№ 1402
гр. Русе, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520103486 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.12 и
чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД.
Ищецът Е. Д. Д. твърди, че през м.декември 2016 г. научил от бившия
си съдружник И. И., че продава собствен недвижим имот, намиращ се
непосредствено до местоработата им в гр.Русе, ************.Недвижимостта
била оградена и в нея била налична вилна сграда, самостоятелно захранена с
електрическа енергия и вода, която след ремонт можела да стане годна за
постоянно обитаване.След като И. И. намалил първоначално определената от
него цена за земята и постройката до 55 000 лв., ищецът убедил баща си
Д.Д.Ц. да вземе потребителски паричен кредит на 13.12.2016 г., който да му
предостави срещу изплащането му.
Твърди, че към него момент той не знаел, че имотът е собственост само
на дъщерята на И. И.-М. И. И. и че фактически представлява част от по-голям
недвижим имот, в съсобственост с трето лице.
През м.август 2017 г. ищецът се срещнал с М. И.. Същата му
представила актуална скица на имота.В разговора им станало ясно, че вилната
сграда, някога построена от И. И., не притежава никакви строителни
документи, не може да бъде узаконена, нито да получи статут на търпимост.
1
Ищецът твърди, че бил в ситуация, когато вече не можел да се откажа
от сделката, тъй като до него момент бил вложил значителни средства в
ремонта на вилата и по преустройство в жилищна стая на наличния шопрон,
като в последния били изградени три нови стени.Изцяло бил направен
покрива, включително и върху съществуващите до тогава помещения.
Навсякъде били изпълнени подови настилки, поставен гипс-картон,
замазка.Сменена била дограмата-4 бр. нови интериорни врати.В
новопостроеното помещение били създадени баня и тоалетна, поставен
санитарен фаянс и плочки.Бил предприет и ремонт на съществуващата до
момента тоалетна.
Ищецът твърди, че жената с която живее на семейни начала, също му
предоставила получена от нея сума по договор за кредит, които заедно с
неговия личен кредит използвал за покупката на имота и ремонта на вилната
сграда.Той се задължил да заплаща погасителните вноски на кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София по договора за потребителски
паричен кредит на баща му и по неговия договор.
При това положение намира, че средствата от трите парични кредити,
вложени в покупката и преустройството, ремонта на вилната сграда, са пряка
и непосредствена последица от недобросъвестното поведение на ответницата
и баща й.Твърди, че те са били наясно още от самото начало на преговорите,
че сградата няма законен статут, виждали, че започва ремонтни дейности, но
въпреки това, не го уведомили за реалната ситуация, независимо, че
съзнавали, че той купува имота, само за да преустрои вилната постройка в
жилище, с каквото не разполагал, за постоянно живеене на него и
семейството му.
Независимо, че през м.август 2017 г. с М. И. постигнали уговорка
прехвърлянето на имота да стане през м.февруари 2018 г. , в края на 2017 г. тя
го уведомила по телефона, че сделката ще се осъществи през м.януари 2018 г.
Тогава тя променила и условията на продажбата.Указала му, че останалата
част от продажната цена в размер на 30 000 лв. трябва да се заплати на другия
съсобственик-М.Х.У..Станало ясно, че тя е придобила своята част от
недвижимостта от това лице, без да е заплатила до него момент продажната
цена.Ответницата го уверила, че когато се върне в страната, ще упълномощи
М.Х.У. да му продаде имота.
2
Твърди, че през м.януари 2018 г. платил на ответницата сумата от 4 000
лв., за което, както и за дадените на баща й още 21 000 лв. му били издадени
разписки.
Ищецът сочи, че другият съсобственик М.У. си поискал своята част от
продажната цена наведнъж.Условията на сделката били изменени за пореден
път, без той, като купувач, да може да се противопостави, както и да се
откажа, тъй като вече бял инвестирал много пари в сградата, включително
бил платил половината продажна цена.Това принудило ищеца отново да
тръгне по банки, за да взема друг кредит, тъй като не бил подготвен да плаща
парите наведнъж.Когато уведомил М.У., че вече има готовност да се разплати
с него, узнал, че междувременно той е продал имота на сина си.
Твърди, че до него момент смятал, че ответницата е упълномощила
съсобственика си да му продаде имота.Не подозирал, че тя предоставила на
лицето правото да избира „да продаде имота на когото намери за добре, на
цена и при условия, каквито намери за добри“.
Сочи, че притежаваните от М. И. на основание нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 149 том IV рег.№ 6126 дело №
383/2013г. на Р.П.- нотариус рег.... на Нотариалната камара с район на
действие РРС, вп. акт № 19 том 24 дело № 4630, вх.рег. № 9812/08.07.2013 г.
на СВ Русе 450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор
************, подробно описан по-горе, са били продадени на 11.06.2018 г.
от пълномощника й М.Х.У. на неговия син - В.М.У. с договор за продажба на
недвижим имот-предмет на Нот.акт за покупко-продажба №48 том VI рег.
№6381 дело №493/2018г. на Нотариус рег.№... на НтК, акт №198 том 16 дело
№3342, вх.рег. №7133/12.06.2018 г. на СВ-Русе.
С оглед гореизложеното, намира, че в хода на преговорите за продажба
на имота ответницата и баща й създали и поддържали у него основателното
очакване, че ще бъде сключен посочения по-горе договор, вкл. и чрез
предаване на владението на имота още през м.май 2017 г. от И. И.-ограденото
дворно място с вилната сграда в него.През цялото време от м.януари 2017 г.
до извършване на плащанията в горепосочения размер ищецът не подозирал,
че се водят паралелни преговори с другия съсобственик на имота.По този
начин в резултат на недобросъвестното поведение на ответницата и баща й,
които от самото начало скрили от него факта за собственика на имота, за
3
притежаваните от него права и незаконно построената сграда, а след това
постоянно сменяли датите за прехвърляне на недвижимостта, начина на
заплащане на продажната цена и лицата, на които следвало да я престира, и
накрая с упълномощаването на другия съсобственик М.Х.У. да прехвърли
имота, без посочването на ищеца като купувач, не се достигнало до
подписването на очаквания договор за покупко-продажба.
Твърди, че във връзка с тези преговори и с договора, който очаквал да
сключат при завръщането на ответницата от Германия през м.август 2017 г.,
направил множество разходи, на обща стойност 48 000 лв., в които били
включени предоставените му от баща ми средства в размер на 10 000 лв. от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София по Договор за потребителски
паричен кредит № 14280819/13.12.2016 г., сумата от 6 000 лв., получена по
сключени от ищеца със същия кредитор Договор за потребителски кредит №
15063609/19.07.2017 г., както и сумата от 6000 лв., предоставена му от Р.А.Р.,
получена от последната по сключен Договор за потребителски кредит №
15063552/17.08.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София.
От тези разходи 25 000 лв. били заплатени като продажна цена-4 000
лв.-на ответница и 21 000 лв. на нейния баща, за 23 000 лева бил извършен
ремонт на съществуващата вилна сграда и приспособяването й за постоянно
обитаване, в т.ч. и преустройството на шопрона.
Освен тези разходи, към 19.04.2019 г. по договора за кредит на баща му,
ищецът изплатил сумата от 3 436.99 лв.-договорни лихви и застрахователни
премии и 350 лв. за такса ангажимент, а по личния договор-2 164,97 лв.–
договорни лихви и застрахователни премии и 210 лв.-такса ангажимент.
Намира, че тези изплатени от него суми са в пряка и непосредствена
връзка с водените преговори за закупуване на имота, по повод на който били
сключени три договора за потребителски парични кредита от ищеца и
близките му.
С Решение № ... от 09.12.2020 г. постановено по гр.дело № .../2019 г. по
описа на РРС, исковете срещу И. И. били отхвърлени, а М. И. И. била осъдена
да заплати на Е. Д. Д. сумата от 4 000 лв.–недължимо платена по нищожен
предварителен договор за продажба на 450/1137 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ************, с адрес гр.Русе, ************, с площ 1 189
кв.м, ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното
4
изплащане, сумата от 500 лв.– предявена частично от 3 259,34 лв. за погасени
договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2016 г., сключен от Д.Д.Ц., сумата от
150 лв.–предявена частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия договор;
сумата от 500 лв.– предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща
погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-15063609/19.07.2017 г., сключен от Е. Д.
Д., сумата от 100 лв.–предявена частично от 210 лева-такса ангажимент по
същия договор, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.05.2019 г.
до окончателното изплащане.Отхвърлени били исковете срещу бащата на
ответницата.
Решението е влязло в законна сила по отношение на И. И..Във връзка с
въззивната жалба на М. И. първоинстанционният акт е обезсилен в
обжалваната част.
Иска се ответницата М. И. И. да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 500 лв., предявена частично от 3259,34 лв., за погасени договорна
лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-14280819/13.12.2017 г., сключен от Д.Д.Ц., сумата от 150 лв., предявена
частично от 350 лв., за такса ангажимент по същия договор, сумата от 500
лв.–предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща погасени договорна
лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15063609/19.07.2017 г., сключен от Е. Д. Д., сумата от 100 лв.,
предявена частично от 210 лева-такса ангажимент по същия договор, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 07.05.2019 г. до окончателното
им изплащане, сумата от 3 750 лв.–частично предявена от 20 655,54 лева,
представляваща обезщетение за направени подобрения в имот, съставляващ
450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор ************, с адрес:
гр.Русе, *********, с площ 1 189 кв.м, ведно със законната лихва върху нея
считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Иска се ответницата да бъде осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.2 от
ЗЗД да му върне сумата от 25 000 лв., от които лично е получила 4 000,00 лв.,
а разликата в размер на 21 000 лв. се е съгласила да бъде изплатена на баща й
И. И. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
предявяване на иска до окончателното изплащане.Търсят се разноски по
5
делото.
Ответницата М. И. И. оспорва исковете.Сочи, че не е собственик, не
владее, нито държи процесните подобрения, за които се претендира
обезщетение.Твърди, че ищецът е бил в преддоговорни отношения само с
баща й И. И., който никога не е бил оправомощаван било от нея, било от
другия съсобственик-М.У., да предлага за продан процесната част от
имота.Сочи, че купувачът е бил в известност кои са действителните
собственици на недвижимостта, както и че същият е следвало преди
предприемане на мащабно преустройство на сградата да проучи нейния
статут.Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149 том IV
рег.№ 6126 дело № 383/2013г. на Нотариус рег.№ ... на НтК, акт № 19 том 24
дело № 4630, вх.рег. № 9812/08.07.2013 г. на СВ-Русе, на 05.07.2013 г.
ответницата М. И. И. закупила от М.Х.У. и М.Й.У. 450/1137 ид.части от
поземлен имот с идентификатор ************, с площ от 1 189 кв.м, при
граници и съседи, както е посочено в документа, с реално право на ползване
откъм имот с идентификатор 63427.298.63, за сумата от 6 000 лв., която
продавачите декларирали, че им е била платена изцяло от купувачката. По
делото няма спор, че към м.декември 2016 г. ответницата е била едноличен
собственик на посочената недвижимост. Към него момент там вече имало
изградена и вилна (сезонна) постройка.В хода на производството става ясно,
че процесната част от имота била изцяло оградена.
Ищецът сочи, а това не се оспорва и от другата страна, че през
м.декември 2016 г. научил от бившия си съдружник И. И., баща на
ответницата, че описаният по-горе имот, ведно с наличната там сграда,
самостоятелно захранена с електрическа енергия и вода, се продават.
Приятелят му се представил за собственик на недвижимостта.Двамата
постигнали съгласие на продавача да бъде заплатена продажна цена от 55 000
лв., от които 25 000 лв. в срок до м.август 2017 г., а останалите -разсрочено.
Уговорили се изповядването на сделката да стане след получаване на първата
част от парите.
6
Ищецът сочи, а в този аспект са и показанията на Р.Р., негова
партньорка при фактическо съжителство, че във връзка с предстоящата
сделка той убедил баща си Д.Д.Ц. да вземе потребителски кредит. Това било
осъществено на 13.12.2016 г.Видно от Договор за револвиращ потребителски
кредит, сключен между Д.Д.Ц. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
мъжът получил сумата от 10 000 лв.Заемопоулачетял се задължил да върне на
кредитора 14 011,90 лв., с включени такса ангажимент от 350 лв.,
застрахователна премия от 1 960 лв. и договорни лихви.
На 14.12.2016 г. между баща и син бил сключен договор за паричен
заем.В него страните декларирали, че ищецът е получил заетата от
финансовата институция сума от 10 000 лв., която ще вложи за покупката на
имот, като се задължава да заплаща месечните вноски до окончателното
погасяване на кредита.
На 19.07.2017 г. Е. Д. сключил със същия кредитор Договор за
потребителски кредит за сумата от 6 000 лв., със застрахователна премия от
1 243,20 лв. и такса ангажимент от 210 лева.Потребителят се задължил да
върне на финансовата институция общо 9 205,97 лв.
На 17.08.2017 г. ищецът получил от св.Р.Р. сумата от 6 000 лв. за
покупка на съвместно обитаван от тях имот.Липсва определен срок за
връщане на парите и освен в заглавието на документа, няма постигната
уговорка, че последните са били дадени в заем.В текста е изписано, че Р.Р. се
е снабдила със сумата отново чрез кредит, получен от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.Такъв договор не е представен по делото.
Св.Р.Р. установява, че семейството им плащали на части продажната
цена на И. И.-всяка седмица му предавали между 100-200 лв.За това не им се
издавала разписка, но си записвали сумите. До м.август бившият съдружник
на партньора й получил от тях общо 21 000 лв.
Между страните няма спор, че ищецът и семейството му били въведени
в имота от бащата на ответницата през м.май 2017 г. В съдебно заседание Е.
Д. признава, че още в началото на 2017 г. му било казано от И. И., че
недвижимостта принадлежи на дъщеря му.Същият обаче го уверил, че няма
да има проблем да бъде реализирана покупко-продажбата.Това мотивирало
ищеца да започне ремонт в мястото, за да пригоди наличната постройка в дом
за живеене за семейството си. Обстоятелството, че недвижимостта се намира
7
до централен път, му създало увереност, че сградата е изградена законно,
поради което и не проверил статута й.
Св.Ив.Н., приятел на ищеца, установява, че се занимава със
строителство.По този повод Е. Д. го потърсил през пролетта на 2017 г.Когато
посетил за пръв път имота, свидетелят видял налична постройка на един етаж
с две стаи и вътрешна тоалетна.До сградата имало паянтов шапрон.Ищецът
споделил намеренията си на мястото на последния да изгради стая.В края на
м.май с.г. Е. Д. отново се свързал със свидетеля, за да започнат ремонта.Били
предприети действия по разчистване на терена, били изградени исканата стая
и вътрешна баня с тоалетна. Направили се замазка и покрив, били поставени
ламинат, ламперия, фаянс.Била сменена дограмата.До м.август 2017 г.
ремонтът бил почти напълно завършен.По-късно били залепени и тапети в
помещенията.
Св.Ив.Н. установява, че той намерил на ищеца работници, които да
участват в строителството.Неговият ангажимент към Е. Д. се свеждал до
даване на указания за поредността на строителните действия и за закупуване
на материали. Уточнява, че за това не е получавал възнаграждение от ищеца
(при разпита на 13.10.2020 г. лицето е заявило, че все пак е получило някаква
незначителна, според него, сума от ищеца). Работата се ръководила главно от
Е. Д. и негов приятел (св.А.С.).Св.Ив.Н. сочи, че той е съставил поетапно, на
вписаните в документите дати, оспорените от ответницата оферта и
протоколи за СМР.Уточнява, че целта на изготвянето им била да се следи
финансово как върви ремонта.Св.И.М., познат на ищеца, изнася аналогични
данни за състоянието на имота през м.април и през м.август 2017 г.
По делото няма спор, че ответницата живее трайно в чужбина. Същата
се върнала в страната през м.август 2017 г.Ищецът признава, че до него
момент тя била в неведение за уговорките между него и баща й.В хода на
производството става ясно, че отношенията между последния и дъщеря му не
били добри още към него момент.Страните не спорят, че при първата им
среща М. И. уведомила ищеца, че тя не е едноличен собственик на имота,
както и че изградената там постройка е незаконна и не може да получи статут
на търпимост.Е. Д. признава, че с оглед вложените до него момент средства и
труд не пожелал да се откаже от сделката.Двамата с М. И. постигнали
съгласие прехвърлянето на имота да стане през м.февруари 2018 г. Св.И.М.
8
установява, че през есента на 2017 г. присъствал, когато ищецът се свързал по
телефона с И. И., за да получи указания как да заплати на дъщеря му остатъка
от продажната цена с оглед пребиваването й в чужбина.
В края на 2017 г. ответницата се обадила на Е. Д., за да го уведоми, че
ще му продаде имота през м.януари 2018 г.В хода на разговора станало ясно,
че тя има неуредени финансови отношения със съсобственика на
недвижимостта, поради което указала на ищеца да заплати остатъка от
уговорената с баща й продажна цена от 30 000 лв. на М.У..Продавачката
уверила Е. Д., че когато се върне в страната ще упълномощи последния да му
продаде имота.Тези обстоятелства не се оспорват от ответницата.Страната е
пояснила в съдебно заседание, че желанието й да бъде представлявана по
сделката от съсобственика било продиктувано от влошените отношения
между нея и баща й, както и че за нея купувачът бил непознат човек.
По делото няма спор, че на 03.01.2018 г. ответницата издала на ищеца
разписка, че е получила от него сумата от 4 000 лв., представляваща част от
продажната цена на спорния имот, уговорена в общ размер на 25 000 лв., като
дава съгласие остатъкът да бъде престиран на нейния баща.На същата дата
била издаден аналогичен документ и от И. И..Същият потвърдил, че са му
били предадени 21 000 лв., представляващи част от продажната цена на
имота, а остатъкът от 4 000 лв. е предаден на дъщеря му.
Ищецът сочи, че другият съсобственик на имота-М.У., поискал от него
да му заплати наведнъж полагащия му се остатък от продажната цена от
30 000 лв.Тази промяна в условията поставила Е. Д. в затруднено финансово
положение.Когато бил готов с исканата сума и уведомил продавача, разбрал,
че М.У., въз основа на даденото му от ответницата пълномощно да прехвърли
нейната част от имота на когото намери за добре и при каквито условия реши,
вече бил продал спорната недвижимост на сина си.В тази връзка е представен
Нот.акт за покупко-продажба №48 том VI рег.№6381 дело №493/2018г. на
Нотариус рег.№... на НтК, акт №198 том 16 дело №3342, вх.рег.
№7133/12.06.2018 г. на СВ-Русе.Видно от документа, имотът е бил продаден
за сумата от 5 610 лв.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че ищецът и
семейството му били извадени от имота от новия собственик, а впоследствие
постройката, ведно с новоизградените помещения, били премахнати по
9
предписание от РДНСК от М. У..Ищецът признава, че е получил част от
вложените в обекта годни материали.
Назначената по делото техническа експертиза, след запознаване с
ангажираните в производството доказателства и извършен оглед на място
през 2020 г. и през 2022 г., се е произнесла, че стойността на извършените в
сградата СМР по средни цени от 2017 г., без включени ДДС, и 10 % печалба,
възлиза на 22 721,09 лв.До м.август 2017 г. сумата е 20 578,95 лв. Вещото
лице е констатирало, че през 2022 г. сградата е напълно
разрушена.Определена е стойност на вероятно годните материали, останали
за ищеца-4 353,89 лв.
Назначената икономическа експертиза е установила, че по двата
процесни кредита е имало допуснати забави.Към датата на подаване на
исковата молба платената договорна лихва по заемът от 2016 г. е 1 859,34
лв.,застрахователната премия-1 400 лв., а такса ангажимент-350 лв. а по този
от 2017 г. съответно сумите са 1 327,43 лв., 571,20 лв. и 210 лв.Към датата на
изготвяне на заключението дългът по кредита от 2016 г. бил погасен изцяло.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът претендира да бъде обезвъзмезден от ответницата за
средствата, които е вложил във връзка с преговорите им за бъдеща покупка на
имот, преустройство и ремонта на вилна сграда, нейна собственост до м.юни
2018 г. Искането се основава на твърдения за проявено от насрещната страна
недобросъвестно поведение, поради обстоятелството, че М. И. и баща й още в
самото начало на взаимоотношенията им били наясно, че сградата няма
законен статут, виждали, че Е. Д. започва ремонтни дейности, но въпреки
това, не го уведомили за реалната ситуация, че жената не е едноличен
собственик на недвижимостта и че намиращата се там постройка не може да
бъде узаконена, нито да получи статут на търпимост.Съдът намира
претенциите за неоснователни.
Нормата на чл.12 от ЗЗД урежда облигационни отношения с
преддоговорен характер, възникващи преди самото сключване на договор–
при водене на преговори или когато страните предприемат конкретни
действия, насочени към сключване на договора. Конкретното съдържание на
тези отношения е в зависимост от характера и съдържанието на бъдещия
контракт, но същината им се свежда до взаимното задължение на страните да
10
действат добросъвестно при воденето на преговорите и сключването на
договора.Отговорност за обезщетение по чл. 12 от ЗЗД възниква при
недобросъвестно поведение на страната по време на воденето на преговори
или сключването на договор.
Съдът намира, че в процесния случай не се установява такава
недобросъвестност от ответницата.Самият ищец признава, че е бил подведен
в информацията за имота само от нейния баща.Няма спор, че последният е
действал самостоятелно и без да уведоми дъщеря си за водените с насрещната
страна преговори.При разглеждане на делото от този състав ищецът признава,
че още в началото на 2017 г. вече е бил в известност, че М. И., а не и баща й, е
притежател на имота.Подведен от близките си до него момент
взаимоотношения с И. И., от обстоятелствата, че дворното място било реално
оградено и се намира до централен път, Е. Д. не проверил никакви документи
във връзка обекта на бъдещата продажба, в това число и статута на сградата.
Ответницата от своя страна, при завръщането й от чужбина през м.август
2017 г., добросъвестно уведомила ищеца, че не е едноличен собственик на
недвижимостта, както и че построеното до момента не може да бъде
узаконено, нито да получи статут на търпимост. При тези данни няма как да
се приеме, че жената е била недобросъвестна в дадената на насрещната страна
преддоговорна информация.Не може да бъде ангажирана отговорността й и за
чужди виновни действия на членове от семейството й.
По делото безспорно се установява, а това се признава и от ищеца, че до
м.август 2017 г. той вече е бил направил разходите, предмет на спора, почти в
пълен размер. Действително след този момент има извършени довършителни
СМР, оценени от техническата експертиза на 2 142,14 лв., но тях Е. Д. е
предприел вече с ясното съзнание, че не е възможно за бъдеще да узакони
построеното.В крайна сметка се е достигнало и до събаряне на сградата след
сезиране на надлежния административен орган.
Съдът не намира, че ищецът е търпял някакви вреди от това, че
ответницата е променила намерението си да бъде изповядана сделката не
през м.февруари, а през м.януари 2017 г. Неоснователни са и наведените
доводи, че са били изменени останалите условия на бъдещата сделка.
Действително М. И. указала остатъка от уговорената цена да бъде платена на
лицето М.У., но съдът намира, че каквито и взаимоотношения евентуално да е
11
имало неуредени между тях, то същият е следвало да получи сумата по силата
на това, че е съсобственик на процесния имот.Промяната в субекта на
плащане се е наложила заради това, че ответницата не би могла да продаде
повече, отколкото притежава от вещта.В какви преговори е влязъл ищеца с
М.У. и как последният е искал да му бъде престирана продажната цена е
извън предмета на този спор.Не може да се вмени във вина на ответницата, че
съсобственикът е пожелал да получи своите 30 000 лв. наведнъж, а на части и
без ясно определен срок, каквито били първоначалните уговорки между Е. Д.
и И. И.. М. И. спазила и обещанието си да остави пълномощно на М.У. да се
разпореди с нейната част от имота.Действително тя не указала изрично това
да бъде в полза на ищеца.Съдът обаче намира, че по делото не се доказва по
никакъв начин жената да е имала намерение да увреди насрещната страна.Не
се установява твърдението, че са били водени паралелни преговори имотът да
бъде продаден на друг.Ако ответницата е имала такова намерение, то тя е
щяла директно да прехвърли собствеността на нейната част от недвижимостта
било на М.У., било на неговия син.По делото няма спор, че след като изчакал
около половин година от снабдяването си с пълномощното, съсобственикът
се разпоредил с вещта. Не се твърди през това време ищецът да е правил
някакви плащания на уговорената цена нито на ответницата, нито на М.У..В
заключение, съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността на
М. И. по чл.12 от ЗЗД и по отношение на предприетите действия от другия
собственик на имота.
По делото безспорно се установява, че до м.януари 2017 г. ищецът е
заплатил 25 000 лв. от уговорената цена, от които 21 000 лв. на бащата на
ответницата, а остатъка-на нея.За това има издадени разписки от лицата.В
тази на ответницата, същата изрично е декларирала, че е съгласна и приема
извършеното плащане на цената в полза на И. И..При това положение М. И.
следва да бъде осъдена да възстанови на ищеца цялата сума по това
перо.Безспорно не се е достигнало до сключване на договор за покупко-
продажба, а ответницата е получила нещо без основание, което следва да
върне.Без значение е обстоятелството, че 21 000 лв. реално са били изплатени
на нейния баща.За спора е без значение дали между тях е имало някакви
финансови отношения за уреждане.Факт е, че ответницата се съгласила с този
начин на плащане при уговаряне на бъдещата продажба на нейната
вещ.Поради нереализиране на сделката сумата подлежи на възстановяване на
12
обеднелия платец.Главницата се дължи със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството, съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
исковете.Съобразно ангажираните в производството доказателства за
действително извършени разходи по делото, в полза на ищеца следва да се
присъдят 2 404 лв., а на ответницата-241,67 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.“...“ № 11, чрез адв.С. С. от АК-Русе, да заплати на Е. Д. Д., ЕГН
**********, от гр.Русе, *******, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 2, чрез
адв.Е. Н. от АК-Русе, сумата от 25 000 лв. получена на неосъществено
основание във връзка с обещание за сключване на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, *********,
представляващ 450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор
************, с площ от 1 189 кв.м, ведно със законната лихва върху нея от
07.05.2019 г. до окончателното плащане, както и 2 404 лв.-разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, *******,
със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 2, чрез адв.Е. Н. от АК-Русе, срещу М.
И. И., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 11,
чрез адв.С. С. от АК-Русе,за заплащане на обезщетение за недобросъвестно
водени преговори за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, *********, представляващ 450/1137 ид.части от
поземлен имот с идентификатор ************, с площ от 1 189 кв.м,
включващо сумата от 500 лв., предявена частично от 3259,34 лв., за погасени
договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2017 г., сключен от Д.Д.Ц., сумата от
150 лв., предявена частично от 350 лв., за такса ангажимент по същия
договор, сумата от 500 лв.–предявена частично от 1 898,63 лв.,
представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15063609/19.07.2017 г.,
13
сключен от Е. Д. Д., сумата от 100 лв., предявена частично от 210 лв.-такса
ангажимент по същия договор, сумата от 3 750 лв.–частично предявена от
20655,54 лв., представляваща разходи за направени подобрения в имота,
ведно със законната лихва върху тях от 07.05.2019 г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН ********** , от гр.Русе, *******, със съдебен
адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 2, чрез адв.Е. Н. от АК-Русе, да заплати на М. И. И.,
ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 11, чрез
адв.С. С. от АК-Русе, сумата от 241,67 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14