Р
Е Ш Е
Н И Е
№
29.05.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на пети
април през
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №195 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба Е.Г.Г.,
ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офис №13-адв.Л.К. против Наказателно
постановление №18-0340-0001910 от 23.11.2018 г. на Началника на РУ Септември, с
което на същия за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева
и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 14.11.2018 г. в 20,00 часа в гр.Белово, бул.“Ю..“ управлява
лек автомобил „..“ с ДК №.., собственост на Е. И. Г. в посока с.Голямо Белово,
като в района на кръстовище с ул.“…“ не спира на сигнал подаден в движение със
стоп-палка по образец от патрулен автомобил „..“ с рег. №... Водачът продължава
в посоката си на движение и на около 500 м от табела край населеното място с.Г.
Б. на остър десен завой губи контрол над управляваното МПС, излиза от ляво
извън платното и се удря в крайпътно дърво. Настъпва ПТП.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление, с което са вменени следните
нарушения:
1.Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган;
2.Водачът не избила скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа,
с условията на
видимост,
интензивността на движение и
др.обстоятелства, за да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Е.П.-актосъставител, В.П. и писмените доказателства приложени по
делото.
І. Относно нарушението на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление,
като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото. Квалификацията на административното
нарушение, като един от основните реквизити на НП представлява подвеждане на
фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези, под онази
административнонаказателна норма, която е нарушена.
На
жалбоподателя е вменено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Това
описание на нарушението, преповтарящо законовата норма в пълна степен фигурира
в обжалваното НП, което обаче описание е различно в посоченото в АУАН.
В
съдебната теория и практиката по транспортно право, където
се борави с понятието скорост, се оформят четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и
несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като
основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон
/ЗДП/, но не е съобразена с конкретната
пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената
скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже
дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена,
то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по
установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено,
което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като
то е лишено от възможност коректно да научи каква е била неговата скорост преди
инцидента, респективно каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото
настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, съответно
необходимата съобразена такава води и до
недоказаност на обвинението.
В
настоящия казус актосъставителят, а и АНО не е положил никакви усилия да
установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от
жалбоподателя и то преди ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се
установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде
скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се
движи с несъобразена скорост.
Липсата
на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост,
а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението,
както вече се посочи освен, че води до неговата недоказаност съставлява и
съществено процесуално нарушение, от категорията на накърняващите правото на
защита е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.
Освен
това в НП фигурира и друго описание на нарушението, което е идентично в
описаното в АУАН, а именно „….на остър десен завой губи контрол над управляваното
МПС, излиза от ляво извън платното и се удря в крайпътно дърво. Настъпва ПТП.“.
Това
описание сочи на евентуално извършено от жалбоподателката нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.
Следователно
квалификацията на нарушението не съответства фактически установените
обстоятелства и фактическите констатации описани в НП.
Но
с оглед формалния характер на административното производство, не е от
компетентността на съда да преквалифицира извършеното нарушение.
Недопустимо
е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на административноноказващия
орган по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата
дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание при
констатации за извършено нарушение при виновно поведение.
В
този смисъл и поради това наказателното постановление в тази част е
необосновано, респективно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ІІ. Относно нарушението на чл.103 от
ЗДвП.
Разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП, посочена като нарушена, вменява задължение за водач на пътно превозно
средство, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Неизпълнението
на това задължение е санкционирано съгласно нормата на чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП,
в която е предвидено налагането на административни наказания на водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Действително
се установи от показанията на свидетеля П., че след като
униформеният полицейски служител Сотиров подал сигнал за спиране със стоп-палка
по образец към автомобила на жалбоподателя, последният не спрял, продължил движението
си в посока с.Голямо Белово. Полцеските служители тръгнали след него с
автомобил, управляван от свидетеля П. и на около 1 км преди с.Голямо Белово открили
жалбоподателя, който бил претърпял ПТП.
От
събраните по делото гласни и писмени
доказателства /длъжностна характеристика и министерски заповеди
№8121з-515/14.05.2018 г., №8121з-952/20.07.2017 г. и №8121з-1138/01.09.2017 г.,
и трите на министъра на вътрешните работи и писма от РУ Септември/ се установи,
че свидетеля П. и Сотиров към инкриминираната дата са заемали длъжността съответно
„старши полицай” и „полицай“ в ПУ-Белово при РУ Септември, сектор „Охранителна
полиция”, група „Охрана на обществения ред”. Същите не е полагали изпит по ЗДвП
и не са разполагали с правомощия да съставят АУАН и фишове по ЗДвП.
Иначе казано, тези полицейски служители не са имали качеството на контролен орган по ЗДвП, каквото е изискването на чл.103 от ЗДвП и не попадат сред определените от министъра служби /чл.165 от ЗДП/, които имат право да спират ППС и да проверяват документи. Именно поради тази причина те са потърсили съдействие от ПП при РУ Септември, на което се е отзовал актосъставителят – свидетеля П. /полицейски служител компетентен да съставя АУАН по ЗДвП/. Тъй като Сотиров или П. не са били контролен орган по смисъла на ЗДвП, поведението на Г. пред тях, та дори и ако не беше спрял след подадения от сигнал за спиране със стоп-палката, не би могло да се приравни на съставомерно неизпълнение на правилото за движение по пътищата, установено в чл.103 от ЗДП. Това е така, защото сигналът е подаден от полицейски служител, нямащ качеството на контролен орган по смисъла на ЗДП /чл. 165 ЗДП/, т.е. служба/орган за контрол и регулиране на движението, което пък е обективен елемент от фактическия състав по чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП. В конкретния казус неизпълнението от страна на Г. на даденото му разпореждане от страна на униформения полицейски служител за спиране, което безспорно е доказано, действително сочи неизпълнение на задължение и съставлява административно нарушение но по друг закон - общия ЗМВР, а не по специалния такъв - ЗДвП, т.е. осъществен е бил съвсем различен административен състав на нарушение /чл.257 във връзка с чл.64 от ЗМВР/.
Изложеното
до тук налага извода на решаващия съдебен състав за неправилно приложение на
материалния закон, което автоматично е основание за отмяна на НП и в тази част.
По
изложените съображения обжалваното постановление в тази част е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №18-0340-0001910 от 23.11.2018 г. на Началника
на РУ Септември, с което на Е.Г.Г., ЕГН ********** ***,
съд.адрес:***, офис №13-адв.Л.К. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200 лева и за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: