№ 6061
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110120509 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ищеца ..., ЕИК ..., срещу ответника ..., БУЛСТАТ ..., за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 549,11 лева, представляваща изплатено от
ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че във връзка с
реализираното на 23.09.2022 г. ПТП, е изплатил по застраховка „Каско”, по банков път, на
собственика и на сервиза, в който е ремонтиран увредения автомобил, застрахователно
обезщетение в общ размер на 549,11 лeва, съответно на 28.09.2022 г. и на 17.10.2022 г.
Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена
неравност на пътното платно – дупка от нарушена асфалтова настилка. Сочи, че отговорност
за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави искане съдът да
осъди ищеца да му заплати исковата сума. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването и механизма
на ПТП. Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена дупка на пътното
платно. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Прави искане предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника .... оспорва иска по основание и
1
размер като твърди, че не се установява точният механизъм на ПТП, както и дали
увреденият автомобил е попаднал в дупка и в кой конкретен пътен участък. Освен това
излага подробно доводи, че конкретният пътен участък, на който се твърди да е настъпило
ПТП е извън обхвата на действие на Договор № .... г., по койот ДЗЗД, от което е част, има
качеството на изпълнител. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Третото лице-помагач на страната на ответника .... оспорва иска по основание и
размер като твърди, че няма данни какво е било състоянието на увредения автомобил преди
ПТП. Освен това излага подробно доводи, че конкретният пътен участък, на който се твърди
да е настъпило ПТП е извън обхвата на действие на Договор № .... г., по койот ДЗЗД, от което
е част, има качеството на изпълнител. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 549,11 лева,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 23.09.2022 г., в тъмната част на денонощието, в гр. ...., в посока от „...., преди
кръстовището с .... III“, при което лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., застрахован при
ищеца по застрахователна полица № .... със срок на валидност от 07.10.2021 г. до 06.10.2022
г., попаднал в необезопасена неравност (дупка) на пътното платно от нарушена настилка,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 20.04.2023 г. до изплащане на
вземането.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на застрахователно
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно
събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на
задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение;
пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на
задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран. За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
2
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието
й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, а именно представената с
исковата молба и по реда на чл. 192 от ГПК полица за застраховка „КАСКО Стандарт“ (лист
17), ведно с общи условия, се установява, че между ищеца, като застраховател и Б. Т. Ч.,
собственик на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., е бил сключен договор за имуществено
застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахования в
качеството му на собственик на автомобила за периода на действие на договора.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. С. С., уведомлението
за щета и показанията на разпитания свидетелите Б. Т. Ч. и Т. Х. Ч., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният
механизъм на ПТП: на 23.09.2022 г., в тъмната част на денонощието, в гр. София, по
Горнобански път, с посока на движение от Студентски град към ж.к. "...", преди
кръстовището с .... III“, при управление на лек автомобил „...“, с рег. № ..., със съобразена
скорост поради натоварен трафик, в района преди бензиностанция „Еко“, водачът на
автомобила, попаднал в необезопасена неравност - дупка на пътното платно най-дясно в
пътното платно на двулентов път. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в дупка, се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника
да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на
пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.
19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на ... е възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява
поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което
задължение ответникът не е изпълнил.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „...“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
3
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитаните свидетели – водач на автомобила и пътник в него, увредени вследствие на
ПТП са следните детайли от лекия автомобил „...“, а именно: предна дясна гума и джанта със
свързаните към нея детайли, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с
механизма на ПТП. От събраните по делото доказателства, не се установява техническото
състояние на автомобила, в това число и гумата и джантата да са допринесли за настъпване
на ПТП, поради което и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат е недоказано. Недоказано е и възражението, че водачът на лекият автомобил е
управлявал същия с несъобразена скорост, при нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП или
друга норма на ЗДвП.
Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 578,84 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „...“ до ищеца е образувана
преписка по щета № 51470421222251813, изготвен е опис на щетите и ремонта на джантата
на МПС е възложен на автосервиз. За извършената ремонтна дейност на джантата са
представени фактури, а стойността на гумата е изплатена на собственика Изготвен е доклад
по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 336,00 лева е платена
по сметка на автосервиза с платежно нареждане за кредитен превод от 17.10.2022 г., (лист
31), а стойността на гумата от 213,11 лева е платена на застрахования, което не се оспорва.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че
застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли,
което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на
4
вредата.
С писмо от 03.01.2023 г. (лист 32-33) ищецът е поканил ответника да му възстанови
заплатена сума в размер на 549,11 лева, която е в рамките на претърпяната вреда, но между
страните не е спорно, че плащане не е постъпило.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както и
от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени на
застрахования при ищеца лек автомобил са в следствие на ПТП, като не се установява някой
от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП каквото твърдение
навежда ответника. От заключението се установява и средната пазарна стойност на
увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 578,84 лева по
средни пазарни цени към датата на ПТП, като обичайният разход за ликвидация на щета
като процесна е в размер между 10,00 и 25,00 лева, поради което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи в заявения размер от 549,11 лева ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производството.
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 50 лева
(лист 6 по делото), 60 лв. – депозити за свидетели (л.107, 122) 300 лева– депозити за вещо
лице (л. 124).
Ищецът е сторил и разноски за адвокат в размер на 400 лева, платените по банков път
плащането на които е не е оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно, тъй като търсената сума
съвпада с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
810,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ ..., с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в ...., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата
от 549,11 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2022 г., в тъмната част на денонощието, в гр.
...., в посока от „...., преди кръстовището с .... III“, при което лек автомобил марка „...“, с рег.
5
№ ..., застрахован при ищеца по застрахователна полица № .... със срок на валидност от
07.10.2021 г. до 06.10.2022 г., попаднал в необезопасена неравност (дупка) на пътното платно
от нарушена настилка, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ ..., с адрес в ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 810,00 лева -
разноски в производството.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ..., и ...., ЕИК ...., като трето
лице-помагач на страната на ..., БУЛСТАТ ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6