№ 2519
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110155041 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Сдружение
„Музикаутор“ искова молба против „Българска свободна медия“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а,
ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД.
След предприето изменение по реда на чл. 214 ГПК, съпроводено с
оттегляне, както и след оттегляне на част от искове по реда на чл. 232 ГПК,
предмет на разглеждане в настоящото производство са следните претенции:
1/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал.
1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП за сумата от 7200 лева с ДДС,
представляваща дължими авторски възнаграждения под формата на
гарантирани месечни минимуми по Договор от 20.09.2018 г. за използване на
музика в телевизионна програма за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г.
вкл., за която сума е издадена Фактура № **********/01.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата
молба – 11.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата;
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 554
лева, представляваща договорна неустойка за забава съгласно чл. 10, ал. 1 от
Договора, дължима за периода 11.04.2022 г. – 11.10.2022 г. върху главниците за
авторски възнаграждения за първо и второ тримесечие на 2022 г. в общ размер
на 14400 лева;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1000
лева, представляваща договорна неустойка съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 2 от
Договора за непредставяне в срок до 31.04.2022 г. на годишен счетоводен
отчет за приходи и разходи и подробна справка за отделните приходи по чл. 6,
1
ал. 2 от Договора за финансовата 2021 г.
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, ал. 2, изр. 1
от Договора за осъждане на ответника да представи заверено копие от
годишен счетоводен отчет за приходи и разходи и подробна справка за
отделните приходи по чл. 6, ал. 2 от Договора за финансовата 2021 г.
Ищецът сочи, че е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано и
като организация за колективно управление на авторски права (ОКУП).
Твърди, че на 20.09.2018 г. между страните е сключен Договор за използване
на музика в телевизионна програма, с който ищецът в качеството си на ОКУП,
отстъпил срещу възнаграждение на ответника неизключителното право да
използва за нуждите на своята телевизионна програма с наименование
„Българска свободна телевизия /БСТВ/ всички защитени музикални и/или
свързани с музика литературни произведения, включени в репертоара на
„Музикаутор“ или които ще бъдат разгласени по време на действие на
сключения между страните Договор.
Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, ответникът се е задължил да
заплаща авторски възнаграждения в размер на 1,5 % отчисления от брутните
приходи на телевизията при гарантиран месечен минимум в размер на 2000
лева без ДДС или 2400 лева с ДДС.
Твърди, че за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. са издадени
фактури на обща стойност с включен ДДС 14400 лева, както следва:
Фактура № **********/01.04.2021 г. на стойност 7200 лв. – авторски
възнаграждения за първото тримесечие на 2022 г.;
Фактура № **********/01.07.2021 г. на стойност 7200 лв. – авторски
възнаграждения за второто тримесечие на 2022 г.;
Излага, че към датата на депозиране на исковата молба ответникът е не
е заплатил нито една от сумите по издадените фактури.
С писмена молба от 30.04.2024 г., към която е приложено сключено
между страните извънсъдебно споразумение от 14.11.2023 г., касаещи
предявените в производството искови претенции за главници и разноски,
ищецът сочи, че е получил плащане за първото тримесечие, поради което
поддържа иска за главница за авторски възнаграждения в размер на 7200 лева
за второто тримесечие на 2022 г., за които е издадена Фактура №
**********/01.07.2021 г.
Твърди, че съгласно сключения между страните договор, срокът за
заплащане на дължимите възнаграждения е 10 дни след изтичане на
календарното тримесечие, а начинът на плащане е на три месечни вноски.
Сочи, че при просрочие на дължимите суми, съгласно сключения
между страните договор, се дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
С оглед изложеното, с уточнителна молба от 31.10.2023 г. поддържа, че
ответникът дължи неустойка за забавено плащане на дължимите суми за
авторски възнаграждения за първо и второ тримесечие, обективирани в
описаните по-горе фактури в общ размер на 554 лева, начислена за периода от
2
11.04.2022 г. до 11.10.2022 г.
Поддържа, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, ответникът се е
задължил в срок до края на месец април на годината, следваща изтичащата
финансова година, да предостави на ищеца заверено копие от годишния
счетоводен отчет за своите приходи и разходи, както и справка за отделните
приходи за изтеклата финансова година, за да бъде изчислен окончателният
размер на дължимото възнаграждение за изтеклата финансова година.
Съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 2 от Договора, излага, че при неизпълнение на
описаното, се дължи неустойка в размер на 1000 лева – т.е. за неподаден в
срок отчет и справка за приходи.
Сочи, че към дата на подаване на исковата молба, ответникът не е
изпълнил задължението си за предоставяне на счетоводен отчет и справка за
приходи за финансовата 2021 г., поради което счита, че ответникът дължи
уговорената неустойка във фиксиран размер.
Предвид неизпълнението от страна на ответника на посоченото
задължение за представяне на счетоводен отчет за 2021 г., при липсата на
който отчет ищецът не би могъл да установи точния размер на договорното си
възнаграждение, отправя искане ответникът да бъде осъден да предаде на
ищеца заверено копие от отчета.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски, включително и тези сторени в обезпечителното
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Българска свободна медия“ ЕООД, но страната
изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, в което
производството е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – във връзка с
водени преговори за извънсъдебно уреждане на спора между страните.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а,
ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по Договор за използване на
музика в телевизионна програма от 20.09.2018 г., по силата на което ищецът е
предоставил на ответника твърдените неизключителни права; съдържанието
на договора, включително задължението на ответника за заплащане на
услугите и представяне на счетоводен отчет; размер на претенцията; валидни
неустоечни клаузи за забава и фиксирана за неизпълнение на задължение за
предоставяне на счетоводен отчет; размер на неустойките.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по
договора за заплащане процесните суми; че е изпълнил задълженията си
точно, поради което не се дължи неустойка за забава; че е изпълнил
задължението си за предоставяне на счетоводен отчет; респ. следва да докаже,
3
че е погасил задълженията си за неустойка;
По предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а,
ал. 1, т.1 ЗАПСП:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор от
20.09.2018 г. за използване на музика в телевизионна програма.
По силата на горния договор ищецът в качеството си на ОКУП,
отстъпил срещу възнаграждение на ответника неизключителното право да
използва за нуждите на своята телевизионна програма с наименование
„Българска свободна телевизия /БСТВ/ всички защитени музикални и/или
свързани с музика литературни произведения, включени в репертоара на
„Музикаутор“ или които ще бъдат разгласени по време на действие на
сключения между страните Договор.
Видно от чл. 6, ал. 1 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща
авторски възнаграждения в размер на 1,5 % отчисления от брутните приходи
на телевизията. Уреден е гарантиран месечен минимум в размер на 2000 лева
без ДДС или 2400 лева с ДДС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото финансови документи, че ищецът е издал за процесния периода от
01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. фактури на обща стойност с включен ДДС 14400
лева, както следва: Фактура № **********/01.04.2021 г. на стойност 7200 лв. –
авторски възнаграждения за първото тримесечие на 2022 г.; Фактура №
**********/01.07.2021 г. на стойност 7200 лв. – авторски възнаграждения за
второто тримесечие на 2022 г.;
Установява от представеното по делото Споразумение за разсрочено
плащане от 14.11.2023 г., имащо характер на извънсъдебна спогодба по чл.
365 ГПК, която съдът следва да зачете по реда на чл. 235 ГПК, че ответникът
е признал дължимостта на претендираните от ищеца суми за авторски
възнаграждения по горните две фактури, както и сторените от ищеца разноски
за заплатени държавни такси в обезпечителното, исковото производство и в
изпълнителното производство, както и за юрисконсултско възнаграждение в
горните производства.
Видно от постигнатите между страните договорености в
споразумението, с плащането на първата вноска по споразумението,
ответникът е покрил пълния размер на претендираните от ищеца разноски и
част от авторските възнаграждение за неотносим към настоящия спор период.
Видно от признанието на ищеца в молба от 30.04.2024 г., мотивирала го
да оттегли частично от предявения иск за авторски възнаграждения за сумата
от 7200 лева, дължима за първото тримесечие на 2022 г., непогасена е
останала дължимата и извънсъдебно призната от ответника сума в размер на
7200 лева с ДДС – авторски възнаграждения за второто тримесечие на 2022 г.,
за които е била издадена фактура от 01.07.2022 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата от
4
7200 лева - дължими авторски възнаграждения под формата на гарантирани
месечни минимуми по Договор от 20.09.2018 г. за използване на музика в
телевизионна програма за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. вкл., за
която сума е издадена Фактура № **********/01.07.2022 г., се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди и претендираната законната
лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба –
11.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата;
По предявения иск по чл. 79 ЗЗД за лично незаместимо действие:
Видно от постигнатите от страните договорки в чл. 7, ал. 2, изр. 1 от
Договора, ответникът се е задължил в срок до края на месец април на
годината, следваща изтичащата финансова година /т.е. до 31.04.2022 г./, да
предостави на ищеца заверено копие от годишния счетоводен отчет за своите
приходи и разходи, както и справка за отделните приходи за изтеклата
финансова година, за да бъде изчислен окончателният размер на дължимото
възнаграждение за изтеклата финансова година.
Представяне на горния отчет е необходима предпоставка за изчисление
на точния размер на дължимото в полза на ищеца възнаграждение, доколкото
видно от чл. 6, ал. 1 на Договора, размерът на годишното възнаграждение на
„Музикаутор“ се определя въз основа на отчисления в размер на 1.5% от
брутните приходи на ползвателя от дейността на програмата.
Предвид изложеното, доколкото ответникът не доказа изпълнение на
това свое договорно задължение, съдът намира, че предявеният иск за реално
изпълнение на поетото задължение за лично незаместимо действие се явява
изцяло основателен и подлежи на уважаване.
По предявените искове по чл. 92 ЗЗД:
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно уговорени договорни клаузи за неустойка,
както и настъпване на предвидените в договора предпоставки за пораждане на
задължение за заплащането на неустойки.
Съдът намира, че от представения по делото договор се доказва
наличието на неустоечни клаузи, валидно обвръзващи страните.
Видно от чл. 10, ал. 1 от Договора, че при просрочие на дължимите
суми за авторски възнаграждения, ответникът дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
Не е спорно между страните, че авторските възнаграждения, в
уговореният им гарантиран минимум за първото и второто тримесечие на
2022 г. /в общ размер на 14400 лева/, не са заплатени на падежа, както и в
рамките на претендирания от ищеца период на забава /от 11.04.2022 г. –
11.10.2022 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата от
554 лева – неустойка за забава по чл. 10, ал. 1 от Договора, се изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
На следващо място, както беше посочено, в чл. 7, ал. 2, изр. 1 от
5
Договора, ответникът се е задължил в срок до 31.04.2022 г., да предостави на
ищеца заверено копие от годишния счетоводен отчет за своите приходи и
разходи, както и справка за отделните приходи за изтеклата финансова 2021
година, за да бъде изчислен окончателният размер на дължимото
възнаграждение за изтеклата финансова година.
Съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 2 от Договора, при неизпълнение на
описаното, се дължи неустойка в размер на 1000 лева – т.е. за неподаден в
срок отчет и справка за приходи.
С оглед обстоятелството, че ответникът не твърди и не доказа
изпълнение на своето задължение за предоставяне на отчет, предявеният иск
за заплащане на неустойка в размер на 1000 лева по чл. 7, ал. 2, изр. 2 от
Договора също се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът в
производството, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Същият е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на
104.72 лева – допълнителна държавна такса в настоящото исково
производство, внесена след дадени от съда указания от 21.11.2024 г., както и в
размер на 84 лева – за налагане на запори на вземания на ответника, във
връзка с допуснатото в настоящото производство обезпечение на предявените
искове /които разноски са дължими в полза на ищеца и следва да му бъдат
присъдени от исковия съд, съгласно тълкувателната практика на ВКС/.
Предвид изложеното, доколкото горните разноски не са част от
предмета на представеното по делото извънсъдебно споразумение,
респективно – не са били заплатени от ответника, същите следва да му бъдат
възложени в тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Българска свободна медия“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК *********, следните парични
задължения:
- сумата от 7200 лева с ДДС, дължима на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП, представляваща незаплатени
авторски възнаграждения под формата на гарантирани месечни минимуми по
Договор от 20.09.2018 г. за използване на музика в телевизионна програма за
периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. вкл., за която сума е издадена Фактура
№ **********/01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на предявяване на исковата молба – 11.10.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата;
- сумата от 554 лева, дължима на основание чл. 92 ЗЗД,
представляваща договорна неустойка за забава съгласно чл. 10, ал. 1 от
6
Договора, дължима за периода 11.04.2022 г. – 11.10.2022 г. върху главниците за
авторски възнаграждения за първо и второ тримесечие на 2022 г. в общ размер
на 14400 лева;
- сумата от 1000 лева, дължима на основание чл. 92 ЗЗД,
представляваща договорна неустойка съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 2 от Договор от
20.09.2018 г., за непредставяне в срок до 31.04.2022 г. на годишния счетоводен
отчет на „Българска свободна медия“ ЕООД за приходи и разходи и подробна
справка за отделните приходи по чл. 6, ал. 2 от Договора за финансовата 2021
г.
ОСЪЖДА „Българска свободна медия“ ЕООД, ЕИК *********
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, ал. 2, изр. 1 от Договора от 20.09.2018 г., да
предаде на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК *********, заверено копие от
годишния си счетоводен отчет за приходи и разходи и подробна справка за
отделните приходи по чл. 6, ал. 2 от сключения между страните договор за
финансовата 2021 г.
ОСЪЖДА „Българска свободна медия“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК
*********, сумата от 188.72 лева – сбор от разноски в настоящото исковото
производство и в производството по обезпечаване на предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7