РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Габрово, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20234200600151 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по частна жалба от
частния тъжител Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, против разпореждане №
2587 от 06.12.2022 г. по НЧХД № 1671/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен, с
което на основание чл. 250, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК е
прекратено наказателното производството по делото.
В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното
определение за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят счита, че
крайният срок за депозиране на тъжбата изтича на 25.08.2022 г. и същият е спазен при
положение, че е предал писмото си с тъжбата на администрацията на затвора на
24.08.2022 г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок. Намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че тъжбата е изпратена на 26.08.2022 г., тъй като
това е датата, на която писмото му е изпратено по пощата от затворническата
администрация. В подкрепа на тезата си черпи подробно мотивирани аргументи от
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 75, ал. 1 и ал. 3, чл. 76 и чл. 77, ал. 1
и 2 от ППЗИНЗС. Частният тъжител претендира обжалваното разпореждане да бъде
отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на
1
съдопроизводството.
В депозирания от подсъдимата П. Г. П. отговор на частната жалба се застъпва
виждането, че в сезиращия съда документ частният тъжител неправилно е
интерпретирал съдържанието на разпореждането за прекратяване на наказателното
производство. Моли за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззивния съд частния тъжител Г. В. поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Представя писмени доказателства –
заверени преписи от разпореждане от 31.01.20223 г., призовка за страна и протокол от
съдебно заседание от 14.03.2023 г. по адм. дело № 1283/2022 г. по описа на
Административен съд – София област. По съществото на делото ангажира довода, че
практиката на затворническата администрация в затвора в гр. Плевен била да се
връчват призовки и/или съобщения без дела, без да се връчват приложените към тях
документи. Твърди, че призовката за страна по гр. дело № 5046/2021 г. по описа на РС
– Плевен му била връчена на 31.01.2022 г., без да му бъдат връчени посочените в нея
приложения, сред които и отговора на исковата молба. Поддържа позицията, че
въпросният отговор на исковата молба, с който счита, че е наклеветен, му е връчен
едва на 02.03.2022 г., поради което към 24.08.2022 г., когато изпратил тъжбата, срокът
по чл. 81, ал. 3 от НПК не е изтекъл.
Подсъдимата П. Г. П. от гр. Плевен, редовно призована, не се явява в съдебно
заседание пред въззивния съд. Депозира писмена молба, в която навежда аргумента, че
тъжителят е получил отговора на исковата молба по гр. дело № 5046/2021 г. по описа
на РС – Плевен на 31.01.2022 г. и следователно на същата дата е узнал съдържанието
му. Посочва също така, че със съдържанието на цитираните от нея думи в писмения
отговор по гражданското дело, които наред с това са част от влязъл в сила
административен акт и преписка по издаването му, тъжителят В. се е запознал още на
28.12.2018 г., от което следва, че същите не съставляван нова информация за него.
Претендира за потвърждаване на разпореждането на районния съд.
Окръжен съд – Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и
становището на частния тъжител, изразено в съдебно заседание, както и аргументите
от писмените становища от подсъдимата, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:
Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Настоящото наказателно производство е образувано с подаване на тъжба до
Районен съд – Ловеч от частния тъжител Г. В. В. против подсъдимата П. Г. П. от гр.
Плевен. Сезиращият съда документ е заведен деловодно на 29.08.2022 г. и по него, с
разпореждане на председателя на Районен съд – Ловеч, е образувано НЧХД №
2
660/2022 г. по описа на същия съд. Според изисканата от настоящия съдебен състав и
представена по делото справка от ГД „ИН“ - затвора Ловеч, при извършената проверка
в деловодната система, отразяваща информацията по чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, се
установява, че на 23.08.2022 г. в затвора в гр. Ловеч са заведени две писма в запечатани
пликове с изпращач л.с. Г. В. - едното с изх. № от 23.08.2022 г., а другото от
24.08.2022 г., като и двете писма са с адресат Районен съд – Ловеч.
Според фактическите твърдения, изложени в тъжбата от Г. В., на 02.03.2022 г.
му бил връчен протокол № 468/25.02.2022 г. по гр. дело № 5046/2021 г. на РС – Плевен,
както и други документи, съставляващи писмени доказателства. Сред тези документи
се намирал писмен отговор от ст. юрисконсулт П. П. с рег. № 3634/21.12.2021 г.,
състоящ се от 4 страници, изписани 3 страници, в които „…се съдържат неистини за
мен, съдържащи позорящи ме и неистински твърдения…“ и като такива определя: на
стр. 3, втори абзац: „Превеждането на ищеца от затвора – Ловеч в Плевен е в резултат
на цялостното поведение на осъдения“; на стр. 3, втори абзац: „…и с цел избягване на
критични ситуации в групата на доживотно осъдените лице“; на стр. 3, втори абзац: „и
с оглед сигурността в затвора в гр. Ловеч“. Частният тъжител счита, че с
гореизложените части от съдържанието на изготвения от подсъдимата отговор на
исковата молба, същата го е наклеветила пред съдебен орган – Районен съд – Плевен,
заявявайки неистини за него, с което е осъществила състава на престъпление по
смисъла на НК, като е разпространила позорни обстоятелства за него и му е приписала
правонарушения и престъпления пред съдебен орган, като вследствие на клеветата са
настъпили тежки за него последици, изразяващи се в материални и нематериални щети.
В тъжбата се съдържа искане за осъждане на подсъдимата П. П. по престъпния състав
на чл. 148, ал. 2 предл. второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
С разпореждане № 599/29.08.2022 г, на основание чл. 247б, ал. 3, във вр. с чл.
36, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по НЧХД №
660/2022 г. по описа на Районен съд – Ловеч и е изпратил делото по подсъдност на
Районен съд – Плевен.
След изпращане на делото по подсъдност е образувано НЧХД № 1671/2022 г.
по описа на Районен съд – Плевен. С определение от 31.10.2022 г. последно
определеният съдия-докладчик при Районен съд – Плевен е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, както и поискани
от тъжителя свидетели. На 10.11.2022 г. е постъпил писмен отговор от подсъдимата П.,
в който, наред с позиция по съществото на спора, са изложени подробни аргументи за
нередовност на частната тъжба - както за това, че е депозирана след изтичане на
преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, така и че същата не съдържа
достатъчно ясно изложение на обстоятелствата на престъплението. Поискани са и са
представени документи, съставляващи част от производството по гр. дело № 5046/2021
3
г. по описа на Районен съд – Плевен, включително заверен препис от призовката до
ищеца, връчена му лично на 31.01.2022 г., ведно с депозирания от ст. юрисконсулт П.
П. отговор на исковата молба, препис от определение № 324/24.01.2022 г. и проекта за
доклад по делото. Съдията от първоинстанционния съд е подминал без отговор
наведените в отговора на подсъдимата подробно аргументирани доводи за нередовност
на частната тъжба. На 24.11.2022 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е
даден на ход на делото и впоследствие е открито съдебно следствие с прочитане на
тъжбата. От протокола от това съдебно заседание е видно, че от страна на подсъдимата
за пореден път са наведени доводи за нередовност на тъжбата, включително поради
това, че същата е депозирана след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. Своите
аргументи е заявил и частният тъжител. Първоинстанционният съд отново не е взел
отношение по така очертания значим за продължаване на производството въпрос и е
отложил делото за 13.01.2023 г. Междувременно, с разпореждане № 2587 от 06.12.2022
г., което е предмет на обжалване по настоящото дело, съдията от районния съд е
прекратил наказателното производство, поради това, че тъжбата е подадена след
изтичане на шестмесечния срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършеното
престъпление.
Въззивният съд приобщи като писмени доказателства част от материалите по
гр. дело № 5046/2021 г. по описа на РС – Плевен. Видно е, че същото е образувано по
искова молба от Г. В. против ГД „ИН“ с правно основание по чл. 71, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация. В писмен отговор с рег. № 3634 от 21.12.2022 г. ст.
юрисконсулт П. П. – процесуален представител на ГД „ИН“ е взела отношение по
исковата молба, като е представила и писмени доказателства. С определение №
324/24.01.2022 г. докладчикът по делото се е произнесъл по реда на чл. 140 от ГПК,
насрочил е открито съдебно заседание на 25.02.2022 г., като е постановил препис от
определението, съдържащо и проект на доклад, заедно с препис от отговора от
ответната страна, изготвена от ст. юрисконсулт П., да се връчат на ищеца. От
представената по делото призовка за страна се установява, че препис от определението
от 24.01.2022 г. и отговора на исковата молба за връчени на ищеца В. на 31.01.2022 г.
Преди датата на откритото съдебно заседание и в изпълнение на указанията на съда,
дадени с определението по чл. 140 от ГПК, по делото е постъпило писмено становище
от ответната страна, към което са приложени множество писмени доказателства. Видно
от протокола от съдебното заседание на 25.02.2022 г. ищецът В. е заявил, че не е
запознат с „уточнението и допълнението“ и не е получил събрани по делото
доказателства. Не е заявявал претенция, че не е получил отговора на исковата молба. В
същото съдебно заседание са му връчени всички постъпили материали, след
постановяването на определението от 24.01.2022 г. Делото е отложено за разглеждане
от 25.02.2022 г. за 24.03.2022 г. С разпореждане № 2208/02.03.2022 г. е допусната
поправка на явна фактическа грешка в съдебния протокол от 25.02.2022 г. Препис от
4
това разпореждане е връчен на ищеца В. на 02.03.2022 г.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до
следните изводи:
Обжалваното разпореждане е с характер на определение. Съгласно чл. 32, ал. 2
от НПК със съдебен акт „разпореждане“ се произнася съдията-докладчик. В случая
подсъдимата е конституирана като страна, даден е ход на делото в открито съдебно
заседание и е открито съдебно следствие. Независимо, че прекратяването на
наказателното производство е извършено впоследствие в закрито заседание, съдът е
дължал произнасяне със съдебен акт „определение“.
Настоящият състав излага горните разсъждения, за да обоснове позицията си,
че в случая наказателното производство е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. с
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, поради жалбата против съдебния акт на първоинстанционния
съд подлежи на разглеждане по реда на глава ХХІ от НПК.
По съществото на спора въззивният съд се солидаризира с крайния извод на
контролираната инстанция за това, че частната тъжба е депозирана от тъжителя Г. В.
след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Несъмнено е, че съдът
дължи проверка на документа, слагащ началото на наказателното производство,
защото спазването на законоустановените изисквания за форма и съдържание на
тъжбата са предпоставка за валидно повдигане на обвинение пред съда посредством
тъжбата. Освен изисквания за съдържанието на тъжбата, възможността за
наказателното преследване на престъпления от частен характер е обвързано и със
спазването или изтичането на два вида срокове – преклузивен по чл. 81, ал. 3 от НПК и
давностните такива. В тази насока, задължително условие е посочването в тъжбата на
времето както на извършване на престъплението, така и на узнаването за него от
тъжителя. В случая тъжителят обосновава виждането си за извършено спрямо него
престъпление, позовавайки се на съдържанието на изготвения от подсъдимата П.
отговор на исковата молба по гр. дело № 5046/2021 г. по описа на Районен съд –
Плевен. Видно от изпратената призовка за страна по същото гражданско дело е, че
отговорът на исковата молба е връчен на В. на 31.01.2022 г., т.е. това е датата, на която
същият е могъл да се запознае със съдържанието й, съответно това е моментът, в който
той е узнал за извършване на твърдяното престъпление. Срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК
е шестмесечен и същият е изтекъл на 31.07.2022 г. Частната тъжба, по която е
образувано наказателното производство, е предадена на администрацията на затвора на
24.08.2022 г., изпратена е по пощата на 26.08.2022 г. и е постъпила в РС – Ловеч на
29.08.2022 г. Крайният извод е, че частната тъжба поначало е било нередовна, тъй като
е подадена след изтичане на плеклузивния6-месечен срок, поради което правилно и
законосъобразно е прекратено наказателното производство.
Въззинният съд намира за неоснователни възраженията на тъжителя за това, че
5
е научил за извършеното спрямо него престъпление на по-късна дата, различна от
31.01.2022 г. Както се посочи по-горе, призовката до В. като страна – ищец по
гражданското дело, ведно с отговора на ответника по исковата молба, са му били
връчени на 31.01.2022 г. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението на
тъжителя, че практиката на администрацията в затвора в гр. Плевен била призовките
и/или съобщенията по дела да се връчват без на адреса да се представят приложенията
към съответния връчен документ. В тази връзка не подлежат на анализ и оценка
представените от тъжителя документи, които съставляват част от материалите по дело
на Административен съд – София област. На следващо място, от протокола от
проведеното на 25.02.2022 г. съдебно заседание по гр. дело № 5046/2021 г. по описа на
Районен съд – Плевен е видно, че ищецът не е обективирал твърдения за неполучен
препис от проекта за доклад и от отговора на ответника по исковата молба.
Заявлението му е било, че не е запознат, тъй като не са му били връчени, други
документи, следващи по време датата 31.01.2022 г. По-нататък, несподеляемо е
твърдението, че отговорът на исковата молба му бил връчен на 02.03.2022 г., защото от
приложеното по делото копие от съобщение се установява, че на посочената дата на В.
е бил връчен само един документ – препис от разпореждане № 02.03.2022 г., което
касае поправка на ЯФГ в протокола от заседанието от 25.02.2022 г.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338, във вр.
с чл. 289, ал. 4 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2587 от 06.12.2022 г. по НЧХД №
1671/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е прекратено наказателното
производството, образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч,
против П. Г. П. от гр. Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6