№ 881
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500705 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по съвместна
въззивна жалба на А. Б. М. и П. И. М. – и двамата от гр.***, чрез адв.С. Г. от АК Ловеч
насочена против Решение № 260520/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13290/2020 г. по
описа на СГС, ГО в частта му, с която е отнето от въззивниците в полза на Държавата,
представлявана от КОНПИ, описано в два пункта имущество.
В останалата му прекратителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила,
респ.– не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното
решение в уважителната му част, поради нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, вкл. поради неправилно приложение на относимия към казуса материален
закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на
спора се постанови пълно отхвърляне на предявените искове.
Твърди се първоинстанционният съд да е ценил едностранно и превратно част от
приобщените по делото доказателства /съдебно-икономическата експертиза и показанията
на част от свидетелите/, без да изложи съображения защо част от тях кредитира, а в на други
не дава вяра.
Това довело до неточно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от
там и до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост на обжалваното
решение.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и
1
поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Подадена е и частна жалба от КОНПИ, чрез процесуалния му представител М. М.
против Определение № 260025/07.01.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с
което е допуснато изменение на същото в частта му относно разноските.
Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен иск от КОНПИ с правно основание чл.154, във вр. с §
5, ал.2 ЗОНПИ предявен в условието на субективно пасивно съединяване против А. Б. М. и
П. И. М. за отнемане от същия на имущество на обща на стойност 102 425 лв., а именно: 1/
от двамата ответници - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №68134.1105.14.33
находящ се в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1105.14, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, със застроена площ съгласно Схема №53600 от 10.09.2013 г. на АГКК - гр.
София от 54,70 кв. метра, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: едно, при
съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж - 68134.1105.14.2.32, под обекта
- 68134.1105.14.2.30, над обекта: 68134.1105.14.2.36, който имот е идентичен с
АПАРТАМЕНТ, находящ се на III етаж, в жилищната сграда - блок № ** , находяща се в
***, състоящ се от: две стаи, кухня, антре, килер и сервизни помещения, със застроена площ
от 54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет стотни/ кв. метра, без посочени съседи
съгласно нотариален акт, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗЕ/, без
посочен номер съгласно нотариален акт, с площ от 5,26 кв. метра, без посочени съседи
съгласно нотариален акт, заедно със съответните 3,23 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото; 2/ Лек автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“,
рег. № ***, рама №JF1BD9LE5VG029830, двигател №EJ25928714, дата на първа регистрация
23.02.1998 г. и само от А. Б. М. - петдесет дружествени дяла от капитала на “С.и трък“ЕООД
на обща стойност 5 000 лв.
Твърдяло се е в исковата молба ответникът А. М. да е бил обвинен в престъпление
по чл.225, ал.3 НК – за това, че на 13.11.2014 г. избегнал установяването и заплащането на
данъчни задължения по ЗДДС, като укритите данъчни задължения са в особено големи
размери - на стойност 89 658,06 лв., за което е внесен обвинителен акт в съда.
В образувана проверка по ЗПКОМПИ комисията е установила, че в периода
05.12.2008 г. – 05.12.2018 г. същият и съпругата му придобили недвижими имоти, моторно
превозно средство, получили са суми по банкови кредити, М. получил банкови преводи от
търговски дружества, вкл. придобил дялове от търговски дружества.
Твърдяло се е да е налице несъответствие между законния доход на ответниците и
придобитото имущество, като несъответствието било значително – в размер на 730 643,66
лв., формирано включително от преминали през банковите сметки парични суми, получени
от проверяваното лице от трети лица, с които средства ответникът се е разпоредил.
По тези съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да отнеме в
полза на Държавата недвижим имот, придобит от ответниците на 18.09.2013 г., подробно
описан, както и лек автомобил, придобит на 14.06.2012 г., а само от ответника М. - и
дружествени дялове от дружество, придобити на 21.02.2014 г.
2
В отговора по исковата молба ответниците са оспорили предявения иск по
основание и по размер.
Не са оспорили фактическите твърдения на ищеца да са придобили посоченото в
исковата молба движимо и недвижимо имущество в рамките на обследвания период.
Оспорват сумата, на която същото е оценено от ищеца и поддържат извършената
оценка да е произволна и да не се основава на пазарни механизми.
Поддържат всички парични преводи, за които се приема от КОНПИ, че формират
значително несъответствие, да са извършени във връзка с професионалната дейност на
ответника А. М., в качеството му на счетоводител, обслужващ дружествата, от които и в
полза на които са направени банковите преводи. Поддържат и всички суми, получени от
трети лица, да са отчетени на дружествата, които ответника М. е обслужвал счетоводно.
Поддържат в рамките на проверявания период да са получили сумата от 24 000 лв.
дарение от родителите на ответницата М..
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези възражения е поискано отхвърляне
на предявения иск.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност на обжалваното решение изцяло, а за
допустимост - само в обжалваната му уважителна част, прецени доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивниците, ответници
в първоинстанционното производство, са останали недоволни от атакуваното решение в
уважителната му част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване
оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, решаващият състав
приема, че обжалваното решение е и правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за
основателност на предявения иск спрямо двамата ответници като основани на точното
приложение на относимия материален закон и постановената съдебна практика по
тълкуването му изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на
излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:
Правилен, като основан на задължителната съдебна практика, установена в ТР №
4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и решенията на ЕСПЧ по жалби №
265/17, 26473/18, 50705/11 и др., доразвита в постановените в последствие актове на
касационната инстанция е изводът на първоинстанционния съд, че възникването на
потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество изисква
установяването в кумулативна даденост на следните установени от материалния закон
предпоставки: 1/ Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като
обвиняем за престъпление сред изрично посочените в ЗОНПИ; 2/ за проверявания период да
е установено наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на с.з. – при несъответствие между имуществото и нетния
доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/ Въз основа на
доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от
3
проверяваното лице имущество е от незаконен източник, при съобразяване правилото на чл.
107, ал. 2 ЗОНПИ, според което обосновано е онова предположение, когато се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице над 150 000 лв.; 4/
Имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години
назад от предявяване на иска /обстоятелство, което не се твърди, не е изследвано и не е
относимо към казуса/; 5/ да е установена по реда на действащото законодателство престъпна
дейност или административно нарушение, извършени от проверяваното лице, от която да
може да се обоснове причинно-следствена връзка придобиването на имуществото, чието
отнемане се иска.
Доказателствената тежест за установяване на четирите от сочените предпоставки е за
ищеца в производството, а ответникът следва да установи единствено, че имуществото,
което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
При съобразяване на тези задължителни постановки по отношение настоящия казус
въззивната инстанция взе предвид, че страните не са спорили /вкл. и с оглед оплакванията
във въззивната жалба/ по наличието на установените пред първоинстанционния съд
релевантни за предмета на производството факти въззивниците ответници да са съпрузи,
сключили граждански брак на 30.10.1993 г., както и че проверката срещу тях по реда на
чл.107, ал.2 ЗОНПИ за периода 05.12.2008 г. - 05.12.2018 г. е започнала след уведомление от
Окръжна прокуратура – гр. Ловеч вх. № УВКПКОНПИ-1529/28.11.2018 г., а срещу
въззивника А. М. е внесен обвинителен акт по повдигнати обвинения за извършени
престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК – за това че за данъчен период м.октомври на 2014 г.
съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание, в които били отразени
фактури по извършени и получени доставки, с начислени по тях ДДС без правно основание,
както и за това че потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС на 13.11.2014 г. за
данъчен период м. октомври на 2014 г., по която е начислен ДДС по получените доставки в
размер общо на 100 393,77 лв., като включил в тази стойност без правно основание и за това
че приспаднал неследващ се данъчен кредит общо в размер на 99 654,62 лв., като укритите
данъчни задължения са в особено големи размери на стойност 89 658,06 лв. - престъпление
по чл. 255, ал. 3 от НК.
Последното престъпление е сред изрично посочените в чл.108 ЗОНПИ.
За установяване на спорните въпроси касаещи втората и третата от посочените по-
горе предпоставки - относно притежаваното от въззивниците имущество в началото и края
на проверявания период, респ. - реално получените доходи и източници на финансиране,
размерът на извършените обичайни и извънредни разходи, размера на нетните доходи,
стойността на придобитото през проверявания период, пред първоинстанционния съд са
били приобщени писмени доказателства и са допуснати и изслушани съдебно-техническа,
съдебно автотехническа и съдебно-икономическа експертиза.
Няма спор и анализът на приобщените писмени доказателства, както и заключението
на неоспорената съдебно-икономическа експертиза установяват безсъмнено към датата на
започване на проверката - 05.12.2008 г. наличното имущество на въззивниците да включва
движими вещи, недвижим имот и парични средства в банка, а именно: : 1/ лек автомобил, м.
„Опел“, модел „Вектра“, рег. № ***; 2/ лек автомобил, м.“Ауди“, модел 100, рег.№ ***;
3/ сметки в банка със салда: 0,15 лв., 40,27 лв. 315,72 лв., 8,95 лв. и 6,26 лв. или общо 317,35
лв.
Съответно - наличното имущество в края на проверявания период е на стойност
195 168,06 лв., включващо: 1/ налични парични средства по банковите сметки на двамата
въззивници в общ размер на 5 131.06 лв.; 2/недвижим имот, представляващ апартамент
№11, находящ се в ***, с пазарна оценка към датата на придобиването - 15.12.2008 г. от
119 450 лв.; 3/ недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в ***, чиято
пазарна цена пазарна оценка към датата на придобиване 18.09.2013 г. е в размер на 60 650
лв; 4/ лек автомобил „Субару“, модел „Легаци“, с рег. № ***, чиято пазарна цена пазарна
4
оценка към датата на придобиването 14.06.2012 г. е в размер на 4 937 лв. и 5/ петдесет
дружествени дяла от капитала на „С.и търк“ ЕООД, придобити през 2014 г. на обща
стойност 5 000 лв.
Поради бракуване на първите два от посочените леки автомобили в рамките на
проверявания период регистрацията им е била прекратена и правилно първоинстанционния
съд е приел, че тяхната стойност не следва да се взема под внимание при изчисление
прираста на имуществото.
Правилен е и аналогичния извод, направен по отношение на друг придобит от
въззивниците недвижим имот в рамките на проверявания период - гараж № 10, находящ се в
***, т.к. той е отчужден с постановление за възлагане от 15.02.2017 г. по изп. дело
№20158150400823 след проведено принудително изпълнение в полза на трето за спора лице
по отношение на ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. от същия имот - с постановление за възлагане от
13.07.2018 г. по изп.д. №№20188150401145.
След като посочения имот е придобит и отчужден по време на проверката и в края на
проверявания период не е наличен в патримониума на въззивниците-ответници, вкл. не се
установява да са налични парични средства, получени от отчуждаването му, по арг. от т.1 на
ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, то същият не следва да се квалифицира като „имущество“
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участва при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на с.з.
Въз основа на изложеното и при просто аритметично пресмятане се установява, че в
рамките на проверявания период имуществото на въззивниците се е увеличило със стойност,
превишаваща 150 000 лв. - прирастът е в размер на 194 850,71 лв. и представлява разликата
между имуществото в началото и в края на периода.
Изслушаната неоспорена съдебно-икономическа експертиза е установила за
проверявания период въззивникът М. да е получил доходи от трудови правоотношения
/осигурителен доход/ общо в размер на 28 255,67 лева, а въззивницата М. – в размер
на 71 772,89 лева. За същия период двамата са получили и доходи от друга стопанска
дейност - съответно в размер на 39 423,37 лв. и 16 715,56 лв. Така общият им доход от
стопанска дейност и трудови правоотношения възлиза на 156 356,39 лв.
За проверявания период въззивниците са получили и социални плащания и
обезщетения от ДСП и НОИ в размер на 3 736,46 лева.
В резултат на изложеното се налага за относимия период от време общият размер на
доходите на проверяваните лица, включващи доходи от трудови правоотношения, стопанска
дейност и от обезщетения от НОИ да е в размер на 160 092,85 лв.
За същия период посочените лица са получили парични средства на 12.12. 2008 г. на
основание Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 251 сумата от 40 000
евро, с левова равностойност 78 233,20 лв. За времето 2009 г. – 2018 г. на основание
банкови потребителски кредити, овърдрафт по кредитни карти и заеми от кредитни
институции получените парични средства са в общ размер от 133 612,02 лв.
Така за целия проверяван период получените парични средства от кредити и заеми
са в размер на 211 845,22 лв.
Ирелевантна за предмета на спора е получената от въззивника М. сума в заем от
5
физическо лице на 12.04.2012 г., т.к. същата е върната в рамките на проверявания период /на
07.07.2012 г. - разписка/ и към момента на приключване на устните състезания не е в
патримониума му.
Приходите на същия въззивник включват още 50 лв. от продажба на дружествени
дялове през 2016 г. от „Истор 2“ЕООД и от застрахователно обезщетение /получено на
09.08.2016 г. чрез банков превод от ДЗИ-Общо застраховане ЕАД/ в размер на 952 лв.
Въззивната инстанция намира състоятелно възражението на въззивниците, че към
приходите на А. М. следва да се добави и сумата от 100 лв. от продажба на дружествените
му дялове в „Мотоспорт И.“ЕООД, ЕИК *********, в каквато насока да и данните от
извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТР. Според общодостъпните
данни по тази партида с договор за покупко-продажба от 10.12.2013 г. М. е продал на М. Й. 2
дяла от дружеството на стойност от 100 лв., платени му в брой от купувача.
Въз основа на тези безспорни факти се налага за проверявания период общият
размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на въззивниците да възлиза
на 373 040,07 лв. /с корекция от 100 лв. от резултата, приет от СГС/.
Решаващият състав приема за несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба
първоинстанционният съд да е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като
не е кредитирал показанията на свидетелката К. И. за осъществено дарение от родителите на
въззивницата М. в размер на 20 000 евро.
На първо място следва да се отбележи, че е допусната фактическа грешка от СГС
при възпроизвеждане показанията на посочената свидетелка, доколкото същата еднозначно е
заявила в показанията си в проведеното на 01.12.2021 г. о.с.з., че родителите на М. продали
тяхно жилище и получената сума, която според свидетелката била 20 000 евро /а не 20 000
лв., както неправилно е посочено от СГС/, превели на въззивниците по банкова сметка, за да
погасят кредита си.
С това уточнение настоящата инстанция също счита, че показанията на
свидетелката И. в обсъжданата им част не следва да се кредитират.
На първо място те не са плод на личните й възприятия, доколкото И. не е заявила, че
лично е присъствала при нареждането на паричните средства по банков път по сметка на
въззивниците от родителите на М., вкл. на получаването на такава сума от същите лица на
основание покупко-продажба на техен имот. На самостоятелно основание в посочената им
част показанията й категорично се опровергават от неоспореното заключение на съдебно-
икономическата експертиза, според заключението на която банков превод между посочените
лица и в посочения размер, както и на соченото основание /дарение/, не се установява да е
наличен по банковите сметки на проверяваните лица.
В обобщение - анализът на доказателствата по делото не установява твърденията на
въззивниците същите да са получили като приход на основание дарение от родителите на П.
М. сумата от 20 000 евро, поради което и същата не следва да се отнася към общия размер на
приходите им за проверявания период.
По отношение разходите им за същия период неоспорената експертиза установява
съгласно данните на НСИ разходите на въззивниците за издръжка на тяхното четиричленно
семейство да е определим на 116 353,50 лева. Към тях следва да се прибавят доказаните въз
6
основа на извършени справки в Община Плевен и Столична община разходи за заплащане
на местни данъци и такси в общ размер на 3 714,30 лв., както и за платени вноски по
застрахователни договори в общ размер на 804,52 лв. /по сключени застрахователни
договори с ДЗИ - Общо застраховане ЕАД/.
Анализираните извлечения от банкови сметки и справки от „Фератум
България“ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ЕАД установяват платените погасителни вноски
по кредити от въззивниците за процесния период за да в общ размер от 211 883.09 лева.
Така общият размер на разходите им за периода 05.12.2008 г. - 05.12.2018 г.,
обхващащи обичайни разходи за издръжка, разходи за местни данъци и такси и за
застрахователни премии, вкл.разходи за погасяване на предоставени заеми и кредити, е в
общ размер от 332 755,41 лв.
По отношение спорния въпрос за придобитото имущество през проверявания
период от въззивниците и неговата стойност.
При отговора на този въпрос следва да се съобрази задължителното предписание на
в т.1 на ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като незаконно придобито и подлежащо на
отнемане да се преценява само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице
през изследвания период и налично и в края му - т.е. - което съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент
може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие.
Затова и при отговора на въпроса не следва да се съобразяват активите, придобити и
в последствие отчуждени от въззивниците, поради което и неналични в патримониума им в
края на проверявания период.
Такива в случая са установените от анализа на доказателствата по делото:
1/ недвижим имот - апартамент № 11, находящ се в ***, чиято пазарната стойност е
определена от икономическата експертиза на 119 450 лв., закупен на 15.12.2008 г.; 2/
недвижим имот - апартамент № *, находящ се в ***, закупен на 18.09.2013 г., чиято пазарна
стойност съгласно приетата техническа експертиза е в размер на 60 650 лв.; 3/ придобити
дялове в търговски дружества - на 05.04.2013 г. в „Мотоспорт И.“ ЕООД за сумата от 100
лв. ; придобити дялове на 21.02.2014 г. в „С.и Трък“ ЕООД за сумата от 5 000 лв., на
30.11.2016 г. в „Истор 2“ ЕООД за сумата от 50 лв. - т.е. общо за изследвания период на
стойност 5 150 лв.; 4/ л.а. „Субару Легаци“, с рег. № ***, придобит на 14.06.2012 г., с
пазарната стойност към датата на придобиване според изслушаната авто-
техническата експертиза в размер на 4 937,00 лева; 5/ наличните парични средства по
банковите сметки на двамата въззивници към 05.12.2018 г. в общ размер на 5 131.06 лева.
Общият размер на придобитото имущество от последните в периода 05.12.2008 г. до
05.12.2018 г. възлиза на 195 318,06 лв.
Въззивната инстанция намира несъстоятелни оплакванията на въззивниците за
необоснованост на обжалваното решение поради обстоятелството, че първоинстанционният
съд не е изложил мотиви защо е кредитирал заключението на съдебно-техническата
експертиза в частта й, касаеща определената пазарна стойност на недвижимия имот -
апартамент в гр.***, която стойност рефлектира върху общия размер на придобитото
имущество, участващо при определяне размера на несъответствието, като го увеличава
7
необосновано.
На същите следва да се отговори, че въззивниците не са оспорили заключението на
съдебно-техническата и оценителна експертиза, дала оценка на имота, при изслушването й в
о.с.з. от 01.12.2021 г., нито са ангажирали доказателства за опровергаването й.
Отделно от това както в самата експертиза, така и в допълнителните пояснения на
вещото лице в о.с.з. не се съдържат изявления като твърдените във въззивната жалба - че не
може да се твърди, че посочената цена е пазарна.
Смисълът на изявлението на вещото лице е, че в страната не се поддържа единна база
данни за извършени покупко-продажби на недвижими имот, а за такива, за които има данни,
не може да се твърди, че посочената в тях цена е пазарна или е друга някаква стойност,
която се определя около данъчната оценка, като по този начин се преследва спестяване на
данъци и такси при реализиране на сделката.
В обобщение на изложеното и въз основа на обоснованите и компетентни изводи на
оценителната експертиза въззивната инстанция приема пазарната оценка на недвижимия
имот - апартамент № 11 в гр.*** да е определена въз основа на общоприетите методи за
определяне на пазарни цени на имоти и да е обоснована.
Несъстоятелни са и оплакванията в насока, че в разходите на въззивника М. за
проверявания период първоинстанционният съд не е следвало да включва придобитите на
21.04.2014 г. дружествени дялове от „С.и Търк“ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 5000 лв.,
т.к. в действителност посоченият разход съществувал само по документи, а М. не е
извършил плащане.
На първо място това твърдение се въвежда за първи път с въззивната жалба, поради
което и е преклудирано.
За изчерпателност следва да се добави, че се установи от извършената служебна
справка по партидата на дружеството в ТР на същата е обявен договор от 24.02.2014 г. с
нот.заверка на подписите на продавача и купувача на дружествени дялове, според чл.1 и чл.2
от който купувачът А. М. е заплатил в брой при сключване на договора изцяло сумата от
5 000 лева на продавача С. В.. Прехвърлянето на дяловете при посочените условия е вписано
на 04.03.2014 г. с отбелязване, че основанието за прехвърляне на дяловете е възникнало на
24.02.2014 г.
Ето защо и дори да се счете, че обсъжданото възражение е своевременно въведено в
процеса /което не се споделя от решаващия състав/, същото е неоснователно и разходите на
А. М. за придобиване на 50 дяла от капитала на „С.и Трък“ЕООД в размер на 5 000 лв.
отразени именно в графа „разходи“ за обследвания период отразяват точно установените по
делото факти.
В този смисъл оплакването за необоснованост на обжалваното решение поради така
обсъдените възражения на въззивниците се явява неоснователно.
При приетото за установено се налага нетният доход на въззивниците, формиращ се по
реда на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ - като от доходите, приходите и източниците на
финансиране се извадят извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му, е в размер на 40 284,66 лв. (373 040,07 лв. - 332 755,41
лв. = 40 284,66 лв.).
8
Последното, т.к. общата стойност на придобитото имущество е 195 318,06 лв., като
същата превишава нетния доход на въззивниците за процесния период с 155 033,40 лв.
Полученият резултат налага в случая да е установено наличието на значително
несъответствие по смисъла на чл.107, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
По въпроса относно наличието на законен източник на средства за имуществото, по
отношение на което се иска отнемане.
Неоспорената икономическата експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд
е установила въззивниците да не са разполагали със средства за всеки отделен обект, чието
отнемане се иска, към момента на придобиването му.
Според експертизата стойността на законния доход на семейство М.и към момента на
придобиване на апартамент № *, находящ се в ***, с натрупване от предходни години,
обосновава извод на недостиг/несъответствие на паричните средства, чийто размер с
натрупване от предходните периоди е 112 642,26 лв.
Стойността на законния доход на въззивниците към момента на придобиване на лек
автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“, с натрупване от предходни години,
предпоставя недостиг/несъответствие на паричните средства, чийто размер с натрупване от
предходните периоди е 81 890,54 лв.
Стойността на законния им доход към момента на придобиване дяловете на стойност
5 000 лв. от дружеството “С.и Търк“ ЕООД, с натрупване от предходни години, сочи на
недостиг/несъответствие на паричните средства, като размерът на недостигът с натрупване
от предходните периоди е 112 170,36 лв.
Изложеното сочи, че според имущественото състояние на въззивниците към момента
на придобиване на всяко имущество, по отношение на което се иска отнемане, същите не са
разполагали със средства от законен източник, поради което и не е доказано наличието на
законен произход за имуществото, предмет на производството.
При установеността в кумулативна даденост на горните предпоставки за уважаване на
предявения иск правилно в съответствие със задължителните разрешения на касационната
инстанция и ЕСПЧ първоинстанционният съд е извършил проверка и относно законността
на намесата в мирното ползване на притежанията им от страна на въззивниците, като е
достигнал до верния извод в случая тя да е налице.
Този му извод не се и оспорва от въззивниците, предвид безсъмнената установеност на
релевантния факт въззивникът А. М. да е осъждан за извършени от него престъпления в
рамките на проверявания период с общо четири влезли в сила присъди за извършени
престъпления, както следва: 1/ по чл.255, ал.3 НК по НОХД №116/2018 г. на ОС – Плевен с
присъда, влязла в сила на 11.07.2018 г.; 2/ за извършено престъпление по чл. 212, ал.4 НК с
присъда по НОХД №1259/2018 г. на РС – Плевен, влязла в сила на 31.07.2020 г.; 3/ за
престъпление по чл.255, ал.3 НК по НОХД №344/2019 г. на ОС – Ловеч с присъда, влязла в
сила на 24.08.2023 г.; 4/ за извършено престъпление по чл.255, ал.3 НК с присъда по НОХД
№ 927/2023 г. по описа на ОС Плевен, влязла в сила на 04.12.2022 г.
За тези извършени престъпления против финансовата, данъчната и осигурителна
системи - приспадане на неследващ се данъчен кредит и укриване на данъчни задължения,
избягване на установява и плащане на данъчни задължения, съставяне на неистински
9
частни документи за да получат трети лица без правно основание парични средства от НОИ,
са му наложени наказания с посочените присъди са лишаване от свобода за срок от три
години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен такъв от 5 години, съответно
конфискация на конкретно посочено имущество, сред което и ½ ид.ч. от л.а. „Субаро
Легаси“.
Установено е по цитираните НОХД, че от престъпленията е получена имуществена
облага на стойност, както следва - 31 734,91 лв., 99 654,62 лв., 89 658,06 лв. и 1 045 663,93
лв.
Тези безсъмнени факти следва да се преценят във връзка с друг релевантен такъв, а
именно - че извършваните престъпления от въззивника М., за които е осъден с влезлите в
сила присъди, съвпадат темпорално с периодите, в които са придобивани активите, чието
отнемане се иска.
Следователно е налице времево съответствие между престъпната дейност на
въззивника и придобиването на имуществото, а обстоятелството, че от престъпленията е
извличана финансова облага, превишаваща многократно стойността на имуществото,
предмет на настоящето производство, предпоставя обоснован извод за връзка между
престъпленията и придобитото имущество. Аргумент в подкрепа на последния може да се
извлече и от установения по делото факт А. М. и семейството му да не са разполагали със
законен източник на средства. Ето защо и логично е да се приеме, че финансовата облага от
престъпленията е вложена в придобитото имущество.
От тук и намесата в мирното упражняване на правото на собственост на
въззивниците сочи на пропорционалност между засегнатото им право на собственост и
обществения интерес и респ. - постигането на справедлив баланс между осъществяването на
целите и принципите, установени в ЗОНПИ - предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при зачитане и гарантиране
на правата и свободите на гражданите и пропорционалност на намесата в личния и
семейния живот.
По изложените съображения като правилен, крайният извод на първоинстанционния
съд за установяване в кумулативна даденост на всички положителни предпоставки за
възникване в полза на държавата на правото по чл. 141 ЗОНПИ да се отнемат принудително
и безвъзмездно имуществени права от въззивниците, представляващи недвижим имот -
апартамент № *, находящ се в ***, дружествени дялове в „С.и Търк“ ЕООД на стойност 5
000 лв. и 1/2 ид.ч. от лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. № ***, следва да се сподели
изцяло.
Изложеното предпоставя потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
По частната жалба на КОНПИ срещу Определението под № 260025/07.01.2025 г.,
постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което постановеното решение е изменено в
частта му относно разноските, като частния жалбоподател е осъден да заплати на
въззивниците-ответници сумата от 4 372,64 лв., представляваща съдебни разноски,
съразмерно на прекратената част от исковете.
Същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК във вр.
10
с чл.259 ГПК от лице с правен интерес от атакуване на обжалваното определение - КОНПИ,
която е негов адресат.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Установява се от данните по делото, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
с решението си по отношение на изрично формулираното в отговора по исковата молба
искане на ответниците-въззивници за присъждане на разноски по производството в тяхна
полза за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител. Последното
сочи на допустимост на молбата им за допълване на решението в тази му част, както
правилно е приел и СГС, както и на частичната й основателност съразмерно на
прекратената част от исковете. Горният извод се налага независимо от обстоятелството, че
списък по чл.80 ГПК страната не е представила в последното проведено по делото о.с.з. пред
първоинстанционния съд, липсата на който е основание да се приеме единствено, че молба
за изменение на решението в частта му за разноските би била недопустима, докато в случая
е поискано допълването й.
Правилно е съобразено от СГС, че с оглед резултата от спора пред него на
ответниците по иска се дължат разноски съразмерно на прекратената част от исковете, чиято
стойност е 707 952,32 лв.
Според нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е възприела
разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил
препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, за същия възниква
право да бъде обезщетен за сторените разноски.
За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено
първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и
възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при
тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.
Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са
сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за
доказването на разходите е фактически.
В настоящия казус ответниците М.и не само са получили препис от искова молба, но
и са организирали защитата си по делото пред първоинстанционния съд до частичното му
прекратяване му поради отказ от иска на ищеца, което се е случило близо четири години
след образуването му.
За тази част от производството е релевантно, че делото е било прекратено без
ответниците да са дали повод за това.
Следователно и на същите се дължат всички сторени от тях разноски по това дело, а
доводите на частния жалбоподател в обратната насока са правно несъстоятелни.
Неоснователно е и възражението му за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
На същото следва да се отговори, че адв.С. Г. е осъществявал действия по
предоставянето на правна помощ и съдействие в полза на ответниците по делото пред СГС,
по което производството по делото е продължило близо четири години, като е подал отговор
по исковата молба и множество допълнителни молби по движението на делото и е участвал
при събирането на доказателствата, като е представлявал ответниците на повечето от
проведените о.с.з.
11
Ето защо и присъденото му възнаграждение, определено съразмерно на прекратената
поради отказ от иска част от делото и съобразно представените доказателства за неговото
изплащане, не е прекомерно.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди
изцяло.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция - отхвърляне както на
въззивната, така и на частната жалби, сторените от страните разноски следва да останат в
тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260520/10.10.2024 г., постановено по гр.д. №
13290/2020 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която е отнето в полза на Държавата,
представлявана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество - БУЛСТАТ
********* от А. Б. М. - ЕГН ********** и П. И. М. - ЕГН ********** незаконно придобито
имущество в периода 05.12.2008 г. - 05.12.2018 г., представляващо:
1/ от двамата ответници - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
№68134.1105.14.33 находящ се в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1105.14, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, със застроена площ съгласно Схема №53600 от 10.09.2013 г. на
АГКК - гр. София от 54,70 кв. метра, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: едно,
при съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж - 68134.1105.14.2.32, под
обекта - 68134.1105.14.2.30, над обекта: 68134.1105.14.2.36, който имот е идентичен с
АПАРТАМЕНТ, находящ се на III етаж, в жилищната сграда - блок № **, находяща се в ***,
състоящ се от: две стаи, кухня, антре, килер и сервизни помещения, със застроена площ от
54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет стотни/ кв. метра, без посочени съседи съгласно
нотариален акт, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗЕ/, без посочен номер
съгласно нотариален акт, с площ от 5,26 кв. метра, без посочени съседи съгласно нотариален
акт, заедно със съответните 3,23 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото; 2/ Лек автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“, рег. № ***, рама
№JF1BD9LE5VG029830, двигател №EJ25928714, дата на първа регистрация 23.02.1998 г. и
само от А. Б. М. - петдесет дружествени дяла от капитала на “С.и трък“ЕООД на обща
стойност 5 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260025/07.01.2025 г., постановено по гр.д. №
13290/2020 г. по описа на СГС, ГО, с което е допуснато изменение на Решение №
260520/10.10.2024 г. в частта му относно разноските.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13