№ 8183
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110164300 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищцата Н. Н. Н. е предявила срещу ЗАД „ФИРМА“ АД, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
15000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, станало
на 27.05.2021 г., около 21.00 часа в гр. София, в района на СМГТ № 1889 „Ген. А. Николов“
по вина на водача на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № СВ 1384 РС,
който се движел по ул. „Ген А. Николов“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“
към ул. „Търново“ и минавайки покрай спрял на спирката автобус не спрял пред излезлия
пред него пешеходец Н. Н. Н., която предприела пресичане на пътното платно от ляво
надясно по посока на движение на автомобила, с което причинил ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, застраховател по който е ответникът, както и за заплащане на лихва за
забава върху главницата, считано от 14.10.2021 г. (датата, на която ответникът е
следвало да заплати на ищеца сумата) до окончателното плащане на вземането.
Подържа твърдения, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е
ответникът, е настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи застрахования при
ответника водач и вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на травматични увреждания повърхностна травма на главата,
контузия и хематом вляво на главата, контузия на лявата предмишница, контузия и
навяхване на лявата става, мозъчно сътресение, контузия и навяхване на ляв и десен
1
крак. Сочи, че получените травматични увреждания й причинили болки и страдания, които
били със значителен интензитет в първите 2-3 седмици, като общият възстановителен
период бил 2-2,5 месеца. Изпитвала болки и не можела да се обслужва без чужда помощ.
Страдала от силно главоболие и замайване и гадене, което не се повлиявало от
медикаменти. Твърди, че ПТП причинило и стрес на ищцата в посочения в исковата молба
интензитет. На 13.07.2021 г. ищецът поканил ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за причинените вреди, но до изтичане на предвидения в закона срок, плащане
не е налице. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата
сума ведно с обезщетение за забава върху нея от дата на изтичане на тримесечния срок
по чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски за адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че водачът на лекия
автомобил не е извършил виновно противоправно поведение, а вина за ПТП носи и ищеца.
Оспорва механизма на ПТП и пряката причинно-следствена връзка между него и
настъпилата вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като
пешеходецът не е пресичал на обозначено за това място. Твърди, че ищцата е навлязла
внезапно на пътното платно без да се огледа. Възразява за независимо съпричиняване
на вредата от страна на родителите на малолетното дете, които са я оставили без
надзор. Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Прави искане предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на
травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 27.05.2021 г., около 21 часа в гр.
София, в района на СМГТ № 1889 „Ген. А. Николов“ по вина на водача на лек автомобил
марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № СВ 1384 РС, както и искане за заплащане на
лихва за забава върху главницата, считано от 14.10.2021 г. (датата, на която
ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата) до окончателното плащане на
вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда със
сочния от ищеца интензитет, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
„Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и
2
застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на
вземането, ведно с представяне на нужните документи, която покана е получена от
застрахователя. Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае
до правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина. В негова тежест е
и да докаже и твърдените действия на съпричиняване от страна на ищеца, съответно
нейните родители.
Съдът намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез неоспорения констативен протокол К-222 от 27.05.2021 г., съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, се установяват участниците в
станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на пешеходката са причинени
травматични увреждания. Съставеният официален свидетелстващ документ по силата на чл.
179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице- съставител и
относно самото удостоверително изявление-обстоятелствата, които са установени от него и
волеизявленията, които са извършени пред него.
От констативния протокол, акта за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление № 21-4332-013031 от 28.06.2021 г., издадено въз основа на акта,
което не е обжалвано, както и от констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж.
Й.Й. и показаният на водача на лекия автомобил, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни и кореспондиращи със събраните по
делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 27.05.2021 г., около
21,00 часа в гр. София, в района на СМГТ № 1889 „Ген. А. Николов“, лек автомобил марка
„Субару“, модел „Легаси“, с рег. № СВ 1384 РС, управляван от водача М. ИВ. Ц., се движел
по ул. „Ген А. Николов“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към ул. „Търново“,
със скорост на движение около 30 км/час при ограничена от спрял автобус видимост.
Пешеходката Н. Н. Н. предприела пресичане на пътното платно на улицата от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил, на 20 метра от светофар на
кръстовище, на необозначено за това място, зад спрелия на спирката автобус , с начин
на придвижване „бърз ход“. След изминаване на около 3,5-4 метра в посока от ляво на дясно
спрямо движението на лекия автомобил по пътното платно и след като е излязла зад
габарита на автобуса и е можела да бъде възприета от водача на лекия автомобил,
последният блъснал същата в мястото на удара с предната лява част на автомобила си. От
съприкосновението пешеходката паднала на асфалта на лявата си част. По лекия автомобил
се установява единствено забърсване на предния капак съгласно констатациите в протокола
за ПТП, изготвен от компетентните длъжностни лица (лист 13 от делото).
От заключението на вещото лице по САТЕ, разясненията, дадени в открито съдебно
заседание след изслушване на показанията на разпитания свидетел и констатациите на
3
служителите, постили мястото на ПТП, се установява, че мястото на удара се намира на
около 20 метра от светофар и пешеходната пътека. От разясненията на вещото лице се
установява, че за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим, при условие, че
пешеходецът е навлязъл в пътната му лента на движение с нормален ход, а при условие, че
пешеходецът е бягал -ударът най-вероятно е бил непредотвратим за водача на лекия
автомобил, който е управлявал МПС със скорост около 30 км./час и се е подготвял да спре
на светофара. От влязлото в сила наказателно постановление, което водачът не е обжалвал,
обаче, се установява, че водачът е санкциониран за това, че не е управлявал МПС със
скорост, съобразена с конкретните пътни условия и обстоятелството, че наближава спирка
на автобус, макар и не в неговата посока на движение.
С оглед изложеното съдът намира че се установи противоправност в поведението на
водача на МПС, изразяваща се в това, че водачът се е движел с несъобразена с конкретните
пътни условия скорост, поради което не е могъл да спре при възникнала внезапна опасност
на пътя, освен това не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението,
какъвто е пешеходката – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В случая, макар да се установи, че водачът
на лекия автомобил го е управлявал съобразно разрешената скорост за населеното място - 30
км/час при ограничение 50 км/час, т.е. при изпълнение правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
при избиране на скоростта си същият е следвало да съобрази и ограничаването на
видимостта от спрелия в съседната пътна лента автобус. Макар пешеходката да е
предприела пресичане на необозначено за това място с оглед конкретните пътни условия,
последната е била възприета от водача на лекия автомобил, когато е излязла зад габарита на
автобуса и е пресякла една пътна лента преди мястото на удара, поради което той е следвало
своевременно да реагира, чрез аварийно спиране, с което да предотврати удара с
пострадалата.
С оглед изложеното и предвид наказателното постановление, в което е обективирано
посоченото нарушение, за което водачът е наказан, съдът намира, че поведението на водача
на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е
противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна
презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на МПС по отношение на причинените на ищцата вреди от
процесното пътно – транспортно произшествие.
Същевременно съдът счита за основателно наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, която като участник в
4
движението, както се установи от събраните по делото доказателства, обективно е
допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/, като е без значение
обстоятелството дали може да формира вина.
В настоящия случай, безспорно се установява, че пострадалата е предприела
неправилно пресичане на необозначено за такава цел място, при наличие на светофар
на 20 метра от мястото на удара, без да се съобрази с отстоянието на наближаващия лек
автомобил, като е навлязла на пътното платно зад спрял автобус. Според чл. 113 от
ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
с тяхната скорост на движение, като тези правила не са били спазени, въпреки че се касае до
малолетно лице, пострадалата е била на 13 г. към дата на ПТП и с оглед тази възраст според
съда е била способна да извърши макар и елементарна преценка на обстоятелствата.
Независимо, че в производството не се установи без съмнение, че пострадалата е навлязла
внезапно на пътното платно, тъй като е била изминала 3.20 – 3.50 метра към момента на
удара, същата е пресякла на необозначено за това място, при наличие на пешеходна пътека
на 20 метра от мястото на ПТП, зад спрял автобус. С оглед това се установи, че пешеходката
е навлязла в пътното платно в момент, когато това не е било безопасно за нея, при наличие
на движещо се със съобразена скорост МПС, което е можела да възприеме с оглед
обстоятелствата и да предвиди вероятния сблъсък, но въпреки това е станала препятствие за
движението на лек автомобил по главен път, а лицата които са упражнявали надзор върху
нея са допуснали това. Ето защо съдът намира, че причинените на лицето вреди се намират в
причинно - следствена връзка с поведението , поради което по силата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, дължимото обезщетение следва да бъде намалено, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалата е допринесла за увреждането, което според съда е в
значителна степен предвид установените по делото обстоятелства за настъпване на ПТП -
неправилно пресичане на необозначено за такава цел място, при наличие на светофар
на 20 м. от ПТП, без да се съобрази с отстоянието на наближаващия лек автомобил
като е навлязла на пътното платно зад спрял автобус, поради което и съдът определя
съпричиняване от 60%, според значението на поведението на пострадалата за настъпване на
произшествието.
Както се установява от констатациите на приетата по делото СМЕ и приетите
5
писмени доказателства, в резултат на удара при ПТП, на ищцата били причинени следните
травматични увреждания: „контузия с подкожен хематом в лявата тилна област на
главата без отклонения в неврологичния статус, контузия на лява предмишница и
навяхване на лява глезенна става.“
Непосредствено след инцидента, пострадалата е била заведена в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където са й назначени консултации с детска хирургия и ортопедия и
травматология, след което са й дадени предписания за почивка без назначена имобилизация
и е била насочена за домашно лечение, като е освободена от посещение на учебно заведение
за периода от 27.05.2021 г. до 30.06.2021 г. По делото липсват данни за други обективни
находки от медицинско естество, установени непосредствено след инцидента.
На 01.07.2021 г. – повече от 30 дни след инцидента, ищцата е била освидетелствана
от общопрактикуващи лекари за мозъчно сътресение въз основа на субективни оплаквания.
Според заключението на вещото лице д-р Гатев, на което съдът дава вяра като обективно и
безпристрастно, диагнозата „мозъчно сътресение“ е необоснована, тъй като е поставена
повече от месец след инцидента, от общопрактикуващ лекар без консултация с невролог и
при липса на обективни находки за промяна в неврологичния статус на пациента както към
момента на поставяне на диагнозата, така и непосредствено след ПТП. На същата дата,
повече от 30 дни след травмата, посочените общопрактикуващи лекари са поставили и
диагноза „контузия и контузни рани на лява и дясна длани контузия и навяхване на дясна и
лява подбедрица“, които според вещото лице освен, че са неточни, категорично не могат да
бъдат свързани с инцидента, тъй като не са установени при прегледа непосредствено след
ПТП.
Между страните не е спорно, поради което и отделено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК като такова с доклада по делото е, че лекият автомобил марка „Субару“ е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на покритие към датата на ПТП, както и че ищецът е предявил
претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с
покана на 13.07.2021 г., която е получена тогава и не е налице плащане, поради което
ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцовата страна е да докаже настъпването на неимуществените вреди,
свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
6
съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, на пострадалата са били причинени описаните в СМЕ травматични
увреждания. В конкретния случай, от събраните по гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, безспорно се установява, че ищцата е получила телесни
увреждания, които са й причинили болки и страдания. Видно от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, на ищцата е било причинено травматично увреждане, изразяващо се в
контузия и навяхване на левия глезен и охлузвания по ръцете и главата, които са й
причинили болки и страдания през времето на пълното възстановяване на засегнатите
участъци – 1 месец за глезена и около две седмици за хематомите. Според заключението на
вещото лице понастоящем не са налице данни за остатъчна травма и усложнения, настъпили
вследствие на травмите, както и за съпътстващи заболявания у ищцата, които да влошават
качеството й на живот.
От показанията на разпитания по делото свидетел Цветелина Ангелова Пекин,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелката е първа братовчедка на
ищцата), на които съдът дава вяра, в частта относно емоционалното състояние на
пострадалата след инцидента, се установява, че непосредствено след инцидента тя е била
уплашена и изпитвала болки в краката, като левият й крак бил с ластичен бинт и около
месец и половина била с патерици. Освен това изпитвала билки в главата и в началото се
чувствала замаяна. В останалата част относно наличието на мозъчно сътресение, съдът не
цени показанията на свидетеля, тъй като те не кореспондират със заключението на експерта,
освен това свидетелката не разполага със специални знания в областта на медицината. По
отношение интензитета на травмата както на крака, така и на главата, съдът също не
възприема показанията на свидетеля, тъй като те отразяват субективното отношение на
самата ищца към един конкретен момент – два дни след травмата, когато свидетелката я е
посетила. След този момент няма данни свидетелката да е посещавала ищцата и да е
възприела непосредствено възстановителния й процес, както и неговата действителна
7
продължителност.
Ето защо според съда, от доказателствата по делото безспорно се установиха
последиците, които ПТП е имало за психическото и физическото здраве на ищцата, като се
установява, че болките са били интензивни непосредствено след инцидента и заедно с
негативните емоционални преживявания са отшумели в рамките на месец. Останалите
твърдения за интензивност и продължителност на болките и настъпил удар в главата и
наличие на усложнения, не са установени по делото.
Предвид възрастта на пострадалата – 13 навършени години към датата на ПТП,
механизма на получаване на увреждането, неговия характер и място – травма от сблъсък с
автомобил с навяхване на глезена и с удар в главата, от които въпреки, че се възстановила
бързо, все пак са предизвикали състояние на болка и дискомфорт при ежедневното
обслужване непосредствено след травмата, обстоятелството, че в началото на
възстановителния период болките са били интензивни, придружени с отоци и синини, както
и стреса от преживявано ПТП, ведно с посещението в болничното заведение, настоящият
състав счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
определен по правилото на чл. 52 ЗЗД, е 6000 лв. При определяне на размера на
обезщетението съдът взема предвид, че въпреки че са налице няколко описани увреждания,
същите се изразяват в охлузвания и отоци, които макар да са неприятни, не се
характеризират с продължителен възстановителен период, освен това липсват каквито и да
било негативни прогнози за бъдещото здравословно състояние на ищцата, както и
доказателства за наличие на усложнения в хода на възстановяването. Недоказано по делото
е и твърдението, че ищцата е претърпяла медицински интервенции и манипулации, че е
приемал медикаменти, както и че са налице неврологични смущения и болки в главата и
световъртеж с описания интензитет и продължителност, както и твърдения тежък негативен
ефект върху психиката на ищцата. В допълнение, предвид паричната оценката, която
ищцовата страна дава на изпитаните болки и страдания, отнесена към наведените твърдения
и съпоставена с проведеното доказване само на част от сочените вреди, искът над сумата от
6000 лв. до предявените се явява неоснователен.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от
25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до
01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. №
3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС, според което, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би
следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като
ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
8
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
Въз основа на това размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което следва
да бъде присъдено на ищцата при отчитане процента на съпричиняване от всички фактори, е
равен на 2400 лв. По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 432
от КЗ следва за бъде уважен за сумата от 2400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв. като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 14.10.2021 г. (датата, на която ответникът е следвало да
заплати на ищеца сумата) до окончателното плащане на вземането.
По отношение на разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на разноските по делото.
В полза на процесуалния представител на ищцата адв. Д., предвид представения на
лист 85 договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 156,80
лв., съразмерно на уважената част от иска, изчислено върху заявената претенция въз основа
на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от
8 Юни 2010 г.), действаща към момента на заявяване на претенцията, което с оглед цената
на иска е в размер на 980 лв.
Ответникът, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в
размер на 150 лв. за назначената САТЕ (лист 51), както и за депозит за призоваване на
свидетел в размер на 50 лв. Ответникът е заявил и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., съобразно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в общ размер на 252 лева
Ответникът следва да заплати в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
9
сумата от 96 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и
72 лева за експертизи.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично и чрез своя баща Н. МЛ. Н.,
с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“ 917, вх. Б, ет. 8, ап. 44, основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477,
ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2400 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на
травматични увреждания -„контузия с подкожен хематом в лявата тилна област на
главата без отклонения в неврологичния статус, контузия на лява предмишница и
навяхване на лява глезенна става“, причинени при ПТП, станало на 27.05.2021 г., около
21,00 часа в гр. София, в района на СМГТ № 1889 „Ген. А. Николов“ по вина на водача на
лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № СВ 1384 РС, застрахован при
ответника по „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 14.10.2021 г. до окончателното плащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2400 лева до пълния предявен
размер от 15000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК
***********, да заплати на адвокат Я.Д. Д., Софийска адвокатска колегия, с ЕГН
**********, с адрес на кантората в град: София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата, сумата от 156,80 лева - адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично и чрез своя баща Н. МЛ. Н.,
с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“ 917, вх. Б, ет. 8, ап. 44, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК *********** , със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 252 лева – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 96 лева, представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и 72
лева за експертизи.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11