Присъда по дело №3/2022 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 14.03.2022Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №
3/ 2022Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.

Производството по делото е образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура Габрово обвинителен акт против подсъдимата Г.С.М., ЕГН ********** за
това, че на 06.08.2021 г. около 16,45 ч., в гр. Дряново нарушила мерки по Заповед №
РД-01-74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.
61, ал. 2, чл. 63, ал. 4 и ал. 5 и чл. 63в от Закона за здравето, против
разпространяването на заразна болест по хората - корона вирус /Covid 19/, като не
изпълнила Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-5646/ 03.08.2021 г. на
Регионална здравна инспекция Габрово за поставяне под карантина, да не напуска
дома си, на който е посочила, че ще пребивава за срок от 10 дни на ул. "Бряста" № 39 в
с. гр., считано от 01.08.2021 г. до 10.08.2021 г. (включително), като вместо това
напуснала същия, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи върху цялата територия на Република България –
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание на 07.02.2022г. представителят на Районна прокуратура
Габрово представи обвинителен акт с отстранена допусната фактическа грешка, който
бе връчен на защитника на подсъдимата.
В съдебно заседание подсъдимата М., нередовно призована, не се явява. Същата
е с постоянен и настоящ адрес в гр. Дряново, ул. Бряста № 26, на който не е открита. В
съдебно заседание се явява упълномощеният от подсъдимата защитник адв. Р.И.. С
протоколно определение от 07.03.2022 г. съдът е постановил производството да се
разгледа в отсъствие на подсъдимата при наличие на предпоставките на чл. 269, ал. 3,
т. 1 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и го намира за
установено и доказано по несъмнен начин.
Защитникът на подсъдимата пледира същата да бъде оправдана, тъй като според
него е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Посочва, че макар с действията си
подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, във вр. ал.
1 от НК обществената опасност на извършеното деяние и на дееца била явно
незначителна, тъй като същата не била поставила в риск здравето на други хора.
Алтернативно пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в минималния, предвиден в закона размер при приложение на чл. 66 НК, както
и глоба в минимален размер.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
1

следното от фактическа страна:
С решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г., на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията бе обявено извънредно положение на
територията на страната заради разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със
смъртни случаи. С решение № 325/ 14.05.2020 г. на Министерски съвет бе обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020
г. С решение № 547/ 28.07.2021 г. на Министерски съвет срокът бе удължен, считано от
1 август 2021 г. до 31 август 2021 г. Във връзка с наличието на заболявания от COVID -
19, както и по повод констатирани смъртни случаи в резултат от такива заболявания, на
основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл. 73 от АПК министърът на
здравеопазването издал Заповед № РД-01-610/ 22.10.2020 г., регламентираща реда за
поставяне в задължителна изолация и/или лечение в болнично заведение или в
домашни условия на лица с потвърдени случаи на заразяване. В т. 2 от същата е
предвидено, че лицата, потвърден случай на COVID -19, подлежат на задължителна
изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от датата на
потвърдителното лабораторно изследване. Съгласно т. 13 всички близки контактни на
потвърден случай на COVID -19 подлежат на 10-дневна карантина, считано от
последния контакт с потвърдения случай, като се поставят под карантина в дома или
на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец
на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от
него длъжностно лице.
От показанията на св. А.М., баба на съпруга на подсъдимата, се установява, че тя
и съпругът живеят и работят в ***. През м. юли 2021 г. двамата се прибрали в
България и се установили в дома на свидетелката в гр. Дряново, ул. Бряста № 26. По
време на престоя си съпругът на подсъдимата вдигнал температура, почувствал се зле
и бил прегледан в ЦСМП в гр. Дряново, където му бил направен тест за COVID-19,
който бил положителен. Тъй като бил ваксиниран, той не се съгласил с резултата и на
следващия ден отишъл в гр. Габрово и си направил PСR тест, който също бил
положителен за COVID-19.
На 03.08.2021 г. Директорът на РЗИ Габрово издал Предписание изх. № ЗП-02-
5646/03.08.2021 г., с което подсъдимата, като близка контактна на потвърден случай на
COVID-19, на основание чл. 61 ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-
610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, била поставена под карантина за
срок от 10 дни от 01.08.2021 г. до 10.08.2021 г. на адреса си в гр. Дряново, ул. Бряста №
26. За издаденото предписание подс. М. била уведомена по телефона на 03.08.2021 г. от
инспектор в Дирекция НЗБ при РЗИ Габрово.
2

От показанията на св. М. и на св. И.М., съсед на подсъдимата, се установява, че
полицейските служители извършвали всеки ден проверка дали подсъдимата спазва
карантината и се намира в къщата на ул. Бряста № 26. На 06.08.2021 г. проверката била
извършена следобяд, като малко преди това съпругът на подсъдимата излязъл и
отишъл до колата си, паркирана на отсрещния тротоар пред къщата, за да вземе
документ, с който да удостовери пред работодателя си в ***, че е болен от COVID-19.
Тъй като не успял да го намери, извикал и подсъдимата, която да му помогне да го
търсят.
От показанията на свидетелите М.К. и Г.Р., служители в РУ Дряново, се
установява, че на 06.08.2021 г., извършвали проверка на поставените под карантина
лица на територията на общ. Дряново, съгласно представен от РЗИ Габрово списък.
Около 16,45 ч. били на адреса в гр. Дряново, ул. Бряста № 26, на който подсъдимата
М. и нейния съпруг били поставени под карантина. При пристигането си установили,
че подсъдимата била извън къщата, на другия край на улицата и разговаряла с други
хора, за които свидетелите предполагат, че са съседи. Свидетелите се свързали с
дежурния в РУ Дряново, който след справка ги уведомил, че предписанието, с което
подсъдимата е поставена под карантина не е отменено.
Видно от приложената справка за съдимост подсъдимата не е осъждана.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
доказателствата по делото.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А.М. и И.М., че докато е била
извън къщата подсъдимият не е разговаряла с други хора, а само отишла до
паркирания на улицата автомобил, за да търси документ. На първо място тези
свидетели са заинтересовани от изхода на спора, доколкото св. М. е баба на съпруга на
подсъдимата, а св. М. нейн съсед. На следващо място показанията на тези свидетели
противоречат на показанията на полицейските служители, които са категорични, че
при проверката подсъдимата не е била в колата или около нея, а е била на улицата и е
разговаряла с други хора и то без поставена предпазна маска.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с
деянието си подс. М. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата е нарушила една от мерките против
разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед № РД-01-610
от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61 от
Закона за здравето, тъй като в качеството си на лице по т. 13 – близък контактен на
потвърден случай на COVID-19, което е било поставено под карантина с предписание
№ ЗП-02-5646/ 03.08.2021 г. на Регионална здравна инспекция гр. Габрово, не
изпълнила задължението да не напуска дома си в гр. Дряново, ул. Бряста № 26 за
3

посочения в предписанието срок от 10 дни - от 01.08.2021 г. до 10.08.2021 г.
включително, като на 06.08.2021 г. около 16,45 ч., напуснала жилището, в което бил
поставен под карантина, като деянието е извършено по време на извънредна
епидемична обстановка /епидемия/ - свързана със смъртни случаи и разпространяване
на COVID-19 и съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, обявена с решение № 325/ 14.05.2020 г. и удължена до 31.08.2021 г. с
решение № 547/ 28.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България.
От субективна страна подс. М. е действала при пряк умисъл, като е съзнавала
последиците от своите действия и е целяла тяхното настъпване, тъй като е била
уведомена и е знаела, че е поставена под карантина с предписание № ЗП-02-5646/
03.08.2021 г. на РЗИ Габрово, но е нарушила задължението си да не напуска дома си в
гр. Дряново, ул. Бряста № 26, на който е трябвало да пребивава през посочения в
предписанието срок от 01.08.2021 г. до 10.08.2021 г.
Неоснователно е искането на защитата за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. За да
е налице малозначителност на деянието следва да отсъства обществената му опасност
или ако то засяга обществените отношения степента на засягане да е такава, че не може
да обоснове наказателна отговорност. В конкретния случай по делото безспорно се
установи, че деянието на подсъдимата е извършено по време на епидемия, респ.
пандемия, свързана със смъртни случаи, като подсъдимата е била поставена под
карантина, защото съпругът , с когото живее в едно домакинство бил болен от
COVID-19 и било особено важно да спазва предписаната карантина, с цел да не
застраши здравето на околните. В случая не се установи извънредна причина, която да
мотивира явна незначителност на обществената опасност на извършеното от
подсъдимата. Тъкмо обратното се установява от показанията на полицейските
служители, които са категорични, че подсъдимата е била на улицата и е разговаряла с
хора без предпазна маска, което дава основание да се приеме, че поведението е
безотговорно, тъй като е била контактна на заразен, но въпреки това е била в пряк
контакт с други хора, с което е поставил в риск здравето им.
За извършеното от подсъдимата умишлено престъпление по чл. 355, ал. 2, предл.
1, във вр. с ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и
глоба от десет до петдесет хиляди лева. В случая не може да намери приложение чл.
78а от НК, тъй като за извършеното умишлено престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до пет години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът при съвкупната
преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимата, взе предвид
като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства съдът отчете факта, че подсъдимата е била контактна на
болен от COVID-19 и с нарушаването на карантината и в пряк контакт с други хора е
4

поставила в риск здравето им, което характеризира деянието с по-висока степен на
обществена опасност. Поради изложеното съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК, тъй като приетите като смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид
престъпления. Анализирайки горните обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимата съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи двете
кумулативни наказания в минималния предвиден размер, а именно лишаване от
свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 10 000 лева. По отношение на
наказанието лишаване от свобода съдът счете, че в случая следва да намери
приложение чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер
на три месеца, подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на
осъдената не е наложително същата да изтърпи наказанието. Поради изложеното и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание от три месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че с така наложените наказания ще бъдат
осъществени най – ефективно целите по чл. 36 от НК по отношение на подсъдимата и
обществото.
Разноски по делото не са направени.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	5
Дата:	14 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20224220200003
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 януари 2022 г.

Присъда по дело №3/2022 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите