Решение по дело №1592/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 321 от 29.03.2021 г. по АНД № 1592/2021 г. по описа
на ПРС, НО, XI с.

П.ска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение
обвиняемият Д. Г. Р. да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи
административно наказание глоба по чл. 78а от НК за това, че на 10.08.2017 г. на ул.
„***“ през № *** в гр. П. при управляване на моторно превозно средство лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20. ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Ц. А. К.
с ЕГН ********** от гр. П., изразяваща се в закрито счупване на лявата бедрена кост в
областта на шийката, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от
НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на П.ска районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемата да бъде освободена от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи
административно наказание глоба в минимално предвидения размер предвид
признанието на вината, процесуалното поведение и чистото съдебно минало, като не се
налага наказание лишаване от правоуправление.
Защитникът адв. В. пледира за установеност на фактическата обстановка, като
обръща внимание, че справедливото наказание спрямо личността на дееца би било
такова в минималните размери на чл. 78а от НК, а именно 1000 лв. Колкото до
кумулативната възможност за налагане на наказание лишаване от право да управлява
МПС, пледира за неупражняването на това правомощие от съда. Аргументира се с
упражняваната от обвиняемата професия, свързана с непрестанното управление на
МПС, за да може да полага труда си в друго населено място.
Обвиняемата Д. Г. Р. поддържа казаното от адвоката си и моли да не бъде
лишавана от правоуправление заради работата си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата Д. Г. Р. с ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. П.. Живее на
адрес **. Същата е б., б. г., с висше образование, омъжена, работеща и неосъждана. Тя
е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ от 23.01.2004 г. и издадено
свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *** на 17.06.2014 г. Ползвала лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ е рег. № ***, регистриран на името на
П.И.Р..
Пострадалата Ц. А. К. живеела в гр. П. на ул. „***“ № ***, *** На 10.08.2017 г.
около 11:30 ч. К. отишла до намиращия се в близост и срещу блока, в който живее,
1

хранителен магазин.
Същевременно свидетелката С.С. живеела и работела в **, като посещавала
България през летните месеци за около 2 седмици. През този период С. отсядала в
жилището на брат си на адрес в гр. П., ул. „***“ *** С. и Д.Р. се познавали.
На 10.08.2017 г. С.С. и обвиняемата се разбрали да отидат заедно на плаж около
11:30 ч. Уговорили се Р. да я вземе с автомобила от адреса, на който пребивава.
Около 11:15 ч. на същата дата С. слязла пред блока си и зачакала обвиняемата.
След няколко минути Р. се появила по ул. „***“ с управлявания от нея лек автомобил
марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег. № ***. Обвиняемата спряла на ул. „***“ пред №
**. С. се качила в автомобила и седнала на предната дясна седалка. Обвиняемата Р.
привела в движение лекия автомобил и продължила по ул. „***“ в посока от север на
юг със скорост от 20 до 30 км ч. Времето било слънчево при добра видимост, а
асфалтовата настилка на улицата била суха без дупки и неравности. На западната част
на улицата /в дясно по посока на движение на лекия автомобил, управляван от
обвиняемата/ били разположени множество паркирани автомобили, перпендикулярно
на платното за движение.
В същия момент пострадалата К. се връщала от магазина. В ръката си носела
чанта с покупки. Тя преминала покрай паркиралите на западната част на платното
автомобили и навлязла на пътното платно за движение от западния тротоар на същата
улица. Обвиняемата с управлявания от нея лек автомобил не възприела К. и реагирала
със закъснение на навлизащата на платното за движение пешеходка. Настъпил
неизбежен удар в дясната часа на автомобила и отляво на дясно за пешеходката.
Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди момента на удара
била не по-голяма от 26,46 км/ч. След сблъсъка К. загубила равновесие и паднала на
платното за движение. Р. незабавно спряла на пътното платно в близост до
пешеходката и отишла при нея да провери състоянието й. По-късно автомобилът на
обвиняемата бил преместен в близост до жилищния блок. Пострадалата била
преместена от случайни минувачи на близката пейка до входа на жилищния блок. По
същото време М.Б. - внук на К., се намирал в дома си, където живеела и неговата баба.
Същият бил уведомен за настъпилия инцидента и незабавно слязъл пред блока. Той
ползвал мобилен телефон с номер ***, от който незабавно позвънил на ЕЕН 112 и
сигнализирал за случилото се. Пристигналите полицейски служители към Сектор
„Пътна полиция“ ким ОД на МВР П. изпробвали обвиняемата Р. за употреба на
алкохол като пробата била отрицателна, след което съставили протокол за ПТП с
пострадали лица. На мястото на инцидента пристигнал медицински екип, който
откарал К. за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“-П.. Полицейските служители запазили
местопроизшествието до идването на служители на Първо РУ към ОД на МВР П.,
които извършили оглед на местопроизшествие.
За определяне характера и степента па нанесените при пътно-транспортното
произшествие травматични увреждания на пострадалата К. по досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. Съгласно
заключението на експертизата на К. е било причинено закрито счупване па лявата
бедрена кост в областта на шийката, наложило поставянето на изкуствена тазобедрена
става в ляво. Описаните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет
от удар с или върху такъв и е възможно да са възникнали така, както се посочва в
материалите по досъдебното производство, а именно при ПТП, с което са в пряка
2

