Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 160 13.05.2021
год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 2730 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на К.Х.В.,
Х.Х.В. и Н.И.В. и тримата от гр. Бургас, наследници на Х. К. В. , починал на 10.04.2019 г. – съответно –
деца и преживяла съпруга. Наследодателят на ищците Х. В. на основание нот. акт №*, нот.д.№****/** г. /
на л.6 по делото/ е придобил собствеността на недвижим имот находящ се в
гр.Бургас с площ от 313.90 кв.м, понастоящем имот с идентификатор 07079.69.220
по КККР на гр.Бургас с административен адрес
- ул. “Ал.Богориди“№51. През 2009 г. ищците Х.В. и К.В. придобиват права
върху този поземлен имот с нотариален акт №**, д.№**/20** г. на нотариус Дралчева. / л.7 по делото/. През
1993 г. на основание разрешение за
строеж за временен базар е построен търговски обект с временен статут на
основание чл.148 от ППЗТСУ / отм./ Строежът е изпълнен от ЕТ „Венус – 11-
Георги Иванов“ като от началото на 1994 г. обекта е отдаден под наем на този
търговец. Впоследствие предприятието на едноличния търговец е прехвърлено на
„Еко Клима 11“ ЕООД – с решение на окръжния съд по ф.д.№2389/1998 г. След
одобряване на ПУП предвиждащ жилищно строителство за имота на „Еко Клима
11“ЕООД Х. В. продава218.304/303.20 ид.ч. от собствения си имот като приобретателят се задължава да
построи жилищна сграда като прехвърлителят придобие като насрещна престация
договорени самостоятелни обекти – с нотариален акт №***, нот.д.№****/20** г. на
нотариус Б.Кирова. Приобретателят не изпълнява поетото задължение и през 2013
г. учредената суперфиция губи действие. След смъртта на наследодателя си ищците
узнават , че „Еко Клима 11“ЕООД е
направило отказ от учреденото право на строеж
с декларация от 24.07.2014 г., но без да се отказва от прехвърлената
собственост. Със съгласието на
наследодателя процесния имот през
годините се е преотдавал на трети лица под наем от ответното търговско дружество като наемната
цена е получавана от членовете на
семейство В.. След смъртта на наследодателя си
ищците са декларирали имота като собствен и са заплатили данъците за
него. „Еко клима 11“ЕООД през 2019 г. е отправило искане до собствениците – наследници да подпишат декларация – съгласие за одобряване на
технически инвестиционен проект и издаване на разрешение а строеж за обект
„Преустройство на временен базар в кафе“. След месеци преговори и отказ от
страна на наследниците „Еко Клима 11“ЕООД внася в общината искането само от
свое име. На 08.05.2020 г. от страна на Общината е постановен отказ с мотивите
, че заявителят не доказва правата си на
възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ. Решението е обжалвано пред
Административния съд и ищците са конституирани като заинтересовани лица. В това производство – по
адм.д.№1103/2020 г. „Еко Клима 11“ЕООД се позовава на придобито право на
собственост върху търговския обект в имота на основание давностно владение или
по приращение като се позовава на влязло в сила решение №271 от 10.09.2020 г.
по гр.д.№1492/2020 г. на ОС – Бургас , с което
дружеството е признато за собственик на сградата на основание давностно
владение. Това решение обаче не обвързва
ищците , тъй като те не са били страна в производството по делото.
Междувременно от м.декември 2019 г.
ответникът отказва заплащане на
дължимия наем за имота.
Поведението на ответника обуславя за ищците правния интерес
да претендират присъждане на имота по
чл.108 от ЗС – търговски обект със застроена площ от 197 кв.м, находящ се в ПИ
с идентификатор 07079.609.220. Поради това ищците молят съда след установяване
на твърденията . Претендират се разноските по делото. Прилагат се писмени
доказателства по опис в осем пункта ведно с приложения. По указание на съда с
нарочна писмена молба поясняват , че
правото на собственост върху процесната сграда се претендира на основание осъществено строителство на основание
Разрешение за строеж от 10.08.1993 г. , издадено на Х. В. и наследяване след
смъртта на Х. В. при дялове за ищците – за ищцата Н.В. – 4/6 ид.ч. , за К.В. –
1/6 ид.ч. и за Х.В. – също 1/6 ид.ч. от процесната сграда. Исковата претенция
се поддържа ред съда лично от ищците, както и чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат.
В законоустановения срок по делото е депозиран отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК от „Еко
Клима 11“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас,
представлявано от прокуриста Ивелина Папаринова. Исковата молба се оспорва като
допустима но неоснователна. Претендираната от ищците сграда е с идентификатор
07.079.609.220.1 по КККР на гр.Бургас с предназначение – сграда за обществено
хранене , построена на един етаж. Както и в исковата молба е отразено сградата
е построена от ответника , респ. – неговия праводател. Съобразно разрешението
за ползване от 1994 г. изрично е посочено , че собственик на сградата е ЕТ
„Венус – 11 – Георги Иванов“ – праводател на
ответника. Въпреки , че нито „Венус“ , нито „Еко Клима“ са разполагали с документ за собственост, то са имали имота като свой и владението им
не е било оспорвано от трети лица. Сочи се ,
че присъединявайки владението на праводателя си „Еко Клима“ владее
необезпокоявано сградата 26 години. Дори и при прехвърляне на част от терена
през 2005 г. при учредяване на суперфицията Х. В. не е декларирал съгласие
сградата да бъде премахната с оглед
бъдещото строителство. Сградата заема 2/3 от площта на поземления имот и
очевидно без да бъде премахната не може да се реализира предвиденото в имота
строителство. Според ответника така
изявената воля на Х. В. обективира
неговото вътрешно убеждение , че не счита сградата за своя. Той е учредил право
на строеж , но не е декларирал съгласие
за събаряне на съществуващия обект, очевидно – тъй като не счита обекта за своя
собственост. За удостоверяване на собственическите си права върху процесната
сграда в полза на ответника „Еко клима 11“ЕООД е съставен констативен
нотариален акт №***, нот.д. №***/20** г. на
нотариус В.Дралчева. Собствеността е придобита по оригинерен способ –
чрез осъществяване на непрекъснато владение от ответника е неговия праводател в
продължение на повече от 10 години , поради което претенциите се явяват
неоснователни. Прави се искане ищците да
представят по чл.190 от ГПК подадените от тях декларации пред Общината по чл.32
от ЗМДТ за установяване – дали в наследствената маса е включен процесния имот и
дали ищците го считат като придобит по
наследство. Моли се за допускане до разпит на
свидетел при режим на довеждане за установяване на изтеклата придобивна давност в полза на „Еко
Клима11“ЕООД. Също се прилагат писмени доказателства в шест пункта. Становището
си страната поддържа пред съда чрез процесуален представител – адвокат.
Предявен е иск по чл.108 от ЗС. Ищците
претендират да им бъде предадено
държането на търговски обект с площ от 197 кв.м , изграден в поземлен
имот с №07079.609.220 по КККР на гр.Бургас с административен адрес –
ул.“Ал.Богориди“№51.
Не се спори по делото , че процесния
поземлен имот №07079.609.220 по КККР на гр.Бургас е бил собственост на
наследодателя на ищците. Не се спори , че през 2005 г. той е продал на
ответника 218.304/303.20 ид.ч. от
собствения си поземлен имот , а през 2009 г. е прехвърлил чрез дарение останалата част от 84.896/303.20 кв.м ид.ч. на децата си Х. и К.. Не се спори , че през
1993 г. наемател на поземления имот е
бил ЕТ „Венус 11 – Георги Иванов“ , който
е построил търговски обект – временен базар , за което е било издадено разрешение за строеж със статут по чл.148 ППЗТСУ / отм./. Ответникът „Еко
Клима11“ЕООД е правоприемник на ЕТ „Венус 11 – Георги Иванов“. Не се спори , че
през 2020 г. ответникът е признат за собственик на основание придобивна давност
на построената сграда в спор по
гр.д.№1492/20 г. на ОС – Бургас с „Ди М
Груп“ЕООД и впоследствие на базата на това решение му е издаден
констативен нот. акт за собственост на
сградата с №***, нот.д.№***/** г.
Видно от приложения по делото нотариален
акт №* н.д.№****/** на нотариус при РС –
Бургас / находящ се на л.6 по делото/ наследодателят на ищците – Х. В. е имал правото на собственост върху недвижим
имот – празно дворно място с площ от
313.90 кв.м , находящо се в гр.Бургас, с адм. адрес – ул.“Ал.Богориди“№51. Въз
основа на разрешение на строеж №152/10.08.1993 г./ находящ се на л.11 по
делото/, издадено на наследодателя Х. В. в това дворно място е бил построен
търговски временен обект по чл.148 от
ЗТСУ /отм./ Не се спори от страна на
ищците , че този строеж е бил извършен от
ЕТ „Венус – 11 – Георги Иванов“ през 1993 г. От построяването безспорно този имот се ползва от ЕТ „Венус – 11 – Георги Иванов“ ,
впоследствие - от правоприемника „Еко Клима 11“ЕООД – лично , а впоследствие –
чрез отдаване под наем. Установява се ,
че Х. В. е получавал първоначално от едноличния търговец , а впоследствие –
от търговското дружество наем за ползвания имот. Наемното правоотношение не
се оспорва. Страните спорят – за ползването на какво се е заплащал
този наем. Ищцовата страна твърди , че наема е заплащан за целия имот ,
докато ответната – че е бил само за
терена. Касае се за твърдяно облигационно правоотношение , за което няма
съставен писмен договор.
Свидетелката Р. Л. – П. като бивш служител в ответното дружество и негов
к***** категорично сочи , че
на покойния наследодател на ищците Х. В. редовно е заплащана наемна
цена за ползвания имот, посочва и размер
– 1200 лв. на месец. Същата обаче твърди в показанията си , че това било наем
за ползването на земята – т.е. – само за
терена. Същото твърди и другият разпитан по делото свидетел на ответната страна
– Г. Н. докато свидетелите на ищцовата страна - Ж. С. и В. П. – Г. твърдят друго – че наема
е бил заплащан за целия имот – в т.ч. и построената сграда. Хронологично на 23.12.2005 г. по повод бъдещи планове за построяване на жилищна сграда върху терена Х. В. продава на „Еко Клима 11“ЕООД 218.304/303.20
идеални части от собствения си поземлен имот с нотариален акт за прехвърляне на терен и учредяване на право на строеж с нот. акт №***
от **.12.20** г., н.д.№****/20** г. / находящ се на л.12 по делото/ на нотариус
Бинка Кирова. След това - с нот. акт №**
от **.02.20** г. по нот. д.№**/20** г. / находящ се на л.7 по делото/ за
дарение на недвижим имот и право на строеж
на нотариус Виктория Дралчева Х. В. дарява на дъщеря си Х.В. и К.В. 84.896/303.20 идеални части от процесния терен – поземлен имот УПИ
І-1957,1958 в кв.25 както и учреденото си съгласно нот. акт №*** от 20** г.
право на строеж за изграждане и придобиване в собственост на самостоятелни обекти в масивна шестетажна смесена сграда. Т.е. - с тези сделки Х. В. се лишава изцяло от
правото си на собственост върху процесния терен.
При така
горепосочената фактическа
обстановка безспорно теренът – дворното
място, в която е построена процесната сграда към 1993 г. – момента на
изграждането на тази сграда е било лична индивидуална собственост на Х. В. – придобита по дарение отпреди брака му
с Н.И. К. / сключен през 1988 г. –
вж.Удостоверение , находящо се на л.10 по делото/. На основание чл.92 от Закона
за собствеността собственикът на земята става собственик по приращение и на
построеното върху тази земя. По този начин
Х. В. през 1993 г. става едноличен собственик и на построената в
терена му сграда от едноличния търговец „Венус – 11 – Георги Иванов“. При
непротивопостяването от страна на собственика
едноличният търговец е позлвал
целия имот – терен и постройка , за което е заплащал на В. наемна цена. Като наемател обаче той се явява
държател на построената сграда – собственост на В.. Начините по
които собствеността от Х. В. би могла да премине у наемателя са два
– първичен – оригинерен – на основание давностно владение и деривативен – чрез
прехвърлителна сделка. Оригинерния способ обаче предполага освен давностно
владение и установяване на владение върху този имот , а установяването на владение може да стане само
на правно основание , каквото претендиращия трябва да докаже. В процесния
случай по никакъв начин не се установява трансформиране на качеството на обикновен държател на имота от
страна на ответника / респ. неговия праводател/ на владелец. Дори и при сделката от 2005 г. ,
когато Х. В. прехвърля собствеността
върху 218.304/303.20 кв.м идеални части
от терена си на „Еко Клима 11“ЕООД се прехвърля само терен , но не и права
върху постройката. С нотариалния акт за
прехвърляне се учредява право на строеж
в полза на приобретателя „Еко Клима
11“ЕООД - но за изграждане на масивна шестетажна смесена
сграда със сутерен , партер, терасовиден етаж и подпокривно пространство с РЗП
от 1823.36 кв.м , която сграда приобретателят трябва да построи със собствени
средства. Няма спор , че ответното дружество е заплащало наемна цена на покойния наследодател Х. В. докато е бил жив.
Но след 2009 г. , когато В. дарява на двете си деца останалата част от терена той право на собственост върху дворното място
няма. На практика той остава само
собственик на сградата. Въпреки , че
понастоящем чрез процесуалния си представител ответникът заявява , че
след 2007 г. започнал да владее за себе си със съзнанието на собственик /
съобразно показанията на свид. Г.Н./ няма доказателства , че това е било
демонстрирано и пред собственика на
сградата Х. В.. Показанията на свид. Л. – П. , която многократно повтаря в показанията си , че В. е идвал да
си вземе наема за земята следва да бъдат
кредитирани под условие , тъй като все
пак тази свидетелка е била служителка в
ответното търговско дружество и
показанията й не биха могли да бъдат възприети от съда
като съвсем безпристрастни. Всъщност без
значение е дали наследодателят и
ответното дружество са договорили наем и
за сградата. Няма доказателства обикновеното държане на имота от страна
на ответното дружество да е било
трансформирано във владение. Ответникът е длъжен да посочи правното основание ,
на което е придобил владението върху имота , а такова не се сочи / например –
предварителен договор за покупко-продажба/. Т.е. – в процесния случай не се
установява годно правно основание , въз
основа на което ответната страна да е
получила от действителния собственик
или установила по друг нескрит спрямо действителния собственик владението върху имота.
Ето защо съдът намира , че исковата
претенция се явява основателна и
доказана: ищците се легитимират като
наследници на Х. В. , поч. През 2019 г.
, който е бил собственик на основание чл.92 от ЗС – по приращение на процесната сграда – търговски обект „Временен
базар“ с площ от 197 кв.м , изградена през 1993 г. в поземлен имот с
идентификатор №07079.69.220 по КККР на гр.Бургас с административен адрес –
ул.“Ал.Богориди №51 като ответното дружество
- „Еко Клима 11“ЕООД бъде осъдено да им предаде държането на тази
сграда. Право на собственост в полза на
ответника по твърдения оригинерен способ – давностно владение не се
установява , тъй като по делото няма
доказателства осъществяваното от ответното дружество държане върху
процесния имот да е било трансформирано по някакъв начин във владение , да е
получило владението върху имота от страна на
собственика Х. В. ,или да е установило такова владение спрямо собственика В.. В насока на така изложените изводи на съда са и
приложените по делото удостоверения за данъчна оценка на процесния имот –
находящи се на л.21/ К.В./, л.63/ Н.В./
и л.65 / Х.В./ по делото , издадени на ищците в качеството им на
собственици на имота – търговски обект с
идентификатор 07079.609.220.1 по КККР на гр.Бургас на основание чл.3 от
Приложение №2 към ЗМДТ и чл.264 ал.1 от ДОПК. Според съдържанието на трите удостоверения ищците Власеви са
записани като собственици на този имот,
нямат непогасени задължения , от което следва извода , че същите редовно са заплащали / респ. – от
техния наследодател/ през годините
дължимия данък за процесната
сграда. Обратното – ответникът не установява
, че в демонстрираното намерение да свои
имота като свой е заплащал дължимия данък за сградата в продължение на минимум
десетгодишен период / съответно – платения данък да е осчетоводен в
счетоводството на търговското
дружество именно като платен данък за
сградата през съответните години/. Това се явява сигурен белег за намерението да се свои имота – т.е. – да се
упражнява владение спрямо останалите лица и местната власт, данъчните
органи. Своене като владелци в случая установяват ищците , на които следва да
бъде признато правото на собственост.
Правата на ответника , които черпи на основание постановеното съдебно решение
№271/10.09.2020 г. по гр.д.№1492/2020 г. , с което ответното дружество е било признато за
собственик на сградата , както и констативния нотариален акт , с който също е
признат за собственик на сградата нямат
сила по отношение на ищците и не биха могли да им бъдат противопоставени –
решението е постановено в производство ,
в което ищците не са участвали ,
а нотариалният акт признава права въз основа на постановеното съдебно решение.Права
ответникът не черпи и от приложеното на л.52 по делото Разрешение за ползване от 1994 г. , в което е
записано , че обекта „Еврошоп“ на ул.“Богориди“№51 е собственост на ЕТ „Венус
-11“ Георги Иванов Иванов. Този документ е издаден от Районна инспекция за
териториалноустройствен и строителен контрол , подписан е от ръководителя
на тази районна инспекция и не може да
бъде никакъв титул за вещно право в полза на
ползвателя на обекта.
Съобразно изхода на спора по делото с
оглед основателността на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на иищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съобразно приложените по делото
доказателства и списъка на разноските по
чл.80 от ГПК: заплатена държавна такса в размер на 2276.44 лв. , такса за
вписване на исковата молба – 190.25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение
по договора за правна помощ с тримата ищци – 6000 лв. или общо – 8466.69 / осем хиляди
четиристотин шестдесет и шест лв. и 69 ст./ лв.
Що се отнася до направеното
едва с писмените бележки по съществото на спора възражение от страна на
процесуалния представител на ответната страна досежно размера на дяловете
на ищците и в тази връзка възражение по уважаване на претенцията, то същото е основателно само досежно дяловете на
ищците върху процесния имот / с
оглед обстоятелството , че съобразно приращението сградата построена в имота не е в режим на СИО , а е лична индивидуална собственост на Х. В./ , не
и върху самата ревандикация. За самата
ревандикация обаче размерите на
дяловете на всеки един от ищците са
без значение и възраженията на ответната страна
са изцяло несъстоятелни. В
процесния случай е предявен е иск с пр. осн чл 108 ЗС.С ревандикационния иск,
невладеещият собственик има право да иска от владелеца предаване владението на
вещта, въз основа на своето право на собственост като докаже, че е собственик и
че ответника владее без основание. В случая, искът по чл 108 ЗС е допустим, като предявен от надлежно
легитимирани лица, имащи правен интерес от завеждането му. Предявяването на иск
за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие
на обикновено управление на съсобствения имот/т.н. „обикновени другари“/ и
всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице,
иск за ревандикация на цялата вещ. И т.к. сънаследниците са обикновени, а не
необходими другари, то конституирането на останалите наследници като ищци,
зависи от тяхното усмотрение, а не е условие за допустимост на процеса. Такова
условие би било налице, ако се касае за задължително другарство, което е налице
само в изрично предвидените от закона случаи или когато естеството на спора го
налага и тогава съдът следи служебно за участието на всички задължителни
другари, т. к. това е условие за допустимост на процеса. При съсобственост,
съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето
лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно
основание, както за връщане владението на цялата вещ /когато става въпрос за
действие на управление/, така и само за своята идеална част от вещта. В тази
насока е и съдебната практика /Р №774/10.02.11г по гр д №643/09г на ВКС ІVг.о,
Р №774/10.02.11г по гр д №643/09г на ВКС ІVг о, Р №378/28.07.10г по гр д
№148/09г ІVг о на ВКС/. Или, ако не съществува правно основание ответникът да
владее или държи имота, то е без правно значение, каква идеална част от имота е
собственост на ищеца и той може, макар да притежава само ид. част от този имот,
да го ревандикира целия от третото лице,
което го държи и владее без основание. В тази връзка, съгл. чл 31 ал 1 ЗС,
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея, според правата им, а владелецът- държателят на чужд имот без правно
основание, няма какво да противопоставя на това право на собственика,
притежаващ макар и идеална част от
имота./Р 774/11г по гр д №643/09г на ВКС ІVг.о./.С оглед изложеното съдът
приема, че независимо от факта, че ищците не са съсобственици на процесния имот
както са се легитимирали, а в друго съотношение съобразно възражението на ответната страна по делото и /всъщност те притежават
реално съответните припадащи им се
идеални части изцяло от този имот - собственост на общият им наследодател Х. В./
и въпреки правилността на изложената от ответника
забележка относно размера на дяловете им,
ищците имат правен интерес и могат да
ревандикират целия имот от
ответното дружество, което го държи и владее без основание.
Мотивиран от горното и на основание
чл.108 от ЗС , Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Еко Клима 11“ЕООД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , ул.Фердинандова №20
ет.2 , представлявно от Георги Иванов Иванов
да предаде на ищците К.Х.В. , ЕГН – ********** от гр. Бургас,
Х.Х.В., ЕГН – ********** от гр. Бургас и Н.И.В., ЕГН – ********** също от гр. Бургас
държането на търговски обект „Временен базар“ с площ от 197 / сто деветдесет и
седем / кв.м / търговски обект с идентификатор 07079.609.220.1/ , изграден в
поземлен имот с идентификатор 07079.609.220 по КККР на гр.Бургас с
административен адрес – гр.Бургас , ул.“Ал.богориди“ №51.
ОСЪЖДА
„Еко Клима 11“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Бургас , ул.Фердинандова №20 ет.2 , представлявно от Георги
Иванов Иванов да заплати на
ищците К.Х.В. , ЕГН – ********** от гр. Бургас, Х.Х.В., ЕГН – **********
от гр. Бургас и Н.И.В., ЕГН – ********** от гр. Бургас сумата в размер на 8466.69 / осем хиляди четиристотин шестдесет и шест лв. и 69
ст./ лева – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването му на страните.
Окр. съдия: