Определение по дело №78/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 април 2020 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20203400500078
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

102

                                  гр. Силистра, 01.04.2020 год.

   

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи април, две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                      Председател: Пламен Неделчев

                                               Членове: Кремена Краева

                                                        Огнян Маладжиков

                    

като разгледа докладваното от съдия Краева, в.ч.гр.д. № 78 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.274 и сл ГПК.

 

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Определение № 24 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 367/2019 г. на Районен съд Дулово, с което първоинстанционният съд прекратява като недопустимо производството по гр.д. N9 367/2019 г.

Постановеният съдебен акт счита за неправилен и незаконосъобразен, тъй като при констатирано противоречие на обстоятелствената част на исковата молба и несъответстващия й осъдителен петитум съдът следва да даде възможност на ищеца по реда на чл.129, ал.2 от ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба. В процесния случай първоинстанционният съд не е изпълнил вменените му със закона задължения за указване на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а изцяло в разрез със закона и установената трайна съдебна практика е счел предявения иск за недопустим.

          Моли за отмяна на определението, с което районният съд е прекратил производството по осъдителния иск и разпореждане за  продължаване на съдопроизводствените действия.

 

         Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е допустима и по същество основателна.

         На 05.04.2019 г. Дуловският районен съд по ч.гр.д.№ 226 / 2019 г. е издал Заповед № 122 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу длъжника Д.С.С..

 

         Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на заявителя е указана възможността да предяви иск относно вземанията си, предмет на заявлението, като довнесе държавната такса.

         В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят е подал искова молба, в титулната част на която е посочил правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно ал. 3 на същия член този иск е установителен. В съответствие с установителния характер на иска е последният абзац от обстоятелствената част на исковата молба, в която изрично се посочва, че за вземането е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обстоятелство обуславя правния интерес на исковата молба. В самия петитум обаче е поискано от съда да осъди длъжника за всички суми, присъдени с издадената срещу него заповед, вместо да установи дължимостта им. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с недопустим иск, като акцентът в мотивите пада върху опасението, че при уважаването му ще възникне едновременно със заповедта за изпълнение второ изпълнително основание за едно и също притезание. Вместо осъдителен иск законът императивно указва, че при издадена заповед за изпълнение е допустим единствено установителен иск по чл. 422 от ГПК, след уважаването на който заповедта влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което ищецът няма правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането си.  

Въззивният съд намира, че подадената от ищца по гр.д. № 367/2019 г. на Районен съд Дулово исковата молба следва да бъде оставена като нередовна - същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като между обстоятелствената част на подадената искова молба и петитума на същата е налице противоречие. След като ищецът твърди в исковата молба, че му е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, то следва ищецът да предяви специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането, а не осъдителен иск, за воденето на какъвто липсва правен интерес.

Необходимо е било да се напъти ищецът да преодолее противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и осъдителния ѝ петитум, така както вменява чл. 129, ал. 2 от ГПК, преди да се пристъпи към прекратяване на производството. Трайно установена е съдебната практиката, включително на ВКС, според която, ако в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за издадена заповед за изпълнение относно защитаваното с иска вземане, но в петитума на молбата е формулирано искане за присъждане на вземането, е налице нередовност на исковата молба – така и в Решение № 187 от 04.07.2012 г. по т. д. № 248 / 2010 г. на ВКС, II т.о.    Така е разрешен този въпрос и с Решение № 27 от 08.03.2010г. по т.д.№ 521/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. С него е прието, че когато е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземане, предмет на заповедно производство, но с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен петитум, то се касае до нередовност на исковата молба, а не за недопустимост на иска.

Горните съображения налагат обжалваното определение да се отмени, а районният съд следва да остави исковата молба без движение, да даде указания на ищеца, с които да се установи действителната му воля и така да се преодолее противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и осъдителния ѝ петитум.

 

         Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

                  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

        

         ОТМЕНЯ Определение № 24 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 367/2019 г. на Районен съд Дулово, с което първоинстанционният съд прекратява като недопустимо производството по гр.д. № 367/2019 г.

 

         ВРЪЩА делото на Дуловския районен съд с указание за провеждане на процедура по чл.129, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

На основание  чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Определението от 01.04.2020г., постановено по въззивно гражданско дело № 78/2020г. на Силистренски окръжен съд, не е подписано от младши съдия Огнян Маладжиков, който е участвал в състава при разглеждането и произнасянето му, но в деня на постановяването е работил дистанционно от дома си в изпълнение на Заповед № 157 от 16.03.2020г. на Административния ръководител на ОС – Силистра.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: