№ 836
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря Ц. П.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110157995 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, АДРЕС
представлявани от „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К. С., срещу Л. Б. Е., с която е предявен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищците за сумата
в общ размер на 405 лева, представляваща 27 месечни вноски за поддръжка и управление на
етажната собственост, дължими за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил собственик на ап. 53, находящ се в гр.
София, АДРЕС ет. 6. С т. 5 от протокол от общото събрание на етажните собственици,
проведено на 28.11.2012 г., било взето решение за определяне на месечните вноски,
дължими от собствениците, включително от ответника, както следва: в размер на 5 лева на
апартамент на месец за управление на етажната собственост, и в размер на 5 лева на човек
на месец от 3-ия до 9-ия етаж за поддръжка на етажната собственост. Ответникът не бил
заплатил дължимите за собствения му апартамент вноски за управление и поддръжка на
сградата за исковия период. Въпреки многократните опити за доброволно уреждане на
отношенията между страните и даваните редица възможности, ответникът не погасил
дължимите суми. За вземанията си ищците депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 8452 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в
1
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищците. Ето защо
молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Л. Б. Е. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. Е..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Възразява,
че не били спазени императивните изисквания на ЗУЕС във връзка с проведените общи
събрания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения. Прави
изрично възражение за погасяване на вземането на ищците по давност. Оспорва предявения
иск и по размер, тъй като процесното жилище се обитавало само от един човек. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, а
в условията на евентуалност моли съда да го уважи само за сумата в размер на 202,50 лева,
дължима за един обитател.
В съдебно заседание ищците редовно призовани, се представляват от адв. М..
Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания адв. С.
изразява становище, че били изпълнени всички изисквания на закона, както и дадените от
съда указания. Ответникът бил собственик на процесния имот, поради което дължал
претендираните в настоящото производство суми. Моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Л. Б. Е., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. А.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор. В
хода на устните състезания моли съда да постанови определение, с което да остави без
разглеждане предявения иск като недопустим. В случай че приеме същия за допустим, моли
съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане в полза на адв. Е. на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. 1 ЗАдв. Не възразява по отношение на претендираните от ищците разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че през исковия период ответникът бил собственик на ап.
53, находящ се в гр. София, АДРЕС ет. 6. Посоченото обстоятелство се потвърждава от
приложена по делото справка по лице от Служба по вписванията – София. От последната е
видно, че с договор за дарение от 20.12.2013 г. собственикът Б. Абдул Кадър Е. дарил на
ответника процесното жилище, като си запазил пожизнено вещното право на ползване
върху него.
Видно от т. 4 на протокол № 01/28112012 от проведено на 28.11.2012 г. общо събрание
на собствениците на етажната собственост на адрес гр. София, АДРЕС било взето решение
за избор на „Входове БГ“ ООД за извършване на услугата професионален домоуправител. А
2
с решение по т. 5 от същия протокол собствениците на самостоятелни обекти определили
дължимите такси към етажната собственост, както следва: 5 лева месечно такса режийни на
човек от 3-ия до 9-ия етаж, включително, както и 5 лева месечно на апартамент за
Професионален Домоуправител.
Във връзка с взетото решение, на 05.11.2012 г. между етажната собственост на адрес гр.
София, АДРЕС в качеството си на възложител, и „Входове БГ“ ООД, в качеството си на
изпълнител, бил сключен договор за управление и поддръжка. Съгласно чл. 12 от договора
изпълнителят се задължавал да извършва цялостно стопанисване и управление на сградата –
етажна собственост, включващо: организиране на вътрешния ред в сградата; извършване на
необходимата техническа поддръжка на общите части на сградата; организиране, отчитане и
заплащане на консумативните разходи, свързани с общите части на сградата (ток, асансьорна
поддръжка и почистване); събиране на дължимите такси; водене на отчет за извънредните
разходи, които са били направени за поддръжката и управлението на сградата; представяне
на годишен отчет за постъпилите и изразходваните финансови средства.
Договорът с „Входове БГ“ ООД бил подновяван през следващите години по решение
на общото събрание на собствениците, както следва: на 25.06.2015 г. – по решение от
27.05.2015 г., на 25.06.2020 г. – по решение от 10.06.2020 г. на собствениците на 68,57 %
идеални части, и на 24.01.2024 г. – по решение от 24.01.2024 г. на собствениците на 56,35 %
идеални части. Съгласно чл. 5 от договора за управление и поддръжка от 25.06.2020 г.
изпълнителят се задължавал да извършва дейности по стопанисване и управление на
сградата, включващи: изготвяне на бюджет на ЕС и формиране на такси; официално
представителство на ЕС пред държавната администрация; изготвяне на домова книга;
организиране и провеждане на четири общи събрания годишно и по всяко време – на
събрания за спешни ремонти; изготвяне на протоколи от проведените общи събрания и
организиране изпълнението на решенията на общите събрания; събиране на такси;
предприемане на действия спрямо нередовни платци по електронен път или по телефон;
отстраняване на проблеми, свързани с общите части на сградата; извършване на
необходимата техническа поддръжка на общите части на сградата. В чл. 6.7 от договора
било предвидено правото на изпълнителя, в случай че живущ не плати дължимите суми
съобразно сроковете, определени в Приложение № 3 или в решение на общото събрание, за
период по-дълъг от шест месеца, да предприеме действия за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу неизправния длъжник, както и да предприеме
всякакви други съдебни и изпълнителни действия срещу него, като разходите за съдебните и
изпълнителните производства (вкл. за адвокат) щели да се предоставят от възложителя.
Последният се задължавал да оказва необходимото съдействие в тази връзка, напр.
подписване на пълномощни, предоставяне на допълнителна информация, документи и др.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
3
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1
ЗУЕС:
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС (в приложимата към процесния период редакция от
ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г.) собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата. Следователно, за да бъде основателен
предявеният иск, преди всичко следва да бъде установено, че ответникът е бил собственик
на процесния имот през исковия период, както се твърди в исковата молба. Посоченото
обстоятелство не е спорно, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване.
Първото възражение, наведено в отговора на исковата молба, касае валидността на
взетите решения от общото събрание на етажните собственици – по отношение на
свикването и провеждането на събранията и валидността на самите решения, които
противоречали на императивни материалноправни норми на ЗУЕС. В тази връзка следва да
бъде взета предвид трайната съдебна практика относно характера на решенията на общото
събрание на етажните собственици. В същата се приема, че етажната собственост, която не е
учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото
събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите
чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо
формираната воля – например решенията за учредяване на гражданско дружество и за
работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници“ (чл. 357 и чл. 360
ЗЗД). При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както
при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в
сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели,
дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на
свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
4
контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната
процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от
етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да
бъдат само позитивни решения, т. е. такива, с които е прието позитивно решение. Не
подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да
вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок. Извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на
решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес
или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че
формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е
взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо че той е неприложим, тъй
като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС, или е регистрирано и не е прекратено
сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако
общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС, или
липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако
протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията
на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част
от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на
привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали
водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми)
или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40
ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор,
свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС (вж. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ВКС, Решение № 351
5
от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2531/2023 г., I г. о., ВКС, Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по
гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ВКС).
При спазване на цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразността на представените по делото решения на общото събрание на етажните
собственици и по-специално на това от 28.11.2012 г. за определяне на дължимите месечни
вноски към етажната собственост, не може да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство. Доколкото по делото няма данни, а и твърдения, че ответникът или друг
етажен собственик е предявил конститутивен иск пред съответния съд по реда на чл. 40, ал.
1 ЗУЕС, както и че което и да е от представените по делото решения на общото събрание е
било отменено, то същите обвързват ответника и задължителната им сила следва да бъде
зачетена от съда в настоящия спор със съответните правни последици. Направените в тази
връзка възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети.
Видно от т. 5 на протокол № 01/28112012 от проведено на 28.11.2012 г. общо събрание
на собствениците на етажната собственост на адрес гр. София, АДРЕС било взето решение
за определяне на дължимите такси към етажната собственост, както следва: 5 лева месечно
такса режийни на човек от 3-ия до 9-ия етаж, включително, както и 5 лева месечно на
апартамент за Професионален Домоуправител. Процесуалният представител на ответника
оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че жилището се обитава единствено от
баща му, в чийто патримониум било запазено вещното право на ползване на апартамента.
Действително, от представената с исковата молба справка по лице от Служба по вписванията
– София е видно, че с договор за дарение от 20.12.2013 г. собственикът Б. Абдул Кадър Е.
дарил на ответника процесното жилище, като си запазил пожизнено вещното право на
ползване върху него. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляря му
да владее и ползва имота, като лишава собственика от тези правомощия и той остава
притежател само на т. нар. гола собственост. По делото липсват каквито и да било данни
през исковия период процесното жилище да е било обитавано освен от вещния ползвател,
още от ответника или от друго лице. В тази връзка остава напълно неясно основанието, на
което за целия исков период такси за поддръжка на етажната собственост са били
начислявани за двама обитатели. Поради наличие на спор относно броя на живущите в
процесния апартамент, с доклада по делото беше разпределено в тежест на ищците да
докажат посоченото обстоятелство. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищците не представиха несъмнени доказателства за това, че
реалният брой на обитателите в процесния имот е двама души, въпреки че с доклада по
делото беше разпределено в тяхна доказателствена тежест установяването на посоченото
обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
6
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищците не успяха
да докажат, че освен вещния ползвател и друго лице е обитавало жилището през процесния
период, поради което съдът намира, че такси за поддръжка на етажната собственост се
дължат за един човек. Направените в тази насока възражения в депозирания отговор по чл.
131 ГПК се явяват основателни.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на вземанията на ищците по давност. При съобразяване на даденото в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС определение
на понятието „периодични плащания“, настоящият съдебен състав намира, че по отношение
на претендираните суми за месечни такси за управление и поддръжка на общите части на
сградата – етажна собственост е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна
давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск.
А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 12.02.2021 г.
Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 12.02.2018 г. В настоящото производство се претендират вземания за
месечни вноски за поддръжка и управление на етажната собственост, дължими за периода
от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г., които са в рамките на тригодишния давностен срок. С оглед
изложеното направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на
задълженията по давност е неоснователно. Други възражения не са релевирани от страна на
ответника в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
Следователно, за процесните 27 месеца се дължат месечни такси за поддръжка на
етажната собственост за един обитател в размер на 5 лева на месец, както и месечни такси
за управление на етажната собственост на апартамент в размер на 5 лева на месец. Или,
общата дължима сума за целия исков период за ап. 53 възлиза на 270 лева, до който размер
предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 270 лева до пълния
предявен размер от 405 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищците е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В
заповедното производство ищците са извършили разноски в общ размер на 327,90 лева, от
които 25 лева за внесена държавна такса, 2,90 лева за банкова такса и 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника, а и същите
са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 25 лева за
довнесена държавна такса, 3 лева за банкова такса и 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Тези разноски също не са оспорени от ответника. С оглед изхода на
7
настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът Л. Б. Е. следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата в общ размер на 437,27 лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса, банкови такси и
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане в своя полза на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. 1 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на свои роднини, близки или на друг юрист. Това му право е
установено със закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. В практиката на Върховния касационен съд е
изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1 – 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., или такова съгласие между
страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг начин (напр. устно в
протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на
действия по делото), като не е необходимо страната предварително да установява и да
доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Само
формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. обаче не е
достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договор
или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1 – 3 на
чл. 38, ал. 1 ЗАдв., т. е. в коя категория лица по т. 1 – 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв попада страната,
при които само конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на безплатна
адвокатска защита по делата (вж. Определение № 191 от 16.01.2024 г. по к. ч. гр. д. №
2447/2023 г., ІІ г. о., ВКС и цитираната в същото съдебна практика).
В настоящия случай нито в представеното с отговора на исковата молба пълномощно,
нито в друг документ има обективирано съгласие между ответника и неговия адвокат
правната помощ по делото да бъде оказана безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал.
1 ЗАдв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че по делото не е установено наличие
на законово основание съдът да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ответника.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София,
АДРЕС, представлявани от „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К. С., срещу Л. Б. Е., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, по иска с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за сумата 270 (двеста и седемдесет)
лева, представляваща 27 месечни вноски за поддръжка и управление на етажната
собственост, дължими за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г. за апартамент № 53,
находящ се в гр. София, АДРЕС ет. 6, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 8452 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 270 лева до пълния
предявен размер от 405 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Б. Е., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост с адрес гр. София, АДРЕС, представлявани от „Входове
БГ“ ЕООД, чрез адв. К. С., сумата 437,27 (четиристотин тридесет и седем лева и 27 ст.)
лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса, банкови такси и заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 8452 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9