Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №109/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Н.В.М., съдебен адрес ***, първи
надпартерен етаж, вдясно обжалва решение
№260071/22.02.2021г. на ДРС, постановено по АНД №25/2021г. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на ЕФ. Претендират се
разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260071/22.02.2021г., постановено по
АНД №25/2021г., с което е потвърден ЕФ
серия К №4075144 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
– Кюстендил. Н.В.М. в качеството му на законен представител на „Е. Е.“ ЕООД
гр.В.,
на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за нарушение на чл.21,
ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.
ДРС е формирал мотиви за
законосъобразност на ЕФ, приемайки че е издаден при спазване на законовите
изисквания за форма, съдържание и процедура, както и поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Н.В.М. в качеството му на законен представител на „Е. Е.“
ЕООД гр.В. срещу
с ЕФ серия К №4075144, издаден от ОДМВР –
Кюстендил. Прието е, че на 16.08.2020г. в 20.45ч., в община Дупница при км
53+950, при разрешена за автомагистрала /А-3 „Струма“/ скорост на движение от
110 км/ч, въведена със знак В26, нарушителят е управлявал лек автомобил *******.
А. Т. рег.№***** със 141 км/ч /приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
водача/. Безспорно е, че нарушението е установено и заснето с мобилно техническо
средство ARH CAM S1. Изготвен е клип. След направена справка е установен
собственика на МПС-то – „Е. Е.“ ЕООД гр..В. За констатирано нарушение на чл.21,
ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ. От представляващия дружеството
не е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП, сочеща друго лице за водач на
МПС-то в деня и часа на извършване на нарушението. Представени са доказателства
за годността и техническата изправност на АТТС, както и протокол за използване на АТСС. Събрани са от
въззивния съд и доказателства за обхвата на действие на ПП В26, с който е въведено ограничението от 110 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство ARH CAM S1. Тук касационният отбелязва, че поради настъпилата
законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017г. санкционирането
на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква
система за видеоконтрол е установено нарушението – мобилна или стационарна/. За
нарушение по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 300 лв. и не се отнемат
контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е
провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на
административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, както и протокола, представляващ Приложение №1 към
чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., доказва мястото и времето на
извършване на нарушението – автомагистрала „Струма“, км 53+950 в района на
община Дупница, до който е действето на ПП В26 /срав. писмо изх.№11-00-12/28.01.2021г. на ОПУ –
Кюстендил/, 20.45 ч., както и измерената скорост – 141 км/ч след приспаднат
толеранс от 3 км/ч. Клипът се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС
/срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка/.
Субектът на нарушението е установен след справка и съобразно разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, която сочи, че когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице се наказва законния
представител. След като лекия автомобил е собственост на ЮЛ, правилно е
привлечен към отговорност представляващия дружеството /не е попълнена и
депозирана декларация по чл.189, ал.1 от ЗДвП/. По тези съображения КАС намира,
че административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
Релевираното възражение, свързано с
квалификацията на нарушението касационният съд намира за неоснователно.
Описанието на противоправното деяние във връзка със съставомерните елементи
безспорно покрива хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочването на ал.2 на
нормата представлява неточност, която не се отразява върху законосъобразността
на ЕФ, тъй като даденото фактическо описание на нарушението се намира в
корелация с посочената за нарушена материалноправна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението правилно е скрепено със санкционната норма на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП – превишаване на разрешената скорост извън населено място.
Като е формирал правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно решение, което ще
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от правния спор разноски на
касатора не се дължат.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260071/22.02.2021г. на Дупнишкия районен
съд, постановено по АНД №25/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: