Решение по дело №1741/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ V-164                                              8.06.2020г.                                Град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, II гражданско и въззивно отделение, пети въззивен състав

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

       ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                       2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1741 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№36386/21.08.2019г. по описа на БРС, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, чрез юрисконсулт Наталия Бахчеванова, срещу Решение №1935/25.07.2019г., постановено по гр.д.№3422/2018г. по описа на Районен съд- Бургас, с което са отхвърлени предявените против Б.С.К., ЕГН **********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от8 406,08 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до изплащане на вземането, както и евентуално предявения за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца: сумата от 1780,03 лв., представляваща падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по договора за кредит, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за периода  22.01.2015 г. - 15.04.2018 г., сумата от 6719,97 лв.,  представляваща предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025 г., и сумата от 2741,56 лв., представляваща непогасена по давност част от възнаградителната лихва по падежиралата към датата на подаване на исковата молба част от главницата, начислена за периода 15.05.2015 г. – 15.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.    

С жалбата се изразява недоволство от решението в неговата цялост и се иска отмяната му. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и недопустимо.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че ответникът Б.К. не е бил надлежно уведомен за цесията. Твърди се, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, от името на цедента е изпратено уведомително писмо до длъжника на посочения от него адрес за прехвърлянето на вземането. От обратната разписка е отразено, че адресатът е преместен на друг адрес, което е и причина да не бъде получено писмото. Съгласно чл.22 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, изпратените уведомления до кредитополучателя на посочения от него адрес се считат за връчени, освен ако не е предвиден друг ред за уведомяване. Няма данни за друг адрес на длъжника, а и същият не е уведомил кредитора за промяна в адреса си. Неполучаването на уведомителното писмо за цесията е изцяло във вина на длъжника. Няма изпълнение от страна на длъжника нито към стария, нито към новия кредитор. По отношение на особения представител, назначен на ответника, изразява становище, че действително той притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но следва да се има предвид, че същият е назначен от съда след прилагане на нормата на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. съобщенията и книжата до ответника се считат за редовно връчени.  Заявява, че уведомлението, представено с исковата молба и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.47 ГПК връчване на съдебни книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Сочи съдебна практика, според която уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи и чрез назначения по делото особен представител – решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. на I т.о. на ВКС. Счита, че е законово задължение на всяко лице да заяви промяната на настоящия си адрес и след като ответникът съзнателно не е изпълнил това свое задължение, след като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не може да черпи ползи от това свое поведение. Чрез фигурата на особения представител, ГПК компенсира личното участие на ответника в процеса, поради и което особения представител следва да се счита за надлежен адресат на уведомяването за извършената цесия.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови  ново, с което предявената главна  осъдителна  претенция за сумата от 8406,08 лв.-дължима главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, да бъде уважена. В случай, че главният иск бъде счетен за неоснователен, да бъде уважен евентуалния осъдителен иск за сумата от 1780,03 лв., представляваща подозирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по договора за кредит, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за периода  22.01.2015 г. - 15.04.2018 г., сумата от 6719,97 лв.,  представляваща предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025 г., и сумата от 2741,56 лв., представляваща непогасена по давност част от възнаградителната лихва по подозиралата към датата на подаване на исковата молба част от главницата, начислена за периода 15.05.2015 г. – 15.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.    

Претендират се направените в настоящото производство  разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от въззиваемия– Б.С.К., чрез адв. Евдокия Делибалтова в качеството ѝ на особен представител, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“№ 27а, ет.1, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Сочи, че ненамирането на ответника на посочения от него адрес не може да се приравни на редовно връчване на уведомлението за цесия. Известието за доставяне не е връчено съгласно изискванията на чл.5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки  и пощенските колети, издадени на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги. В тежест на ищеца е да докаже фактът на извършено уведомление за цесията на длъжника, което не е сторено по делото, поради и което исковете правилно са отхвърлени като неоснователни.

Споделя разрешението в трайната съдебна практика, че принципно уведомяване за извършена цесия може да се извърши с връчването на преписа от исковата молба, но същото не е приложимо в процесния случай, тъй като ответникът не е получил лично съдебните книжа, а от особен представител. Той не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява и в тази връзка не може да засяга материално правната сфера на лицето, което представлява. Посочва в този смисъл т.7 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ВКС, ОСГТК, според което особения представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до ответника материално правни изявления на трети лица. Действително нормата на чл.47, ал.5 ГПК въвежда една фикция за получаване на книжата от ответника, но действието на тази фикция е изцяло от процесуално естество. Заявява, че договорът за цесия няма действие по отношение на ответника К., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения в закона ред, поради и което ищцовото дружество не може да се легитимира като кредитор на ответника.

Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на въззивника. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо жалбата следва да се разгледа по същество.

С исковата молба ищецът- „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, представляван от юрисконсулт Кръстева, е предявил няколко евентуално съединени иска против ответника Б.С.К..

Главният иск при завеждането на делото е бил с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК- за установяване вземанията си срещу ответника по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК под № 2759 от 10.11.2015г. по изп.д.№4201/2015г. по описа на РС- Сливен. Тъй като в хода на делото е констатирано, че заповедта за изпълнение е обезсилена, поради което производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение.

Така първият предявен при условията на евентуалност иск се явява главен иск в настоящото производство. Същият е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8406,08 лв.- представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до изплащане на вземането. 

При условията на евентуалност /в случай, че предходният иск бъде отхвърлен/ се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1780,03 лв., представляваща падежирала главница към датата на подаването на исковата молба, включена в анюитетни вноски, дължими от 22.01.2015г. до 15.04.2018г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит; както и 6719,97 лв.- предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетни вноски, дължими от 15.05.2015г. до 22.01.2025г., съгласно погасителния план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането на задължението; 2741,56 лв.- непогасена по давност възнаградителна лихва по падежирала към датата на подаването на исковата молба част от главницата, която лихва е включена в анюитетни вноски, дължими от 15.05.2015г. до 22.01.2025г., съгласно погасителния план.

Твърди се, че на 22.01.2015г. ответникът е сключил договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК” ЕАД, съгласно който на ответника била отпусната сумата от 8500 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването. Ответникът следвало да погасява задължението по кредита на месечни вноски с падеж 15-то число , съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. За предоставения кредит ответникът следвало да заплаща и лихва , която към датата на сключването на договора била 12 % годишно, или 0,03 % на ден. Договорът бил сключен при Общи условия, представляващи неразделна част от него. Поради преустановяване на погасяването на задължението по договора и не плащане на вноски по погасителен план с падежни дати 15.04.2015г., 15.05.2015г., 15.06.2015г. 15.07.2015г. 15.08.2015г. и 15.09.2015г., т.е. поради забава в плащанията над 90 дни,  банката приложила санкциите, предвидени в чл.19.2 от Общите условия и обявила кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана, съдържаща изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост била връчена чрез нотариус на 5.10.2015г. От 15.10.2015г. настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане. Банката предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.д.№4201/2015г. на РС-Сливен.

На 16.05.2016г. ищцовото дружество придобило тези вземания срещу ответника по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, ведно с всичките им привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително изтекли лихви. Съгласно приложеното потвърждение, договорът за цесия влязъл в сила и произвел действие. Цедентът предоставил изрично пълномощно на цесионера за уведомяването на ответника за цесията. Цесионерът изпратил нарочно уведомително писмо до ответника, което достигнало до последния. Затова счита, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията от досегашния кредитор, чрез неговия пълномощник- цесионера. При условията на евентуалност моли да се приеме, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането с връчването на преписа от отговора на исковата молба и доказателствата към него, сред които договора за цесия, потвърждението от цедента към цесионера, както и писмото- уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

В настоящата инстанция делото е висящо по отношение на следните искове:

1/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.99, ал.4 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК - за неплатената от ответника главница по договора за кредит /включваща вноски с настъпил падеж, както и предсрочно изискуеми такива, считано от 5.10.2015г./, ведно със законната лихва от подаването на иска /иск с правно основание чл.86 от ЗЗД/;

2/ евентуален иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.99, ал.4 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК - за неплатената от ответника главница по договора за кредит /включваща вноски с настъпил падеж, както и предсрочно изискуеми такива, считано от датата на обявяване на изискуемостта в исковото производство/, ведно със законната лихва от подаването на иска /иск с правно основание чл.86 от ЗЗД/, обективно съединен с иск за възнаградителна лихва по падежирала към датата на подаването на исковата молба част от главницата / иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99, ал.4 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК. 

Ответникът не участва лично в производството по делото. Представляван е от адв.Делибалтова, назначена за особен представител на ответника на основание чл.47, ал.6 от ГПК. Особеният представител е депозирал писмен отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК. С него е оспорил исковете като неоснователни. На първо място са изложени твърдения, че главният иск за присъждане на главницата, ведно със законната лихва, е неоснователен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. По евентуалната претенция са изложени доводи  за погасяването на задължението на ответника по давност. Изложени са съображение, че вземането по договора за кредит е такова с периодично изпълнение, поради което на основание чл.111, б. „в” ЗЗД се погасява с тригодишна давност, считано от падежа на всяка вноска. Според изложеното в исковата молба предсрочната изискуемост на кредита в целия му размер настъпила на 11.05.2018г. На следващо място оспорва иска за присъждане на възнаградителна лихва, като се позовава на разрешението, дадено в ТР от 27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК. Моли за отхвърляне на исковете.

Пред първата инстанция са приети писмени доказателства, както и съдебно икономическа експертиза.

Районният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че уведомлението за цесията не е връчено на длъжника. Уведомяването чрез особен представител не може да замести уведомяването на длъжника, тъй като особеният представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК може да извършва само съдопроизводствени действия от името на ответника, но не може да получава материално-правни волеизявления, адресирани до ответника, каквото е уведомлението за цесията. Затова е приел, че цесията не е породила действие по отношение на ответника, който не е бил уведомен за нея. Ищецът не доказал качеството си на кредитор на ответника за процесните вземания, поради което както главните, така и евентуалните искове са счетени за неоснователни и са отхвърлени.

В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че решението е валидно и допустимо.

Между страните не са спорни обстоятелствата във връзка със сключването на договора за потребителски кредит между ответника и „Банка ДСК” ЕАД.

Договорните отношения между тях, чиято правна уредба е регламентирана в Закона за потребителския кредит, се установяват и посредством приложения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 22.01.2015г. Последният е сключен при следните параметри: размер на кредита- 8500 лв.; срок за издължаване- 120 месечни вноски, считано от датата на усвояването. Посочено е, че кредитът се погасява с месечни вноски, включващи главница и лихви /преференциален лихвен процент, чийто размер се определя според чл.8 от договора за кредит/ съгласно погасителния план, с падежна дата на съответната вноска- 15-то число от месеца. Уговорен е ГПР- 13,27 %.

Приложен е и погасителен план, от който е видно, че плащането на главницата и лихвите е разсрочено на 120 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж на 15.02.2015г., а последната- на 21.02.2025г. първите 119 от тях са еднакви по размер- 123,30 лв., а последната- 58,69 лв.

В чл.19.2 от ОУ страните са се договорили, че допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Посочено е, че последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква- след уведомление до клиента. След предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 ЗЗД.

Видно от съдържанието на договора, в същия е отразено, че сумата по кредита е била преведена по сметка на ответника, т.е. сумата е била получена от него.

Понеже процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, той следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. След анализ за съответствие на съдържанието на договора с изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК въззивната инстанция приема, че няма нарушение на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, в които случаи договорът би бил недействителен.

Ето защо съдът намира, че за ответника е възникнало задължение към банката да върне получената сума, ведно с възнаградителната лихва по уговорения в договора начин- на равни месечни погасителни вноски, с падежна дата 15-число на месеца, съгласно погасителния план.

Ищецът заявява, че след втората погасителна вноска /с падеж 15.03.2015г./ ответникът е преустановил плащанията по кредита, поради което банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем на основание чл.19.2 от ОУ, поради неплащане на шест погасителни вноски /за период повече от 90 дни/. Приложена е нотариална покана /л.22/, от което е видно, че чрез нея до ответника е отправено волеизявление на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от датата на получаване на писмото. Същата е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, видно от протокола на л.24, съставен от нотариус Надя Вълчева, с р-н на действие РС- Сливен. На основание чл.418, ал.3 от ГПК този протокол съставлява официален документ, удостоверяващ достигането до ответника на волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост, поради което следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на остатъка от кредита е настъпила на 5.10.2015г.

Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ответника по ч.гр.д.№4201/15г. на РС-Сливен за следните суми: 8406,08 лв.- главница по договора за кредит; 580,83 лв.- редовна лихва за периода от 15.04.2015г. до 14.10.2015г., лихвена надбавка 22,40 лв.; заемни такси- 120 лв., законна лихва, считано от 16.10.2015г. до изплащане на задължението, както и разноски по заповедното производство.

На 16.05.2016г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания между  „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на цедент,  и ищецът- „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството на цесионер. По силата на чл. 2.1 от договора, цедентът се е задължил да продава и прехвърля на цесионера срещу покупна цена вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол. В чл.1.1 е дадена дефиниция на тези вземания, както следва „всички дължими на продавача суми по селектираното портфолио от предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в приемо-предавателния протокол по чл.1.7“. Последната клауза от договора за цесия сочи, че това е протоколът, съдържащ описание на прехвърлените, съгласно договора за цесия, вземания  и потвърждаващ предаването на документите, установяващи тези вземания и обезпеченията.

Препис- извлечение от Приемо-предавателен протокол от 9.06.2016г. е наличен на л.17 от делото на РС. В него е отразено, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземане към ответника, с посочени три имена и ЕГН, като договорът за кредит е индивидуализиран с дата на разрешаване, крайна падежна дата, брой месечни вноски, разрешения размер на кредита- 8500 лв. Посочени са и размерите на прехвърлените вземания към 9.06.2016г.: главница- 8406,08 лв.; присъдена лихва- 603,23 лв. лв.; лихва за забава- 556,47 лв., такси- 120 лв., съдебни разноски- 732,12 лв., както и общия размер на остатъка от дълга към 8.06.2016г.- 10417,90 лв.

По делото е приложено потвърждение на договора за цесия, издадено от цедента на цесионера. Налице е и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера от негово име и на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия, включително да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД.

По делото липсват данни тази цесия да е била съобщена на ответника преди подаването на исковата молба. От известието за доставяне се изяснява, че пратката до ответника е върната неполучена, с отбелязване, че адресатът живее на друг адрес.

Първият спорен въпрос /с оглед въведените от особения представител възражения/ по делото е дали задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо. С оглед изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че цедентът е упражнил надлежно правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, като това изявление е достигнало до адресата на 5.10.2015г., от която дата е настъпила предсрочната изискуемост.

Вторият спорен въпрос е относно действието на цесията спрямо ответника.

Незаконосъобразно е становището на първоинстанционния съд, че по отношение на ответника цесията не е породила действие, тъй като не е бил уведомен за нея от цесионера. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същия /т.е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера /т.е. освобождава се от отговорността по чл.75 ЗЗД/. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение №139 по гр.д.№4025/2008г. на ВКС, четвърто г.о.

Освен това, въззивната инстанция намира, че ответникът е уведомен за цесията с връчването на исковата молба и приложенията към нея /включително изявление от цедента чрез надлежно упълномощения за това цесионер, за уведомяване за цесията/ на особения му представител.

По въпроса е формирана трайна задължителната съдебна практика: решение №3 по т.д.№1711/13г. на ВКС, първо т.о.; решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ВКС, второ т.о.; решение №114 по т.д.№362/15г. на ВКС, второ т.о.; решение №46 по т.д.№572/16г. на ВКС, първо т.о., както и на ключовото, касаещо фигурата на особения представител решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193/18г. на ВКС, първо т.о. , мотивите на която се споделят от настоящия въззивен състав. Представителството на ответника от особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на ответника, може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и материално-правни /например възражение за давност/. Ето защо, както и с оглед осигуряване на равенството на страните в процеса, следва да се приеме, че особеният представител се явява адресат на изявления от страна на ищеца, които са материално-правни по същността си и водят до изменение на спорното право и които възражения могат да бъдат съобразявани от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Особеният представител може да приема само такива изявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за този спорен предмет. Приемането на обратната теза- че ищецът не може чрез особения представител да отправя изявления спрямо ответника, касаещи спорното право, би попречило на ищеца да реализира правата си като кредитор и би обезсмислило фигурата на особения представител. Ще се наруши и принципа на равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя изявления, свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато последната има възможност чрез същия този представител да отправя всякакви възражения и изявления. Ето защо и на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да се приеме, че е налице връчване на уведомлението за цесията чрез особения представител, поради което цесията е произвела действие по отношение на ответника.

По делото липсват каквито и да било твърдения от ответната страна, както и доказателства, че ответникът е погасил неплатения остатък от задълженията си по процесния договор за потребителски кредит /вноски с падеж от 15.04.2015г. до 22.01.2025г./, чиято изискуемост е настъпила, нито към цедента, нито към цесионера.

Следващият спорен въпрос е дали вземанията на ищеца за главницата /с оглед предмета на главния иск/ са погасени по давност. Въззивната инстанция намира, че това възражение на ответната страна е неоснователно. Трайна е съдебната практика, че вземанията за главницата по договор за кредит, чието плащане е разсрочено на равни, месечни погасителни вноски, не представляват периодични вземания по смисъла на чл.111, б.“в“ ГПК, понеже се касае за неделими вземания на кредитора, плащането на които е отсрочено по волята на страните. Затова те не се погасяват с тригодишна давност. Отделен е въпросът, че осъдителният иск е предявен на 9.05.2018г. /виж клеймото върху пощенски плик- л.47/, поради което  не е изтекла дори тригодишната погасителна давност, на която се позовава ответника /освен за вноската с падеж 15.04.2015г./.  

В обобщение следва да се посочи, че в настоящото производство се установи вземането на въззивното дружество спрямо въззиваемия за претендираната главница в размер на 8406,08 лв., както и за законната лихва от подаването на исковата молба. Ето защо предявения главен осъдителен иск за тези вземания е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

С оглед изложеното, не следва да се разглеждат евентуалните искове, тъй като не са осъществени процесуалните предпоставки за това.

Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща главния иск за главницата и законната лихва, като вместо него следва да се постанови ново, с което исковете за главницата и законната лихва върху главницата бъдат уважени изцяло.

По изложените съображения следва да бъде отменено и решението в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове. 

С оглед изхода на делото следва да бъдат определени и разноските по делото.

За настоящото производство, с оглед изцяло уважения размер на иска, за настоящото производство въззиваемия дължи на въззивника разноски в размер на 1114,86 лв. /включващи държавна такса 224,86 лв., юрисконсултско възнаграждение 100 лв. и възнаграждение на особен представител- 786 лв./.

На особения представител на въззиваемия следва да се определи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 786 лв., платими от внесения депозит.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд

Р     Е     Ш     И:

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №1935 от 25.07.2019г. по гр.д.№3422 по описа за 2018г. на РС- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.С.К. ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2 сумата от  8406,08 лв., представляваща неплатена изискуема главница договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015г., сключен между Б.С.К. и „Банка ДСК“ ЕАД, което вземане е цедирано на  „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания от 16.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба на 9.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Б.С.К. ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2, сумата от 1114,86 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от внесения депозит сумата от 786 /седемстотин осемдесет и шест/ лева, представляваща възнаграждение за адв. Евдокия Делибалтова от БАК, за осъщественото по в.гр.д.№1741/2019г. по описа на БОС процесуално представителство на въззиваемия Б.С.К. ЕГН:**********,***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: