№………./……..07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно търговско дело №675 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за
разглеждане въззивна жалба на ЗД„БУЛ ИНС“ АД гр. София срещу решение
№5107/11.12.2018г., постановено по гр.д. №3989/18г. по описа на ВРС, 49 с-в, с
което е била уважена претенция на пострадал от причинено от застрахован водач
на МПС произшествие в размер на 8000лв, претендирани като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и 703,95лв за
имуществени вреди по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на виновен участник в ПТП, ведно със
съответна законна лихва от предявяване на иска и са определени разноски в полза
на ищеца.
Въззивникът, чрез
адв. А. (САК) сочи процесуални нарушения по преценка на доказателствата и необосновани
изводи, довели до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че фактите
от правопораждащото основание не са доказани, тъй като са кредитирани само
доказателства, възпроизвеждащи изцяло твърденията на пострадало лице, без да са
събрани обективни данни за причиняването на значителни по интензитет
увреждания, именно от процесното ПТП. Осъденият застраховател се оплаква, че
съдът е игнорирал несъответствието между тези доказателства и показанията на
незаинтересованите свидетели за поведението на пострадалата като участник в ПТП
в деня на самото събитие. Излага оплаквания и срещу определения размер на
обезщетението за неимуществените вреди, като счита извода за размера на
обезщетението за прекомерен според евентуално понесените увреждания и значително
надвишаващ възприетия в практиката като съответен на справедливостта размер.
Отделно посочва, че възражението за съпричиняване е отхвърлено необосновано.
Моли предявената застрахователна претенция да бъде отхвърлена като недоказана
изцяло, евентуално намалена след отчитане
на съпричиняване и справедлив размер на неимуществените вреди за леки
увреждания на пострадалата.
По същество с доводи
за липса на убедителни доказателства за причиняване на увреждания на ищцата и
необходимите разходи за лечението им, пълномощникът пледира за отхвърляне на
предявената застрахователна претенция като, евентуално размерът на определено
от съда справедлив размер на установените вреди да бъде намален съразмерно на
съпричиняването им от пострадалата.
Насрещната страна,
чрез адв. А. (ВАК) оспорва жалбата с доводи за правилно и обосновано постановен
акт. Счита, че фактите по настъпване на ПТП и причиняването му от застрахования
са установени с обосновано и категорично експертни заключения и протокол за ПТП
и медицинска документация, като са кредитирани и показания на свидетели.
Оспорва възраженията срещу размер на претенциите, като сочи, че определения от
съда размер не надвишава справедливата компенсация за доказаните множество
увреждания и понесените неблагоприятни промени в личния живот и особено в
психиката на пострадалата, която не се е възстановила въпреки специализирана
терапия.
В бланкетно
становище по същество преупълномощен адвокат моли за потвърждаване на
обжалвания акт по основателно уважени доказани претенции на пострадалата.
Страните са
предявили и насрещни претенции за определяне на разноски в настоящото
производство, конкретизирани в списъци (л.23 и л. 29). И двете страни оспорват заплатените хонорари за защита във въззивна инстанция като
прекомерни.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в
определение №1837/16.05.2019г., като към настоящия момент няма настъпили
нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на
първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
като съответства на предявения осъдителен иск на увредено лице, претендиращо
пряко обезщетяване на понесени щети спрямо
застраховател, отговарящ по задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“. Произнасянето съответства на търсената претенция за обезщетяване на понесени от
пострадало трето лице неимуществени вреди причинени при ПТП от застрахован
водач, представляващи изживяни болки и
страдания поради телесни увреждания (мозъчно сътресение и повърхностни травми на ляво рамо, лява
подбедрица, отминали за период от 2-3 седмици) и неовладяно посттравматично
стресово разстройство, както и имуществени щети, изразяващи се в разходи за медикаменти
и лечение на психичното разстройство, ведно със лихва от сезиране на съда. момента
на увреждането. Разглеждането на прекия иск е проведено в съответствие с реда по
чл. 498 вр. 432 ал.1 КЗ.