причинна връзка. Закритото счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката,
наложило поставянето на изкуствена тазобедрена става в ляво, е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно
автотехническа експертиза, чието заключение сочи, че механизмът на
пътнотранспортното произшествие се е осъществил като водачът на лек автомобил
„Тойота Корола“ е управлявал автомобила си по платното за движение по ул. „***“ в
гр. П. в посока от север на юг със скорост от 20 до 30 км/ч. По същото време
пешеходката Ц.К. навлязла на платното за движение от западния тротоар на същата
улица в зона на ограничена видимост от паркирани неизвестни автомобили и
предприела пресичане с посока на движение от запад на изток пред автомобила. При
ограничена видимост от същите неизвестни автомобили в дясно спрямо посоката на
движение на лек автомобил „Тойота Корола“ водачът му, Д.Р., не е възприела и
реагирала със закъснение на навлизащата на платното за движение пешеходка, Ц.К., не
е възприела създадената опасност за удар при пресичане на траектории и скорости, в
резултат на което последвал удар. Ударът настъпил в дясната част на автомобила и
отляво на дясно за пешеходката. Вещото лице подробно е анализирало възможността
водачът на лекия автомобил - Р., технически да предотврати настъпването на ПТП
съобразно вида и скоростта на движението на К.. Относно случаите на бавен или
спокоен ход на пешеходката Р. би имала техническа възможност за спре преди
пешеходката да достигне до мястото на удара, ако Р. бе започнала да реагира /да
възприема/ навлизането на пешеходката на платното за движение, т.е. водачът не е
съобразила наличието на техническа възможност за навлизане при движение на
пешеходката по платното за движение в зоната на ограничена видимост пред
неизвестни автомобили, така че чрез спиране да я пропусне и/или да съобрази
скоростта и траекторията на автомобила така, че да не настъпи удар с навлизащата
пешеходка на платното за движение.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Ц.К., С.С., М.Б.,
писмените доказателства медицинска документация, протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум към него, копие на свидетелство за управление,
контролен талон, удостоверение за техническа изправност, свидетелство за
регистрация част I и II, застрахователна полица, протокол за оглед на веществени
доказателства, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, назначените по ДП
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 478/2017, автотехническа
експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, справка за
нарушител/водач, компактдиск от Дирекция „Национална система 112“ и останалите
доказателства събрани по досъдебното производство и прочетените от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
3

достоверност и съответстват на формалните обяснения на обвиняемата, които макар и с
двойствена природа като защитно средство, допринасят за изясняване на
обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства
/протокол за оглед на местопроизшествие/ и извършените експертизи, установяващи
механизма на настъпване на ПТП и характера на причинените телесни повреди.
Поради тези съображения съдът изцяло възприе и предложения в автотехническата
експертиза механизъм на настъпилото ПТП, който в най-пълна степен кореспондира и
с посочения такъв от свидетелите и обвиняемата, както и посоченото в
съдебномедицинската експертиза относно характера на телесната повреда.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, в случая решение, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и оценката на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че по отношение на обвиняемата са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.
342, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК. Бланкетният му характер
препраща към правилата за движение, регулирани в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
От обективна страна извършените от дееца действия установяват по несъмнен
начин факта на извършените нарушения на правилата за движение. Обвиняемата като
участник в движението не се е съобразила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като не е намалила
скоростта си и не спряла в момента, в който е възприела навлизащата на пътното
платно пешеходка, т.е. реагирала е със закъснение, въпреки че е имала техническа
възможност да установи автомобила преди пешеходката, ако е реагирала чрез екстрено
спиране и да предотврати удар, в който смисъл е и приетата по делото автотехническа
експертиза. Вместо това обвиняемата е реагирала в по-късен момент и е настъпило
пресичане на векторите на движение на пешеходката и автомобила на обвиняемата, от
което между тях е настъпил удар в мястото и по начина описан в обстоятелствената
част на експертизата.
Фактът на причинените телесни повреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП се установява от показанията на пострадалата, които кореспондират с
фактическите констатации и заключението на експертите, изготвили назначените по
делото съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които съдът кредитира като
обосновани, ясни и даващи отговор на поставените въпроси. Последната впрочем е
изключително подробна и ясна и в детайли разкрива механизма на произшествието,
причинно-следствената връзка, възможността на водача да възприеме пешеходката,
скоростта им на движение, контактната точка и най-вече техническата възможност на
водача на лекия автомобил да установи последния преди местото на удар, ако бе
4

задействала спирачната система чрез екстрено спиране в момента, в който възприеме
пешеходката при навлизането й на платното за движение.
Характерът на причинената телесна повреда се установява от кредитираното от
настоящия съдебен състав като компетентно и неоспорено от страните заключение на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, според която на пострадалата е
било причинено закрито счупване па лявата бедрена кост в областта на шийката,
наложило поставянето на изкуствена тазобедрена става в ляво.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като
обвиняемата не е целяла и не е предвиждала общественоопасните последици на
причиненото от нейното поведение деяние, но в конкретната ситуация е била длъжна
да ги предвиди и е могла да стори това. Индиция в това отношение е заключението на
изготвената по делото автотехническа експертиза, според което основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е именно поведението на
водачката на лекия автомобил, която е имала техническа възможност да възприеме
пешеходката, макар и едва на пътното платно, да я пропусне като предприеме спиране,
което не е сторила, а закъсняла с реакцията си по начин, на място и в момент, когато
това не е безопасно, тъй като не е изпълнила задължението си да намали скоростта и
при необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Всичко това
обосновава и извода, че в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо
поведение от страна на обвиняемата.
Предвижданото от закона наказание за престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „б“ пр.
2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до три години или
пробация. Деецът не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, с
деянието не са причинени имуществени вреди. Следователно са налице условията за
освобождаването на обвиняемата от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
и налагането на административно наказание глоба.
С постановлението на прокурора се повдига и обвинение за извършване на
нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; чл. 5, ал. 2, т. 1 01 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“; чл. 116 от ЗДвП „Водачът па пътно
превозно средство е длъжен да 6ъдее внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора, в резултата на което се твърди да е извършено престъплението в
правната му квалификация, за което се води и настоящото дело. При преценка на
материалния закон съдът намери, че обвиняемата следва да бъде оправдана в това да е
извършила нарушение на посочените разпоредби и правилата, които те въвеждат. От
една страна чл. 5 и чл. 116 от ЗДвП не въвеждат конкретно правило за поведение, с
което да трябва да се съобразяват водачите на ППС. Те са общи правни норми и както е
известно в задължителната тълкувателна практика на ВКС те имат конкретно
изражение за дължимото поведение в останалите разпоредби на закона. Затова е не
5

само ненужно, но и неправилно да се ангажира отговорността на дееца за неизпълнение
на норма, която не въвежда някакво конкретно поведение, а има характера на норма-
принцип. Нещо повече, чл. 116 от ЗДвП има по-скоро описателен характер относно
лицата, към които следва да се подхожда с внимание, отколкото по конкретното
задължение за поведение.
Същевременно чл. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предписва коренно различно
задължение за поведение и е несъвместима с нарушаването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В
този смисъл деецът би могъл да наруши или едната, или другата норма, но в никакъв
случай и двете едновременно. Тяхното приложение е алтернативно, но не и
кумулативно. Това се дължи на обстоятелството, че чл. 20, ал. 1 от ЗДвП касае
загубата на контрол върху МПС, а чл. 20, ал. 2 от ЗДвП избирането на съобразена с
всички условия на пътя скорост, както и ненамаляването на скоростта и спиране при
възникване на опасност. По тези причини обвиняемата се оправда в извършването на
нарушение на коментираните правила за движение.
По размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно наказание
глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното
наказание „глоба“ съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемата ниската степен на обществена опасност на личността й предвид чистото
съдебно минало, липсата на криминална регистрация и обстоятелството, че е
съдействала за разкриване на обективната истина и е изразила е съжаление за
стореното, съдействала е и на пострадалата. От друга страна съдът не отчете наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието бе определено
при абсолютен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в
закона минимален размер. Предвид горното съдът наложи на обвиняемата
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като счете, че именно така
определеният размер, се явява справедлив, съответен на имотното състояние на
обвиняемата и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието
по чл. 36 от НК, ще й въздейства по оптимален начин предвид преимуществото на
индивидуалната превенция.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 4
от НК съдът не наложи на обвиняемата и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. В тази връзка съдът споделя становището на прокурора и наведените доводи от
защитника за неналагане на това наказание, като отчете добрата личностна
характеристика на обвиняемата, както и необходимостта й да управлява автомобил, за
да полага труд. За поправянето й е необходимо и достатъчно налагането само на глоба,
не и кумулативно предвиденото наказание. Същевременно допълнителното наказание
от лишаване от право да управлява МПС би надхвърлило пределите на целите на
наказанието и несправедливо би ограничило правото на труд на обвиняемата.
Последното е изключително важно за поправянето й, като именно като го упражнява
съдът счита, че ще има възможност за осъзнаване на последиците на стореното. Отчете
се и фактът, че работата на обвиняемата изисква управление на МПС, че тя не е
личност, която проявява трайно незачитане на правилата за движение, предвид
приложената справка за нарушител/водач. В този смисъл съдът прие, че
инкриминираното й поведение е инцидентно и не би настъпило в бъдеще. По тези
аргументи не се наложи допълнителното наказание лишаване от правоуправление на
6

МПС.
По разноските:
Използването на експертна помощ и действителното извършване и приемане на
съдебномедицинска и автотехническа експертизи обосновават ангажиране и на
отговорността на обвиняемата за заплащане на сторените на досъдебното производство
разноски. Затова на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата от 547,12 лв. за разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	321
Дата:	29 март 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330201592
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 март 2021 г.

Решение по дело №1592/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите