№ 128
гр. Кърджали , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно частно гражданско дело е образувано по депозирана чрез
процесуален представител от М.Б.С. частна жалба, с която се иска да бъде отменено
Определение № 260549/17.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 540/2020 г. по описа на К.
районен съд, с което е оставено без уважение направеното от него пред
първоинстанционния съд искане с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на
постановеното по делото Решение №260162/10.05.2021 г., в частта му за разноските.
Жалбодателят намира атакуваното определение за неправилно и необосновано. Излага
съображения, че първоинстанционният съд не съобразил, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е равностойно на адвокатския труд, когато съответства на фактическата и
правна сложност на исковото производство. Твърди, че разгледаното от решаващия съд дело
не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, с голям обем на извършените
процесуални действия или събран доказателствен материал, които да обосновават размер
определен над минималния законов такъв. Изтъква, че цената на защитавания интерес
възлиза на около ¼ от представената по делото данъчна оценка или в размер на 55 лв. Моли
настоящата инстанция до отмени обжалваното определение, като намали размера на
присъдените в полза на ответника разноски от 1 000 лв. на минималния, съгласно чл.7, ал.5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от
600 лв.
В дадения надлежен срок, от ответника по частната жалба Л.И.Б.., е постъпил
отговор, в който същата изразява становище за нейната неоснователност. Излага
съображения и за това, че размерът на присъденото възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, на броя на извършените процесуални действия
и на обема на извършената работа.
По повод и във връзка с подадената частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:
К. районен съд е постановил по свое гр.д.№ 540/2020г. Решение №260162/10.05.2021
г., с което е уважил напълно предявения от ищцата Л.Б. против жалбодателя М.С. иск с
правно основание чл.108 от ЗС, като е признал за установено правото й на собственост
върху спорната част от 1 539 кв.м. от ПИ с идентификатор ******** и е осъдил ответника,
жалбодател в настоящото производство, да отстъпи собствеността и предаде владението
върху тази част на ищцата, както и е осъдил ответника да заплати на ищцата и направените
1
в производството разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Съдът
е мотивирал решението си в частта му за разноските с изхода на делото, с наличието на
предпоставки за уважаването му –договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80
от ГПК, както и с неоснователността на направеното от ответника възражение да
прекомерност с оглед вида на разгледания иск по чл.108 от ЗС. Така постановеното,
подлежащо на обжалване решение, е било връчено на ответника С. на 13.05.2021 г., който в
срок е депозирал молба с правно основание чл.248 от ГПК. С обжалваното в настоящото
въззивно производство Определение № 260549/17.06.2021 г., решаващият съд е оставил без
уважение така направеното искане с правно основание чл.248 от ГПК. Определението е
връчено на страната на 29.06.2021 г., а стоящата в основата на това въззивно производство
жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок.
Като анализира изложеното, К. окръжен съд намери депозираната частна жалба с
правно основание чл.248, ал.3, предл. последно от ГПК, за допустима. Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като по направеното
искане съдът в закрито заседание постановява определение. С постановеното в закрито
съдебно заседание обжалвано определение, първоинстанционният съд е оставил без
уважение направеното от ответника искане с правно основание чл.248 от ГПК, с доводи, че
неоснователността му се обуславя от изхода на спора, от наличието на договор за правна
защита и съдействие, установяващ факта на заплащане в брой на договорените на ищцовата
страна разноски, от наличието на списък по чл.80 от ГПК и от неоснователността на
направеното от ответника възражение за прекомерност.
Всъщност, изложените и в самото искане, и в частната жалба съображения, налагат
извод, че предмет на настоящия въззивен контрол е не недължимостта на разноските за
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, а неговият размер, преценен през
призмата на фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални
действия, доказателствен материал и цена на защитавания интерес. След анализ и на тези
съображения, настоящата инстанция намери депозираната частна жалба за неоснователна. И
това е така, защото съгласно относимата в това производство разпоредба на чл.7, ал.2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
констатираната цена на предявения иск в определения по реда на чл.68, ал.1, т.2 от ГПК
размер до 1 000 лв., дължимото се минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лв.
В този смисъл обаче съдът следва да съобрази и обстоятелството, че предявеният в
производството иск с правно основание чл.108 от ЗС- така познатия още от римското право
ревандикационен иск, по своята същност и съдържание определено се характеризира със
завишена фактическа и правна сложност, която определено обуславя заплащане на
адвокатско възнаграждение над неговия минимум. Всъщност този извод на съда се подкрепя
и от обстоятелството, че и самият процесуален представител на ответника- жалбодател,
също е намерил делото за такова със завишена фактическа и правна сложност, тъй като
същият вече е определил и е получил възнаграждение за неговото водене, съгласно
приложения на л.68 списък на разноските, в размер двукратно надвишаващ посочения
минимум, а именно от 600 лв., който размер впрочем и настоящата инстанция намира за
надлежен в производството. Съдът обаче следва да отчете и наличието по делото на
предпоставките за прилагане и на ал.9 на чл.7 от наредбата, и да приложи за проведените
пет /три открити и две закрити (това по чл.248 и това по чл.247 от ГПК, доколкото
съдебната практика приема, че същите са част от основното производство)/ съдебни
заседания, допълнителен размер от още 300 лв. А оценявайки в конкретиката на
производство и предприетите и извършени от ищцовата страна надлежни процесуални
действия /вкл. и извършеното в процеса изменение на размера на предявения иск/,
въззивният съд достигна до извода, че следва окончателният в производството размер на
бъде равен на претендирания от ищеца размер от 1 000 лв.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от М.Б.С.
частна жалба с вх.№ 264352/06.07.2021 г. против Определение №260549/17.06.2021г.,
постановено по гр.д.№540/2020г. по описа на К. районен съд.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3