РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. гр. Хасково, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Д. К. НИКОЛОВА Административно
наказателно дело № 20225640200742 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба от Д. Д. М. от гр.Хасково срещу Наказателно
постановление № 22-1253-000397 от 05.04.2022 г. на Началник сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР -Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1-во от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован,не се явява и се представлява от упълномощен процесуален
представител- адв.М. К. от АК-Кърджали ,който поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП.Претендира и за присъждане на разноски по делото .
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на
МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
1
делото.В съпроводително писмо взема становище по жалбата,която счита ,че
не следва да бъде уважавана,а в случай че се претендират разноски над
минималния размер прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 24.02.2022 г. св.И. И. Ч. и В. С. К. и двамата на длъжност
„мл.автоконтрольори“ в сектор ПП при ОД на МВР-Хасково изпълнявали
служебните си задължения, когато около 13:35 часа на същата дата в
гр.Хасково ,на бул.“Съединение „ до детски маркет „Пепи“ спряли за
проверка лек автомобил марка „***** ***** " с рег. №*******.
Установили,че процесното МПС се управлявало от жалбоподалката Д. Д. М.
.При извършената проверка в информационните масиви на
МВР,посредством служебен таблет констатирали, че процесния автомобил е
със служебно прекратена регистрация на 21.09.2021 г. по чл.143 ал.10 от
ЗДвП /получено уведомление от Гаранционния фонд/ .По тази причина на
същата дата, срещу жалбоподателката М. , в нейно присъствие, бил
съставен от св.И. Ч. Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 530799 за нарушениe по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателката подписала съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение и получила екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения АУАН не
са постъпили допълнително в рамките на законово установения срок от
съставянето му. Административно-наказателната преписка е била изпратена
на РП – Хасково,като в хода на образуваната прокурорска преписка вх. №
1405/2022 г. по описа на РП-Хасково с постановление от 31.03.2022 г. на
прокурор при РП-Хасково е отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление от общ характер, а преписката върната на
Началник сектор ПП при ОД на МВР-Хасково за преценка относно
реализиране на административно-наказателната отговорност на
2
жалбоподателя .
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.03.2022
г. на прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 1405/2022 г. по описа
на РП – Хасково.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
на делото свидетели И. Ч. и В. К. . Приобщени като доказателства по АНП
са извлечение от АИС КАТ ,според което Д. Д. М. е собственик на лек
автомобил марка „***** ***** " с рег. №******* ,а на 21.09.2021 г. е
прекратена регистрацията му на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3,
предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането . Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
3
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също
регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило
уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна
застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от
Наредбата е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за
служебно прекратената регистрация. В тази връзка следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ задължава Информационния център на
Гаранционния фонд да уведоми собствениците на моторни превозни
средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14
дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства
за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1
/компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни
средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство. В случая липсват доказателства, че жалбоподателката Д.
М. ,която е собственик на превозното средство изобщо е била уведомен от
ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса на застраховка,макар такова
уведомление от 19.09.2021г. да е било изпратено до сектор ПП при ОД на
МВР-Хасково и получаването му да е отразено в АИС –КАТ .При това
положение е невъзможно да се приеме, че е била наясно с обстоятелството,
че считано от 21.09.2021 г. управлявания от нея автомобил е със служебно
прекратена регистрация . Т. е. липсват каквито и да било доказателства за
това, деянието да е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя
извод за несъставомерност, поради липса на субективен елемент. Не може да
се очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията е
действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и още
повече – кога точно контролните органи реално са извършили това
прекратяване (в случая не е известно кога гражданската отговорност е изтекла
, проверката извършена от служителите на Гаранционния фонд е в
неустановен момент, писмото на фонда е изпратено и е получено в Сектор
"ПП" на 19.09.2021 г., а самата регистрация е прекратена на 21.09.2021 г. –т. е.
4
дори хипотетично да се приеме, че собственикът би могъл да предположи, че
щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобилът ще
бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно кога точно контролните органи ще решат да
извършва (дали въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният
фонд ще информира Сектор "ПП" и кога точно полицейските органи ще
решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Всичко това,
съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база данни, в
която да се проверява дали регистрацията на МПС е била прекратена или не и
кога точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма как
да се приеме, че управлявайки автомобила на 24.02.2022 г. жалбоподателят е
знаел (умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията
е служебно прекратена преди тази дата.И след като доказателства, че
служебната дерегистрация на МПС е била известна на жалбоподателя към
момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от
субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.
3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК) е
формално, на просто извършване и като такова според теорията и
константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен
характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината
пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи
от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в
случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на
знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението
(нарушението) изключва умисъла за извършването му. По изложените по –
горе аргументи и съображения, съдът намира, че в хода на съдебното
производство безспорно не се установи, че описаното в НП нарушение е
консумирано от лицето, посочено като нарушител. С оглед тези съображения,
настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, а
атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно –
отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени
5
направените разноски за адвокатско възнаграждение .Те следва да бъдат
уважени в претендирания размер ,съответстващ на минимално предвидения
размер от 400 лева/чл. 18 ал.2,вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-000397 от 05.04.2022 г.
на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „България“
№85 , да заплати на Д. Д. М. ,ЕГН- ********** от гр.**************
сумата в размер на 400 лв.- разноски по делото – адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6