Допълнително въззивният съд е констатирал, че
обжалваното решение не покрива изискванията към съдържанието на съдебния акт по
чл. 236 ал.1 т. 7 ГПК и е изискал от страната посочване на начин на изплащане
на претендираното застрахователно обезщетение. С молба вх. № 17212/06.06.2019г
пълномощникът на ищеца съответно на изискванията на чл. 380 ал.2 КЗ е посочил
лична банкова сметка на ползващата се от застраховката пострадала, която и
съдът възприема като избран от страната начин на плащане.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Липсват оплаквания
относно установените факти по сключването на задължителната застраховка
„гражданска отговорност” за лек автомобил
марка Опел, модел Вектра, с per. № *********, с полица №
BG/02/116001895420, със срок на действие от 15/07/2016г. до 14/07/2017г,
издадена от ответното дружество.
Изведеният от този факт правен изводи за валидно покритие на риска по
гражданската отговорност на застрахования водач за събитие на 02.11.2016г. също
не е оспорен от въззивника и изцяло съотвества на приложението на норми с
императивен характер.
Не се спори и по факта на уведомяването на
застрахователя за настъпило събитие на 17.02.2017г, както и последвалото
определяне от страна на въззивника на общо обезщетение от 500лв в отговор от
18.04.17г.
Спорът пред
въззивният съд се концентрира върху фактическите констатации относно вредоносните
последици от настъпилото застрахователно събитие като основание за ангажиране
на отговорността на застрахователя и съответното причиняване на вредите с
поведение на всеки от участниците в ПТП.
За установяване на спорния механизъм на ПТП пострадалата се позовава на констативен протокол, съставен
от длъжностно лице по контрол на автотранспорта. Съдът съобразява, че общите
законовите разпоредби(чл. 125 ЗДвП и чл. 201 и 209 от ППЗДвП) уреждащи
функциите на държавните органи по документирането на ПТП за целите на
застраховането са детайлизирани в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд. В чл. 3 от тази Наредба изрично е предвидена
компетентността на актосъставителите от органите на МВР - "Пътна
полиция" да констатират факти за настъпили ПТП причинили телесни
увреждания, като приетия с тази наредба образец № 1 изцяло съотвества на
представените документ( л. 6 от делото на ВРС). Съдът приема, че протоколът, съставен
в рамките на едномесечния срок за
удостоверяване на събитието, след оглед на мястото, посетено в деня на ПТП, се ползва с материална доказателствена сила
относно възприети при това посещение факти по ПТП относно мястото на инцидента,
посоката на движение на участниците и наличието и разположението на щетите (
решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).
Тази стойност на доказателството не се разколебава от депозираните гласни
показания на длъжностното лице, което потвърждава както посещението на мястото,
така и възприемането на следите от инцидента и вярното протоколиране на
графичното изображение в схемата от протокола и пряко възприети видими
увреждания по двете МПС. Актосъставителят признава,че лично не е възприел телесните
повреди на ищцата, които обаче според естеството им на натъртвания и охлузвания
не са били и ясно видими. Показанията му са категорични относно поведението на заварените
на място в деня на събитието двама участници и конкретно липсата на спор
помежду им относно вината на водача на застрахования автомобил и липсата на оплаквания
за някакви физически наранявания (л. 106 от делото на ВРС). Длъжностното лице
обяснява, че събитието е било допълнително протоколирано като вредоносно след
като пострадалата е представила медицинското свидетелство. Това изцяло
кореспондира и на показанията на свидетеля Майсторов( л. 131 от делото на ВРС),
който като участник в същото ПТП описва удара на управлявания от него автомобил
с автомобила на пострадалата по начин аналогичен на протоколирания, както и липсата
на видими телесни увреждания, проява на болка или оплаквания за наранявания на
пострадалата в този момент. Съвкупната преценка на гласните доказателства
налага категоричния извод, че ПТП е нестъпило несъмнено на 02.11.2016г, в
резултат на несъобразена особеност на кръстовището (оформено при пресичане на
булевард и улица, чийто два платна са разделени от канал и сгради) от водача на
л.а. Опел, модел Вектра, с per. № *********, преминал през първата част на жълт
сигнал, но навлязъл във втората му част при червен сигнал на светофара, където
е нестъпил и удара с управлявания от ищцата л.а. Пежо модел 206 с per. № *********.
Тези факти допълнително са потвърдени като механизъм на причиняване на самото
събитие и от вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, при
съобразяване и на допълнителни данни за повредите на местата на удара,
установени по документация на друг застраховател по претенция за имуществена
застраховка каско.
Данните за телесните
увреждания, протоколирани от актосъставителя
не са възприети лично, но възпроизвеждат констатации по освидетелстване
на пострадалото лице от съдебен медик. Съдът съпоставя данните за обективно
установените следи върху тялото на ищцата, установени от лекаря на
08.11.2016г и показанията на
свидетелката В.(л. 66 от делото на ВРС)
която е възприела състоянието на ищцата при лично посещение в деня след
инцидента. Описанието на телесните увреждания в раменната и гръдна част и
подбедрицата като синини и оток забалязани от свидетелката съвпадат с
посочените от съдебния медик. Няма никакви обективни данни за удар или следа от
него по главата на пострадалата. Данните за сътресението на мозъка са изнесени
само в медицинската документация, съставена при прегледа от специалист невролог
на 09.11.2016г след насочване от личния лекар(л.8-9 от делото на ВРС), но
оплакванията по анамнезата на пациентката пред тези лекари(краткотрайна загуба
на съзнание, главоболие, гадене) не
кореспондират с предварителните данни обявени пред съдебния медик(неопроделено
по време изпадане в шок с причерняване)
и лично възприетото от присъствалите на ПТП очевидци изцяло адекватно поведение
на пострадалата. Съответно и заключението за вида на телесните увреждания в
удостоверението, послужило на ищцата за документиране на ПТП като
застрахователно събитие по реда на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. е ограничено
до кореспондиращите на данните за ПТП две телесни увреждания (кръвонасядане по
предна повърхност на ляво рамо към гърдите и кръвонасядане и оток по предна
повърхност на лява подбедрица) като обективен резултат от механично въздействие
върху тялото на водач в автомобила, управляван от ищцата седмица по-рано.
Заключението за непосредствено причиняване на тези телесни увреждания от
събитието на ПТП категорично се потвърждава от назначената от съда съдебно
–медицинска експертиза. Вещото лице обяснява, че наличието на мозъчно
сътресение принципно се диагностицира само по анамнеза на пациента, а видимите
травматични увреждания отшумяват обичайно до
две-три седмици, като при
прегледа в хода на делото оздравителния процес е изцяло приключен. Съдът
възприема това заключение в частта относно тези телесни увреждания. По
отношение на удара на главата, за който данни са съдържат само в исковата
молба, но не и в който и да е от амбулаторните листи, и мозъчното сътресение,
установено по сведения на пострадалата, дадени пред лекуващите я лекари след
освидетелстването от съдебен медик, съдът не кредитира заключението на експерта
като основано на изолирани и неубедителни медицински документи.
Освен телесните увреждания обаче, като
водач, управлявал ударен на зелен
сигнал на светофара автомобил, ищцата е изживяла и значителен по интензитет
психически стрес. Оплакванията за главоболие, напрежение, тежест в областта на
гърдите и нарушено кръвно налягане са обявени при прегледите от специалистите,
към които ищцата е била последователно насочена от личния си лекар и невролога след
първото освидетелстване на телесните увреждания. При прегледа при травматолога
на 15.11.16г към началната диагноза за генерализирана тревожност се добавя и
новодиагностицирано посттравматично стресово разстройство по анамнеза включваща
страх от шофиране и нарушения на съня, за което пациентката е насочена към
психиатър, назначил лечение на 16.11.2016г по тази вече потвърдена диагноза.
Влошаването на психическото състояние е било пряко възприето от свидетелката В.,
която няколко часа след произшествието е разговаряла с пострадалата, споделила преживяното
събитие като застрашило сериозно живота й. Свидетелката излага и впечатленията
си от поведението на пострадалата в следващия месец, като сочи, че приятелката
й станала нервна, травматизирана, натрапчиво се връщала към мисълта за
преживяното, изпитвала страх и мнителност, загубила увереност и оптимизъм,
избягвала до шофира и търсила подкрепа при пътувания.
Това поведение е анализирано и от назначената психиатрична експертиза,
която съдът кредитира изцяло като резултат както от прегледа на медицинската
документация, така и от личното освидетелстване на ищцата от вещото лице. Експертът установява типични проявления на ПСР,
като резултат от развилото се след острата стресова реакция разстройство на
адаптацията, неотшумяло въпреки прилагано медикаментозно лечение и
психотерапия. Това разстройство и понастоящем причинява на ищцата значителен
психичен дистрес и нарушение в социалните и професионални области на личността,
като положителната прогноза за преодоляването на хроничния му вече характер е
обусловена от продължаващото специализирано лечение.
Въз основа на така обсъдените доказателства, въззивният съд намира за
напълно доказано настъпването на застрахователното събитие и неговия вредоносен
резултат, изразил се в две леки и изцяло преодоляни телесни увреждания
причинили болка и продължаващи в период на не повече от три седмици страдания,
както и хронифициращо се посттравматично стресово разстройство, което се
повлиява положително от лечение, но намалява качеството на живот на
пострадалата в период от повече от 2
години.
Оплакванията на въззивника относно доказателствената стойност на
протокола за ПТП принципно са неоснователни, тъй като удостоверените в него
факти по заварения вид на местопроизшествието и участниците изцяло се
потвърждават от всички останали доказателства по делото. Показанията на
очевидците, които не са възприели пряко
на място увреждания на ищцата не могат да опровергаят установените обективно
последици от удара, доколкото самото им естество е изключвало видимостта им, а
интензитета на стреса е различен в момента на изживявяне на самото събитие и
по-късната му интерпретация в съзнанието на пострадалата. Оспорването изобщо на вредоносния характер на
събитието съдът възприема и като злоупотреба с право, доколкото застрахователят
изрично е признал отговорността на застрахования водач като е предложил общо
обезщетение от 500 лв за посочените от пострадалата неимуществени вреди, без да
оспори заявени от нея по този протокол за ПТП и по медицинската документация,
вредоносни последици включително и относно продължаващия повече от 3 м.
посттравматичен стрес.
Неоснователно е и оплакването за пълна необоснованост на заключенията на
експертизите. Вещите лица дават собствена интерпретация на медицински находки и
въззвиният съд ги кредитора, доколкото те се потвърждават и от показания на
свидетелка, който е възприемала лично състоянието на пострадалата в по- дълъг
период, а не само непосредствено в момента на ПТП. Обстоятелството, че
експертът –психиатър е използвал като обект на изследване предоставени данни от
психотерапевта, провел платено лечение на разстройството на психиката, не може
само по себе си да опорочи заключение, което е изградено и на личния преглед на
ищцата и установените при него налични обективни находки за психическото й
състояние. Именно неадекватното възприемане от страна на ищцата на преживяното
от нея иначе не особено тежко ПТП е резултат от обективно негативната промяната
в психиката на пострадалата (описано от вещото лице като типично свръхценно
разработване на събитието и свързваните с него страхови и депресивни изживявания
и невъзможност на личността да се справи рационално със стреса), а не
необосновано и тенденциозно интерпретиране на фактите от вещото лице.
В заключение
въззивният съд преценява като изолирани от останалия доказателствен материал и
съответно не кредитира само документите, установяващи мозъчното сътресение, но
оплакванията на въззивника относно установяването на двете леки телесни
увреждания и продължителното разстройство на личността, като пряко породени
именно от застрахователното събитие остават неоснователни. Доколкото правните
изводи въз основа на тези факти изцяло се споделят, въззвиният съд препраща към
тази част от обжалваното решение и възприема извода за основателност на
претенцията на пострадалата от деликта извършен от застрахования водач.
По отношение на
определения размер на обезщетенията, въззивният съд отчита на първо място, че възстановителният
процес на телесните увреждания(охлузвания и натъртвания) е протекъл без
усложнения, с характерен за този вид увреждане болкови синдром, по-силно
изразен в началото на периода и отшумяващ до 2- 3 седмици. Разпитаната
свидетелка В., чийто показания съдът кредитира като изложени последователно и
непротиворечиво, споделя за нужда от психична подкрепа на близки и приятели,
които помагали на пострадалата да се разсее от травмиращите я натрапчиви
изживявания в резултат от ПТП – нарушения на съня, страхови изживявяния,
въздържане от управление на автомобил, както и предприетите алтернативни
средства за справяне с изживения стрес („леене на куршум“) и традиционно
лечение с медикаменти и психотерапия. Въззивният съд преценява, че въз основа
на тези доказателства може да се приеме за установено сравнително кратко
физическо страдание и изживяно по-продължително психическо страдание, свързано
с формирани у ищцата посттравматични последици и фобии, свързани с управление
на МПС.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението
на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява така установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: две леки телесни увреждания, изцяло преодолени,
след приложено адекватно лечение и отшумяващо влошаване на емоционалното
състояние в резултат на изживяния стрес с продължителни негативни последици за
психиката; понасяне на увреждането във възраст, в която емоционалния стрес се компенсира
с положителни изживявания в социално обкръжение и работна среда. Тъй като
последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява и целия комплекс от тези
фактори (в съответствие със константна практика, изброена примерно в
Определение № 353 от 13.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3536/2013 г., II т. о.,
ТК). Наред с това съдът отчита като ориентир за размерите на обезщетението и
съответния лимит на застрахователно покритие по чл. 492 КЗ и икономическа конюнктура в страната към сключване
на застраховката, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и предвид
константната съдебна практика при
определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите.
При прилагане на тези критерии въззвиният съд намира, че сума от 5000лв е
напълно достатъчна за компенсиране на такова увреждане. Самата пострадала е
определила като адекватен еквивалент на страданията си сума от 3000лв при
сезиране на застрахователя с искане за изплащане на обезщетението, а
допълнителната горница съответства на продъжаващото все още изживяване на
посттравматичното разстройство и прогнозата за овладяването му с планираното
лечение (неприложено докрай само поради
неприключилия спор). Недоказаното според настоящия състав сътресение на мозъка
налага и ограничаването на обезщетението до този размер, но оплакванията за
явно несъобразен с моралният принцип на справедливост размер по отношение на
останалия доказан комплекс от негативни последици от противоправното поведение
на застрахования съдът намира за неоснователни. Предложеният в предварителното
производство по уреждане на отношенията размер от 500лв несъмнено е далеч под
действителния размер на справедлива компенсация.
По отношение на
размера на имуществените вреди следва да се отчете несъмнената връзка между
изписаните на пострадалата медикаменти и лечението на последиците от
психическата травма. Представените касови бонове удостоверяват направените от
ищцата плащания за 17 лечебни сеанса за психотерапия в периода от почти една
година след острия стрес на обща стойност 680 лв и закупуване на лекарствата,
предписани като лечение, съпътстващо терапията на 03.05.2017г от лекуващия
психиатър. Тези вреди в общ размер от
703.95лв като пряка последица от психичното увреждане също следва да се покрият
от застрахователното обезщетение.
Възражението за
съпричиняване на вредите с поведението на самата пострадала остава изцяло
необосновано. Макар и да не изключва отговорността на делинквента, поведението
на пострадалия може да бъде отчитано, ако допринася за вредоносния резултат. В
случая, щетите са причинени на водач, извършил маневрата в кръстовище на зелен
сигнал и събраните доказателства категорично опровергават твърденията на
ответника за превишаване на скоростта от този автомобил, както и за управление
без предпазен колан. Напротив, автоекспертът потвърждава показанията на
виновния водач за невисока скорост на движение на двата автомобила(които не са
се изместили от инерционни сили след удара), а съдебният медик категорично
разпознава „коланна“ травма по положението на кръвонасяданията в горната част
на тялото на пострадалата. Оплакването за необосновано игнориране на
възражението за съпричинияване е неоснователно, съответно въззвиният съд следва
да се произнесе по съществото на претенцията за обезщетяване на пълния размер
на така определените обезщетения.
Въззивникът не е
изложил оплаквания срещу присъждането на лихвите за забава, присъдени от предявяване
на претенцията пред съда, но доколкото забавата на застрахователя се урежда от
императивни норми, въззивният съд дължи служебна проверка и в тази част. С посочването на банкова сметка, пострадалото лице
е допълнило липсващото съдържание на исковата си молба, което съдът отчита с
обратна сила към момента на подаването й. С това е изпълнено и общото изискване
по чл. 380 ал.1 КЗ и нужното съдействие от кредитора е дадено, съответно и след
този момент застрахователят следва да носи отговорност за своята забава. В този
смисъл законът е приложен и от първата инстанция.
В заключение,
поради частичната разлика в приетите за основателни размери на претенциите, обжалваното решение
следва да се отмени само за неоснователната горницата над 5000 лв до 8000 лв за
неимуществените вреди, понесени от ищцата, а в останалата част осъждането на
застрахователя съвпада с изводите на въззивния съд и следва да се потвърди.
Предвид резултата
от разглеждането на делото по същество, всяка от страните следва да понесе
отговорност за разноски, съразмерно на основателната си защита по съединените
претенциите и доказаното фактическо разходване на сумите, описани в списъците
за претендирани разноски(т. 1 от ТР ОСГТК№ 6/12). Съответно претендираните от
ищцата, сега въззваема разноски могат да се присъдят до 66%, а тези от ответника,
сега въззивник до 34% от общо направените от всяка от страните разходи.
На първо място
извън контрола на въззивния съд e размера
на разноските, които са били определени от първата инстанция в полза на ищцата,
тъй като изменението е стабилизирано с пропускане на срок за обжалване на
определение № 3379/13.03.2019г. Съответно за първа инстанция се дължат само
1277.76лв (от общо признати 1936лв) и до този размер определените в обжалваното
решение разноски следва да се потвърдят. Към тази сума следва да се добавят и
разходите за защита в настоящата инстанция, доказани с договор за правна услуга заплатена в брой в размер на 876лв. Този
размер е оспорен неоснователно като прекомерен, тъй като минималният размер за
този вид услуга само по предявените срещу въззиваемия искове възлиза на 765лв (
чл.7 ал. 2 т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), определен въз основа на общ интерес от 8703.95лв.
Като се отчете, че предоставилия услугата адвокат е регистрирано по ДДС лице, и
дължимия данък следва да се добави към минимума, договорения размер не може да
се преценява като прекомерен. Съответно за настоящата инстанция в тежест на въззивника
следва да се възложат само 578,16лв съразмерно на неоснователна част от
жалбата.
С оглед на отхвърлената
част от претенциите и в полза на ответника е възникнало вземане за компенсиране
на разходите, направени за защита, които в първата инстанция възлизат на
неоспорен размер от 457лв ( за адвокатски хонорар и разноски за призоваване на
свидетел) без заявените в списъка 20 лв, които са били върнати на вносителя с
определение от о.с.з. 20.1.2018г. За настоящата инстанция въззвиникът е
направил разноски в размер на 1103.90лв (за такса и адвокатски хонорар), които
съдът приема за изцяло доказани. По аналогични с изложените по- горе
съображения, възражението за прекомерност на уговорен хонорар от 918лв с ДДС е
неоснователно. Съразмерно на основателната защита на застрахователя, от общия
размер 1560.90лв за двете инстанции следва да бъде присъдена само сума от
530.70лв.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 271 и 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №5107/11.12.2018г., постановено по гр.д. №3989/18г. по описа на
ВРС, 49 с-в, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение №
3379/13.03.2019г., В ЧАСТТА, с която е била уважена претенция на пострадал от
причинено от застрахован водач на МПС произшествие в размер над 5000лв до 8000лв, претендирани като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и са определени
разноски в полза на ищцата над 1277.76лв на осн. чл. 271 ГПК като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Е.П.Я., ЕГН ********** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********* иск за
присъждане на обезщетение за обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 02.11.2016г., причинено от водач, застрахован
по риска „Гражданска отговорност"по застрахователна полица №
BG/02/116001895420 за размера над 5000лв
до 8000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.03.2018г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Е.П.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС" АД със ЕИК ********* в Търговския регистър при
Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец", ул. "Джеймс Ваучер", № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.,
сумата от 530.70лв /петстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки /
представляваща направени разноски за защита в първа и въззивна инстанции,
съразмерно на тази неоснователната част от претенцията, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5107/11.12.2018г., постановено по
гр.д. №3989/18г. по описа на ВРС, 49 с-в, изменено по реда на чл. 248 ГПК с
определение № 3379/13.03.2019г., В ЧАСТТА, с която са били уважени претенции
на пострадалата от причинено от застрахован водач на МПС произшествие, както са
присъдени:
5000лв, представляващи застрахователно обезщетение за понесени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания(повърхностни
травми на ляво рамо и лява подбедрица, отминали за период от 2-3 седмици) и
неовладяно посттравматично стресово разстройство,
703.95лв, представляващи застрахователно обезщетение за понесени имуществени
вреди, изразяващи се в направените се в разходи за закупуване на медикаменти и
лечението на последиците от психическата травма,
законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.03.2018г. до окончателното плащане на сумите по следната банкова сметка ***КА
БАНКА АД с IBAN ***,
и са определени разноски в полза на ищцата в размер на
1277.76лв, съразмерно на тези основателни части от претенциите, на осн. чл. 78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ
ИНС" АД със ЕИК
********* в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. "Джеймс Ваучер",
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 578,16лв /петстотин седемдесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща
направените от въззиваема страна разноски, съразмерно на неоснователна част от
жалбата.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2