№
…………/13.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд - ХХХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3246 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 и чл. 231
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр.
с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
.
Образувано
е по жалба на М.А.А. с ЕГН **********,***, срещу заповед № 365з – 4654/
12.11.2018 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 194,
ал.2 , т.4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ .
Релевира се
неспазена форма на адм. акт по чл. 210 от ЗМВР , понеже в заповедта не
са изложени конкретните факти, мотивирали адм. орган да наложи на служителя
дисциплинарно наказание, а има само правни разпоредби . Твърди се допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила , тъй като
заповедта е издадена след изтичане на преклузивния
2-месечен срок, посочен в чл.195, ал.2 от ЗМВР, понеже адм. орган ,
образувайки предходно дисциплинарно
производство със заповед № 365з-1664/27.04.2018 г. за употреба на наркотично
вещество от жалбоподателя , е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение.
Освен това при определяне на дисциплинарното наказание ответникът не е обсъдил
всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, в това
число обясненията на служителя, както и
неговото цялостно поведение като служител от състава на МВР. Излага се
твърдение за материална незаконосъобразност на акта поради отсъствие на извършено правонарушение. Твърди се, че
наказаното лице не е било свидетел на
престъпление , за да има задължение да уведоми полицейските служители или прекия си
ръководител.
Искането
към съда е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата
на изложените в нея основания, което допълнително обосновава в депозирани писмени бележки. Претендират се разноски
съобразно представения списък.
Ответникът
по делото – директор на ОД на МВР – Варна, се представлява от процесуален
представител – гл. юрисконсулт Б Й, която оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди се стриктно прилагане на правилата на ЗМВР при издаване на обжалвания
адм. акт и тази теза се аргументира
подробно в депозирана писмена защита по делото. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът
, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК
събраните и приети по делото писмени доказателства , приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена заповед по
налагане на дисциплинарно наказание . Това произнасяне покрива критериите за
индивидуален адм. акт по чл.21, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация - адресат на
издадения адм. акт , с който е ангажирана дисциплинарната му отговорност.
Предвид съдържанието на атакуваното разпореждане на ответника по налагане на
дисциплинарно наказание е налице
неблагоприятно засягане на правната
сфера на М.А. , което обуславя извод за наличие на негов пряк, личен и
непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на
оспорване е упражнено срочно, тъй като заповедта е връчена на А. на 13.11.2018
г. видно от отбелязването върху адм. акт / л. 9 от адм. преписка/ , а жалбата до
Адм. съд- Варна е подадена на 22.11.2018 г. / л. 2 от делото/. т.е. в рамките
на законоустановения 14-дневен срок от датата на съобщаване на адм. акт.
Тъй като издател на оспорения адм. акт
е директорът на ОД на МВР гр. Варна ,
жалбата е адресирана до Административен съд гр. Варна - териториално компетентния административен съд според
чл.133 от АПК. В контекста на изложеното жалбата на М.А. е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Жалбоподателят
М.А.А. към датата на издаване на заповедта е полицейски служител , назначен в
състава на МВР на 04.11.2015 г. като „стажант“ в ОД на МВР – Варна. Преназначен
е на длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“, „Общинска полиция“ на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ на ОД на МВР – Варна, считано от 21.06.2016 г. / л. 102
от преписката/ . През времето, в което е работил в състава на ОД на МВР – Варна
, М. А. е награден еднократно с индивидуална парична награда през 2017 г. и
няма налагани други дисциплинарни наказания.
Дисциплинарното
производство срещу М. А. А. е образувано по повод изпратена до ответника по
компетентност докладна записка рег. № 365р-26249/28.06.2018 г. на дисциплинарно
разследващ орган по дисциплинарно производство
, което е инициирано на основание заповед № 365з-1664/27.04.2018 г.
(стр. 160 – 162 от преписката) . В тази докладна записка се посочват данни за
допуснати нарушения от М. А. на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР поради това, че на 26.04.2018г. около
22.00 – 22,30 часа е управлявал л.а. „Ауди А4“ с ДК №
В 2108 ВВ, , когато Р К Ве извършил деяние, съдържащо
признаци на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК -пушил е цигара от марихуана.
Деянието е извършено в присъствието на полицейския служител и на лицата Б К Ти Д И С. Младши инспектор А., като служител на МВР, не е
предприел действия по установяване и разкриване деянието на В и не е докладвал
за него на полицейските служители, които са спрели управлявания от него
автомобил за проверка на същата дата около 22,40 ч. на разклона за с. Звездица,
област Варненска, на път 9050, за да извършат те необходимите действия спрямо
лицето В – обиск на лице, вещи и на автомобила.
Описаните
данни са установени в предходно дисциплинарно производство , водено срещу жалбоподателя М. А. заради
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.
Това производство е образувано със заповед № 365з-1664/27.04.2018г. на
директора на ОД на МВР – Варна/ том ІІ на делото / и е прекратено
със заповед № 365з – 5189/10.12.2018 г. на ответника поради издаване на
обжалваната в настоящото съдебно производство заповед /л.146-147 от делото/ .
Въз
основа на цитираната по-горе докладна записка ответникът е издал заповед № 365з
– 2859 от 17.07.2018 г. за образуване на ново дисциплинарно производство /л.
22-24 от преписката/. Със същата заповед е определен състава на дисциплинарно
разследващия органи срок за изготвяне на становище на този помощен орган
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.07.2018 г. Впоследствие срокът на
дисциплинарното производство е удължен до 16.09.2018 г. с народна заповед на
ответника / л. 26-28/ , също връчена на жалбоподателя .
В
хода на второто дисциплинарно производство са събрани писмени доказателства от
предходното такова производство- писмени
сведения на Д И С , Б К Ти Р К В, спътници в
управлявания от жалбоподателя лек автомобил на 26.04.2018 г., които сочат , че Р
В е запалил цигара с марихуана по време
на пътуването им . Приобщени са и писмените сведения на полицейските служители,
участвали при проверката, извършена на 26.04.2018 г. Събрано като писмено доказателство е писменото обяснение на М.А.
, в което изрично се заявява , че на 26.04.2018 г., около 22.30 ч. , докато е
управлявал лекия автомобил , в който е
пътувал Р В , е установил, че последния е запалил цигара от марихуана , поради
което му е повишил тон и го е попитал
какво прави , поискал е веднага В да
изхвърли цигарата , защото не е
искал в негово присъствие да се
използват „забранени вещества“ и не е искал да отговоря за действията на
своите приятели / л. 97-99 /.
Към
писмените доказателства ответникът е приобщил съдебен протоколи от проведени
открити съдебни заседания на Административен съд гр. Варна по адм. дело №
1399/2018 г. , образувано по жалба на М.
А. срещу издадена му заповед по
чл.171, ал.2 от ЗДвП по налагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“ .
В това производство са били разпитани
като свидетели Б К Ти
Р К В, които твърдят, че В е
пушил марихуана на 26.04.2018 по време на съвместното им пътуване с А. / л.
135-158 от преписката/.
На
31.07.2018 г. писмени сведения по второто дисциплинарно производство са дали
спътниците на жалбоподателя от 26.04.2018 г и негови приятели като Б Т и Р В твърдят различни факти от първото
дисциплинарно производство, а именно че В е пушил цигара с марка „Марихуана“, а
не цигара марихуана и понеже на А. му замирисало неприятно от цигарата ,
поискал В да я изхвърли . В писменото си сведение Драго Стоянов твърди, че няма точен спомен за
случилото се и не видял кой пуши цигара „Марихуана“ , но пък е усетил неприятна
миризма на изгоряло и потвърждава, че А. е поискал да се изхвърли цигарата. / л. 68-73/ .
В
хода на второто дисциплинарно производство прекият ръководил на жалбоподателя е
дал писмено сведение , че М. А. не му е докладвал за извършено правонарушение от Р В на 26.04.2018 г. / л. 76/. В тази насока са и
дадени писмени сведения от полицейските служители , извърши проверката на М. А. на 26.04.2018 г.
След
обобщаване на всички събрани материали дисциплинарно разследващият орган е
изготвил обобщена справка с рег. № 365р – 39021/12.09.2018 г. (стр.45 – 56 от
дисциплинарната преписка) с мнение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ , тъй като мл. инспектор М.А.А.
не е предприел законни действия по установяване на станалото му достояние
деяние на Р В, съдържащо признаци на престъпление, възприето и от останалите
пътници в лекия автомобил, което по същество представлява невземане
на отношение като служител на МВР спрямо извършеното в негово присъствие
правонарушение, укрил е същото като по този начин не е опазил доброто име на
институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си за
спазване на законността в страната. Дисциплинарно-разследващият орган е приел,
че с това свое поведение мл. инспектор М. А. А. е извършил нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 във вр.с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР .
Въз
основа на обобщената справка е изготвено становище рег. № 365р -39674 от
14.09.2018 г., изпратено на дисциплинарно наказващия орган / л. 30-44 /.
На
06.08.2018 г. жалбоподателят е дал
писмено обяснение , в което посочва, че докато е управлявал лекия
автомобил на 26.04.2018 г. е усетил неприятна миризма зад себе си , издаваща от Р В и поради тази
причина му се е скарал с думите : какво
си запалил, хвърляй го веднага, че вмириса“ . Посочва , че не е знаел каква
е миризмата и откъде се е появила / л.
63-67/. По повод дадените свидетелските показания по адм. дело № 1399/18 г. пред АС-Варна А.
заявява, че казаното от свидетелите В и Терзиев
е „една тяхна хипотеза, която е недоказана „.
Директорът
на ОД на МВР – Варна на 07.11.2018 г. е изслушал и лично жалбоподателя , за
което действие е съставен протокол рег. № 365р – 49856/07.11.2018г. /стр. 14
-17 от преписката/. В този протокол се обектива становище на А. по дисциплинарното нарушение по първото
дисциплинарно производство ,водено срещу него за употреба на наркотично
вещество .
На
12.11.2018 г. дисциплинарно наказващият орган е издал оспорената в настоящото
съдебно производство заповед № 365з – 4654, с която на основание чл.194, ал.1 и
ал.2 , т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13 , чл.204, т.3, чл.206, ал.2,3
и 4, чл.226, ал.1, т.8 и чл.227 от ЗМВР на младши инспектор М.А.А. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение “ заради това, че на 26.04.2018г. около 22.00
– 22,30 часа , докато е управлявал л.а. „Ауди А4“ с
ДК № В 2108 ВВ, е установил ,че Р К Ве извършил
деяние, съдържащо признаци на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК /пушил е
цигара от марихуана/, но не е предприел действия по установяване и разкриване
деянието на В и не е докладвал за него на полицейските служители, които са
спрели управлявания от него автомобил за проверка на същата дата около 22,40 ч.
на разклона за с. Звездица, Област Варненска, на път 9050, за да извършат те
необходимите действия спрямо лицето В – обиск на лице, вещи и на автомобил.
Според
т.1.9 на събраната като писмено доказателство заповед № 8121з – 1252/
03.11.2016г. на министъра на вътрешните работи относно подобряване на
дисциплинарната практика в МВР се издава заповед по чл. 207, ал.1 от ЗМВР за
образуване на ново дисциплинарно производство , когато в хода на провеждано дисциплинарно производство по
чл.207, ал.1 от ЗМВР се установи дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1
т.2-14 от ЗМВР / л. 139-145 от делото/.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
С
обжалваната заповед , издадена от директора на ОД на МВР-Варна, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на младши полицейски инспектор в група
"Общинска полиция" на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Съгласно
правилото на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите
на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 от ЗМВР. Директорът на ОД на МВР - Варна е ръководител на
областна дирекция на МВР по смисъла на чл. 37 , ал.1, т.2 от посочената правна норма. Следователно
атакуваната заповед изхожда от орган с материална , териториална компетентност
и такава по степен.
Съдът
счита за неоснователно оплакването на М. А. за неспазване на изискванията за
форма на заповедта по чл. 210 от ЗМВР поради отсъствие на конкретни данни за
извършено дисциплинарно нарушение . Заповедта се обективира на шест печатни
страници и в нейната обстоятелствена част подробно се излага не само правна
обосновка на взетото решение по налагане на дисциплинарно наказание, но също
така данни за възприетите от ответника юридически факти , които сочат за
извършено дисциплинарно нарушение. Излага се конкретика относно поведението
на М. А. на 26.04.2018г., което според
адм. орган кореспондира с регламентацията на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т. 15 и 19 от Етичния кодекс за поведението на
държавните служители в МВР.
В
оспорената заповед изчерпателно са описани събитията от вечерта на 26–ти срещу
27-ми 04.2018г. когато управляваният от жалбоподателя автомобил „Ауди А4“ с ДК
№ В 2108 ВВ е бил спрян за проверка от служители на „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна на път 9050, в посока Варна, в района на отбивката за с. Звездица.
Подробно са описани и действията на полицейските служители, извършили
проверката. Обсъдени са сведенията, дадени от полицейските служители в хода на дисциплинарното
производство, както и обясненията на самия мл. инспектор М. А. като същите са
съпоставени с обясненията му, дадени от него в хода на предходното
дисциплинарно производство, образувано със Заповед № 365з- 1664/27.04.2018 г.
на ответника. В обобщение административният акт съдържа изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Лишено
от основание е оплакването на М. А. за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на дисциплинарното производство .
Спазена
е цитираната по-горе министерска заповед № 8121з-1252 от 03.11.2016 г. за подобряване на дисциплинарната практика в МВР и по-специално т.1.9 от същата, тъй
като е издадена нарочна писмена заповед за образуване на ново дисциплинарно
производство след като в хода на висящо такова производство са установени данни за дисциплинарно нарушение по чл.203 от ЗМВР.
Обжалваната в съдебния процес заповед
финализира производство, което е образувано със заповед № 365з-2859/17.07.2018
г. на ответника.
Освен това в ЗМВР липсва разпоредба,
която да ограничава възможността за такава практика – когато в хода на едно
дисциплинарно производство се открият данни за осъществен състав на друго
нарушение на дисциплината , да бъде образувано ново дисциплинарно производство.
Тази деятелност на ответника сочи за спазено изискване и на чл. 207,
ал.1 и 2 от ЗМВР , според която при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т.
2 – 15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед
на ръководителите на структурите по чл. 37
– за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности като в заповедта се определя и
дисциплинарно разследващият орган.
Второто
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя М. А. е образувано със заповед №
365з – 2859 от 17.07.2018 г. на директора на ОД на МВР – Варна, връчена на мл.
инспектор М. А. на 25.07.2018 г. в 16,00 ч., което предполага съждение за
спазване на чл. 207, ал.8 т.1 от ЗМВР .
Дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на
държавния служител, които е обсъдил пред издаване на адм. акт , което действие е
обективирано на трета страница на обжалваната заповед.
По
повод оплакването на А. за неспазен срок по чл. 195,
ал.2 от ЗМВР съдът съобрази, че според посочената правна норма дисциплинарното
наказание за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му. М А. е наказан по чл.203, ал.1 т. 13 от ЗМВР- за тежко
нарушение на служебната дисциплина.
Дисциплинарното
нарушение е извършено на 26.04.2018 г., а
оспорената заповед е издадена на 12.11.2018 г. т.е. не са изминали две
години от реализиране на нарушението.
Според
оспорващото лице още в хода на първото
дисциплинарно производство ответникът е узнал за извършено друго дисциплинарно
нарушение и с издаване на заповедта на 12.11.2018 г. не е спазил двумесечния
срок от откриване на нарушението.
Тази
теза няма нормативна опора . Разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР дава регламентация
на понятията откриване на дисциплинарно нарушение по ЗМВР и установяване на дисциплинарно
нарушение по ЗМВР и поради тази причина
именно това особено нормативно правило е приложимо в случая.
Според
цитираната разпоредба дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя , а дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В
конкретния случай двумесечният срок по чл.195, ал.2 не е изтекъл, тъй като
дисциплинарната преписка по второто дисциплинарно производство е изпратена на
ответника със становището на дисциплинарно разследващия орган рег. № 365р –
39674 от дата 14.09.2018 г. и заповедта е издадена на 12.11.2018 г.
Жалбоподателят
не твърди неспазване на неговите процесуални права по чл. 207, ал.8 от ЗМВР, а
и съдебната проверка не установи подобен порок на протеклото дисциплинарно
производство . В обобщение не са налице основания за отмяна на оспорената
заповед по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
При
издаване на оспорената заповед ответникът правилно е приложил материалния
закон. В хода на първото дисциплинарно производство, образувано на основание
заповед № 365з – 1664/ 27.04.2018 г., е установено по категоричен начин от
непротиворечивите сведения на всички пътуващи лица заедно с М.А. , включително
на самия жалбоподател и на Р К В ,че последния е пушил цигара от марихуана,
която е изхвърлил заради направено му забележка от А. . Достоверността на тези данни се потвърждава и от показанията , дадени пред
съд на Р В и Б Т по административно дело № 1399/ 2018 г. на Адм. съд-Варна.
Излагането
на различно твърдение в хода на второто
дисциплинарно производство не предполага извод за недостоверност на предходно
дадените техни сведения пред административен
и съдебен орган , а опит поради пристрастие да му помогнат да избегне
дисциплинарното наказание „ уволнение“,
понеже по несъмнен начин от същите писмени сведения се установява, че М.
А. им е приятел.
Свидетелите
по време на второто дисциплинарно производство
твърдят , че Р В не е пушил цигара от марихуана , а цигари марка „
Марихуана“ , но общоизвестен факт е, че няма такава марка цигари . Освен това
всеки един от свидетелите , включително и самия М.А. ,след като са дали
писмените си сведения и съответно писменото
обяснение в първото дисциплинарно производство са положили своя подпис
под тях и по този начин са удостоверили достоверността на вписаното в тази
документи т.е. не са възразили срещу записването , че Р В е пушил цигари от
марихуана, а не цигара марка „Марихуана“.
Позоваването
на ответника на събрани доказателствени средства в различно дисциплинарно
производство е допустим способ предвид правилото на чл. 206, ал.3 от ЗМВР ,
което допуска използване на всички законови начини и средства за разкриване
на обективната истина, а доказателствата
, събрани в хода на адм. процес, имат сила и пред съда / чл. 171, ал.1 от АПК/
.
Самият
Р В като свидетел пред Адм. съд –Варна под страх от наказателна отговорност по
чл.290 от НК твърди неизходен за себе си факт , че е пушил цигара от марихуана
и А. му се скарал да я изхвърли . М.А.
твърди, че на 26.04.2018 г., около 22.30 ч. , докато е управлявал лекия
автомобил , в който е пътувал Р В , е установил, че последния е запалил цигара от марихуана , поради което му е
повишил тон и го е попитал какво прави ,
поискал е веднага В да изхвърли цигарата ,
защото не е искал в негово присъствие да се
използват „забранени вещества“ и не е искал да отговоря за действията на
своите приятели .
Това
писмено обяснение на жалбоподателя , подписано от самия него , чието авторство
не е оспорено в съдебното производство , във взаимовръзка с дадените последователни и непротиворечиви сведения от
неговите спътници в първото дисциплинарно производство доказват , че М. А. е
възприел неправомерно поведение на Р В по държане на наркотични вещества .
Държането на наркотични вещества е една от формите на изпълнително деяние
на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК
т.е. В е извършил правонарушение .
Безспорен
факт е , че М. А. не е съобщил нито на прекия си ръководител, нито на полицейските служители, които са го спрели
за проверка вечерта на 26-ти срещу 27-ми април 2018 г., нито на друг колега от
състава на МВР за действията на В. По този начин оспорващият е осуетил възможността за
събиране на доказателства и за ангажиране юридическата отговорност на своя
приятел.
С
поведението си М. А. е нарушил общо пет
правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден със Заповед № 8121з-348/ 25.07.2014 г. и допълнен със Заповед №
8121з-1619/ 21.12.2016 г. на Министъра на ВР, който кодекс е длъжен да познава
по длъжностна характеристика ,с която се е запознал на 24.08.2016 г. / л.
103-106 от преписката/. Според т. 15 от Кодекса държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме. Съгласно правилото
на т. 19 от същия кодекс държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява. Новелата на т.83 от Етичния кодекс гласи, че държавният
служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на
което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване,
пресичане и разкриване. В отношенията си с правонарушителите държавният
служител е безпристрастен и взема под внимание всички факти по случая при
констатиране и разследване на правонарушението / т. 84 от Кодекса / . Според
правилото на т. 86 при отношенията си с правонарушителите държавният служител
запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под
съмнение неговата обективност.
В обобщение
М. А. на 26.04.2018 г. е нарушил всяко едно от цитираните правила на Етичен кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. Подобно неправомерно поведение
законодателят квалифицира като тежко
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 във връзка с чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР и поради тази му правна специфика се налага и най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Бездействието
на М. А. А. се е отразило негативно върху авторитета на службата , доколкото е
станало достояние на лица извън структурата на МВР – останалите спътници в
колата. Обществото има и винаги е имало по-високи изисквания към морала на
служителите на МВР , част от системата на правоохранителните
органи, чиято основна функция е опазване на реда и гарантиране спазването на законността в Република
България. Подобно разбиране има и нормотворецът, той
е приел неспазването на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в
МВР като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР , което се санкционира с най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
С
налагане на дисциплинарно наказание адм.
орган е спазил и целта на закона по
санкциониране на всяка деятелност , която нарушава нормативно въведените
правила по изпълнение на държава служба
в системата на МВР.
В
обобщение обжалваната по съдебен ред заповед е законосъобразен индивидуален адм.акт
, който не подлежи на отмяна.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК оспорващият М.А.А. следва
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от
Наредбата за правната помощ вр. чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.
***, ЕГН *********** срещу заповед №
365з – 4654/ 12.11.2018 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която на
основание чл. 194, ал.2 , т.4 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
ОСЪЖДА М.А.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР -
Варна сума в размер на 150 (сто и петдесет ) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението за
постановяването му до страните.
СЪДИЯ: