№ 36
гр. Никопол, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20244420100543 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Н. И. Н. –К., от с.Д.В., чрез адв.Д.М. от АК – П. против „М.“
АД гр.С., за прогласяване нищожност на клаузата на чл.10 от Договор за потребителски
кредит № ******/ 22.07.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 5 220 лв.,
на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това че е сключена при неспазване нормите на чл.11 и
чл.19, ал.4 от ЗПК вр .чл.22 от ЗПК, и чл.143 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит ******/ 22.07.2024г., за срок от 24 месеца, въз основа на който ищеца
е получил в заем сумата от 5 000лв., при лихва от 2020.34лв., ГПР 49.65% и ГЛП 34.97% .
Съгласно чл.10 от същият договор, ищеца дължал и неустойка в случай, че в срок от
3 дни от сключването на договора не представи обезпечение, изразяващо се в
поръчителството на едно физическо лице, поради което такава му е била начислена в размер
на 5 220лв. Твърди че общото задължение по договора възлиза на сумата от общо 12
240.34лв.
Счита, че с уговорената неустоечна клауза, на първо място в правната доктрина и
съдебна практика безспорно се приема, че са накърнени добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1. предл.З то, вр. от ЗЗД , съгласно практиката на ВКС, която се цитира. Излага, че
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната сграна за сметка на другата. Тъй като става
дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ,
но общите правила на ЗЗД сьщо намират приложение- чл.8. ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от сьда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
1
въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане
па собствена изгода на кредитора.
Твърди се също, че неустойката по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
******/22.07.2024г. в размер на 5220 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави
и неравноправна по смисъла на чл.143,т,19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез
нея в размер на 5220 лева е в размер на почти 110% сумата на отпуснатия кредит. По този
начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия
случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа
на добросъвестност и справедливост.
Именно и въз основа на това, неустойката по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ № ****** 22.07.2024г. в размер на 5220 лева е недължима, тъй като последната е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта
от ЗГ1К е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ******/22.07.2024г. в размер на 5220 лева дължима при
неосигуряване на някое от обезиеченията по договора, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.20Юг. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетилелна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК.
С неустойката по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ******/22.07.2024г.
в размер на 5220 лева в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
2
за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от
протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си с добавък
към възнаградигелната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведъг до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя. до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още
% от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - П.
по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.20 Юг., на ВКС по т.д.№
818/2009г., II т.о. Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд П. по в.гр.д.№ 324/2018г.
На следващо място, излага, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗГ1К всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. С предвиждането на такива разходи за неустойка по договора за кредит се
заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГГ1Р по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни . възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за
заплащане на неустойката по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ******
22.07.2024г. в размер на 5220 лева се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ад.2 ,т. 1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването
на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт
на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се
основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143
и сл.ЗЗП. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в
страната.
Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което се прогласи нищожността на
неустоечната клауза в процесният договор за кредит, предвиждаща заплащане па неустойка
в случай на непредоставяне на обезпечение. Представя доказателства. Претендира
3
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника „М.“ АД, с
който същият признава иска по основание и размер. Счита, че не са дали повод за
завеждане на иска, поради което не следва да им се присъждат разноски.
Ищеца не е поискал постановяване на решение, съобразно признанието на иска от
ответника.
Съдът като съобрази представените от страните доказателства, и признанието на иска
от ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и това се установява от представения по делото Договор
за потребителски кредит, № ****** от 22.07.2024г. че същият е сключен между „М.т“ АД
и Н. И. Н. – К., съгласно който, кредиторът е отпуснал на ответника потребителски кредит
в размер на 5000лв., за срок от 24 месеца. Безспорно е, че ищеца е усвоил изцяло заемната
сума, както и че страните са договорили ГЛП в размер на 34.97% , дължима месечно
съгласно погасителния план и ГПР по кредита е в размер на 49.65%.
Безспорно между страните е също, че при непредставяне на обезпечение в срок от 3
работни дни сключването му, съгласно уговореното в чл.10 от процеснитя договор,
кредитополучателя дължи неустойка, която не е във фиксиран размера, а се начислява, както
следва: в размер на 25.50лв., плюс 0.170% от усвоеният кредит за първият ден на забава и
0.170% от усвоеният размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не е
обезпечен.
Съгласно горната установеност, съдът намира от правна страна следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II
т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.10, вр.
чл.20 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер съгласно
посоченитя в чл.10 от договора, и е незабавно изискуема и дължима. Така предвидената
клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна.
4
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
По начина по който е уговорена, неустоечната клауза, още към момента на сключване
на процесният договор за заем създава възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност на неустоечната клауза на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. При липсата на възражения, а и доказателства за
установяване на нещо друго - съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка, в
случай на непредставяне на обезпечение от Договор за потребителски кредит № ****** от
22.07.2024г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна инстанция има
ищеца.
С отговора ответникът признава иска и моли да не му се присъждат разноски, т.к. не
е дал повод за завеждане на иска. В случая съдът намира, че това не е така, след като е
сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният
търси защита на правата си по съдебен ред. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
размер на 208.80лв. за заплатена д.т. По делото са представени и дока зателства, че ищеца се
е представлявал от пълномощник по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.Доколкото пред
настоящата съдебна инстанция усилията на адв. Д.М., са се изчерпали само с изготвяне на
исковата молба и същият не се явява в открито съдебно заседание , то обемът на оказаната
правна помощ по предявеният иск, според съда съответства на възнаграждение от 400 лв.,
която сума, следва да се присъди на адв. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, доколкото
съдът счита, че не е обвързан с правилата, определени с Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.
Водим от горното, съда
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.10 от
Договор за потребителски кредит № ******/22.07.2024г., сключен между ищцата Н. И. Н.
– К. с ЕГН ********** и ответника „М.“ АД с ЕИК ********* предвиждаща заплащането на
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по договора.
ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Н. И. Н. – К. с ЕГН **********,
сумата от 208.80лв., представляваща направените от нея разноски за д.т.
ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК *********, на основание чл. 38 от ЗА , да заплати на адв.
Д. В. М. от АК-П., възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПлОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
6