остава тъждествена, независимо че са от различен, в правно-
технически смисъл, нормативен източник.
В част от пунктовете на обвинението /пункт единадесети и дванадесети/
прокурорът твърди, че подсъдимата нарушила служебните си задължения по чл.
7, ал. 5 от Наредбата за прием на деца в общинските детски градини на
територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение
№ 72 по Протокол № 28 от 09.02.2017г.: „ Децата със специални образователни
потребности и/или хронични заболявания, както и тези със заболявания с
решение на ЛКК или ТЕЛК, се приемат на място в детските градини съгласно
действащата нормативна уредба, като броят им за всяка група не надхвърля 10“.
Нормата съответства на правилото на т.2.2.4. от Правилата за приемане
на деца, ето защо всички съображения на съда относно особеностите на
обвинението – по правилото на т.2.2.4. от Правилата за приемане, са относими, в
цялост, и за това по чл. 7, ал. 5 от цитираната Наредба от 2017г. и е безпредметно
да се повтарят.
Ще се припомни, че нормата е бланкетна и изисква да се конкретизира чрез
запълващи диспозицията й други норми. Следва и да се прецизира, според
фактите, кой специален режим, според прокурора, е следвало в този случай да се
спазва – този за хронични заболявания или този със заболявания с решение по
ЛКК или ТЕЛК или и двата паралелно.
В част от пунктовете на обвинението /14 – 23/ прокурорът твърди, че
подсъдимата е превишила права и власт, с оглед нормата на чл. 14, ал.2 от
Наредба за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните
групи в общинските училища на територията на Столична община, приета с
Решение № 82 по Протокол № 48 на Столичния общински съвет от 22.02.2018 г.,
в сила от 19.03.2018 г. – "Класиранията се извършват от ИСОДЗ и ПГУ
съгласно въведената от родителя/настойника информация за наличие на критерии,
посочени в Раздел III "Критерии”, чл. 18 от настоящата Наредба."
Правилото по същността на повелята си е не по – различно на правилото за
класиране по вече анализираните т. 2.2.2. от Правилата за приемане и чл. 7, ал.
2 от Наредбата за прием на деца от 2017г. Всички съображения на съда относно
особеностите на обвинението включило тези правила са относими, в цялост, и за
това по чл. 14, ал. 2 от цитираната Наредба от 2018г., и е безпредметно да се
повтарят.
12
Конкретно по доводите на жалбата, намерени за неоснователни:
Настоящата инстанция не споделя възражението на жалбата за съществен
недостатък на обвинителния акт, изразен в това, че за квалифициращия признак
"значителни вредни последици" липсвали описани конкретни факти.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт не се откриват
нарочно очертани такива. Но в диспозитивната част прокурорът е заявил
фактическите последици на деянията и те могат да се приемат за твърдение за
техните характер, вид и степен, без да налагат описание повече от това, а именно:
"увредено функциониране на дейността на ДГ № 151 „Л. М.“ по отношение на
законосъобразния прием на деца", "решително разколебано доверие на
обществото в реда за кандидатстване, прием и записване в детската градина" и
"сериозно накърняване на авторитета й".
Концепцията на прокурора очевидно е, че вредите от престъплението се
съдържат във и извличат от фактите на самите специални нарушения, че те са
тяхна естествена и автоматична, поради това до известна степен и аксиоматична,
последица, че засягат именно по този неблагоприятен начин и във всеки случай
охранените обществени отношения. Поради това, ясно става какво прокурорът
приема за вредни последици и каква е тяхната изявна форма. Съвсем отделен е
въпросът за доказването им, при положение, че са поначало доста общо
формулирани, доколкото могат да бъдат приписани на всяко едно деяние от този
род.
Настоящата инстанция не се съгласява и с възражението в жалбата за
противоречие в обвинителния диспозитив, който съдържал твърдение само за
действия на подсъдимата, а обстоятелствената част - и за бездействия. Въпросните
"бездействия", а именно, че на заявленията не са посочвани дата, входящ номер, и
не са завеждани в книга на входяща кореспонденция, не касаят стриктно
поведение на подсъдимата, не са адресирани към нея, а са обективната обстановка,
в която тя се е намирала към момента на твърдените нарушения на служебни
задължения или превишаване на права. Стриктно погледнато, противоречие, по
смисъла на възражението, не се открива. Такова няма и в твърдението, че
подсъдимата не представяла медицинските документи за децата на съответната
комисия /когато имало такива документи/, тъй като това поведение прокурорът е
обхванал с твърдението за превишаване от страна на подсъдимата на права и
власт, доколкото тя самостоятелно приемала децата. Двете твърдения не се
намират в логически конфликт.
Не е недостатък на фактическото описание и по-общото формулиране на
времето на извършване на отделното деяние като на "неустановена дата" през
определен период. Времето е достатъчно определено за нуждите на обвинението
чрез отграничаване на периода – съответен месец.
Не е налице и друг посочен в жалбата недостатък на обвинителния акт, а
13
именно, липсата на конкретни факти показващи изискуемия за вмененото
престъпление пряк умисъл. Стриктно погледнато подобно изискване касае не
толкова яснотата и фактическата изчерпателност на обвинението, колкото
неговата доказаност от субективна страна, но съдът не може да дава указания на
прокурора по доказването. Процесуалният закон и не изисква, поне в своя
минимум, факти повече от тези по място, време и начин на извършване на
престъплението. Факти свръх това не се явяват дължими по стандартите на чл.
246, ал. 2 НПК, макар прокурорът да би могъл да обогати изложението си и с
такива.
Независимо че съдът не споделя така изложените доводи на жалбата, които
са част от всички нейни доводи, поради наличието, така или иначе на съществени
пороци на обвинителния акт, анализирани по-горе, в крайното си искане да се
отмени определението на СГС и делото върне на прокурора, жалбата е
основателна.
В това производство, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НПК, когато
отмени определението, въззивната инстанция сама решава въпросите по частната
жалба, т.е. сама следва да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокурора.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, чл. 248, ал. 5,
т. 1 вр. ал.1, т. 3 НПК, Софийски апелативен съд, НО, 1- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 37-ми
състав от 27.09.2022г., по нохд № 3230/2022г., с което съдът е приел, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които да водят до прекратяване на
съдебното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 3230/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, 37-ми състав.
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15