РЕШЕНИЕ
Номер 260170, 09.06. Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На дванадесети май през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 220 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 260054 от 22.12.2020г.,
постановено по т.д.№ 43 по описа за 2020 г. на ОС Пазарджик, в частта, с която
е отхвърлен предявения от С.Л.П. ЕГН ********** с адрес *** против З. „О.З.“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сума
над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцата от ПТП, станало на 19.06.2019г., ведно със законната лихва за забава
от 25.02.2020г. до окончателното
й заплащане, както и в частта, с която искането за
присъждане на законна лихва е уважено, считано от 25.02.2020г., а не от датата на уведомяване на застрахователя
25.11.2019г..
Решението
е обжалвано от ищцата С.Л.П. ЕГН ********** с адрес ***, представлявана от адв.
М.Д. с твърдения за неправилност на същото, като постановено в противоречие с
материалния закон и конкретно приложението на чл. 52 ЗЗД, а искането отправено
до въззивния съд е обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде
отменено и постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло,
като се присъди законната лихва, считано от 25.11.2019г.. Претендира разноски и
определяне на възнаграждение за адв. М.Д..
В
срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗАД О.-З. АД със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от адв. Т.Т., с който са
оспорени твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно
решение в частта, касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД, а искането отправено до
въззивният съд е оспореното решение в обжалваната част да бъде потвърдено
изцяло. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство,
намери за установено следното.
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на С.Л.П.
ЕГН ********** с адрес *** против З. „О.З.“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в
исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 19.06.2019г.
в светлата част на денонощието, около 18.40 часа на път ** - ** см.***водачът на мотоциклет К. ****с рег. № * **** *П.И.,
поради несъобразена скорост с посока на движение гр. Ч. – с. М. достига и
блъска движещия се пред него лек автомобил С. с рег. № * **** *, в резултат на
което е настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата, като пътник, возещ се на
мотоциклет „К. ***“ с рег. № * ***** , която е била с правилно поставена
предпазна каска. Ищцата твърди, че първоначално е откарана по спешност в МБАЛ П.,
но поради тежкото й състояние е пренасочена към УМБАЛ С.Г., гр. П., където е прегледана, оказана й е първа
медицинска помощ и след като са й
направени изследвания и са обработени раните й – тежки разкъсно - контузни и охлузни
рани е изписана за домашно лечение, продължило през следващите месеци при
предписан покой и постелен режим с прилагане на обезболяващи медикаменти, като
твърди, че лечението не е приключило и до момента. Ищцата сочи, че причинените
й травматични увреждания се изразяват в следното:
Травма
на главата с множество дълбоки рани и охлузвания, довела до силни болки и
страдания, главоболия и последвали
повръщания и до загрозяващ белег в областта на брадичката с дължима 3 см,
след наложила хирургическа интервенция;
Контузия
на носа с голяма и дълбока отворена рана между носа и веждите, която след
хирургическа интервенция и понастоящем е оставила загрозяващ белег с дължина 2
см;
Контузия
на гръдния кош, довел до силни болки в областта на гърдите, а към настоящия
момент е с остатъчно червеникаво кръвонасядане с размери 12х8см;
Контузия
на корема, долната част на гърба и таза с дълбоки, отворени, разкъсно - контузни
рани, като тази в областта на таза, предвид нейната големина е създала
затруднения в движенията на ищцата в първите месеци и значителни болки, а в
дясната странична поясна област е останало червеникаво кръвонасядане с размери
16х7 см, съответно по цялата лява задна част от поясната област до срамните
свивки на задната част е налично масивно червеникаво кръвонасядане с размери
70х31 см.;
Контузия
на дясна ръка с дълбоки разкъсно - контузни рани и кръвонасядания по дясното
рамо, като и постаноящем са останали червеникаво кръвонасядане с размери 19х11
см. по дясното рамо, масивен червеникав белег с размери 18х9 см. по лицевата
част на дясната ръка и масивен червеникав белег по страничната част до палеца
на дясната ръка с размери 5х2 см;
Контузия
на лявата ръка с дълбоки разкъсно – контузни рани и кръвонасядания, като в
лявата част на ръката от лакета и надолу е наличен масивен червеникав белег;
Контузия
на десен крак с дълбоки разкъсно – контузни рани, довели до силни болки и
страдания и невъзможност да се придвижва първия месец и с останали понастоящем
масивно синкаво – червеникав белег от охлузване по дясното бедро с размери 29х17, по
задностраничната повърхност на дясната подбедрица и вътрешната страна на глезена белег с
размери 1х1 см; по предностраничната повърхност на дясната подбедрица е налице
синкаво – червеникаво кръвонасядане с площ с диаметър около 14 см, а по
външната страна на дясното коляно белег с размери 2х1 см;
Контузия
на ляв крак с дълбоки разкъсно – контузни рани, довели до силни болки и
страдания и невъзможност да се предвижва през първия месец и с останали по
лявата подбедрица и външната страна на глезена черевеникакви белези с размери
12х6 см..
