№ 115
гр. Търговище, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500169 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД,
ЕИК ********, с адрес на управление: гр.София, ул. „Л.“ №11. ет.1, ап.З,
представлявано от М.Р.; e-mail:********************@*****.***; тел.:
**********, срещу решение № 250 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д. №
1661/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което съдът е отхвърлил
предявения от „Ню Проджектс Консулт” ООД иск за установяване
съществуване на вземане по чл. 422 от ГПК, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 631/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1404/2022 г.
по описа на Районен съд - Търговище, за сумата от 309,40 лв. с ДДС,
претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника
ДГ № 6 „Пролет“, гр. Търговище, със стойността на получени доставки на
плодове през м. септември 2019г., като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД.
С подробно изложени доводи за неправилност на постановеното
решение, поради нарушения на закона и необоснованост, жалбоподателят
моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
1
установителен иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
адв. С., ТАК, със становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, обуславящо потвърждаването му. Претендира разноски.
В с.з. пред въззивната инстанция се явява представител на въззиваемата
страна, който поддържа отговора и искането за разноски. Въззивникът,
редовно призован, не изпраща представител, представил е писмено
становище вх. № 3665/30.10.23г., с което поддържа жалбата и исканията в
нея, заявява, че е извършил доставката на плодовете поради грешка, считайки
че ответникът е включен в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020г. с
доставчик ищецът.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
След преценка на представените по делото доказателлства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията
си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:
Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за сумата 304.79 лв. е обоснован с твърденията на
ищеца, че през м. септември 2019 г. е извършил 4 пъти доставка на ответната
детска градина на плодове (грозде, ябълки, круши, банани) на обща стойност
309.40 лв., за които е съставен приемо-предавателен протокол № 1,
двустранно подписан от страните (л. 6), въз основа на който протокол ищецът
издал ф-ра № ********** от 30.09.19 г. на същата стойност, но цената на
стоките не му е заплатена от ответника. Ищецът заявил своята претенция в
заповедното производство, снабдил се със заповед по чл. 410 ГПК, възразена
в срок от ответника, обусловило предявяване на настоящия установителен.
Ищецът сочи, че тъй като между страните няма сключен договор за доставка
на стоките, поради което ответникът се е обогатил за негова сметка и дължи
да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването. С допълнение към иковата молба от 19.01.23 г. са пояснени
обстоятелствата в първоначалната искова молба.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът
е оспорил иска с възражения, че описаната в ИМ фактическа обстановка е
некоректна и в голямата си част невярна, като същеврменно много от фактите
2
по случая са спестени удобно, позовавайки се и на сключен между страните
договор за предоставяне на услуги № 13-ІІ-Т, с предмет доставката на плодове
и зеленчуци, съгласно предварително одобрен график от ДФ Земелие-
Разплащателна Агенция, с уговорен срок на доставките от 15.09.18г. до
31.05.21 г., като, предвид финансирането на схемата „Училищен плод“, излага
съображения, че детската градина няма задължения за заплащане на
доставката, претендирана от ищеца по реда на Наредбата за условията и реда
за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци, мляко и
млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема
„Училищно мляко“, приета с ПМС 251 от 27.09.2016 г. - плодовете са
получени именно по посочените схеми, както и други такива в периода 2017,
2018 и първите девет месеца на 2019 г., чието заплащане се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджетпод формата на национална помощ, а не е дължимо от детските
заведения и училищата.
След преценка на събраните по делото доказателства, предвид
становищата, твърденията и възраженията на страните, въззивният съд прие
за установено следното:
Съгласно представената документация пред първоинстанционния съд,
от 16.10.2018 г. ищецът е одобрен за доставчик на плодове за учебни
заведения, съобразно Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в
учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“,
приета с ПМС 251 от 27.09.2016 г. Видно от приложените актове за
одобрение с приложенията им, ответното основно училище не е включено в
доставките за 2019/2020 учебна година. Въпреки това обстоятелство обаче,
през м. септември 2019 г., ищецът е доставил на ответника плодове по 4
доставки, за което е подписан двустранно приемо-предавателен протокол №
1, въз основа на който ищецът е издал ф-ра № ********** от 30.09.2019 г. на
обща стойност 309,40 лв. с ДДС (л. 7, в която изрично е посочено, че сумата
по фактурата ще се плати до размера, одобрен от фонд Земеделие-
Разплащателна агенция. Въпреки получаването на плодовете, цената им не е
заплатена на ищеца.
Не се спори, че ищецът „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е бил одобрен
3
заявител по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" за учебната
2019/2020 г., както и това, че ответникът не е включен в схемата за учебната
2019/2020 година. Установява се от доказателствата по делото, че доколкото
ответникът през предходните учебни години е бил включен в обсъжданата
схема, ищецът е приел, че доставките за училището следва да продължат и
през новата учебна година въз основа на Акта за одобрение за учебната
2018/2019 г. от 16.10.2018 г., поради което и е влязъл в контакти с ответното
детско учебно заведение и е доставил процесното количество плодове през м.
09.2019 г., като изрично е заявил, че няма да търси плащане от ответника (л.
49-52 от гр.д. № 1661/22 г.). Поискал е плащане от ДФ „Земеделие“, но такова
му е било отказано, именно поради неодобряването на ответника за
получател по посочените схеми за учебната 2019/2020 г.
Предвид така установеното, въззивът намира, че се касае за
извъндоговорни правоотношения, като в случая следва да се извърши
преценка дали ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
спестявайки си разходи за подробно описаната продукция (плодове), която
отговорност е ограничена до размера на обедняването на ищеца – съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
В съдебната теория и практика се приема, че вземането с правно
основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: 1)
обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск
(вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити. От тук и в
исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника,
също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В конкретния случай, макар ищецът да не е установил направените от
него разходи за придобиване на плодовете, на чиято стойност се равнява
обедняването му, то няма спор, че е налице намаляване на неговото
имущество.
В същото време обаче липсва обогатяване от страна на ответника, не
само поради обстотялството, че доставките за предходните периоди са по
схема, финансирана с европейски средства и същият е съдействал само за
4
правилното им разпределение между децата, осъществявайки по същество
организационно-техническата дейност по схемата, но и поради
невъзможността да се направи категоричен извод, че си е спестил разходи за
сметка на ищеца, които е бил длъжен да направи.
Следва в тази насока да се подчертае, че задължението на ответната
детска градина да осигури плодове на децата не е неотменно и безусловно.
Ако същият не разполага със необходимите за това средства, същият ще е в
невъзможност да се изпълни посоченото изискване, задължението може да
бъде и виновно нарушено, в който случай ръководителят на детското
заведение би следвало да носи административна отговорност за това
неизпълнение. Ответникът, за да изпълни тези изисквания за предоставяне на
децата на плодове, може да осигури средства по общия ред за финансиране на
учебните заведения и детски градини; средста от дарение от трети лица или
други.
При тези обстоятелства не е възможно да се приеме, че със сигурност
ответната ДГ си е спестила посочения разход за сметка на ищеца, поради
което и фактическият състав на неоснователно обогатяване не е осъществен,
обуславящо неоснователност на предявения установителен иск по чл. 422, ал.
1 от ГПК.
Районният съд е достигнал до същия краен резултат, поради което и
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед неоснователността жалбата, основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски във въззивната инстанция в
размер 250 лв. – заплатено адв.възнаграждение, за което са представени
доказателства (л. 24-25).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1661/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно – на осн.чл. 271 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от М.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЦДГ № 6 „Пролет“ ЕИК
5
*********, с адрес гр. Търговище, ул. „Т.М.“, направените във въззивното
производство разноски в размер на 250.00 лв. за адв.възнаграждение – на
осн.чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6