№ 1200
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20042698/16.06.2022г., постановено по гр.д. №34785/2020г. на
СРС, 168 състав, е осъдена Р. К. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
320,88 лева, представляваща 4/6 от цената на доставена топлинна енергия за
периода от 01.06.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
аб.№303267, сумата от 67,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 30.06.2018г. до
21.07.2020г., сумата от 12,84 лева, представляваща 4/6 от цената за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 31.07.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над 320,88 лева до пълния предявен размер от 583,54 лева и за периода от
м.05.2016г. до м.05.2017г., вкл. като погасен по давност, както и исковете по
чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за разликата над 67,11 лева до пълния
1
предявен размер от 129,36 лева и за периода от 30.04.2017г. до 30.05.2018г., и за
сумата 3,50 лева – представляваща 4/6 обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 30.04.2017г. до 21.07.2020г., като неоснователни.
Осъден е Г. Б. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80,22 лева,
представляваща 1/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода от
01.06.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.
№303267, сумата от 16,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 30.06.2018г. до
21.07.2020г., сумата от 3,21 лева, представляваща 1/6 от цената за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 31.07.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над 80,22 лева до пълния предявен размер от 145,88 лева и за периода от
м.05.2016г. до м.05.2017г., вкл. като погасен по давност, както и исковете по
чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за разликата над 16,77 лева до пълния
предявен размер от 32,34 лева и за периода от 30.04.2017г. до 30.05.2018г., и за
сумата 0,87 лева – представляваща 1/6 обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 30.04.2017г. до 21.07.2020г., като неоснователни.
Осъден е К. Б. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80,22 лева,
представляваща 1/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода от
01.06.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.
№303267, сумата от 16,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 30.06.2018г. до
21.07.2020г., сумата от 3,21 лева, представляваща 1/6 от цената за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 31.07.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над 80,22 лева до пълния предявен размер от 145,88 лева и за периода от
м.05.2016г. до м.05.2017г., вкл. като погасен по давност, както и исковете по
2
чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за разликата над 16,77 лева до пълния
предявен размер от 32,34 лева и за периода от 30.04.2017г. до 30.05.2018г., и за
сумата 0,87 лева – представляваща 1/6 обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 30.04.2017г. до 21.07.2020г., като неоснователни.
Осъдени са Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г. да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 233,60 лева – разноски по делото.
Осъдена е „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 153,11 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г., чрез
пълномощника адв. Т. И., срещу решението в частта, с която предявените срещу
тях осъдителни искове са уважени. Излагат се оплаквания, че решението е
нищожно, тъй като в същото не е посочена банкова сметка, по която да се
преведат присъдените суми или друг, посочен от ищеца начин на плащане, с което
бил нарушен чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. Освен това решението не било подписано, с
което бил нарушен чл.236, ал.3 от ГПК. Поддържа, че решението е недопустимо,
тъй като било постановено по нередовна искова молба, като част от
доказателствата, посочени в исковата молба липсвали и не били връчени на
ответниците. Исковата молба била подписана от пълномощник без да е
представено пълномощно. Тези възражения не били уважени с определение на
първоинстанционния съд, което не подлежало на самостоятелно обжалване. При
условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно, постановено
при нарушаване на процесуални и материални норми. Съдът неправилно не
кредитирал представените доказателства относно липсата на документи,
удостоверяващи, че сградата, в която се намира процесният имот, е въведена в
експлоатация. Бл.510 в ж.к. „Дружба 2“ не бил приет и въведен в експлоатация по
нормативно установения ред, съгласно действащата нормативна уредба към
построяване на блока и сградата и инсталациите в нея били в режим на „строеж“.
Представените извлечения от сметки не установявали обстоятелствата,
удостоверени в тях, тъй като изхождали от ищеца. Не били представени
доказателства за публикуване на общите условия на ищцовото дружество, поради
което неоснователно ищецът се позовавал на клаузи от общите условия. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
3
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище за
неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Неоснователен е поддържаният от въззивниците довод за нищожност на
първоинстанционното решение поради това, че не съдържа реквизит по чл.236,
ал.1, т.7 от ГПК, а именно посочване на банкова сметка или друг, посочен от
ищеца начин на плащане на присъдените суми. Съгласно мотивите на ТР
№1/2011г. ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, постановено от
ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на
съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или
неподписаното решение. Непосочването на банкова сметка от страна на ищеца не
може да обуслови нередовност на исковата молба, а оттам и недопустимост на
съдебното решение, постановено в производството по такава искова молба. На
още по-малко основание липсата на този реквизит би довела до такава непълнота
в съдържанието, която да направи неразбираема волята на съда и съответно да
може да се квалифицира като порок, водещ до нищожност на съдебното решение
и препятстващ пораждането на правните му последици. (в този смисъл решение
№50011/26.09.2022г. по т.д. №1964/2020г. на ВКС, I т.о., определение
№376/30.05.2023г. по т.д. №2471/2022г. на ВКС, I т.о.). Поради това с оглед
4
установената съдебна практика на ВКС относно нищожността на съдебно
решение, не е невалидно (нищожно) решение, което не съдържа банковата сметка,
по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане.
Неоснователни са и доводите, че решението е нищожно като неподписано,
тъй като решението, намиращо се на л.169 до л.172 от първоинстанционното
производство е подписано от съдията – докладчик.
Неоснователни са и поддържаните от въззивниците възражения, че съдът се
е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Възраженията на въззивниците се
основават на твърдения, че не са им връчени всички описани в исковата молба
доказателства, като обстоятелството, че не всички описани доказателства се
намират по делото е констатирано от първоинстанционния съд с определение
№20084845/01.04.2021г., като на ищеца е предоставена възможност да ги
представи с препис за другата страна.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г. осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания
за ползвана топлинна енергия, такса за услуга дялово разпределение и мораторна
лихва върху тях, начислени по аб. №303267.
Установява се от събраните по делото доказателства (договор за продажба
на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти от 09.07.1991г., акт за граждански брак №268/07.04.1985г.), че
ответниците Р. К. Б. и Б. Г. Б. (починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си по закон Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г.) са били собственици на
процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София ж.к. ****, през процесния
период, поради което въззивният съд приема, че същите са били битови клиенти
за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №303267.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
5
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия. Неоснователни са поддържаните с въззивната
жалба възражения, че ищецът не е доказал публикуването на общите условия, тъй
като към исковата молба са представени доказателства за публикуването им.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
6
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и
е изслушано и прието в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №303267. Вещото лице посочва, че през процесния
период топлинна енергия за отопление на имот не е отчитана (не е потребявана).
За периода м.05.2016г. до м.04.2017г. разходът за БГВ е определян на база брой
лица – 1 лице с норматилно определен разход на денонощие в размер на 140 л.
поради липса на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла
вода, а през периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. на база реален отчет на
показанията. От заключението на вещото лице по съдебно – техническата
експертиза се установява и стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период, която възлиза общо на 875,32 лева. Първоинстанционният съд е
разгледал направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност
и правилно е определил непогасените по давност вземания по период и размер.
Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, с която са
уважени предявените искове за стойността на доставената топлинна енергия, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение
на материалния закон от СРС относно уважените претенции за заплащане на такса
за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху вземанията за топлинна
енергия и дялово разпределение, поради което и на основание чл. 269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
7
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала единствено
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд,
поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20042698/16.06.2022г., постановено по гр.д.
№34785/2020г. на СРС, 168 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Техем сървисис„ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8