Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ 03 .07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на трeти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП
РАДИНОВ
при секретар Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
274 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, срещу Решение № 32/03.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 292/2019 г. по описа на ВРС, ХХ състав с което
са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу Р.Х.
Р., ЕГН: **********,*** обективно и кумулативно съединени иксове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 467,93 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1301453 за периода 24.07.2017 г.
до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43,
вх. 2, ап. 24, сумата от 22,00 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 25.09.2017 г. до 02.10.2018 г.;
сумата от 251,90 лв., представляваща дължима главница
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1512182 за периода
24.07.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ бл. 43, вх. 2, ап. 24, сумата от 12,71 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода от 25.09.2017 г.
до 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.10.2018 г. до окончателното им
изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 7652/10.10.2018 г.,
издадена по ч. гр. д. № 15272/2018 г. по описа на ВРС.
В жалбата се излагат твърдения, че
първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че същото е
необосновано. Въззивникът счита, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд ищецът е успял да докаже исковите си претенции както по
основание, така и по размер. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете. Жалбата се поддържа в
открито съдебно заседание от процесуален представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, представляван от особен
представител, с който се оспорва като неоснователна жалбата и се претендира
потвърждаване на първоинстанционното решение по изложени съображения за
неговата законосъобразност и правилност. Сочи се, че съдът е обсъдил и
съобразил главното възражение за липса на реално предоставяне на услугите,
въззивникът не е успял да проведе пълно и главно доказване. Идентично становище
се поддържа в съдебно заседание от назначения особен представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното
от фактическа и правна страна :
Производството по делото е образувано
по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, срещу Р.Х. Р., обективно
и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 467,93 лв., представляваща
дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1301453
за периода 24.07.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ бл. 43, вх. 2, ап. 24, сумата от 22,00 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 25.09.2017 г. до 02.10.2018 г.; сумата от 251,90 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1512182 за периода 24.07.2017 г.
до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43,
вх. 2, ап. 24, сумата от 12,71 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата за периода от 25.09.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2018 г. до окончателното им
изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 7652/10.10.2018 г.,
издадена по ч. гр. д. № 15272/2018 г. по описа на ВРС.
В исковата молба от „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД се твърди, че в качеството си на ВиК оператор,
съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, е предоставил ВиК услуги на Р.Х. Р. за имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх. 2, ап. 24. Твърди, че
съгласно общите условия на дружеството потребителите на ВиК услуги следва да ги
заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране, след което изпадат в
забава. Излага се, че ответникът не е изпълнил задължението да заплаща
потребените ВиК услуги, които се отчитат по партиди с абонатни № № 1301453 и 1532702
и е изпаднал в забава, поради което в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15272/2018 г.
по описа на ВРС, за дължимите суми, която била връчена при условията на чл. 47
от ГПК.
Ответникът-възиваем, чрез назначения
от съда особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва иска като неоснователен. Оспорва се ответникът да е потребител на
ВиК услуги за абонатни номера: 1301453 и 1512182, относно процесния обект на
потребление, както и реалното доставяне на услугите. Оспорва метрологичната
годност на средството за измерване на потребени ВиК услуги. Сочи, че данните
във водомера, съответно тяхното отчитане и остойностяване са неверни и неточни.
Оспорва акцесорните претенции за лихва за забава.
От приобщената в първата
инстанция справка от Службата по вписванията – Варна (л. 88-90) може да бъде
направен категоричен извод за това, че въззиваемият - ответник Р. Р.,
е собственик на апартамент с идентификатор 10135.3511.216.3.24 по КККР на гр.
Варна, с административен адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 43, вх. 2,
ап. 24. С оглед това ответникът отговаря на дефинициите за потребител на ВиК
услуги дадени в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ, т.2
от чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както
и в чл. 2, ал.1, т.2 от ОУ, доколкото е собственик на процесния обект на
потребление, заведен при ищеца с абонатни №
№ 1301453 и 1532702. За настоящия състав е
неоснователно възражението от особения представител на ответника, че последният
не се намира в облигационна връзка с ищеца по повод доставка на ВиК
услуги.
Основният въпрос е свързан
с възражението, че ищецът реално не е доставил услуги в процесния период. В
тази връзка с доклада по делото първоинстанционния съд е указал ищеца, че не
сочи доказателства в подкрепа на това
твърдение.
Нови доказателства не са
ангажирани, а приобщените в първоинстанционното производство са подробно
аргументирани в обжалваното решение. Действително ищецът е представила два
карнетни листа от партидата на Р.Х. Р., за отчетни периоди 23.06.2009 г. –
26.11.2018 г. (л. 92-93), отнасящи се до абонатни № № 1301453 и 1532702. Карнетите,
както и представените справки за недобора (л. 93-95) не носят подписи на
съставилото ги служебно лице или на потребителя Р. и на практика представляват
неподписани частни документи издадени от ищеца,
съдържащи изгодните за него факти за извършена реална престация по
облигационната връзка, поради което не могат да бъдат противопоставени на
ответника, който изрично е оспорил реалното потребление на ВиК услуги. Представените от ищеца доказателства не установяват и
надлежно проведена процедура по служебно начисляване на количества вода по
партидата на ответника. В случая обстоятелството, че процесната сума не се претендира
на основание реален отчет, а е служебно начислена се признава на практика и от
ищеца.
При тези обстоятелства по делото не е надлежно доказано
ответникът да е ползвал ВиК услуги за процесния отчетен период на
потребление.
Изложените подробни съображения от
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което
съдът препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид съвпадението в решаващите
изводи на двете съдебни инстанции, постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК, а подадената срещу него
въззивна жалба – оставена без уважение.
С оглед резултата от спора на въззивника не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 32/03.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 292/2019 г. по описа на ВРС, ХХ състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.