№ 1174
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203432 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Г. АНГ. ГР. против НП № 21-0460-
000542/28.07.2021 г. на Началника на група към Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с
което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че е с установена диагноза „карцином на
ларинкса“ и е диагностициран като инвалид с 95% инвалидност, удостоверено с копие
от решение на ТЕЛК и инвалидна карта. Излага твърдения, че специфично за
посоченото заболяване е силно и болезнено възпаление на лимфните възли в областта
на шията вляво, достигащо почти до ключицата, поради което всеки досег или натиск с
енервиращото място предизвиква спазми и нарушения в дишането и преглъщането,
което дори в някои случаи налага аварийно спиране. Сочи, че е шофьор от 50 години и
не е допускал други нарушения на ЗДвП. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили
са по делото писмени бележки от юк Лукова, в които се оспорва жалбата, излага се
становище, че НП е обосновано и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване и
присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.07.2021 г. , около 09.45 ч. въззивникът управлявал л.а. Опел Корса с ДК№
В 7872 СР в гр. Варна, кв. Виница по ул. Цар Борис ІІІ в посока – Аладжа манастир без
поставен обезопасителен колан. Срещу „Вторични суровини“ същият бил спрян за
проверка от дежурен полицейски екип в състав – св. Н.Н. и Илиян Янев – служители
при Сектор ПП при ОД на МВР на МВР-Варна. Полицейските служители
констатирали, че водачът е без колан. При така установените факти св. Николай
Николон съставил на лицето АУАН за установеното нарушение. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят. Приобщени към
материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на лична карта
на Г. АНГ. ГР., копие на експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина –
Варна“, копие на инвалидна карта за паркиране на хора с трайни увреждания на Г.
АНГ. ГР..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0460-000542/28.07.2021 г. е издадено от
компетентен орган , съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от
приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е
предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т.
2
2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата,
чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо
състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен
колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини
(стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се
постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.
Съдът намира, че възз.Г. не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137 "а"
ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е било
доказано , че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на
обезопасителен колан като не е била установена обективна медицинска причина,
възпрепятстващо изпълннието на задължението, визирано в чл. 137а от ЗДвП. От
приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 2729/01.07.2021 г. на МБАЛ
„Св.Марина -Варна“ЕАД се установява, че въззивникът е с оценка на
работоспособността – 95 % без чужда помощ, съотв. с общо заболяване – карцином на
ларинкса /м.05.2020 г/, състояние след МЛХ с биопсия /27.05.2020 г./ и курс
дефинитивна лъчехимиотерапия. За физическо състояние, което не позволява на лице –
водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние,
при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на
лицето), е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би
застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на
специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в
представеното експертно решение на ТЕЛК не е обективирано мнение на медицинско
лице, сочещо на извод, че при отразените в решението заболявания употребата на
колан би причинила силни болки, дискомфорт, респ. състояние застрашаващо
физическото здраве. Не са представени от въззивника и никакви други писмени
документи, които да установяват, че водачът е в обективна невъзможност да поставя
колана, с който е бил оборудван ползваният от него автомобил, нито че поставянето на
колана би застрашило здравето му. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само
медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не
позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за самото физическо
състояние не може да бъде направено без специални знания в областта на хуманната
медицина. В тази връзка възз.Г. не само не е представил относима медицинска
документация, но не е поискал и назначаването на съдебно-медицинска експертиза,
доказваща обективната невъзможност поради констатираните заболявания, от които
страда, да използва такъв колан.
Друг е въпросът, че от разпита на актосъставителя в съдебно заседание се
3
установява, че в момента на проверката Г. не е заявявил, че страда от заболяване, което
го възпрепятства да ползва обезопасителен колан и не е представил медицински
документи, удостоверяващи подобни обстоятелства.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал отговорността
на въззивника за извършено нарушение на чл. 137а от ЗДвП и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на същия на основание чл.
183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП доколкото цитираната санкционна разпоредба обхваща
посоченото нарушение в диспозицията си.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в санкционната
норма в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото.
Извършеното нарушение не сочи на по-малка степен на обществена опасност,
отколкото обикновените случаи от този вид, поради което не са налице предпоставките
за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Като взе предвид, че посочената санкционна норма предвижда наказание в
твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ не
4
е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което, че разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а
именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на въззивника
за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0460-000542/28.07.2021 г. на Началника на група
към Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с което на Г. АНГ. ГР. на основание чл. 183 ал.4
т.7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. АНГ. ГР. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата
от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5