Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Стела Димова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №5182/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба на „Акварор – Бояджиев и синове” ООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, ул. „Константин Русинов”
бл.22, вх.А, ет.8, ап.21, ЕИК *********, с която против „Водоснабдяване и
канализация Добрич” AД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59, са предявени искове по реда на чл.422 ГПК вр.
чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2141/27.09.2018 г. по ч.гр.д. №3774/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 20397,60
лева – главница - дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017 г., договор №
ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и договор № ЗОП-3 от 27.03.2017 г., вземане обективирано
във фактура № 10650 от 13.07.2017 г., на стойност 11037,60 лева и фактура
№10729 от 14.08.2017 г., на стойност 9360 лева, ведно със законната лихва,
считано от 25.09.2018г., до окончателното плащане; 2238,66 лева – обезщетение
за забава, начислено върху сумите от издадените две фактури, както следва: сумата
от 1256,20 лева, начислена върху главно задължение в размер на 11037,60 лева –
по фактура № 10650 от 13.07.2017 г., за периода 13.08.2017 г. до 25.09.2018 г.
и сумата от 982,16 лева, начислена върху главно задължение в размер на 9360
лева по фактура №10729 от 14.08.2017 г., за периода 14.09.2017 г. до 25.09.2018
г. В условия на евентуалност се претендира осъждане на ответника, на основание
чл.59 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 22636,26 лева, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, за сметка на ищеца. Претендират се сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
В
исковата молба се излагат твърдения за възникнало между страните по делото
облигационно правоотношение, основаващо се на сключени между тях три договора
за доставка на водомери за питейна вода, за нуждите на „ВиК Добрич” АД. Договорите
са подписани на основание чл.112, ал.1 ЗОП и решение № РД-03-ОП-1/16.02.2017 г.
на изпълнителния директор на ответното дружество. В изпълнение на поетите
задължения, ищецът извършвал редовни доставки на водомери, като до м. април
2017 г., ответникът, макар и със забава, заплащал същите. От месец май 2017 г.
били извършени само три частични плащания по една от издадените от ищеца
фактури. С покана от 29.01.2018 г. ищецът поканил ответника да му заплати
дължимите суми, но изпълнение не последвало. Последният многократно бил канен
да подпише приемо-предавателен протокол за доставките.
Поради неплащане на горепосочената дата към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, кредиторът претендира реално изпълнение.
Образувано е ч.гр.д. №3774/2018 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2141 от 27.09.2018 г. С
разпореждане заповедният съд указва на заявителя, че е подадено възражение от
длъжника, както и възможността да предяви срещу него иск за установяване на
вземането си. В срока по чл.415, ал.5 ГПК, заявителят депозира исковата молба,
въз основа, на която е образувано настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че
изложените от ищеца твърдения не отговарят на действителността. Оспорва, че
сочените в исковата молба доставки са били извършени. Твърди, че приложените
фактури не съдържат всички необходими реквизити – в т.ч. подпис и печат, поради
което не могат да докажат твърдяното задължение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален
представител поддържа предявените установителни искове, както и заявения в
евентуалност иск. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
основателността на предявените главен и евентуален иск.
До приключване на съдебното дирене не са представени
доказателства за изплащане на претендираните от ищеца суми.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД. Евентуалният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението
на ответника да престира определена парична сума на сочените от ищеца
основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При
въведени възражения против вземането от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже същите,
в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или
че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането
им. По заявения евентуален иск, следва да се установят всички елементи на общия
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, в т.ч.:
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между двете,
както и невъзможност ищецът да се защити с друг иск. В тежест на ответника е да
докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Налице е
успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2141/27.09.2018 г.
по ч.гр.д. № 3774 по описа на ДРС за 2018 г., за заплащане на следните суми: 20397,60
лева – главница - дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017 г., договор №
ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и договор № ЗОП-3 от 27.03.2017 г., вземане обективирано
във фактура № 10650 от 13.07.2017 г., на стойност 11037,60 лева и фактура
№10729 от 14.08.2017 г., на стойност 9360 лева, ведно със законната лихва,
считано от 25.09.2018г., до окончателното плащане; 2238,66 лева – обезщетение
за забава, начислено върху сумите от издадените две фактури, както следва:
сумата от 1256,20 лева, начислена върху главно задължение в размер на 11037,60
лева – по фактура № 10650 от 13.07.2017 г., за периода 13.08.2017 г. до
25.09.2018 г. и сумата от 982,16 лева, начислена върху главно задължение в размер
на 9360 лева по фактура №10729 от 14.08.2017 г., за периода 14.09.2017 г. до
25.09.2018 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил
срещу издадената заповед, като с разпореждане, заповедният съд е указал на
заявителя възможността, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, да предяви иск за
установяване на вземането си. Разпореждането на съда
е връчено на заявителя на 12.11.2018 г., а исковата молба е подадена по пощата
на 11.12.2018 г., поради което предявените искове са допустими, като съдът
дължи преценка за основателността им.
Видно от представени три броя договори с №№
ЗОП-1/27.03.2017 г., ЗОП-2/27.03.2017 г. и № ЗОП-3/27.03.2017 г., сключени
между ищеца и ответника на 27.03.2017 г., на основание чл.112, ал.1 ЗОП и
решение № РД-03-ОП-1/16.02.2017 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение,
по силата, на което, срещу възнаграждение, дължимо от ответника, ищецът се е
задължил да извърши доставки по обособени позиции, както следва:
1. По договор № ЗОП-1/27.03.2017 г., по обособена
позиция 1 - доставка на водомери за питейна вода с клас на точност В и Ц,
водомерни шахти с монтирани водомери за питейна вода и радио модули за
дистанционно отчитане на нуждите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” AД;
2. По договор № ЗОП-2/27.03.2017 г., по обособена
позиция 2 - доставка на дистанционно
отчитащ управляем турбинен водомер и
3. По договор № ЗОП-3/27.03.2017 г. по обособена
позиция 3 - доставка на дистанционно отчитащ управляем водомер.
Договорите са подписани от ищеца и от изпълнителния
директор на ответното дружество, в качеството на секторен възложител и след
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, като същите влизат в
сила на 27.03.2017 г. Договорите съдържат идентични текстове, като единствените
различия се откриват в раздел I – „Предмет на
договора” и в чл.3, в частта касаеща максималния размер на дължимото
възнаграждение.
Видно от текста на представените договори, те имат за
предмет възлагане и извършване на доставките по обособените позиции – 1, 2 и 3,
за които са сключени. Доставката по всеки от договорите следва да се извърши в складова
база в Централен склад на ответника, под формата на частични доставки, след
заявка от страна на възложителя. Изпълнение на доставка се извършва след предварителна
заявка от страна на ответното дружество, която съдържа описание на продукта по
вид, количество, цена и място на доставка, направена на посочени в договорите електронен
адрес или факс номер. От своя страна, след получаване на заявката, изпълнителят
дължи потвърждение в двудневен срок, на заявените позиции по вид, количество,
цена и място за доставка.
Съгласно чл.3 от договорите, възложителят - ответник в
настоящото производство, дължи на изпълнителя - ищец по делото, възнаграждение
за всяка доставка, в лева без ДДС, съобразно единични цени в Приложение №3,
представляващо неразделна част от договора /последното не е приложено към нито
един от представените договори/. Заплащането следва да се извършва въз основа
на предоставена фактура от страна на ищеца и подписан от страните
приемо-предавателен протокол. Дължимите суми следва да бъдат заплащани в
тридесетдневен срок, считано от представяне на счетоводните документи.
В изпълнение на чл.3 от договорите, ищецът издава
следните фактури: фактура № 10650/13.07.2017 г., за сумата от 11037,60 лева, за
доставка на следните стоки: водомер ултразвуков DN50 Q3-25m3/h L=200mm- 3 броя;
водомер ултразвуков DN80 Q3=63 m3/h L=225mm - 1 брой; водомер ултразвуков DN150
Q3=250m3/1i L=300 - 1 брой; водомер DN 1” резбови Q3=6, 3 m3/h, PN 16, 50*С - 1
брой; водомер DN 1/2” резбови Qn=l,5m3/h, PN 16, 30*С. Падежът на плащане е
12.08.2017 г., като фактурата е предявена на ответника, на датата на издаването
ѝ; фактура № 10729/14.08.2017 г., за сумата от 9360 лв., за доставка на
следните стоки: водомер DN 3/4“ резбови Q3=4 m3/h, PN 16, 30*С - 300 броя. Падежът на плащане е 13.09.2017 г, като фактурата е
предявена на ответника, на датата на издаването ѝ. Общият размер на
дължимата главница по двете фактури е 20397,60 лева.
Видно
от заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните, горепосочените фактури са
осчетоводени и при двете страни по делото - при ищеца като вземане от
ответника, а при последния – като задължение към ищеца. Стойността на
доставените стоки по фактура №10650/13.07.2017 г. е в размер на 11037,60 лева
/налице е допусната техническа грешка в т.2 от заключението, където е посочена
сумата „11037,20 лева”/, а по фактура №10729/14.08.2017 – в размер на 9360
лева. За изпълнение на поставените задачи, ответникът предоставя на вещото лице
регистър по счетоводна сметка 401 – Доставчици с аналитична партида „Акварор –
Бояджиев и синове” ООД, от който се установява, че двете процесни фактури са
осчетоводени по кредита на сметката със сумата от 20937,60 лева.
