Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 29.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д.
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №285 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №11-0001133/21.08.2019 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че към момента на проверката, а и във всеки един
момент е имало наличен/изграден статик за заземяване на автоцистерни при
зареждане с гориво и по тази причина твърди, че даденото предписание е
необосновано. Твърди, че при проверката е била коментирана необходимостта от
почистване на изсъхнали треви, но не е липсата на статик, който е бил
изграден.
Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
За
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч се явява юрисконсулт Д. и моли да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено обжалваното НП.
От приложените по делото акт за
установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него
наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели-К.И.П., Ц.И.Ц., И.М.Н.,
И.П.В., Е.Т.К., М.В.В. и Д.М.Г., съдът приема за установено следното:
На дата 16.07.2019 година свидетелите
по делото-П. и Ц.-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект-кариера
„Нановица“, землището на гр.Ябланица, Ловешка област, стопанисван и
експлоатиран от жалбодателя по делото. При проверката било установено, че до
резервоара с дизелово гориво не бил изграден статик за заземяване на
автоцистерните за зареждане с гориво, като същото такова нарушение било
установено и при извършената на 17.04.2019 година проверка от ДИТ Ловеч с
протокол №ПР1912920/22.04.2019 година, като с посочения протокол било дадено
задължително предписание №4 и дружеството се задължило в срок до 01.07.2019
година да изгради статик. Контролните
органи съставили протокол за оглед от същата дата и в последствие поканили
жалбодателя да се яви за съставяне на акт за нарушение на 24.07.2019 година в
ДИТ Ловеч. На дата 24.07.2019 година свид.П. съставила акт за
установяване на административно нарушение на чл.415 ал.1 от КТ в присъствието
на управителя на жалбодателя, който подписал акта без възражения, затова че
дружеството, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото
законодателство като към 02.07.2019 година не е изпълнило задължително предписание
№4 от протокол №ПР1912920/22.04.2019 година на ДИТ Ловеч, в установения срок до
01.07.2019 година, а именно да изгради статик за заземяване на автоцистерните
за зареждане с гориво в експлоатирания от дружеството обект. Въз основа на акта
на дата 21.08.2019 година било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбодателя била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
От приложения по делото протокол за
извършена проверка №ПР1912920/22.04.2019 година се установява, че същият е
съставен и подписан, като извършил проверката от инж.М.Л.М. на длъжност
директор на ДИТ Ловеч. От обжалваното наказателно постановление №11-0001133/21.08.2019
година се установява, че същото е издадено също от инж.М.Л.М..
Предвид изложеното, съдът
констатира, че наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, чието
участие в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването
на наказателното постановление е било недопустимо, съгласно нормата на чл.51
ал.1 б „в“ от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда, че не може да участва в
разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на
наказателно постановление длъжностно лице, което е
заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя
или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в
неговото безпристрастие. Цитираното нормативно предписание, наред с другите две
хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба са израз на предвидените в
закона гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и
организациите-чл.1 от ЗАНН, същностна част, от които са принципите на
законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение за
делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват. От материалите от
делото е видно, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
Директора на ДИТ Ловеч-инж.М.Л.М., който реално е установил нарушението на
дружеството, изготвил е и подписал протокола за проверка и съответно е дал
предписанието на дружеството и определил срок за отстраняването му и по този
начин на практика е участвал в установяването на нарушението, поради което и не
е можел да участва в административнонаказателното производство като наказващ
орган, тъй като несъмнено е бил предубеден по отношение факта на нарушението и
не е бил безпристрастен при произнасянето си по преписката, решавайки въпросите
по чл.52-чл.54 от ЗАНН. Макар инж.М.Л.М. да не е съставител на акта за
нарушение и да не е посочен в него като свидетел, фактите, че е съставил и
подписал протокола за извършена проверка №ПР1912920/22.04.2019 година, с който
е дадено предписанието на дружеството и определен срок за изпълнение, че е участвал
непосредствено в констатирането на нарушението, че е формирал предварително
вътрешно убеждение, респ. позиция относно фактически положения, съставляващи
предмет на доказване в образуваното производство са несъвместими с дължимата от
наказващия орган обективна и безпристрастна проверка за законосъобразност и
обоснованост на акта за нарушение по чл.52 ал.4 от ЗАНН със задължението за
обективен и независим анализ и оценка на събраните доказателства, при условията
на състезателност на производството. Очевидно, непосредствените му възприятия
за релевантните факти, непосредствено събраните на мястото на проверката
сведения за нарушеното законово задължение и за отговорното лице са формирали у
наказващия орган предубеденост при разглеждането и решаването на казуса, което
е изисквало да се отведе от производството като наказващ орган по реда на чл.51
ал.2 от ЗАНН на посоченото основание. Неизпълнението на това задължение води до
заключение, че обжалваният административнонаказателен акт, правораздавателен по
същността си, страда от неотстраним порок относно законността на участието на
посоченото длъжностно лице в издаването му съставляващо безусловно отменително
основание.
С оглед изложеното, съдът приема,
че НП е незаконосъобразно на посоченото основание и като такова ще следва да
бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №11-0001133/21.08.2019 година на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение №11-0001133/24.07.2019 година, с
което на „П.-Ловеч” ЕООД, ЕИК ********* гр.Ловеч, представлявано от С.П.Д.-управител
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: