№ 4952
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110115122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
ж.к. *********, чрез адв. Н. А. – САК, срещу М. **********, роден на ********** г. във
*********, със статут на постоянно пребиваващ в ********* с ЛНЧ ***********, адрес:
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
сумата в общ размер на 8 990,00 лв., представляваща общ размер на главница по пет
договора за заем, сключени между страните съответно на 27.11.2013 г., 29.11.2013 г.,
03.12.2013 г., 09.01.2014 г. и 18.01.2014 г., от която: сумата в размер на 3 000,00 лв. –
главница по договор за заем от 27.11.2013 г.; 3 000,00 лв. – главница по договор за
заем от 29.11.2013 г.; сумата в размер на 2 200,00 лв. – главница по договор за заем от
03.12.2013 г.; сумата в размер на 400,00 лв. – главница по договор за заем от
09.01.2014 г.; сумата в размер на 390,00 лв. – главница по договор за заем от
18.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.07.2017 г., до окончателното изплащане
на вземането;
сумата в общ размер на 3 005,26 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2014 г. до
19.07.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 49551/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30-ти
състав.
Съдът при направена служебна проверка за редовност на исковата молба констатира, че
1
същата е нередовна. Ищецът претендира мораторна лихва за определен период върху
главницата по всеки договор за заем. Мораторната лихва, претендирана върху главницата по
всеки отделен договор, представлява отделно вземане, което следва да бъде
индивидуализирано по размер и период. Отделно от това размерът на мораторната лихва,
претендираната с исковата молба, не съответства с този по издадената заповед за
изпълнение. Поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани
констатираните в исковата молба нередовности като посочи общия размер на
претендираната мораторната лихва (като вземе предвид издадената заповед за изпълнение),
както и да индивидуализира претенцията си за мораторна лихва върху главницата по всеки
отделен договор като посочи конкретен размер и период, за който се отнася (като за
последното вземе предвид издадена заповед за изпълнение). С оглед процесуална икономия
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Р. П..
По доказателствените искания:
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в
отговора на исковата молба задачи е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна да посочи общия размер на претендираната
мораторната лихва, като вземе предвид издадената заповед за изпълнение, както и да
индивидуализира претенцията си за мораторна лихва върху главницата по всеки отделен
договор като посочи конкретен размер и период, за който се отнася, като за последното
вземе предвид издадена заповед за изпълнение.
При неизпълнение на указанията в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната в тази
част, а издадената заповед за изпълнение – обезсилена в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024г. от 15:00
часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 49551/2017 г. на Софийски районен съд, I ГО, 30-ти състав, към
настоящото дело.
2
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени документи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в отговора на исковата
молба при депозит в размер на 300 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от
получаване на определението. НАЗНАЧАВА като вещо лице Ангелина Божилова.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно
заседание след представяне на документ за внесения депозит.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от В. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. *********, чрез
адв. Н. А. – САК, срещу М. **********, роден на ********** г. във *********, със статут
на постоянно пребиваващ в ********* с ЛНЧ ***********, адрес: **********, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата в общ размер на 8 990,00 лв., представляваща общ размер на главница по пет
договора за заем, сключени между страните съответно на 27.11.2013 г., 29.11.2013 г.,
03.12.2013 г., 09.01.2014 г. и 18.01.2014 г., от която: сумата в размер на 3 000,00 лв. –
главница по договор за заем от 27.11.2013 г.; 3 000,00 лв. – главница по договор за
заем от 29.11.2013 г.; сумата в размер на 2 200,00 лв. – главница по договор за заем от
03.12.2013 г.; сумата в размер на 400,00 лв. – главница по договор за заем от
09.01.2014 г.; сумата в размер на 390,00 лв. – главница по договор за заем от
18.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.07.2017 г., до окончателното изплащане
на вземането;
сумата в общ размер на 3005,26 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2014 г. до
19.07.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 49551/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30-ти
състав.
Ищецът твърди, че в периода от 27.11.2013 г. до 18.01.2014 г. е предоставил на ответника
суми в заем в общ размер на 8 990,00 лв., както следва: на 27.11.2013 г. – сумата от 3 000,00
лв.; на 29.11.2013 г. – сумата от 3 000,00 лв.; на 03.12.2013 г. – сумата от 2200,00 лв.; на
09.01.2014 г. – сумата от 400,00 лв. и на 18.01.2014 г. – сумата от 390,00 лв., като
посочените суми били преведени по банковата сметка на ответника. Сочи, че сумите били
изискуеми от датата на получаване на поканата. В тази връзка твърди, че на 05.04.2014 г. е
поканил ответника да върне заетите суми, но плащане не последвало. Ответникът бил в
забава за погасяване на задълженията си по договорите за заем, поради което дължал
мораторна лихва, която за периода от 05.04.2014 г. до 19.07.2017г. възлизала в общ размер
3
на 3 005,26 лв. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2019 г. по ч. гр. д. № 49551/2017 г. на СРС, I ГО, 30-ти
състав. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Р. П..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че в
периода от 23.07.2013 г. до 18.01.2014 г. ищецът е предоставил на ответника заеми в общ
размер на 41 940,00 лв., включващ и претенидраните в настоящото производство главници,
чрез 26 бр. банкови превода, като последният започнал да връща заетите суми на части, като
за периода от 27.01.2014 г. до 15.09.2015 г. е върнал сума в общ размер на 32 411,00 лв.
Твърди, че за връщането на предоставените от ищеца суми били образувани общо четири
заповедни производства, а именно: 1) ч.гр.д. № 49548/2017 г. на СРС, продължило в исково
производство по гр.д. № 432216/2018 г. на СРС и завършило с в.гр.д. № 15644/2019 г. на
СГС, за сумата в общ размер на 10 600,00 лв. по 12 бр. договора за заем, сключени в периода
от 23.07.2013 г. до 05.11.2013 г.; 2) ч.гр.д. № 49549/2017 г. на СРС, продължило в исково
производство по гр.д. № 17751/2019 г. на СРС,78-ми състав и завършило с в.гр.д. №
7360/2021 г. на СГС, IVд състав, за сумата в общ размер на 11350,00 лв. по 6 бр. договора за
заем, сключени в периода от 06.11.2013 г. до 14.11.2013 г.; 3) ч.гр.д. № 49550/2017 г. на СРС,
продължило в исково производство по гр.д. № 32978/2023 г. на СРС, висящо към момента,
за сумата в общ размер на 11 000,00 лв. по 3 бр. договора за заем, сключени в периода от
15.11.2013 г. до 23.11.2013 г.; 4) както и ч.гр.д. 49551/2017 г. на СРС, 30-ти състав,
продължило в настоящото исково производство за сумата в общ размер на 8 990,00 лв. по 5
бр. договора за заем, сключени в периода от 27.11.2013 г. до 18.01.2014 г. По първото дело
ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело, по което
ответникът платил всички дължими суми – общо 10 600,00 лв. С оглед изложеното счита, че
ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца по процесните договори за заем,
тъй като ответникът бил платил на ищеца сума в общ размер на 43 000,00 лв.,а ищецът бил
предоставил на ответника заеми в общ размер на 41 940,00 лв. Оспорва и исковете за
мораторни лихви. В тази връзка сочи, че страните не са уговаряли срок и начин на връщане
на заетите суми, поради което вземанията за главници ставали изискуеми след покана,
каквато оспорва ответникът да е получил. Ето защо, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД :
1. наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника,
4
възникнали въз основа на сключени между тях договори за заем, по силата на които ищецът
е предоставил на ответника суми в твърдения размер;
2. че за ответника е възникнало задължение да върне заетите суми;
3. размера на претендираните главница и настъпването на изискуемостта ѝ;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
1. съществуването на главен дълг;
2. изпадането на длъжника в забава – отправянето от ищеца на покана за връщането на
заетите суми, както и получаването ѝ от ответника;
3. размера на мораторната лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е заплатил
претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните са
налице валидни облигационни правоотношения, възникнали въз основа на сключени между
тях договори за заем, по силата на които ищецът е предоставил на ответника следните суми:
на 27.11.2013 г. – сумата от 3 000,00 лв.; на 29.11.2013 г.–сумата от 3 000,00 лв.; на
03.12.2013 г. – сумата от 2 200,00 лв.; на 09.01.2014 г. – сумата от 400,00 лв.; на 18.01.2014 г.
– сумата от 390,00 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6