Решение по дело №304/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 447
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20204430200304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е     

 

гр. Плевен, 31.07.2020г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и осми  юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря ИГЛИКА ИГНАТОВА, като разгледа АНД № 304/2020 год. по описа на ПРС, ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0938-005068/26.09.2019г издадено от *** сектор  “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Плевен, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Р.В.П. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 лева основание чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП,за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв за нарушение на чл137а ал1 от ЗДвП. .

Жалбоподателят  – редовно призован, не се явява в съдебно заседание,  представлява  се  от адв. Г. ***,  моли Съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкционирана, а също така, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОД МВР гр.Плевен  – редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна, но не изцяло и не поради изложените в нея съображения.

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №15084 от 16.09.2019год.са констатирани следните нарушения:

На 16.09.2019г в 18,04часа пътно кръстовище за с.Крушовица и с.Г.Дъбник с посока на движение към гр.София като водач на лек автомобил - Фолксваген Туарег с рег.№ ***, не съобразява поведението с пътен знак Б-2/стоп/,навлизайки в кръстовището и не ползва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Записано било  от проверяващите  в АУАН , че по този начин е  нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал  АУАН без  възражение .Нарушителят бил уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такива не  са били депозирани от страна на жалбоподателя до наказващия орган.

Административно наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление /НП/ като е приел, че били извършени нарушенията визирани като такива в АУАН и наложил следните наказания ГЛОБА в размер на 20 лева основание чл. 183 ал.2, т.3 от ЗДвП,за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв за нарушение на чл137а ал1 от ЗДвП.

Актосъставителят Д.  Д., редовно призован се явява в съдебно заседание, поддържа изцяло съставения от него акт. Твърди пред съда,че на написаната в акта дата ,на  посоченото кръстовище, навлиза в кръстовището лекия автомобил и не спира на знак Б-2/стоп/,но не си спомня по подробно.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят на АУАН М.Х.. Неговите показания са също в насока на показанията на актосъставителя, които също твърди, че не си спомня случая  с подробности. Съдът кредитира показанията на  свидетелят ,като твърди че подържа написаното в АУАН и че на това кръстовище има знак стоп.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно наказателното производство е допуснато и съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Това е така, защото АУАН и НП не отговарят на нормативните изисквания, съответно на чл.42 ал.1, т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и недвусмислено описание на нарушението като в АУАН е посочено че е нарушен чл. 6, т. 1 от ЗДВП и в НП е посочено че е нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП. Това е съществено процесуално нарушение, т.к. привлеченият към административно наказателна отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи важни обстоятелства около   нарушението и да изгради защитна теза срещу тях.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено наказание.

Съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, посочване точно и изчерпателно на нарушената законова разпоредба.

Настоящата инстанция прие, че следва ангажираната административна отговорност на жалбоподателят  да отпадне   на следното  основание:При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е незаконосъобразно по отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочените от страна на наказващия орган норма е бланкетна и препраща за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В този смисъл цитираната норма на  чл. 6, т. 1 от ЗДвП  е  бланкетна и препраща към други правни норми, тъй като в чл6 от ЗДвП са изброени няколко хипотези

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

 Първата от посочените разпоредби се говори само за преминаване на неразрешен на светофарната уредба без пояснения на правилата за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко хипотези. От чл.6, т.1 от ЗДвП визира правило-четири хипотези, като т.1 визира, че водачите на МПС следва да съобразяват своето поведение, което обаче освен, че е общо, не е изобщо посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не е цитирана нормата, която предвижда правило за поведение,кое от четирите хипотези на т.1 на чл.6 е нарушена. Което представлява липса на реквизит – непосочване на нарушените разпоредби от закона.

Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, в тази му част. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

По отношение на второто нарушение по чл. 137а, ал. 1  от ЗДвП:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без да използва обезопасителен колан. При това положение е очевидно извършеното от него административно нарушение.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер - 50 лева, поради което и не може да подлежи на преоценка от съда.

С оглед горе изложеното съдът счита, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0938-005068/26.09.2019г издадено от *** сектор  “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Плевен, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Р.В.П. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 лева основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП,за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление № 19-0938-005068/26.09.2019г издадено от *** сектор  “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Плевен, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Р.В.П. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50лв за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: