Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 5, постановено по гр.д. № 898/2005 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Спиридон Живков Стоев против “В и К” ООД – гр.Кърджали иск за сумата от 1 500 лв., представляваща надплатена вода, поради опорочаване на методиката за изчисляване на изразходваното водно количество за периода от месец март 1994 г. до 24.10.2005 г. с изключение на периода от 18.05.2002 г. до 15.03.2004 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение Спиридон Живков Стоев е осъден да заплати на “В и К” ООД – гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 200 лв възнаграждение за адвокат и 95 лв. възнаграждение за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Спиридон Живков Стоев, който го обжалва като незаконосъобразно, неправомерно и при несъобразяване с принципите на възмездност. В жалбата си сочи, че вещото лице установило, че методиката на изчисление на изразходваната от него вода била опорочена. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Моли съда да уважи жалбата му съобразно заключението на вещото лице. Въззиваемата страна “В и К” ООД – гр.Кърджали, представлявана от своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна, като остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. С писмо вх. № 1573/21.08.2002 г., Домоуправителят на бл.”Простор-3”, бул.”Беломорски” № 42 в гр.Кърджали е изпратил на въззиваемото дружество протокол от общо събрание на етажните собственици на бл.”Простор-3”, бул.”Беломорски” № 42 в гр.Кърджали. От писменото заключение на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които настоящата инстанция приема, се установява, че за периода януари 1998 г. – март 2004 г. въззивникът е изразходвал вода отчетена от двата водомера на стойност 241.47 лв. + 341.23 лв. = 582.70 лв. За периода януари 1998 г. – март 2004 г. на жалбодателя е начислена допълнително вода, която представлява разпределение на общите количества съобразно ползуваните количества от домакинствата на стойност 40.95 лв. + 57.85 лв. = 98.80 лв.. За същия период жалбодателя е платил на “В и К” ООД – гр.Кърджали сума за ползувана вода на стойност 582.70 лв. + 98.80 лв. = 681.50 лв. Установява се също, че в архивите на “В и К” ООД – гр.Кърджали се съхраняват данни от януари 1998 г. , като за периода от 1994 г. до 1997 г. липсват данни за отчетени количества вода. В съдебно заседание вещото лице Гергана Добруджалиева установява, че не е налице разлика между начислените от “В и К” ООД – гр.Кърджали количества вода и Наредбата за изчисляване на водните количества на МРРБ. По отношение на заключението на вещото лице инж. Христо Радоев, по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, то въззивният съд не възприема това заключение в частта му относно абзац втори от заключителната част (стр. 29 от гр.д. № 898/2005 г. по описа на РС – Кърджали), тъй като не е посочено защо не е спазена Наредба № 4/14.09.2004 г. (очевидно се има предвид Наредба № 9/14.09.1994 г.) и какъв е начинът на изчисление съгласно цитираната наредба. Освен това от заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева се установява, че в архивите на “В и К” ООД – гр.Кърджали се съхраняват данни от януари 1998 г. , като за периода от 1994 г. до 1997 г. липсват данни за отчетени количества вода. Ето защо съдът не възприема заключението на вещото лице инж. Христо Радоев в тази му част, а в останалата част заключението съвпада с това на вещото лице Гергана Добруджалиева, поради което настоящата инстанция го възприема. По делото са представени като доказателства писмо № 1873/11.11.2002 г. и писмо № 2109/15.01.2003 г., адресирани до Стефан Христов, които представляват изявление на страна по делото, поради което съдът не ги обсъжда. При така събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така, от писменото заключение и разпита на вещото лице Гергана Добруджалиева се установява, че не е налице разлика между начислените от “В и К” О╬Д – гр.Кърджали количества вода и Наредбата № 9/14.09.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от Министъра на РРБ, (отм. Д.в. бр.88/08.10.2004 г.). Т.е. няма надвнесени суми, които са недължимо платени и за които въззиваемият може да претендира. В този смисъл съдът не възприема заключението на вещото лице инж. Христо Радоев, по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, в частта му относно абзац втори от заключителната част (стр. 29 от гр.д. № 898/2005 г. по описа на РС – Кърджали), тъй като не е посочено защо не е спазена Наредба № 4/14.09.2004 г. (впрочем касае се за Наредба № 9/14.09.1994 г.) и какъв е начинът на изчисление съгласно цитираната наредба. Още повече, че вещото лице Гергана Добруджалиева посочва в заключението с, че в архивите на “В и К” ООД – гр.Кърджали се съхраняват данни от януари 1998 г. , като за периода от 1994 г. до 1997 г. липсват данни за отчетени количества вода, поради което за този период не може да бъде извършена проверка относно това дали изразходваните количества вода са били начислени съгласно Наредбата № 9/14.09.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от Министъра на РРБ, (отм. Д.в. бр.88/08.10.2004 г.). Ето защо предявеният иск е неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 5, постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 898 по описа за 2005 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемата страна би следвало да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция, още повече, че такова искане е било направено своевременно. По делото обаче са представени договори за правна помощ с дати 29.06.2006 г. и 11.09.2006 г., в които са уговорени възнаграждения съответно 200 лв. и 300 лв., но от тези договори не става ясно за кои дела се отнася правната помощ. И в двата договора е посочено, че имат за предмет оказване на правна помощ по в.дело (очевидно се касае за въззивно дело), но не е посочен видът на въззивното дело, неговия номер и годината, през която е образувано, а също и страната, поради което не може да се направи извод за кое дело се отнасят сключените договори за правна помощ. С оглед на това разноски не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5, постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 898 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.
|