Р Е Ш Е Н И Е № 64/29.4.2022 г.
29.04.2022 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на четиринадесети април 2022г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
ВАНЯ БЯНОВА -НЕЙКОВА
при секретар Велина Митева
прокурор Милен
БОЖИДАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия
В. Стоянова КАНД № 34 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно анд № 34/2022г. е образувано по жалба на „Ч. ММ“ ЕООД-гр.Ямбол, представлявано от управителя
М.И.М., чрез процесуален представител адв. Г.Д. *** против Решение № 17/14.01.2022г.
постановено по анд № 20212330200899 по описа за 2021г. на Ямболския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0000471/29.07.2021 г. на директора на РД „АА“-Бургас,
с което на „Ч. ММ“ ЕООД-гр.* на основание чл.96, ал.1, т.8 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.30, т.7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на
МТС.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно, защото обратно на приетото от съда, превоза по автобусна
линия Ямбол-Чарда-Ямбол е извършен въз основа на договор № Д-373/30.04.2019 г.
сключен между Община * от една страна и 10 превозвачи, от друга, между които е
и "Ч. ММ" ЕООД, като при логично и смислово тълкуване на текста на
договора е видно, че датата 01.05.2021 г. е срока, в който следва да се проведе
процедурата по обществената поръчка и да се сключи договор с превозвач излъчен
при тази процедура, но това не е краен срок на действие на договора за превоз.
На следващо място се сочи, че имуществената санкция на дружеството е ангажирана
на основание чл.96, ал.1, т.8 ЗАвтП, където законодателят е употребил термина
"превози", т.е. множество, за разлика от останалите алинеи на същия
законов текст където термина е "превоз", т.е. еднократно осъществен
такъв водещ до административно-наказателна отговорност и при положение, че е
налице нарушение, а такова както е посочено по-горе не е налице, и то е
констатирано при една проверка, извършена на 23.07.2021 година, и нарушението
се състои в допускане на "превози" без наличие на договор за това, то
би следвало санкцията да е една, а не да се налагат единадесет отделни санкции
за това. Според касатора на практика, с издаване на
единадесет наказателни постановления общия размер на наложените санкции води до
изпадане на дружеството в неплатежоспособност, съответно неговата последваща ликвидация, каквато не е целта на закона.
Претендира се решението на първата инстанция да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление с присъждане в полза на дружество на направените
по делото разноски пред първата инстанция.
В съдебно заседание за касатора се явява адв.Д., който поддържа жалбата и направеното искане.
Ответната страна
се представлява от А.О.М., служител с юридическо образование в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Бургас, която оспорва жалбата
по съображения изложени в писмена защита.
Счита, че ЯРС правилно и законосъобразно
е потвърдил издаденото от НП. Сочи, че към преписката е приложен
договор, от който е видно, че срокът е изтекъл на 01.05.2021г., както и сигнал
на кмета на Община *. Приложен е и пътен лист, който безспорно доказва, че е
осъществен превоз. Дружеството е санкционирано с 11 наказателни постановления,
тъй като е извършило превози на различни дати и има иззети като доказателства
11 пътни листа, при спазване на принципа, който е основополагащ за
административния процес - за всяко отделно нарушение са наложили отделно
наказание. Моли съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП-Ямбол намира обжалваното
решение за правилно, обосновано,
законосъобразно и нестрадащо от касационни отменителни
основания.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 17/14.01.2022г.
постановено по анд № 20212330200899 по описа за 2021г. на Ямболския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0000471/29.07.2021 г. на директора на РД „АА“-Бургас,
с което на „Ч. ММ“ ЕООД-гр.* на основание чл.96, ал.1, т.8 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.30, т.7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на
МТС.
За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, е приел за установено от
фактическа страна, че по сигнал
от зам. кмета на Община * със Заповед № 50-00513/4//09.07.2021г. на директора
на РД „АА“ било възложено извършването на проверка, в хода на която
било констатирано, че на 30.04.2019г. между Община * и група превозвачи, сред които
и „Ч. ММ“ ЕООД-гр.* е сключен договор за обслужване на автобусни
линии в Община *. Срокът на договора бил до избор на изпълнител, след проведена
процедура по ЗОП, но не по- късно от 01.05.2021г. При проверката и въз основа
на представен от дружеството пътен лист № 7108756 служител на ответника по касация в настоящото
производство, който е разпитан като свидетел установил, че на 19.05.2021г. след
срока на процесния договор „Ч. ММ“ ЕООД е извършило обществен превоз на пътници по маршрут
Ямбол-Чарда -Ямбол с начало 7.40 часа от Автогара -Ямбол. След като е прието, че е допуснато извършване на превоз на пътници без
валиден договор, на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.30, т.7 от
Наредба № 2 /2002г. на МФ, а в последствие на 29.07.2021г. при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
При така
установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално правна страна, че в
административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. От материално правна страна е прието, че доказателствата по
делото обосновават по безспорен начин факта, че дружеството е извършило
вмененото му нарушение по чл. 30, т.7 от Наредба № 2/2002г. на МТ, поради което
правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.96, ал.1, т.8 от Закона за автомобилните
превози, където имуществена санкция в размер на 3000 лв
е фиксирана от законодателя. ЯРС е отхвърлил всички доводи в първоначалната
жалба и е посочил също, че в случая не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият касационен състав не споделя извода
на ЯРС, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен
случай и не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28,
б."а" от ЗАНН, съгласно която нарушителя не следва да се наказва, като бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по тълк. н.
д. № 1/2007 г. на ВКС, преценката за "маловажност на случая" подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на
понятието "маловажен случай", поради което приложимите критерии се
извеждат от легалното определение на "маловажен случай" в чл. 93, т.9 от НК – случай, при който извършеното
административно нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
В случая се
касае за формално по своя характер
административно нарушение, като при констатирането на нарушението е установено, че касатора,
притежава лиценз на Общността за превоз на пътници №
0689, няма настъпили никакви вредни
последици за обществото, напротив – това е в услуга на обществото. В тази
връзка следва да се посочи, че сигнала на зам. Кмета на община * от 21.06.2022г. до компетентните
органи, не е за това, че се извършват
превози без сключен договор, а обратно-че не се извършват такива от
лица-превозвачи, с които е имало сключен договор, чийто срок е изтекъл. От
времето на изтичане на стария договор до сключване на нов договор за превоз е имало време
от около месец, през който населението на община * е било лишено от обществен
превоз и връзка с областния център. От извършена справка в сайта на Регистъра за
обществени поръчки е видно, че е сключен договор № Д-459/31.05.2021г. с
предмет: „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии, част от
областната транспортна схема, от квотата на община *, съгласно утвърдени
маршрутни разписания, свързващи областния център гр. Ямбол с гр. * и със села
от общините * и Тунджа“.
В този
смисъл не само липсват общественоопасни
последици от осъщественото деяние, но именно по този признак то се различава от
обикновените случаи на нарушение по чл. 30, т.7 от Наредба № 2/2002г. на
МТ.
От всичко изложено и с оглед на липсата на доказателства за
извършвани други административни нарушения от касатора,
то конкретния случай се явява с по-ниска степен на обществена опасност от
такива от същия вид, поради което и същият се приема за маловажен случай от
настоящия съдебен състав.
По делото няма данни търговеца да е бил наказван и преди това за адм. нарушение от същия вид, които обстоятелства сочат
на значително по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид, поради
което осъщественото деяние следва да се квалифицира като "маловажен
случай". Като не е сторил това ЯРС е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като се
постанови ново решение по същество на
делото с което наказателното постановление
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото направеното
от касатора искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, извършени в първоинстанционното
производство се явява основателно с
оглед представения ДПЗС № 88589 от 21.09.2021г. и следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, ЯАС,
втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17/14.01.2022г. постановено по анд № 20212330200899
по описа за
2021г. на Ямболския районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-0000471/29.07.2021 г. на директора на РД „АА“-Бургас, с което на „Ч. ММ“ ЕООД-гр.* на основание
чл.96, ал.1, т.8 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.30, т.7
от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Бургас да
заплати на „Ч. ММ“ ЕООД гр.*, ЕИК:*********
направените разноски по делото пред първата инстанция в размер на 400/четиристотин/
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете