Решение по дело №677/2018 на Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ I - 85                                                   05.11.2018   г.                                        град  Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, І-ви въззивен състав, на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар - Ани Цветанова

като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова

въззивно гражданско дело № 677 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе

предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 44333/23.11.2017 г. и допълнение към въззивна жалба вх. № 44662/27.11.2017 г. от ответника Х.Л.Щ., ЕГН **********, чрез адвокат Иванка Кирязова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев“ № 22, ет. 1, срещу решение № 1771/06.11.2017 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 8128/2016 г.

Постъпила е и частната жалба вх. № 13587/02.04.2018 г. от Х.Л.Щ., ЕГН **********, чрез адвокат Иванка Кирязова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев“ № 22, ет. 1, срещу определение № 1697/07.03.2018 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 8128/2016 г. по описа на БРС, с което е отхвърлена молбата на ответника Щ. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1771/06.11.2017 г. в частта му относно разноските.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е уважил молбата на ищцата С.Е.Е., ЕГН ********** и е изменил мерките по решение № 2206/19.11.2014 г. постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС, като е определил нов режим на лични отношения между бащата Х.Щ. и детето Х.Х.Щ., ЕГН **********, при упражняване на родителските права от майката, както следва: до навършване на 16-годишна възраст - с телефонни обаждания два пъти месечно, на 15-то и 30-то число на месеца, респективно последното число на месец февруари, извън училищната ангажираност на детето; винаги с писма, включително виртуално, по инициатива на бащата или на детето; след навършване на 16-годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 15,00 часа.

Със същото решение е отхвърлена претенция на Х.Щ. за предоставяне на него упражняването на родителските права върху *********то дете Х.Щ., при определен подходящ режим за осъществяване на лични контакти с майката, като ответникът по първоначалния иск е осъден да заплати на ищцата сумата от 1705 лева - направени по делото разноски.

С определение № 1697/07.03.2018 г. по гр.д. № 8128/2016 по описа на БРС, съдът е отхвърлил молба от ответника за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, с мотиви, че същите са дължими на общо основание съгласно чл. 78 от ГПК и съобразно изхода от спора, независимо от характера на производството - спорна съдебна администрация.

С въззивната жалба и допълнението към нея, ответникът Щ. оспорва обжалваното решение изцяло, като нищожно, недопустимо и незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и в нарушение на съдопроизводствените правила. Акта се атакува като нищожен със съображения за заинтересованост на районния съдия и наличие на основание за неговия отвод. Недопустимост на акта се сочи във връзка с твърдяното неизпълнение на задължението на съда да постави най-добрия интерес на детето в първостепенно значение в производството. Относно неправилността също се правят оплаквания, че съдът ограничавайки крайно контактите между детето и ответника-негов баща, противно на съображенията му, е действал срещу най-добрия интерес на ********** Х.Щ. Ответникът подчертава, че определеният от съда режим на личен контакт не отговаря дори на поискания от ищцата, като намира, че не е налице констатираната от съда промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на постановения по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС разширен режим. Намира, че БРС при формиране на решаващия си извод се е позовал на заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания, а е неглижирал и не е обсъдил релевантни писмени доказателства, съдържащи се в приложено по делото изпълнително дело № 327/2015 г. Необсъдени от съда останали и други писмени доказателства, включително представени от ищцата, от които се установявало действителното отношение на ищцата към контактите на детето с ответника и наличието на вредна за детето симбиотична връзка с майката. Въззивникът намира за необоснован извода на съда, че не се установява конфликт на лоялност към обгрижващия родител, предвид доказателствата по делото. Излагат се съображения, че прекъсването на контакта между син и баща биха довели до синдром на родителското отчуждение и биха нанесли сериозни психически поражения върху детето Х., както е посочил и експертът по делото. Релевират се съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на приложимо международно материално право и се прави позоваване на практика на Европейския съд по правата на човека. При изложени подробни съображения се твърди, че неправилно БРС е счел, че е налице основание за стесняване на действащия режим на лични отношение на бащата с детето, предвид което молбата на ищцата се явявала неоснователна.

Въззивникът намира решението в частта досежно насрещния иск за постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, предвид факта, че по делото не били изслушани двамата родители, съобразно изискванията на закона. Посоченото нарушение довело до немотивираност на акта в тази му част. На следващо място се сочат релевантни доказателства, установяващи дефицит в родителския капацитет на майката, на която към настоящия момент е предоставено упражняването на родителските права. Прави се оплакване, че БРС не е обсъдил наличието или отсъствието на качества у двамата родители, за да определи правилно съдържанието на мерките за упражняване на родителските права по отношение на ********** Х. Необсъден от съда в тази връзка останал и социален доклад на ДСП - Варна.

При гореизложените съображения се иска прогласяване нищожността на обжалваното решение от настоящия състав, евентуално отмяната му изцяло и постановяване на ново, с което искът на С.Е. да бъде отхвърлен, а предявения от ответника насрещен такъв да бъде уважен - да бъде постановена промяна на родителските права по отношение на детето Х.Щ., като същите се предоставят на бащата Х.Щ., а на майката бъде определен подходящ режим на личен контакт с детето.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С.Е.Е., ЕГН **********, чрез адвокат Йордан Кебеджиев от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 38, е подала отговор на въззивната жалба и допълнението към нея, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен. Излагат се подробни съображения по направените от въззивника оспорвания. От своя страна, въззиваемата отправя искане до въззивния съд за изслушване на детето Х.Щ. в открито съдебно заседание и съобразно изискванията на закона, като се посочва, че същото към

06.03.2018   г. е навършило **-годишна възраст. Прави се искане по същество за оставяне на жалбата без уважение, като се изразява становище за правилност на обжалваното решение в частта досежно разноските.

По искане на страните, със съдебно определение № І-1469/25.07.2018 г. по делото са постановени защитни мерки с цел осигуряване изпълнението на действащия режим на лични отношения между детето и бащата.

Въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа въззивната си жалба в проведено по делото открито съдебно заседание, като моли за за уважаването й в цялост и отмяна на обжалвания акт.

Представителят на въззиваемата, в открито съдебно заседание, поддържа отговора на въззивната жалба, като моли за потвърждаване на обжалвания акт, алтернативно при отмяната му - за постановяване на режимна лични отношения между въззивника и детето, съобразно събраните по делото доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната власт на съдшищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемата-ищца С.Е.Е., ЕГН ********** срещу Х.Л.Щ., ЕГН **********, с искане да бъде изменен постановен режим на лични отношения на ответника с *********то дете на страните по гр.д. № 11008/2013 г., както следва: ответникът да взема *********то дете от дома на майката по местоживеенето й и да го връща отново там всяка трета събота от месеца от 10,00 часа сутринта до 17,00 часа следобед, както и за 15 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, като този режим не се прилага по време на Коледните и Новогодишни празници и ваканция, зимната и пролетната ваканция и Великденските празници.

Твърди се, че действащият разширен режим на лични отношения на бащата- ответник с детето на страните, се отразява зле на психическото и физическо здраве на детето, което при идването на баща си изпадало в стрес, започвало да трепери, изживявало панически атаки, налагащи търсене на бърза помощ и консултации с детски психиатър. Сочи се, че самото дете категорично отказва да осъществява контакти с баща си, като споделяло неприятен спомен от 2016 г., когато било удряно по главата и затваряно само в стая.

Ответникът е оспорил искането с подробни насрещни аргументи. В представения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба е изразено становище за неоснователност на искането, като се оспорват всички фактически твърдения от страна на ищцата. Заявява се, че от постановяването му, действащият режим на лични отношения на бащата с детето почти не се е изпълнявал, като майката-ищцата го препятствала по всякакви възможни начини - не оказвала съдействие за изпълнението му, упражнявала психологически натиск върху детето, завеждала неоснователно съдебни производства по реда на ЗЗДН, като по този начин прекъсвала и усложнявала връзката на детето с бащата. Сочи се още, че страните са в сложни и силно обтегнати отношения, в които били въвлечени държавни органи, институции и църковни служители. Отправено е насрещно искане за промяна в упражняването на родителските права и предоставянето им на ответника, при определяне на подходящ режим на лизни отношения на майката с детето.

Пред Районен съд - Бургас са предявени насрещни искания с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.

Районният съд е приел писмените доказателства, приложил е към делото за сведение гр.д. № 2605/2016 г. по описа на БРС, гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС и изп.дело № 327/2015 г. по описа на ДСИС при БРС, приел е съдебно-психологична експертиза, разпитал е четирима свидетели и е изслушал *********то дете на страните без участие на социален работник.

С обжалваното решение съставът на районния съд е уважил искането на ищцата и е изменил режима на лични отношения на бащата с детето Х., като постановил, същият да се осъществява до навършване на 16-годишна възраст на детето изцяло по телефона и чрез писма и виртуална комуникация, а след навършване на 16-години - чрез срещи всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 15,00 часа. Със съдебния акт е отхвърлено насрещното искане на ответника, като съдът с мотивите си е приел, че е налице сериозен риск от тежко душевно разстройство у детето, предвид настоящото му здравословно състояние, което е счел че е в следствие осъществявани с бащата контакти, и е приел, че в най-добър интерес на Х. е да не осъществява личен контакт с ответника до навършване на 16-годишна възраст. Районният съдия е достигнал до този решаващ извод, съобразявайки експертните становища по делото и приемайки, че емоционалната връзка баща-дете понастоящем е разрушена.

Решението на Районен съд - Бургас е обжалвано от ответника, съответно в неудовлетворителните за него части, както и досежно разноските.

Като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобразявайки приложимата нормативна уредба, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, при следните фактически и правни съображения:

Не се спори, че страните са родители на детето Х.Х.Щ., роден на **.**.**** г. по време на брака им, сключен на 20.11.2007 г., прекратен с решение № 94/19.11.2009 г. по гр.д. № 1988/2009 г. по описа на Районен съд - Добрич, които факти съдът прие за установени от приетите като писмени доказателства Удостоверение за прекратен граждански брак, издадено от Районен съд - Добрич и Удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на акт за раждане № IV-1**/**.0*.20** г.

От представено по делото влязло в законна сила решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС, както и от приложеното в цялост гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС, се установява, че действащият режим на лични отношения между бащата и детето е определен с посещения на ********** Х. в дома на въззивника в гр. В. през определени почивни и празнични дни, както и за установени периоди през ваканциите. Видно от материалите по делото, същото е било образувано по искане на майката, което е оставено без уважение като недопустимо, а по насрещно искане на бащата, ограниченият към момента на постановяване на решението режим на лични контакти между него и Х., е бил разширен. Установява се, че основен спор между страните е било именно преспиването на детето при неговия баща през уикендите, като съдът е взел предвид доказателства, индициращи развиващ се синдром на родителско отчуждение у Х. спрямо баща му и с цел защита на най- добрия му интерес е постановил разширен режим на лични отношения между тях.

Видно от материалите по приложеното гр.д. № 2605/2016 г. по описа на БРС, по молба на въззиваемата Е. от 05.05.2016 г. е била постановена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН спрямо детето Х., по силата на която на бащата е била наложена забрана за доближаване на Х. на по-малко от 100 м. Забраната е действала до 26.10.2016 г., на която дата е влязло в сила решение № 1054/28.06.2016 г., с което молбата за защита от въззиваемата Е., действаща като законен представител на детето Х., е отхвърлена изцяло като неоснователна.

От твърденията на страните и многобройните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че действащият режим на лични отношения не се изпълнява ефективно от м. септември 2014 г., както и че отношенията между бащата и детето са силно влошени, правени са опити за срещи между тях с посредничеството на органите на МВР, ЧСИ и неправителствени организации.

В потвърждение на горното са и материалите по приложеното към делото за сведение изп.дело № 327/2015 г. по описа на ДСИС при БРС, от които се установява, че действащият режим на лични отношения на бащата с детето се е изпълнявал неефективно или не е се е изпълнявал изобщо в различни моменти от посочения период. От съставени по изпълнителното дело протоколи от съдебните изпълнители /напр. Протокол от

08.09.2015    г. - л. 28 от изп.д. и протокол от 08.04.2016 г. - л. 126 от изп.д./, както и от изявленията на страните по същото, е видно, че родителите не са успели да поддържат добри отношения при осъществявани чрез съдебния изпълнител срещи между детето и бащата, били са напътвани в този смисъл от ДСИ, констатирана е липса на съдействие от страна на майката за подобряване отношенията баща - дете, правени са искания от бащата за налагане на глоби на майката по повод препятстване на режима.

От приложеното изпълнително дело, както и от представени от страните материали, е видно, че в отношенията родители-дете имат намеса и държавните институции и неправителствени организации. Направени са недопустими доказателствени искания за кредитиране от съда на частни психологически експертизи на детето Х. и такива, изготвяни в рамките на други съдебни производства, които правилно са оставени без уважение от първоинстанционния съд. В същия смисъл, правилно не са уважени и искания на страните за приемане като доказателства по делото на неактуални социални доклади, изготвяни по предходни производства, както и такива от ЦОП - гр. Бургас.

От представени пред първоинстанционния съд писмени доказателства /л. 77-99 от делото/ е видно, че страните и детето са консултирани и насочвани към социални услуги от ДСП - Бургас, като между тях е имало конфликти и противопоставяния и по този повод.

По делото са представени удостоверение и характеристика от директора на СУ “Й. Й.” гр. Б. /л. 137-138 от първоинстанционното дело/, от които се установява, че детето Х. е завършил успешно ІІ-клас през учебната 201*/201* г., както и че като ученик в ІІІ-ти клас изцяло покрива очакванията за отношение към учебния процес, дисциплина и поведение, участие в клас и социални умения.

Въз основа на изготвения и приет от първата инстанция социален доклад на ДСП - Бургас се установява, че родителите на Х. са се разделили десет дни след раждането му, като основни грижи от тогава до сега за него полага майката - С.Е. През 2009 г. с решението за постановяване на развод между страните бил определен режим на лични отношения на бащата с детето, който бил изменен през 2011 г. През 2014 г. се развило производство по искане на майката за ограничаване режима на бащата, но искането било оставено без уважение. Във връзка с делото била изготвена психологическа експертиза, от която се установил синдром на родителското отчуждение у Х. спрямо баща му в лека степен. По сведения от бащата е установено, че режимът за лични контакти е изпълняван успешно до 2014 г., от който момент майката възпрепятства по всякакъв начин срещите с детето. Социалният работник е посочил, че бащата е правил опити за изпълняване на режима чрез ЧСИ през 2015 г., като през май 2015 г. е заявил предоставяне на социална услуга и със заповед № ЗД-РОЗ/226 от

18.05.2015    г. детето Х. е било насочено към “Семейно консултиране и подкрепа” към ЦОП - гр. Бургас. Посочва се, че заповедта е била обжалвана от майката, като с решение на Административен съд - Бургас е била отменена, а през месец септември 2016 г. стартирала социална услуга за детето и семейството. В доклада е констатирано и проведеното през 2016 г. производство по реда на ЗЗДН, по молба на майката, като е отразено становището й по случая. Заявено е, че след среща при ДСИ между родителите и детето, на която бащата направил подарък на своя син, детето се почувствало зле, преживяло силен емоционален шок и му било изписано лечение със медикамента Седивитакс. Социалният работник е констатирал и последващото решение по делото, с която искането за защита на Х. по ЗЗДН е било отхвърлено. Констатирано е още, че към момента отново има висящо производство по реда на ЗЗДН, като по сведения на майката се касае до опит на бащата да се срещне със сина си на 04.12.2016 г. и след отказ от детето да излезе получило главоболие и болки в корема. На следващия ден майката завела Х. при детски психиатър в гр. Варна, където бил установен с повишена ************. В доклада е обсъдена съдено-психологическата експертиза по случая, вещото лице по която заключило, че детето не преживява срещата с баща си като травма, а причината за депресивната му симптоматика е желанието на майката да прекъсне бащината функция, което съставлява опасна тенденция и трябва да бъде прекъснато. Обсъдено е становището на експертизата, че тежкият конфликт между родителите е пагубен за психиката на детето, както и симбиотичната връзка майка-дете и изключването на бащата от живота на Х. Установено е, че по последното дело по ЗЗДН са постановени мерки препятстващи осъществяване на режима на личен контакт, като поради неявяване на майката по делото, то е било отложено за 04.07.2017 г. Констатира се, че през този период бащата не спирал да се информира и да търси контакт с Х. чрез социалните работници на ОЗД и ЦОП. Посочва се, че на 12.07.2016 г. е снет психичния статус на Х. от доктор Милена Топалова - детски психиатър, като му били изписани лекарства за ********* и ********, които по сведения на майката се приемали за кратко от него. В последвало психологическо изследване, психолога Апостолова определила детето на 12.12.2016 г. като ******* ********, **********- ********* и *********. Установено е, че на 30.03.2017 г. е приключила работата по предоставяната на страните и детето социална услуга “Семейно консултиране и подкрепа”, като крайният извод на специалистите е, че майката не търси реално съдействие за възобновяване на контактите на детето с баща му, възпрепятства индивидуалните консултации с Х., не разбира програмата, докато бащата проявява отговорно отношение и участва активно. Социалният работник е провел среща на

12.06.2017    г. с детето Х., от която е заключил наличие у него на ***** ******, ********** и ********* в ********, ************. Констатира се, че детето е заявило, че му е писнало от всичко и иска това да свърши, а на въпроси за здравословното си състояние е посочило, че се чувства добре и не взима лекарства. ДСП сочи, че е направен опит за среща с личния лекар на Х., но той не се отзовал на уговорената дата, а практиката му била в гр. Айтос. Класният ръководител на детето е заявил пред социалния работник, че Х. е плах и неуверен, не проявява емоции и инициативи. Заключението на ДСП - Бургас е, че за Х. се полагат адекватни основни грижи от майката и роднинския й кръг, задоволени са битовите му потребности - има самостоятелна стая във функционално обзаведено собствено жилище на майката в гр.

Б., посещава СОУ “Й. Й.” гр. Б. и е отличник, има няколко приятели и спортува, посещава баба си и дядо си по майчина линия в гр. Д. и се изповядва в църква при отец П. Димитров. Поставен е акцент върху капацитета на майката да задоволява психологическите и емоционални потребности на детето, като се изразява негативна оценка в тази насока и се подчертава, че детето няма личен контакт с бащата от 2 години насам, майката има две заведени дела за домашно насилие срещу бащата, а от 2009 г. насам е подала 6 искови молби, по които са били образувани дела, като по нейна инициатива са изготвяни психологически оценки и експертизи на детето по тях и е изслушвано три пъти. Коментира се общия извод на специалистите и психолозите, работили с детето, че ********** му симптоматика се предполага от стремежа на майката към емоционално отчуждение на детето към бащата. Обследването е подкрепено с представени от ДСП - Бургас писмени доказателства.

С представения доклад на ДСП - гр. Варна се потвърждават констатациите на ДСП - гр. Бургас, като заключението на социалния работник е, че майката се стреми да игнорира присъствието на бащата в живота на детето, а бащата от своя страна се бори упорито и с желание за това. Констатират се добри жилищни условия и среда за детето в гр. В., в общо обитавана с родителите на бащата къща, на 3 км. от града, подкрепа от разширено семейство и желание от страна на въззивника и семейството му да поддържат пълноценна емоционална връзка с детето. Дадено е заключение за ресурс, качества и адекватно родителско поведение у бащата.

Детето Х., в изслушване пред първоинстанционния съд, заявява, че не желае да се вижда с баща си, защото не го обича, а не го обича, защото не му обръща внимание като е при него. Разказва, че скучае при баща си, некомфортно му е, оставян е сам и чувства баща си като чужд човек. Споделя за начина, по който се случват срещите между тях - стоят около 20 минути на вратата на дома на майката, баща му го кара да излязат, той отказва, защото се страхува да не го заведе в гр. В. Детето твърди, че баща му не го търси по телефона, както и че не иска да си пишат. Заявява, че иска да се среща с психоложката Кети Апостолова, защото тя му помагала да се чувства по-добре. Твърди, че майка му не му говори против баща му, но нямат друго недоразумение освен срещите с бащата, защото тя настоявала да се провеждат, а Х. не искал. Детето заявява желание да живее с майка си, категорично отрича баща си и неговите родители, като твърди, че те не го обичат и не му казват даже “Добър ден”. Предвид факта, че при изслушването на детето не е присъствал социален работник, въззивният съд приема тези изявления за сведение, но поради допуснато процесуално нарушение не следва да ги обсъжда.

От изготвената и приета пред първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза на вещото лице Татяна Врабчева- Русева, след извършено психологическо изследване, се заключва, че детето е въведено в конфликта на своите родители, което води до невъзможност за изграждане и споделяне на автентични емоции към двамата родители, поради конфликт на лоялност към обгрижващия родител. Прави се извод на база анализа на поведението на Х., че е възможно той да се чувства отговорен за случващото се между родителите му, като се констатира, че през последните години у него последователно и методично е изграждан негативен и заплашителен образ на баща му. Сочи се, че детето се съпротивлява на връзка с баща си и неговите родители поради конфликт на лоялност с майката, но за момче над *-години е обичайно да се идентифицира с баща си и препятстването на този процес може да доведе до бъдещи характерологични разстройства. Прави се извод, че детето иска да се изолира от непрекъснатите конфронтация между родителите и се чувства натоварено с отговорността за тях. Експертът е установил задълбочаване на защитното функциониране на детето и блокиране на автентичните преживявания. Потвърждава се заключението от предходни съдебни експертизи за наблюдавано у Х. поведение на изолация и апатия, вследствие конфронтациите и съдебните процеси между родителите. Дадено е становище, че детето е принудено да заеме страна поради слабости в родителския капацитет на майката, която дисквалифицира бащината родителска фигура. Сочи се, че отлагането на срещите между детето и бащата задълбочава психологическата травма на Х. и препятства осигуряване на основна родителска функция - стабилност. Констатиран е позитивен родителски капацитет у бащата, който в беседа изразил готовност да преустанови контакти с детето в името на емоционалната му стабилност. Посочва се необходимост от дългосрочни психо-социална работа с майката, с цел да започне да разпознава потребностите на детето като различни от своите. Констатира се, че майката несъзнателно вменява своята тревожност на детето при срещите му с бащата. Подчертано се посочва възможността на детето Х. да се адаптира към живот с място на двамата родители в него, но при пълна тяхна подкрепа и сигурна връзка и контакт между тях. Препоръчват се срещи с едновременна консултация на двамата родители, като с цел занижаване тревожността на детето се препоръчва първите две-три срещи с бащата да са в присъствието на майката.

В съдебно заседание, вещото лице заявява пред районния съд, че при добра медиация в отношенията на страните пред детето, то се успокоява и започва да вярва, че не се очаква от него да заеме страна. Констатира се пасивност на детето при срещите и очакване на поведението на майката, както и опити да избяга от избора дали да се среща с баща си чрез игри. Нежеланието на детето да се среща с баща си се определя като нежелание да предаде майка си, като е констатирано, че няма страх от бащата. Посочва се, че тъй като живее с единия родител, детето, за да запази съществуващата връзка, отхвърля отсъстващия родител. Относно апатията и вялостта в поведението на Х. се заключва, че е резултат от блокиране на автентичното му преживяване, стои така, сякаш не присъства, сякаш не е участник. Дават се два варианта за бъдещи контакти - продължителна работа с родителите, общо решение кога, как и къде ще се осъществява режима, взимане на авторитетно, съгласувано решение; или преустановяване изцяло на контактите между баща и дете, който вариант се посочва като краен и се подчертава необходимостта да бъде съобщен на детето от съда, за да не остане с впечатлението, че се касае до решение на бащата. Вещото лице изразява становище, че с подкрепа от страна на майката, детето ще приеме срещите със своя баща. Посочва, че майката е силно травмирана и има нужда от подкрепа да отработи разочарованията си в личен план. За създаване на нова емоционална връзка с бащата се препоръчва интензивен режим с чести срещи, като при избор на втория вариант - преустановяване на контакта с бащата се излагат вероятни последици за в бъдеще - детето да се обърне и срещу двамата си родители.

По делото от БРС са разпитани свидетелите Кета Апостолова, Я. Т. и В. Р., водени от въззиваемата-ищца, и В. И. - водена от въззивника-ответник.

Свидетелката Апостолова - психолог, работещ с детето Х. от 2014 г. насам, заявява пред съда впечатленията си от него през времето, задълбочаващата ********* тенденция, споделен пред нея страх на детето от бащата, нежелание да пътува с него до В. и да се отделя от майката. Твърди, че детето заявило пред нея, че му е омръзнало от този живот, защото бащата непрекъснато пуска жалби и молби и трябва да присъства на разпити и да го водят някъде, а той нямал желание. Излагат се преразкази на споделяно от детето в рамките на сеанси.

Свидетелката Т. - съседка на детето и майката в гр. Б., която винаги присъствала на срещите на детето с бащата, твърди, че лично е възприела формирането на стреса у детето от срещите с бащата. Заявява, че след посещения в гр. В. детето се стресирало, защото не познавало баба си и дядо си по бащина линия, споделило, че плакало за майка си и било затваряно в тъмна стая. Заявява, че майката съдейства за осъществяване на срещите е бащата, подканя детето, изпраща го до вратата, но бащата няма подход и не проявява любов към детето. Твърди, че при един от опитите за контакт между детето и бащата, след като Х. отказал да тръгне, бащата заплашил майката пред детето, което го стресирало и то започнало да трепери. Излагат се разкази от това естество за срещите на Х. с бащата, като се сочат положителни впечатления от майката като родител и съдействието от нейна страна за спазване на режима.

Свидетелката Р. - приятелка на майката от 2004 г. и нейна колежка, заявява пред съда, че детето й е споделило, че във В. е затваряно в тъмна стая, че баща му говори лошо за майка му и го удря. Свидетелства за категоричните откази на Х. да се среща с баща си, като свидетел на осъществявания режим на лични отношения между тях. Заявява, че майката съдейства, подготвя детето и го насърчава към контакт. Присъствала на заплаха от адвокати на бащата към майката, че ще й вземат родителските права, като това било чуто и от детето. Сочи, че няма подобрение в отношенията баща- дете в рамките на 2 години опити за срещи между тях.

Свидетелката И. - председател на конфедерация за защита правата на детето, позната на бащата от 2015 г., присъствала на срещи между детето и бащата, заявява, че те протичат винаги по един и същи начин, пред вратата на жилището на майката. Твърди, че майката не подготвя детето за срещите, не го сваля пред блока, говори от името на детето, заявява, че то не иска да се вижда с баща си, като в срещите се набърквала и съседката - свидетелката Т. Сочи се, че с детето не се провежда разговор при срещите, гледа към земята и отказва да тръгне с баща си, а когато бащата се опита да влезе в контакт с Х., майката отговаря вместо него. Категорично се отрича наличието на съдействие за осъществяване на режима от страна на майката.

Пред въззивната инстанция са приети нововъзникнали писмени доказателства - протоколи по изп.дело № 327/2015 г. по описа на ДСИ при БРС от 28.12.2017 г. и

03.04.2018           г. от срещи между бащата и детето; постановления на ДСИ от 10.01.2017 г. и

29.03.2018           г., обективиращи откази да се наложи глоба на майката; съдебни определения на БОС и БАС по повод обжалване на постановлението-отказ на ДСИ; Договор за предоставяне на социална услуга от 24.01.2018 г.; писмени документи по опис с молба /л. 70 от въззивното дело/ относно работата по предоставената от ЦОП социална услуга.

Съдът не кредитира представени във въззивната инстанция медицински документи и психологически изследвания, които не съставляват годни доказателства по смисъла на ГПК и предвид принципа за непосредственост на гражданското съдопроизводство не могат да бъдат ценени от съда.

Въззивният съд проведе изслушване на детето Х., с участието на социалния работник Добрева. Детето разказа свободно, че живее с майка си в град Б., описа ежедневието си и учебната си среда. Заяви, че не харесва баща си, защото като плачел за майка си, го затворил в тъмна стая и заплашвал да хвърли майка му в затвора. Твърди, че не иска да го вижда и да му дава шансове, дори да е с майка си на тези срещи. Детето заявява желание да има отношения с баща, но не със своя биологичен, отказва срещи с него. По мнение на социалния работник, който познава случая от 2014 г., се касае до тежък конфликт между родителите, който се отразява на детето. Сочи, че детето има връзка само с майката, която не съдейства, а ако тя е спокойна и Х. ще е спокоен. Заявява пред съда, че детето й е споделило, че просто иска всичко това да свърши.

Пред въззивния съд бяха разпитани свидетелите Н. К., И.Д. и А. Н., водени от въззивника, както и В. Р. и П. Д., водени от въззиваемата.

Свидетелят К. - адвокат на въззивника по предходни дела, заявява пред съда, че е очевидец на случай, при който, след отказ на съда да изслуша детето по дело по реда на ЗЗДН, майката след заседание, пред зала, казала на детето “Няма да ти купя колело, защото трябва да плащам на оня.”, като пояснява, че под “оня” се е имало предвид въззивника. Свидетелят сочи, че знае за делата между страните, както и че първото по реда на ЗЗДН е завършило в полза на въззивника. Твърди, че въззивникът се страхува да се види с детето, заради делата за насилие.

Свидетелят И.Д. - кръстник на сватбата на страните и адвокат по бракоразводното им дело, дългогодишен приятел на въззивника, заявява, че следи отношенията през цялото време, като въззивникът винаги стриктно спазвал режима на лични контакти, а когато Х. бил при баща си си играел с неговите деца и всичко било наред. Свидетелства за привързаност между детето и бащата нв периода 2012 г. - 2014 г. Твърди, че в момента майката категорично отказва да му дава детето. Заявява, че е присъствал на срещи между бащата и детето в гр. Б. и детето казвало на баща си да го прибира на втория час, защото майка му щяла да го бие или накаже. Сочи, че причина по негово мнение за това поведение на въззиваемата Е. е факта, че Х. в предходен период много се привързал към баща си. Твърди, че бащата е много търпелив родител, търси варианти за връзка с майката, не е агресивен, тих и скромен по характер, отстъпчив, като отрича възможността да е бил детето или да го е затварял в тъмна стая. Свидетелят споделя лични впечатления, като намира, че проблем в отношенията на страните е внесла майката на въззиваемата Е.

Свидетелят Н. - познат на страните от десет години, заявява, че Х. не е идвал във В. от 2014 г., като многократно идвал с въззивника в Б. за осъществяване на срещи между него и детето. Свидетелят присъствал, за да гарантира, че не се осъществява домашно насилие, заради жалбите и делата между страните. Сочи, че като отидат да вземат детето стои на долния етаж и чува разговорите, като въззиваемата казвала, че детето не иска да излезе с баща си, че било болно, не му се излизало, не искало. Твърди, че никога не е чувал детето лично да каже тези думи, а винаги майката говори, а детето мълчи и гледа надолу. По свое мнение, свидетелят намира детето за манипулирано, не уплашено. Заявява, че в предходни години, Х., извън входната врата ставал друг, хвърлял се към баща си, усмихвал се. Когато майката присъствала, мълчал и гледал надолу. Заявява, че при срещите, лично е виждал как майката държи детето за ръката и не го пуска с бащата.

Свидетелката Р. - разпитана и пред първоинстанционния съд, свидетелства за срещите на бащата с детето при ДСИ. Твърди, че детето е винаги подготвено от майката, но е напрегнато и не говори. Свидетелства за многократните откази на детето да общува с баща си, като сочи, че майката го насърчава към контакти. Твърди, че по нейно мнение, не е имало период, в който детето да имало силна връзка с баща си.

Свидетелят П. Д. - познат на страните, служител на Българската православна църква, заявява, че познава Х., работи с детето и му предава морални ценности. Твърди, че детето му е споделяло за проблемите между родителите, за делата между тях, както и че било бито от бащата и затваряно в стая. Свидетелят заявява, че насърчавал детето да даде шанс на баща си, като пред него майката казвала “Наистина е хубаво да комуникираш е твоя баща. Това е важно за нас като семейство, за да останем двамата”, но детето имало собствено мнение. Сочи, че Х. му звъни по телефона много често, когато е стресиран, както и че го посещава в дома му и в храма, където служи в гр. Добрич. Заявява, че сега служи в с. Преселенци, тъй като заради случая с Х. бил изгонен от Митрополията и владиката от Добрич в селото.

Във връзка с постановени от окръжния съд защитни мерки, по делото са приети доказателства за осъществявания режим.

Въззивникът Щ., при изслушване от въззивния съд, заявява, че при осъществяване на защитните мерки, Х. не е успял да се отпусне, защото на срещите винаги били водени свидетели. Твърди, че вече 10 години пътува по Черноморието, за да вижда детето си, а е обвиняван в неща, които не е направил и няма за какво да се извинява на сина си. Поддържа искането си за предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на Х., като твърди, че ако детето е при него ще има двама родители и няма да има нужда от социални и психолози. Заявява, че по никакъв начин не би ограничавал контактите на детето с майката.

Въззиваемата Е., изслушване от въззивния съд, заявява, че желае детето да се вижда с баща си и прави всичко възможно в тази насока. Предлага да се даде време на Х. да преживее стреса и да работи с психолог, но неофициално. Заявява, че е съгласна да оставя детето само с баща си в стаята му в гр. Б. и да излиза от жилището, за да се осъществява режим на лични отношения между баща и дете. Сочи, че детето не приема участието на социални работници в срещите. Предлага с въззивника и детето да излизат заедно, за да ги вижда детето и изразява готовност всичко да се сложи в ред и детето да се успокои. Заявява, че иска детето да расте с двама родители, но това да става постепенно. Моли, съдът да определи режим, който да не включва преспиване в началото, докато Х. се подготви.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази наведените от страните доводи, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Страните са родители на детето Х.Х.Щ., роден на **.***.**** г. по време на брака им, сключен на 20.11.2007 г., прекратен с решение № 94/19.11.2009 г. по гр.д. № 1988/2009 г. по описа на Районен съд - Добрич.

От представено по делото решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС се установява, че действащият режим на лични отношения между бащата и детето е определен с посещения на ********** Х. в дома на въззивника в гр. В. през определени почивни и празнични дни, както и за установени периоди през ваканциите.

От твърденията на страните и многобройните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че действащият режим на лични отношения не се изпълнява ефективно от м. септември 2014 г., както и че отношенията между бащата и детето са силно влошени, правени са опити за срещи между тях с посредничеството на органите на МВР, ЧСИ и неправителствени организации.

По делото се съдържат данни и за влошените отношения между страните - бивши съпрузи, за водени между тях множество съдебни производства, включително по реда на ЗЗДН, както и за влошеното ********** и ********** състояние на детето Х., вследствие събитията.

Изготвената по делото съдебно-психологична експертиза потвърждава невъзможността режимът с преспиване да бъде осъществяван понастоящем поради психологическата травма на детето от конфликтните отношения на родителите и симбиотичната му връзка с майката, но подчертава необходимостта от присъствие на бащата в живота на детето. Препоръчват се мерки за срещи между детето и бащата и специализирана консултативна работа с двамата родители.

От представените по делото социални доклади на Дирекция «СП»-Варна и Дирекция «СП»-Бургас, както и от изразеното становище на социалния работник пред съда и изслушването на детето се установи, че същото към момента живее и се обучава на територията на гр. Б., като през лятната ваканция пребивава при родителите на своята майка в гр. Добрич. Налице са данни за близката връзка на детето с майката и нейните родители, като самото дете заявява нежелание да се среща със своя баща. Дадена е негативна оценка на родителския капацитет на въззиваемата Е., като се излагат съображения за опитите й напълно да изключи бащата от живота на детето.

Събраните гласни доказателства формират две основни групи - такива, в подкрепа на въззивника, и такива, в подкрепа на въззиваемата. Свидетелите на въззивника сочат еднозначно манипулации на майката по отношение на детето, отказа й да съдейства на бащата за изграждане на връзка с детето и за осъществяване на лични отношения между тях, използване на всякакви средства за ограничаване контакта на бащата с Х. От своя страна, свидетелите на въззиваемата заявяват категорично, че майката съдейства на бащата за режима, насърчава детето, но то не желае да общува е баща си, изпитва страх към него.

Категорична и безспорна е съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, обобщена и с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на ВС, което дава указание упражняването на родителските права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие в обземането на съотносимите и съпоставими към тях факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита;включително, макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и начина на живот. В константната практика на върховната съдебна инстанция е прието безспорно, че невъзможността да се изпълнява определен действащ режим на лични отношения,сам по себе си съставлява изменени на обстоятелствата, което налага преразглеждането на определените мерки

Първоинстанционният съд, в случая, е подложил на конкретно изследване и анализ горните предпоставки, но определяйки и мотивирайки предпочитанието към единия родител и изключвайки почти изцяло другия от живота на детето Х., е придал решаващо значение на нерелевантните критерии, при което е постановил и неправилно решение.

Въззивният съд не споделя извода на първата инстанция, че установената по делото промяна в обстоятелствата налага изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права от майката и на лични контакти с бащата, постановен със съдебно решение, като в най-добър интерес на *********то дете Х. е ограничаване на контактите с бащата до телефонни разговори и кореспонденция до навършване на 16- годшна възраст от детето. За да достигне до този извод, районният съд е анализирал изцяло в ущърб на въззивника събраните по делото доказателства, като не е взел предвид многократните изявления на ДСИ и органите на ДСП и ЦОП, както и приетата по делото експертиза, сочещи на дефицит в родителския капацитет на въззиваемата Е. и последователно и системно нейно поведение, насочено към дисквалифициране на родителската фигура на бащата. Действително, с оглед категоричното становище на вещото лице и органите на ДСП и ДСИ за невъзможност да бъде осъществяван режима лични контакти с преспиване при бащата, както и предвид емоционалното му и психическо състояние, не е в най-добър интерес на детето Х., да бъде предоставяно упражняването на родителските права по отношение на него на въззивника

-                      негов баща, като в тази връзка въззивния съд споделя изводите на първата инстанция за неонователност на искането на въззивника. Въпреки това, видно и от експертното заключение, изключването на бащината фигура и пример в периода на съзряване на детето

-                      момче, на възраст над *- години, води до риск от характерови изменения за в бъдеще, които не могат да бъдат пренебрегнати и които не са в негов най-добър интерес. Не може да се остави без значение и оценката на родителския капацитет на бащата, проактивното му поведение в рамките на предоставяните социални услуги от ДСП и ЦОП и позицията му, изложена пред вещото лице по делото и настоящия съд. С оглед на изложеното и предвид заявената готовност на майката пред съда да съдейства за възстановяване на емоционалната връзка баща-дете и желанието й фигурата на бащата да присъства в живота на детето, неоправдано се явява крайното стесняване на режима налични отношения на въззивника Щ. със сина му Х., и в тази връзка въззивната жалба се явява частично основателна.

Не може да се приеме, че причините, които са довели до промяната в поведението на детето, изразяваща се в категоричното му нежелание да общува с баща си и отричането на фигурата му и близките му, поради развиващ се у него синдром на родителско отчуждение и конфликт на лоялност към обгрижващия родител - майката, могат да наложат крайно ограничаване на връзката баща-дете. Както вече беше посочено, причините, включително поведението на родителите, които са довели до това състояние, имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти, тъй като при тази преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето, като се вземат предвид и се зачетат чувствата му, и като се отчете ефектът на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най- вече - с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Въззивният съд кредитира даденото по делото заключение по изготвената съдебно-психологическа експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвено и обосновано, като възприема основно застъпената от вещото лице теза, че тъй като основната причина за развитието на отчуждение у детето е поведението /съзнавано или несъзнавано/ и на двамата родители при техния дълбок междуличностен конфликт, то и основното средство за преодоляването на проблема е промяна именно в поведението на двамата родители. В тази връзка следва да се отбележи, че действията на майката, с които способства за отчуждаването на детето от бащата, като му предава своята негативна емоция и го натоварва с избор, непосилен за възрастта на детето, са противоправни и не са в интерес и на детето. От анализа на всички доказателства по делото обаче не обосновава извод, че вината за това, както и за психичното състояние на детето, е изключително на майката, което изключва дори възпитателски качества у нея. По делото е установено, че двамата родители са в изключително обтегнати отношения, не умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на детето, поставили са го в дисфункционална среда, като са го направили свидетел на словесна агресия и манипулации в отношенията, което се отразява негативно върху неговото развитие. Двамата родители проектират своя дълбок конфликт в отношенията си с детето и го въвличат в него, като е дадено заключение, че несъзнателно това проявление е по-силно при майката. Вместо да го подготвят за по-леко преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с другия родител, да го успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета на другия родител, те допълнително травмират, объркват и превръщат собственото си дете в буфер на противоположни интереси. Майката е проектирала негативно отношение към бащата, чрез използване изрази като “оня” по отношение на него, поставяне в зависимост подаръците на детето /колело/ от развоя на съдебните спорове между родителите и насочване на вината за това към бащата, определяне на семейството като състав от “нас двамата”, визирайки себе си и детето, като индиректно е отрекла бащата в съзнанието на детето и нейното отношение е имало по-силно въздействие върху детето, тъй като емоционалната връзка помежду им е по-добра, ресурсите и условията й на живот - също; за да се чувства по-силно, детето е приело позицията на възприемания от него за близък обгрижващ родител. От друга страна, бащата е задълбочил негативната настройка на майката спрямо него посредством искания за налагане от ДСИ на глоби за неспазване на режима на лични отношения и отправяни заплахи за отнемане на родителските права, което е рефлектирало и в поведението на детето, което по силата на установената симбиотична връзка възприема директно като своя оценката на майката. Т.е. поведението и на двамата родители е довело до развитието и задълбочаването у детето на отчужденото спрямо бащата, израз на което е и категоричното му нежелание на се среща с него и нетърпимост дори при споменаване на фигурата му.

Изключително обезпокоително е пълното отричане на бащата и неговия роднински кръг в съзнанието на детето, израз на което е и споделеното от детето при изслушването му, че баща му не го обича, че баба му и дядо му по бащина линия не го обичат, като се сочат за причини събития от преди повече от 4 години, мултиплицирани и преразказани и от страна на майката и водените от нея свидетели, за които експертът по делото отрича да са причина за състоянието на взаимоотношенията баща-дете. Обезпокоителна е и тенденцията за иницииране на такъв голям брой съдебни процедури, в рамките на които по настояване на майката да се изслушва и изследва детето, което допълнително задълбочава съществуващата у него травма и противоречи на интереса му.

При установените по делото факти, настоящият състав намира, че изключително стресиращо за детето и негативно в емоционално отношение спрямо него ще е решение, с което да се промени фактически установеното към момента съжителство на детето с майката - в жилището на последната, където то е отраснало и има изградени навици, приятелски кръг, посещава училище и спорт. Съдът намира, че успокояването на детето, успешната интеграция в училищната среда е в негов интерес. От друга страна, промяната във вече изградените привички и установения порядък в живота му, още повече по принудителен и за самото дете начин, по-скоро биха му причинили вреда и няма да способстват за възстановяване и укрепване на връзката с бащата, още повече в чужд за детето град и на голямо разстояние от майката, с която се намира в такава силна връзка на зависимост. Фактът, че бащата в продължение на последните години полага необходимите усилия да пътува и спазва режима на лични отношения с детето е положителен в тази насока, но не променя горните изводи. Детето категорично заявява своето нежелание да контактува самостоятелно с баща си и да се отделя от майка си. Както вече беше посочено, съдът, не е обвързан от това, но следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата, е оглед неговата **-годишна възраст, и най-вече - с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Освен това, възстановяването на връзката с бащата няма да може да се постигне с ново, „външно” за детето решение, наложено му по принудителен начин.

В заключение, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта досежно определения стеснен режим на лично отношения и спорът да се реши по същество от въззивната съдебна инстанция.

Съдът намира, че в изключителен интерес на детето е да бъде запазено фактическото положение и родителските права спрямо него да продължат да се упражняват от майката. Налице са такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел - благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, установен със съдебно решение.

В същото време, както беше посочено, наложително е възстановяване и на отношенията с бащата, за което и двамата родители са длъжни да окажат съдействие, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и с оглед оказване подкрепа на детето за справяне със ситуацията. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с детето, но с оглед възстановяване на прекъсната връзка, да се предвиди преходен период, както следва: През първите два месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас и майката. През следващия един месец бащата да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас. След този тримесечен период, бащата да осъществява срещи с детето всяка събота от 10 ч. до 17 ч., в рамките на един месец. След четирите месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя - с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.

При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът намира, че следва да постанови следния режим, който също да се осъществява след изтичането на горния четиримесечен преходен период, а именно: През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взима детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взима детето на рождения му ден - от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя или попада в рамките на тридесетте дни през лятната ваканция, когато се прилага посочения по-горе режим. През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 18 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари; както и да взима детето на имения му ден - от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.

Служителите от ангажираната със случая Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните действия, включително да сезират съда. Необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. С оглед благополучието на детето, на него и на двамата родители следва да бъдат предложени подходящи услуги и индивидуални работа от специалистите при Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас. Следва да бъде разпоредено на двамата родители, на детето и на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално подпомагане” - Бургас при осъществяване на горните мерки.

Предвид изхода на делото и по повод частната жалба на въззивника досежно разноските в първоинстанционното производство, въззивният съд намира следното:

Предвид липсата на искания от страните за присъждане на разноски във въззивната инстанция, съдът не дължи произнасяне по въпроса, а разноските следва да останат за страните така, както са сторени от тях.

Що се касае до сторените разноски в първоинстанционното производство, въззивният съд споделя изцяло изложените от БРС съображения с обжалваното определение № 1697/07.03.2018 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Доколкото в настоящия случай става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда /тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно/, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции. В този смисъл съдът поддържа съображенията изложени в Определение № 18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. № 3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС и Определение №306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о. и не споделя становището застъпено от въззивника с частната жалба и в цитираното определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, І-во г.о.

По тези съображения, първоинстанционният съд правилно, в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, е присъдил разноски в полза на ищцата, доколкото исковата молба е била уважена, а насрещното искане на ответника - отхвърлено.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, крайният резултат по спора се запазва, като на уважаване подлежи искането за изменение на действащия режим на лични отношения на въззивника с детето, макар и при различни мерки, а в отхвърлителната си част първоинстанционният акт подлежи на потвърждаване от въззивния съд. В този смисъл на потвърждаване подлежи и обжалваното определение № 1697/07.03.2018 г. по гр.д. № 8128/2016 по описа на БРС по въпроса за разноските пред първата инстанция, а частната жалва срещу него следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1771/06.11.2017 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 8128/2016 г., В ЧАСТТА, с която се изменят мерките по решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС и се определя нов режим на лични отношения между бащата Х.Л.Щ. и детето Х.Х.Щ., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 59, ал. 4 от СК, постановения с решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС, режим на лични отношения между бащата Х.Л.Щ., ЕГН ********** и детето Х.Х.Щ., ЕГН **********, КАТО ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Х.Л.Щ. и *********то дете Х.Х.Щ.:

През първите два месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от 10,00 часа до 12,00 часа, в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас и майката.

През следващия един месец бащата да вижда детето всяка събота от 10,00 часа до 12 часа, в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас.

След този тримесечен период, бащата да осъществява срещи с детето всяка събота от 10,00 часа до 17,00 часа, в рамките на един месец.

След четирите месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя - с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.

Също след горните четири месеца, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим:

През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа /Бъдни вечер и

Рождество Христово/, като взима детето в 18,00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18,00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 20,00 часа на 28 декември; както и да взима детето на рождения му ден - от 10,00 часа до 18,00 часа, освен ако този ден е събота или неделя или попада в рамките на тридесетте дни през лятната ваканция, когато се прилага посочения по-горе режим.

През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Великден /от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му/, Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18,00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 18,00 часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16,00 часа на 28 декември и го връща до 18,00 часа на 2 януари; както и да взима детето на имения му ден - от 10,00 часа до 18,00 часа, освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.

РАЗПОРЕЖДА на родителите С.Е.Е., ЕГН ********** и Х.Л.Щ., ЕГН **********, на детето Х.Х.Щ., ЕГН ********** и на техните близки да оказват съдействие на служителите от Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Бургас при осъществяване на горните мерки.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1771/06.11.2017 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 8128/2016 г., В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 13587/02.04.2018 г. от Х.Л.Щ., ЕГН **********, чрез адвокат Иванка Кирязова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев“ № 22, ет. 1, срещу определение № 1697/07.03.2018 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 8128/2016 г. по описа на БРС, с което е отхвърлена молбата на ответника Щ. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1771/06.11.2017 г. в частта му относно разноските, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от

ГПК.