№ 112
гр. гр.Несебър, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201009 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.В.И.. с ЕГН *********, с адрес: град Варна, улица
******, етаж 2, ап.16, срещу Наказателно постановление № 21-0304-001143 / 24.08.2021г.,
издадено от И.Г.Т. на длъжност Началник Сектор при ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което
на основание чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно тъй
като не е ясен начина, по който актосъставителят е установил виновното поведение на
жалбоподателя, като вината в случая не следва да се предполага, и кое от изброените в
чл.20, ал.2 от ЗДвП той не е съобразил, както и с какви конкретни действия е извършено
нарушението. Отрича причината за настъпване на произшествието да е несъобразена
скорост, а препятствието не е било предвидимо, тъй като водачът на МПС няма възможност
да предвиди в кой момент на пътя, на който липсват странични ограждения, ще навлезе диво
животно. Липсва точно описание на нарушението както в НП, така и в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, по начин да се
обоснове извършване на нарушението от обективна и субективна страна, което е довело до
нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да узнае
какво конкретно нарушение му е вменено. Не е посочена дори скоростта, с която се е
движил управлявания от него автомобил. Отрича да е наличе причинно-следствена връзка
между движение с несъобразена скорост и настъпването на ПТП. Моли за отмяна на
1
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С
отделна писмена молба, подадена от упълномощен от жалбоподателя процесуален
представител, се заявява, че се поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за
отмяна на постановлението. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От юристконсулт при ОД на МВР Бургас е постъпило становище, в което се
изразява позицията, че жалбата е неоснователна и че нарушението е доказано по несъмнен
начин от събраните доказателства, отрича да са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно моли да бъде потвърдено. При условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 02.08.2021г. на И.В.И.. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АВ, бл. № ****, за това, че на същата дата около 12:00 часа по
главен път Е87, клас І-9, около 197-и километър, посока на движение град Варна – град
Бургас, управлява собствения си лек автомобил “Шкода Суперб” с рег.№ В **** ВС, поради
движение с несъобразена скорост с конкретните пътни услвия при спускане, суха настилка,
десен завой, блъска диво животно (сърна), което пресича от ляво на дясно по пътното
платно, и допуска ПТП с материални щети. Актсъставителят е квалифицирал нарушението
по чл.20, ал.2 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актоставителя, от
свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта
срещу разписка. На водача е иззет контролен талон № ****.
Наказателото постановление е издадено на 24.08.2021г., след като административно
наказващият орган е приел, че нарушението е доказано, и с което е наложил санкцията, като
в него е възпроизведен текста от акта при описание на нарушението.
В качеството му на свидетел по делото е разпитан свидетеля по акта и нарушението,
който посочва, че мястото на ПТП е посетено въз основа на постъпил сигнал, а при
пристигането са установили автомобила и самоличността на водача, който ги е чакал на
място – жалбоподателя И.В.И.., който е бил изпробван за употреба на алкохол. Установили
са мястото на удара, което е било непосредствено след завой, след който следва прав
участък, ударът с навлязлото на платното за движение диво животно – сърна, което според
обясненията на водача се е появило от ляво на движението на автомобила, е настъпил в
лентата за движение на автомобила. Пак въз основа на обясненията на водача, че сърната е
убита, а той я е издърпал от пътя и я е изхвърлил в канавката, и въз основа на показан от
него на контролните органи изпаднал от автомобила след удара пластмасов елемент,
послужил за ориентир, свидетелят е потърсил и е открил убитата сърна в храстите край пътя.
2
Свидетелят твърди, че освен съставения на водача АУАН, е съставен и протокол за ПТП,
както и че са били направени фотоснимки. Щети по автомобила са установени в предната
част, по решетката, по която е установена и козина от животното.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в
законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.10.2021г., а жалбата срещу него е
подадена на 12.10.2021г.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по категоричен начин,
че с действията си И.В.И.. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.20, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, според който: “Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозния товар, с характера и инензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие”. Безспорно се установи, че причина за процесното ПТП е навлязлата на пътя
сърна. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства
при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно
да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“. За да се приеме, че
жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, освен твърдението за
такава скорост, констатиращият орган трябва да е направил и посочил констатации за
всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил,
именно с оглед доказване на твърдението за управление с несъобразена скорост.
Наказателното постановление е издадено при непълно изясняване на
обстоятелствата, предмет на производството. Не е установено както от актосъствителя, така
и от наказващия орган, каква е била скоростта на движение на ППС, управлявано от
жалбоподателя, за да се приеме, че същата е несъобразена. Не е обсъден въпроса относно
субективния елемент на нарушението (в НП липсва дори и едно изречение в тази насока), а
именно могъл ли е водачът да предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Съответно
налице ли е от субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл.11 от
ЗАНН, връзка с чл.15 от НК Въпреки тези нарушения, следва да се засегне и един
принципно важен въпрос по същество. Според съда неправилно е възприетото становище от
контролните органи, че щом се е стигнало до ПТП, скоростта винаги е несъобразена. В тази
връзка съдът не споделя становището на наказващия орган, че пресичащите пътното платно
животни винаги следва да се третират като предвидими препятствия, без да се изследва в
3
пълнота конкретния случай. Недопустимо е да се приема, че при настъпило ПТП, водачът
винаги се е движел с несъобразена скорост. При всички случаи обаче следва да се съберат
доказателства, сочещи за величината на скоростта – свидетелски показания, спирачен път и
други възможни, каквито в случая липсват. Неизясняването на тези обстоятелства, които
съставляват съществен елемент от състава на нарушнието, санкционирано по чл.179, ал.2,
предл. 1 от ЗДвП, води до необоснованост на АУАН и НП, и е самостоятелно основание за
тяхната отмяна.
Управлението с несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни
изводи, а предмет на изясняване и доказване – в случая не са били събрани доказателства за
състоянието на пътя, за да може съдът да допусне съответната съдебно-техническа
експертиза, която по категоричен начин да отговори на интересуващите процеса
обстоятелства. Единственото обстоятелство, мотивирало административнонаказващия орган
да приеме, че автомобилт се е движил с несъобразена скорост, е фактът, че в автомобила се
ударила сърна, като водачът не се е събразил с конкретните пътни условия, сухата пътна
настилка, атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение
и “др.” обстоятелства, но кои са те, административно наказващият орган не е посочил.
Поради това наказателното постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено процесуално
нарушение. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния
орган нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможостта да разбере кое конкретно
законово изискване е нарушило. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае какво точно
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата
си в пълен бем. Административно наказващият орган е следвало да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление, което следва да
бъде отменено само на това процесуално основание.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение. То обаче следва да се
присъди в минималния размер от 300 лева, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на
направеното от страна на административно наказващия орган възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно, доколкото упълномощеният от жалбоподателя адвокат
по същество не е осъществявал процесуално представителство по делото, а само изготвяне и
подаване на жалба и изразяване на писмено становище.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.2 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0304-001143 от 24.08.2021г., издадено от И.Г.Т.
на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, на И.В.И.. с ЕГН **********, с адрес: град Варна, улица
******, етаж 2, ап.16, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева
за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните рабови – град
Бургас, ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.И.. с ЕГН **********, с адрес: град Варна, улица ******,
етаж 2, ап.16, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща част от направените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер от 400 лв. (четиристотин лева), ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5