№ 20628
гр. *, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110145545 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация *”
ЕАД против ОАОС с искане да бъде признато за установено, че дължи на
топлофикационното дружество: сумата от 428,53 лева – незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот с адрес: гр. *, ж.к. *, бл.
*, вх. *, ет. *, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната
лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
86,43 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
30.05.2024 г., сумата от 31,88 лева – цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната
лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
7,73 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.05.2021 г. до
30.05.2024 г. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в срок до 20-то число
на месеца, следващ месеца на доставката. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор. Взима становище за неоснователност на исковете.
Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, реалната
доставка на топлинна енергия и размера на предявените искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
1
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Страни по формалния писмен договор за доставка
на топлинна енергия са топлопреносното предприятие (ищецът) от една
страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в
пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при
присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната
станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост.
Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното
предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните
топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите
условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент,
който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна
енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за
присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект.
Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия
представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор обаче е
срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите към процесния период
ОУ на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди
се сключват за срок от пет години. След анализ на доказателствената
съвкупност съдът счита, че не ответникът е бил задължено лице за заплащане
на твърдените от ищеца суми. За установяване на това обстоятелство от ищеца
беше представен протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна
собственост по чл. 80 от ЗДС, от които се установява, че на 17.04.2018 г.
процесният апартамент е бил иззет от неговия ползвател – Тодор Първанов
Петров. От съдържанието на протокола се установява, че към датата на
изземването, апартаментът се е използвал именно за битови нужди. По делото
липсват доказателства между ищеца и ответника да е бил сключван писмен
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди за процесния
период. Такова искане се установява от представените по делото писмо от
2
ищеца до ответника за откриване на партида и обратна разписка за
получаването на това писмо от ответника (л. 34 и л. 35 от делото). Писмото е
изпратено на 28.09.2023 г. и получено на 05.10.2023 г. Едва от тази дата
договорът може да се счита за сключен, съгласно общото правило на чл. 13
ЗЗД. Тъй като тази дата е последваща спрямо процесния период, настоящият
състав счита, че за същия, договор по чл. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ не е
сключван и процесните суми не се дължат на това основание. Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК такива следва да се присъдят единствено на ответника. От се претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу ОАОС, ЕИК: ****** с адрес гр. *, ул. * № * искове с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите 428,53 лева – незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот с адрес: гр. *, ж.к. *, бл.
*, вх. *, ет. *, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната
лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
86,43 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
30.05.2024 г., сумата от 31,88 лева – цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната
лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
7,73 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.05.2021 г. до
30.05.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
ОАОС, ЕИК: ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Топлоконтрол ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3