Заприходяването и приемането от ответника на доставените от ищеца материали се
установява от представени на експерта стокова разписка №507/19.07.2017 г.,
съставена по фактура №10650/13.07.2017 г. и стокова разписка № 639/21.08.2018
г. по фактура №10729/14.08.2017 г. За нуждите на експертизата, ответното
дружество представя и отчетни регистри по ДДС, чрез които вещото лице
установява, че фактура № **********/13.07.2017 г. е включена през отчетен
период м.07.2017 г. в дневник за покупки, на ред 87, с право на пълен данъчен
кредит и е участвала при определянето на резултата в подадената справка -
декларация по ДДС пред ТД на НАП с вх.№ 0800-1478402/14.08.2017 г., фактура с №
**********/14.08.2017 г. е включена през отчетен период м.08.2017 г. в дневник
за покупки, на ред 37, с право на пълен данъчен кредит, съответно е участвала
при определянето на резултата в подадената справка-декларация по ДДС пред ТД на
НАП с вх.№ 0800-1483440/13.09.2017 г. Според вещото лице, фактурите са
съставени за доставка на стоки по сключените между страните договори. В
обстоятелствената част на експертизата е посочено, че е представено изпратено
от ответното дружество писмо с изх. № ВиК-15-92/14.01.2019 г., с молба за
потвърждаване размера на сумите, отразяващи вземанията/задълженията на ответника
към ищеца, във връзка с извършван независим финансов одит към 31.12.2018 г.,
със срок на даване на отговор до 15.02.2019 г., като същият да бъде изпратен
директно одиторското дружество. От справка с писмото, експертизата установява,
че в същото се съдържат данни, че съгласно счетоводните книги на „ВиК Добрич”
АД към 31.12.2018 г., размерът на вземането/задължението към ищеца е 89047,20
лв. Това дава основание на вещото лице да приеме, че посредством потвърждение
на разчети – вземания/задължения между страните по делото, във връзка с инвентаризация
на активите и пасивите по повод съставяне на годишни финансови отчети по ЗСч,
са потвърдени доставките по процесните две фактури, като задължението на
ответника по фактура № 10650/13.07.2017 г. е в размер на 11037,60 лева, а по
фактура №10729/14.08.2017 г. – 9360 лева. Вещото лице е изчислило размерите на
законната лихва върху главните задължения по двете процесни фактури, за периода
от датата, следваща съответния падеж, до датата на подаване на исковата молба. Така,
по първата фактура, законната лихва е в размер на 1490,08 лева, като същата е
начислена за периода от 13.08.2017 г. до 11.12.2018 г. По втората фактура
размерът на законната лихва е 1206,40 лева, като сумата е начислена за периода
от 14.09.2017 г. до 11.12.2018 г. Според вещото лице, стойността на
обедняването на ищеца е в размер на 12824,05 лева с ДДС и съответства на
разходите му по процесните фактури. От своя страна, ответникът се е обогатил
със сумата от 20397,60 лева с ДДС, представляваща размерът на всички разходи,
които участват при формиране продажната цена на стоките, в т.ч. и печалбата,
дължима на ищеца.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля *** - технически директор при ищеца, се
установява, че страните по делото се намират в облигационни отношения, касаещи
доставка на водомери повече от 20 години. През последните пет-шест години договорите
са сключвани по реда и условията на ЗОП. Според свидетеля, последният сключен
договор между страните е от 2017 г. Заявките по договорите са получавани от
ищеца на електронна поща или в телефонен разговор. След заявка, количества са
подготвяни и предавани на куриерска фирма, заедно със съпътстващи документи -
оригинална фактура, приемо-предавателен протокол и сертификати. Ответникът не е
връщал подписани приемо-предавателни протоколи, независимо от проведените
разговори и настояването на ищеца.
В процесния случай, възникналите между страните
взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска
продажба - чл. 318 ТЗ, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг.
чл. 288 ТЗ/. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, консенсуален. От
него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от
изпълнението на задължението на другата страна. Задължение
на продавача е да предаде годна за употреба стока и да прехвърли собствеността
върху нея, по начин и при условия, договорени от страните. В обсъжданата
хипотеза, продавачът, в лицето на ищцовото дружество, е доставило на ответника стоки
на обща стойност 20937,60 лева. Съществуването на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение е безспорно установено, както е и безспорно
установено, че са извършени доставките, за които са издадени процесните
фактури. Същите са приети от ответното дружество, поради което възражението, че
фактурите не доказват вземане на ищеца, тъй като не са налице всички необходими
реквизити, се явява неоснователно. Обстоятелството, че фактурите са
осчетоводени при ответника, като задължение към ищеца, сочи, че не само, че
доставената стока е приета, но и е възникнало задължение за плащането ѝ. Чрез
показанията на водения от ищеца свидетел се установи, че всяка доставка е
изпращана ведно с издадената за нея фактура, а щом съпътстващият документ за
изпратената стока е приет, то и самата стока следва да се счита за приета. Категорично
потвърждение на този извод е и съставянето от ответника на стокови разписки,
съставени по процесните фактури, представени на вещото лице за нуждите на съдебно-счетоводната
експертиза, а именно - стокова разписка №507/19.07.2017 г., съставена по
фактура №10650/13.07.2017 г. и стокова разписка № 639/21.08.2018 г. по фактура
№10729/14.08.2017 г. По делото не се представиха доказателства за недължимост
на вземането или за неговото погасяване, поради което искът за заплащане на
главница в общ размер на 20397,60 лева се явява основателен и като такъв,
следва да бъде уважен изцяло. В полза на ищеца се дължи и законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Предвид основателността на главния иск, основателен се
явява и искът за заплащане на обезщетение за забава. При наличие на
доказателства за съставяне на стокова разписка №507/19.07.2017 г. - по фактура
№10650/13.07.2017 г. и стокова разписка № 639/21.08.2018 г. - по фактура
№10729/14.08.2017 г., то следва да се приеме, че ответникът е приел доставките и
издадените фактури съответно на 19.07.2017 г. и 21.08.2018 г. На осн. чл.4 от
договорите, ответникът дължи заплащане на получените стоки в срок от тридесет
дни от получаването на фактурите. 30-дневният период за заплащане на сумата по
фактура №10650/13.07.2017 г. е изтекъл на 18.08.2017 г., а по фактура
№10729/14.08.2017 г. – на 20.09.2017 г., като считано от тези дати, ответникът
дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва. При тези доводи,
основателен се явява искът за заплащане на обезщетение в общ размер на 2197,78
лева, от които 1235,70 лева по фактура №10650/13.07.2017 г., за периода от 19.08.2017
г. до 25.09.2018 г., както и 962,08 лева по фактура №10729/14.08.2017 г., за
периода от 21.09.2017 г. до 25.09.2018 г., като за разликата до пълния
претендиран размер от 2238,66 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по заявения евентуален иск.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват
сторените от него разноски в заповедното производство разноски в общ размер на 1529,66
лева.
С оглед изхода на спора, съразмерно на
уважената част от иска и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 1799,39 лева,
от общо претендирани 1803 лева, включващи: 453 лева - държавна такса, 1200 лева
- адвокатско възнаграждение, 150 лева - депозит за вещо лице. Пътните разходи и
командоровъчни на процесуалния представител на ищеца, не следва да бъдат възлагани
в тежест на ответника, доколкото същите следва да бъдат съобразени и уговорени
между страната и нейния пълномощник при формиране размера на адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на
чл.415 ГПК, че „Водоснабдяване и канализация Добрич” AД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, дължи на
„Акварор – Бояджиев и синове” ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, ул. „Константин
Русинов” бл.22, вх. А, ет. 8, ап. 21, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №2141/27.09.2018г. по ч.гр.д. №3774/2018
г. по описа на ДРС, а именно: 20397,60 лева – дължима сума по договор № ЗОП-1
от 27.03.2017 г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и договор № ЗОП-3 от
27.03.2017 г., вземане обективирано във фактура № 10650 от 13.07.2017 г., на
стойност 11037,60 лева и фактура №10729 от 14.08.2017 г., на стойност 9360
лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018 г., до окончателното
плащане и сумата от 2197,78 лева – обезщетение за забава, начислено върху
сумите по издадените две фактури, както следва: сумата от 1235,70 лева,
начислена върху главно задължение в размер на 11037,60 лева – по фактура №
10650 от 13.07.2017 г., за периода от 19.08.2017 г. до 25.09.2018 г. и сумата
от 962,08 лева, начислена върху главно задължение в размер на 9360 лева по
фактура №10729 от 14.08.2017 г., за периода 21.09.2017 г. до 25.09.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ
иска в частта касателно обезщетението за забава, за разликата над 2197,78 лева
до претендираните 2238,66 лева, в т.ч. за разликата над 1235,70 лева до
претендираните 1256,50 лв. и за периода
от 13.08.2017 г. до 18.08.2017 г. по фактура № 10650 от 13.07.2017 г. и за разликата над 962,08 лева до претендираните
982,16 лева и за периода от 14.09.2017 г. до 20.09.2017 г. по фактура № 10729
от 14.08.2017 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, да заплати на „Акварор – Бояджиев и синове”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, ул. „Константин Русинов” бл.22, вх.
А, ет. 8, ап. 21, сумата от 1529,66 лева, представляваща сторените разноски в
заповедното производство и сумата от 1799,39 лева – разноски в исковото
производство.
Банкова сметка, ***ните суми:
„ПроКредит банк”АД с IBAN: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: