№ 104
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Анелия Цанова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000922 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1346/08.10.2024 г. по т.д. № 355/2024 г. на СГС, VI-7 състав е
прекратено на основание чл. 155, т. 3 ТЗ търговско дружество „ВОСАНА“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район Възраждане, ул.
„Перник“ бл.176,вх.Б., ет.7,ап.105.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от особения представител на
ответника „Восана“ ЕООД – адв. М. М.. Във въззивната жалба се поддържа, че
обжалваното решение е нищожно и постановено в противоречие с материалните и
процесуалните норми. Посочено е, че първоинстанционният съд го определил като
особен представител без уведомително писмо от САК и без да избере адвокат от
списъка на Националното бюро за правна помощ, което било недопустимо. Освен това
книжата по делото не му били изпращани на посочения от него адрес.
Поради оплакванията във въззивната жалба и като е съобразил, че с
уведомление от 11.06.2024 г. адв. М. е заявил пред СГС, че намира назначението му
като особен представител за незаконосъобразно и е върнал в цялост връчените му
документи по делото, както и че същият не се е явил в насроченото открито съдебно
заседание, настоящият съдебен състав е намерил, че с изявлението си до СГС адв. М. е
изразил несъгласие да изпълнява функциите на особен представител на ответника,
поради което и същият е следвало и следва да бъде освободен от тези функции, тъй
като изпълнението им е предпоставено от съгласие на адвоката да ги изпълнява.
Поради това адв. М. е освободен и след посочване на друг адвокат от САК, като
особен представител на „Восана“ ЕООД е назначен адв. В. В.. Предвид връчването на
първоинстанционното решение на адв. М., който не е бил съгласен да представлява
ответника, връчването е счетено за нередовно, поради което е извършено ново
1
връчване чрез адв. В., като му е дадена възможност да заяви дали поддържа вече
депозираната въззивна жалба, както и да я допълни. В отговор на това адв. В. е заявил,
че поддържа подадената от адв. М. въззивна жалба, както и е изложил допълнителни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение във въззивна жалба от
08.01.2025 г. В нея е посочено, че СГП не изследвала всички релевантни факти и
обстоятелства, свързани с наследяване на дружествените дялове. Решението на съда
било бланкетно и без извършен подробен анализ на представените доказателства.
Дружеството можело да функционира нормално и без управител и не създавало риск
за гражданския и търговския оборот. Нямало и важни причини за прекратяване на
дружеството, които да създават непреодолима пречка за осъществяване предмета на
дейност. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение.
СГП не е депозирала отговори на въззивните жалби.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакуваните актове и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С исковата си молба Прокуратурата на Република България, чрез Софийска
градска прокуратура, е твърдяла, че във връзка с уведомление от НАП образували
прокурорска преписка, по която било установено, че вписаният управител на
дружеството „Восана“ ЕООД, ЕИК ********* – С. В. А., е починал на ******** г. и в
продължение на повече от три месеца не е вписан друг управител. Предвид това и на
основание чл. 155, т. 3 ТЗ е поискано да бъде прекратено дружеството „Восана“ ЕООД.
Назначеният от СГС като особен представител на ответното дружество адв. М.
не е приел назначението си и е върнал връчените му книжа, съответно не е подал
отговор на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ търговско дружество може да бъде прекратено от
окръжния съд по седалището му, по иск на прокурора, ако в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. Потестативното право на прокурора да
предяви иск се поражда само ако дружеството не се прекратява на друго основание.
Така напр., съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ едноличното дружество с ограничена
отговорност се прекратява със смъртта на едноличния му собственик, ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
В т. 1 от Тълкувателно решение №1/31.05.2023 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ОСТК
на ВКС, представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, се приема
обаче, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и
автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и
непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не
е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали
продължаване на дейността на дружеството; липсата на изявление в посочения смисъл
2
води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на
предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от
смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността
по смисъла на чл. 157 ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за
прекратено. Прието е, че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на
смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител,
остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155 т. 3, вр. чл. 154 ал.
1 т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното
дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, а причините, поради
които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска. ОСТК е
развило и съображения, че производството за прекратяване на дружеството по съдебен
ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да
продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157 ал. 1 ТЗ, като искът по чл.
155 т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред
инстанциите по същество наследниците упражнят тези си права, като конституират
органи на дружеството и впишат нов управител, а освен това същите могат да се
ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността
на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото
на чл. 274 ал.1 изр. последно ТЗ.
Смъртта на вписания като едноличен собственик и управител на търговското
дружество „Восана“ ЕООД - С. В. А., настъпила на ******** г., представлява
юридически факт, с настъпването на който същото е останало без правосубектен
управител и това състояние е продължило повече от предвидения в състава на чл. 155,
т. 3 ТЗ срок от три месеца (вече близо четири години), с което фактическият състав на
нормата е изпълнен. Налице са и особените предпоставки на чл.157 ал.1 ТЗ – липсва
изрично предвидено „нещо друго“ в дружествения договор в такава хипотеза, но
възможността наследниците да продължат дейността е висяща, според цитираното
тълкувателно решение, поради което и прекратяване на дружеството със смъртта на
едноличния собственик не е настъпило. Установени са всички елементи от
фактическия състав по чл. 155, т. 3 ТЗ и не е налице пречката по чл. 157 ТЗ, поради
което у Прокуратурата е налице потестативно право да предяви иск за прекратяване на
ответното дружество, както и този иск е основателен.
Както е посочено в цитираното тълкувателно решение, отношенията между
наследниците и техните действия са илеревантни, доколкото същите до момента не са
поискали да продължат дейността и не са заявили съответните на това искане
обстоятелства за вписване в търговския регистър, включително вписване на нов
управител до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Изискването за своевременно вписване на управител и наличието на такъв е
свързано с осигуряване на правната сигурност в търговския оборот, като е ирелевантна
посочената от процесуалния представител на ответника фактическа липса на
задължения на дружеството или липса на фактическо застрашаване на оборота.
Ирелевантно в случая е и посоченото от жалбоподателя, че липсват важни
причини за прекратяване на дружеството. В хипотезата на иска по чл. 155, т. 3 ГПК
същите не се изследват и не са част от фактическия състав. Такива се изследват при
иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, какъвто в случая не е предявен.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с този на
първата инстанция, нейното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има Прокуратурата чрез САП, но доколкото тя не е сторила такова, нито е
искала такива, разноски не се следват.
3
Дружеството „Восана“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на САС сумата 500 лева – разноски за особен представител,
както и 40 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. По сметка на СГС
дружеството ще следва да бъде осъдено да заплати сумата 80 лева – държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1346/08.10.2024 г. по т.д. № 355/2024 г. на СГС,
VI-7 състав.
ОСЪЖДА „ВОСАНА“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на САС сумата от 500 лева – разноски за особен
представител пред САС и сумата 40 лева – държавна такса, както и по сметка на
СГС – сумата 80 лева – държавна такса пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, същото да се изпрати в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4