Ищцата
твърди, че причинените й множество, дълбоки, на голямо пространство и на
множество места по тялото разкъсно – контузни рани са й предизвикали значителни
болки и страдания и са довели до цикатрикси. Уточнява, че първия месец е била
на легло, без възможност да се движи, като всяко местене е било трудно и й е
причинявало силни болки; нарушен бил съня й, налагал се прием на обезболяващи,
отслабнала е над 10 кг., тъй като от удара в главата повръщала и не можела да
се храни, като през първия месец се налагал прием само на пасирани храни със
сламка. Към настоящия момент сочи, че една част от травмите не са зарастнали и
налагат обработка и смяна на превръзки, а други са оставили загрозяващи
кървавочервени и синкави белези. Ищцата твърди, че е едва на ** г., а лицето й
е обезобразено от тежки белези, зарастнали в грозни форми. Сочи, че преди
катастрофата е била младо, жизнено, енергично и красиво момиче, а след това е
била обездвижена за седмици наред на легло с много силни болки, особено в
първия месец, когато е била гледана като малко бебе, което се нуждае от чужда
помощ при задоволяване на елементарни битово - санитарни нужди. Ищцата твърди,
че всичко това я изнервило и измъчило, накарало я да се затвори в себе си,
постоянно плачела, отказвала да общува, дори с близки и приятели, причинило й
страдания и притеснения от огромните белези по лицето, които я загрозяват и
които не може да премахне или скрие. Сочи, че болките били особено интензивни
през първите 2 месеца, забранено й било къпането през първите 45 дни, а след
това тази процедура била затруднена и ищцата се нуждаела от чужда помощ при
извършването й. Твърди, че станалото я лишило от нормалния й за възрастта начин
на живот, провалило плановете й за кандидатстване във ВУЗ, създало й страх при
пътуване не само с мотор и автомобил, но и при предвижването й като пешеходец,
който и към настоящия момент не е преодоляла.
Като сочи,
че гражданската отговорност на причинителя на ПТП П.И. към датата на
настъпилото ПТП е била застрахована в ЗАД О.-З. АД, поради което и предявила
застрахователна претенция, по която била образувана щета № ****-***-****-****,
по която били представени всички необходими документи, вкл. и допълнително
изисканите с писмо изх. № 99-1770 от 25.02.2020г.,
но въпреки това застрахователя отказал плащане на застрахователно обезщетение,
настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД О.-З. АД да й заплати
сумата от 30 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в физически и психически болки и страдания, претърпени вследствие телесните
увреждания, в резултата на претърпяното от нея ПТП на 19.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя до окончателното й
заплащане. Претендира разноски, вкл. и определяне на възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ.
Ответникът
– З. „О.З.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представляван от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., чрез адв. И.И. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на станалото ПТП,
така както е описан в исковата молба. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че ищцата
е пътувала без предпазна каска и без нужната предпазна екипировка. Оспорва
размера на предявения иск, който счита за прекомерно завишен и в противоречие
със съдебната практика. Оспорва настъпването на вреди с посочения от ищцата
интензитет и продължителност. Оспорва и иска за присъждане на лихва за забава,
като твърди, че ответника не е изпаднал в забава. Настоява иска да бъде
отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която оспорва заявеното възражение за
съпричиняване като твърди, че е пътувала с предпазна каска, а наличието на
специална екипировка не е задължително. Твърди, че претърпените от нея вреди напълно
кореспондират с размера на претендираното обезщетение и сочи, че застрахователя
е изпаднал в забава от момента на уведомяването му, тъй като постановения от
него отказ е несъобразен със закона.
От ответника е депозиран отговор на допълнителната
искова молба, с който подържа наведените с отговора възражения.
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл.
496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по
реда на чл.
380 КЗ със застрахователна
претенция вх. № 99-5121 от 25.11.2019г., по която застрахователя с писмо изх. №
800 от 27.11.2019г. го е уведомил, че следва да представи писмени документи в
четири пункта, което ищцата е сторила с молба вх. № 99-1283 и въпреки това е
постановен отказ от ответника за заплащане на обезщетение, за което ищцата е
уведомена с писмо изх. № 99-1770 от 25.02.2020г..
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане
на спора е приключила с постановения от застрахователя отказ да плати
застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия
иск по чл.
432 КЗ.
От приетата от първостепенния съд
и без възражения от страните автотехническа експертиза, първоначална и допълнителна
се установява следния механизъм на ПТП-то, станало на 19.06.2019г.: в
светлата част на денонощието, около 18.40 часа, водачът на мотоциклет К.
*** с рег. № * **** *П.И. е пътувал по път **-**между селата П. и М., като на
около 1 км преди последното, поради движение с несъобразена скорост, настига и
блъска движещия се пред него лек автомобил «С.» с рег. № * **** *, вследствие
на което водачът на мотоциклета и пътуващата зад него П. са паднали. Предвид
липсата на обективни данни за технически проблем с мотоциклета експерта е
посочил, че причините за настъпилото ПТП са субективни, както и че водачът е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то чрез по –
голямо внимание към пътната обстановка и съобразяване с наличието на пътник на
задната седалка. Според вещото лице от материалите по делото, свързани с
механизма на получените наранявания по лицето на ищцата може да се направи извод
за наличие на каска.
Не се спори, че гражданската отговорност на П.И. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Спорните между страните във
възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във
въззивната жалба, която в конкретният случай е подадена от ищеца пострадал и се
свеждат до следното: неправилност и необоснованост на решението в частта, с
която е определено дължимото на увредената обезщетение.
Пред първоинстанционния съд е
допусната, изготвена и приета съдебна медицинска експертиза на в.л. д-р Б. П., от
която се установява, че при станалото на 19.06.2019г. ПТП на ищцата са
причинени следните травматични увреждания:
контузия на главата;
лекостепеннно мозъчно сътресение със
зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание;
две разкъсно – контузни рани по
лицето в областта на носа и брадичката, причинили белези след зарастването,
които загрозяват лицето;
контузия на дясното коляно;
множество охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците, които са довели до белези, загрозяващи
дясната ръка в областта на предмишницата и десния крак в областта на коляното и
подбедрицата.
Експертът е категоричен, че
описаните травматични увреждания кореспондират напълно с механизма на станалото ПТП и настъпилото за
ищцата падане от мотициклет на терен. Според
в.л. д-р П., С.П. е търпяла болки и страдания, които са били най – силни непосредствено след
травмата, като те с времето са намалявали по сила и интензитет до пълното им
отзвучаване в края на втората седмица, като уточнява, че някои от раните са
продължили да секретират за по-дълъг период от време. Сочи, че при извършения
преглед през м.10.2020г. е установил, че разкъсно – контузните рани са
оздравели с образуване на белези, които загрозяват лицето, дясната ръка и
десния крак, което според експерта представлява обезобрязяване на лицето,
дясната ръка и десния крак по смисъла на чл. 129 НК и които имат и ще имат
пожизнен характер, а като малко вероятно е посочено от експерта пигментирането
им като околната кожа и заличаването им частично. В.л. д-р П. сочи, че през
първоначалния период на лечение ищцата е търпяла ограничения, неудобства и
болки, като лечебния процес е продължил повече от четири месеца до зарастване
на последните усложнения от дълбоките охлузвания по кожата като уточнява, че
периода на възстановяване е около 4-5 месеца след понесената травма.
В качеството на свидетел в
проинстанционното производство е разпитана Ж. И., чиито показания съдът
кредитира като преки и непосредствени. Така свидетелката сочи, че след като от П.
насочили С. към Х. в П., св. И. я заварила в тежко състояние, с много големи
рани, без кожа до месо и тъй като нямало кой да се грижи за нея именно
свидетелката поела този ангажимент. Сочи, че над месец и половина ищцата
изпитвала силни болки, от които плачела, била на легло, ползвала тоалетен стол,
хранили я, гледали я като бебе. Свидетелката определя болките като «страшни» и
твърди, че С. не можела да спи, приемала успокоителни и се будила от кошмари.
Твърди, че раните и останалите от тях белези деприсирали ищцата, която се
затворила в себе си и постоянно плачела. Станалото й попречило на намеренията
да кандидатства във ВУЗ. Св. И. сочи, че на 20-тия ден от катастрофата ищцата
станала в стаята, а след месец и половина можела сама да се облича и излиза и
уточнява, че раните зарастнали много трудно и оставили големи белези, което за
младо момиче е стресово състояние.
Въз основа на коментираните
доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в
исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и
причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за
установени и от първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай са причинените
телесни увреждания, едно от които средна телесна повреда – обезобразяване на
лицето и крайниците, за което не е установен категоричен прогнозен период на
възстановяване. Друго обстоятелство от
значение за определяне дължимия размер на обезщетението е претърпения физически
дискомфорт от невъзможността на ищцата да се обслужва сама, довело и до
психични увреждания, изразяващи се в невротизация на личността, висока
тревожност, емоционална лабилност и социална изолация. Преценявайки от една
страна младата възраст на увредената, чийто начин на живот и социална ангажираност са се променили за
период от около 4 месеца и наличните данни за остатъчни негативни последици,
изразяващи се в загрозяващи белези по лицето и крайниците – горен и долен,
чията прогноза за заличаване е несигурна, съдът счита, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 20 000 лв.. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените
от ищцата неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране
за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователно
е наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като от приетата СМЕ и автотехническа експертиза се установява безспорно,
че ищцата е била с поставена предпазна каска. За пълнота на изложението ще се
посочи, че изискване в ЗДвП, респ. в ППЗДвП няма пътника на мотоциклет да използва
специално защитно облекло.
По
изложените съображение решението, в частта, с който иска за неимуществени е отхвърлен
за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. ще бъде отменено, а иска за
присъждане на още 10 000 лв. уважен, а в останалата обжалвана част от
решението, с която иска над 20 000 лв. до пълния заявен размер от
30 000 лв. е отхвърлен ще бъде потвърдено.
Основателна
е жалбата на пострадалата срещу решението в частта, с която е присъдена
законната лихва, считано от 25.02.2020г., а не от датата, на която застрахователя
е уведомен от увредената – 25.11.2019г.
Обезщетението за вреди се дължи със законната лихва считано от датата на
увреждането, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, от който момент тя бе дължима и от
застрахователя при прилагането на отменения КЗ според формираната трайна
съдебна практика. Според сега действащата разпоредба на чл.
429, ал. 2 КЗ, приложима към
процесното застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.
3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума т.нар. лимит
на отговорност. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
конкретният случай застрахованият не е уведомил застрахователя за
произшествието, но това е сторено от увреденото лице – вж. молба на л.50 с вх.
№ 99-5121 от 25.11.2019г., от който момент и на основание чл.
429, ал. 3 КЗ обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо, ведно със законната лихва, предвид съдържанието
на посочената разпоредба.
По така изложените съображения съдът приема, че застрахователя дължи да
заплати законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 25.11.2019 г. до окончателното й заплащане, поради което и решението
в частта, с която е присъдена законната лихва, считано от 25.02.2020г. ще бъде
отменено, а същата присъдена от 25.11.2019г..
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса и
разноските на страните в производството по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна
такса в размер на 400 лева.
На жалбоподателя се дължат разноски, които съгласно приложения списък се
изразяват в определяне на възнаграждение за адв. Д., осъществила безплатно
процесуално представителство по отношение на ищцата. С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.И.Д.
ЕГН ********** с адрес ***-р Г.М. Д. № **, офис *** сума в размер на 1130 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА.
В полза на ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. От приложения списък на разноските е видно, че същия е направил
една разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат, което според
жалбоподателя е прекомерно. Платеното възнаграждение от застрахователя на
адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ 2160 лв., което е над минимума предвиден в
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, което
съпоставено с факта, че делото не се характеризира с особена фактическа и
правна сложност, настоящия въззивен съд счете, че същото следва да бъде
намалено до минимума, а именно до 1430 лв. без ДДС или 1716 лв. с ДДС, от които
съразмерно с отхвърлената част от жалбата се дължат 858 лв., за които следва да
се ангажира отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260054 от 21.12.2020г., постановено по т.д. № 43/2020г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
в
частта, с която е отхвърлен предявения от С.Л.П. ЕГН ********** с адрес *** иск
да бъде осъден ЗАД О. – З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** да й заплати сумата над присъдените 10 000 лв. до 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни
емоции, вследствие претъпрените
травматични увреждания, настъпили в резултат на станалото на 19.06.2019г. ПТП,
причинено от П.И., гражданската отговорност на
който е застрахована при ЗАД О. – З.
АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2019г. до
окончателното й заплащане;
в частта, с която е
осъдено ЗАД О.-З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.Л.П. ЕГН ********** с адрес *** законната лихва върху присъденото
обезщетение от 10 000 лв., считано от 25.02.2020г. КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД О.-З.
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.П.
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 10 000 лв., наред с вече присъдените
10 000 лв. или общо 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни
емоции, вследствие претъпрените
травматични увреждания, настъпили в резултат на станалото на 19.06.2019г.
ПТП, причинено от П.И., гражданската отговорност на
който е застрахована при ЗАД О.-З.
АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2019г. до
окончателното й заплащане;
ОСЪЖДА ЗАД О.-З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С.Л.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
законна лихва върху присъденото обезщетение от 10 000 лв., считано от
25.11.2019г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054 от 21.12.2020г., постановено по т.д. № 43/2020г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД О.-З.
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ЗАД О.-З.
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. М.И.Д. ЕГН **********
с адрес ***-р Г.М. Д. № **, офис *** сума в размер на 1130 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА С.Л.П. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на ЗАД О.-З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сума в размер на 858 лв., представляваща направени разноски
пред въззивната инстанция по заплащане възнаграждение за адвокат, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: