Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 64 19.02.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На…… 4 февруари……………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1006….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.Т.Б. *** против решение №
726/07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2905/2018 г. на Казанлъшкия районен
съд.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата
претенция. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения по
същество относно представеното по делото обратно писмо, неговото доказателствено
значение, обстоятелството кога е съставено, както и неплащането на цената и
намерението на страните, което според въззивницата е индиция за симулация.
Моли, съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата М.И.П. оспорва
въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.
Въззиваемият В.Г.Б. не е
изпратил отговор на въззивната жалба. В с.з. заявява, че въззивнажа жалба е
основателна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като съображенията на въззивния съд са следните:
Твърди
се от въззиваемата, че въззивницата не е доказала в хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд изложените твърдения, с което тя
обосновава правния си интерес. Това възражение се обосновава с твърдението, че
ищцата (сега въззивница) не е доказала, че е изпаднала в затруднено финансово
положение; че има право на издръжка, а ответникът (сега въззиваем) е сред
лицата, които й дължат издръжка. Не се доказала и хипотезата на чл.227 ЗЗД.
Въззивният
съд не възприема така направения извод и намира, че изложените разсъждения са
неоснователни. Вярно е, че наличието на интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на един установителен иск, но за установяването
му не би могло да се подхожда по начина, по който предлага пълномощникът на
ответницата. Наличието на правен интерес за разкриване на симулацията се
извежда от твърденията на ищцата, свързани с претенцията й за права от
прикритата сделка – отмяна на дарението. Това е достатъчно основание, за да се
приеме, че за нея е налице правен интерес за разкриване на симулацията. Дали
претенцията й ще бъде основателна, респ. дали е налице хипотезата на чл.227 ЗЗД, е въпрос, който не може да бъде разгледан в настоящото производство при
липса на предявен иск, а е и ирелевантен за наличието или липсата на правен
интерес. Затова изводите за липса на правен интерес, извеждани от недоказаност
на една такава претенция, не следва да се възприемат.
В
тази връзка е неоснователно и твърдението на ответницата за това, че процесът
по делото е симулативен. Независимо какви са били подбудите и непосредствената
причина за предявяването на настоящите искове, съдът е сезиран с тях и дължи
решение, съобразно представените и доказани факти и приложимото право.
Ответницата е участва в този процес и е имала процесуалната възможност да
оборва твърдените факти, респ. да доказва това, което тя твърди.
Въззивната
жалба е основателна.
Пред районния съд са били предявени два иска – по чл.26, ал.2 ЗЗД и по
чл.17, ал.1 ЗЗД – за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на
имот като привиден и за обявяване на прикритата сделка.
В
исковата молба ищцата П.Б. е твърдяла, че с договор от 01.06.2012 г., обективиран в н.а. № 83, том II, рег. №
2529, дело № 274, продала на внука си В.Г.Б. недвижим имот - дворно място с площ от 304 кв.м, представляващо УПИ III - 632, кв.
13 по плана на ***, заедно с построените
в него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения,
при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631. Твърдяла е, че тази сделка е относително
симулативна, тъй като прикрива дарение. Нейната воля била имотът да бъде дарен
на внука ѝ, но била оформена като покупко-продажба с цел избягване на
бъдещи спорове с други наследници. Реално по извършената сделка нямало плащане
на продажна цена, тъй като такава била волята и на двете страни. Сделката била
извършена по време на брака на внука й с втората ответница. Твърдяла е, че
понастоящем е изпаднала във финансово затруднение и имала намерение да
претендира от първия ответник издръжка, а в случай, че той откаже такава, да
предяви иск за отмяна на дарението. Твърдяла е, че в същия ден когато било
извършено прехвърлянето, двете страни подписали обратно писмо. Искала е съдът
да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че сделката е недействителна като
прикриваща дарение на прехвърляния имот, а също така да приеме за установено,
че дисимулативната сделка за прехвърляне на имота е дарение.
Ответницата М.И.П. (сега въззиваема) е оспорила исковете, като
е твърдяла, че процесът бил симулативен, тъй като бракът й с другия ответник
бил прекратен и между тях имало висящи дела за делба на имуществото,
включително и на спорния имот. Твърдяла е, че в действителност ищцата нямала
намерение да иска отмяна на договора за дарение, защото не се нуждаела от
издръжка, тъй като положението й не било променено от датата на извършването на
продажбата, а и ответникът нямал доходи, които да му позволят да й предоставя
издръжка.
Ответникът В.Г.Б. не е изпратил отговор.
Първоинстанционният съд е приел
за установено от фактическа страна, че с
договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между П.Т.Б. в качеството
ѝ на продавач и В.Г.Б. като купувач, обективиран в н.а. № 83, том II, рег. № 2529, дело № 274/2012 г. от 01.06.2012 г. по
описа на нотариус П.П., с рег. № 443 на
НК, ищцата е продала на ответника свой имот, представляващ дворно място с площ
от 304 кв.м, представляващ УПИ III-632, кв.13 по плана на ***, заедно с построените в
него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения,
при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631, за сумата от 6 000 лв. Приел е, че страните по сделката са изготвили
„обратно писмо“. Приел е, че ищцата е поискала ответникът да й заплаща издръжка
от 100 лв. на месец с нотариална покана, която му е връчена на 08.11.2018 г.
Приел е за безспорно, че ответниците по делото са били в граждански брак към
датата на сключване на договора на
процесната покупко-продажба, като към датата на предявяване на исковата молба
този брак е прекратен. Приел е, че от показанията на свид. К.С.М.се установява,
че процесният имот е продаден и че плащане между страните не е извършено, както
и желанието на прехвърлителката имотът „да е само на В.“, а от показанията на
свид. Н.И.К. - че след сключването на сделката прехвърлителката П.Б.
й казала, че има документ между тях двамата, както и че плащане на цената не е
извършено.
От правна страна първоинстанционният съд
е приел, че документът именуван „обратно писмо“ не би могъл да се
противопостави на ответницата М.И.П., защото тя не го е подписала, поради което
може да служи само като начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Приел
е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели К.С.М.и
Н.И.К. не се налагал извод, че прехвърлителката П.Т.Б. е имала категорично
дарствено намерение спрямо ответника – купувач. Приел е, че
свидетелските показания не са непосредствени, като свидетелите не са
присъствали при сключването на сделката, нито пък са очевидци на изразената
воля на двете страни по договора. Исковете
са отхвърлени.
Въззивният съд, след като подложи на
самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при
съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното
производство, намери въззивната жалба за основателна.
По
делото не е спорно, че с договор за покупко-продажба от 01.06.2012 г., сключен
с н.а. № 83, том II, рег. № 2529, дело № 274/2012
г. от 01.06.2012 г. по описа на нотариус
П. Павлов, с рег. № 443 на НК, ищцата е прехвърлила на ответника, който
е неин внук, имот - дворно място с площ от 304 кв.м, представляващ УПИ III-632, кв.13 по
плана на с. Горно Черковище, общ. Казанлък, заедно с построените в него жилищна
сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения, при съседи: от
север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг -
УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631. В нотариалния акт е посочена сумата от 6 100 лв. за цена на
прехвърления имот, която била получена от продавачката предварително. Между страните по сделката е съставен е
документ, именуван „обратно писмо“, от съдържанието на който се установява, че
действителната воля за прехвърлянето на процесния имот е за дарението му.
Двамата са посочили, че по сделката не са плащани, респ. получавани пари във
връзка с прехвърлянето.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетели, от показанията на които се
установява, че ищцата е искала имотът „да бъде само на В.“ и пари за него не е
получавала – така свид. К.С.М., и че преди сделката ищцата се е съветвала с
адвокат относно желанието й имотът да бъде на В., който им е казал, че той
трябва да бъде прехвърлен с покупко-продажба и да бъде съставен „някакъв“
документ между тях двамата – така свид. Н.И.К., която е съдействала за
сделката. И двамата свидетели са категорични,
че не знаят В. да е давал някакви пари.
Сделките,
при които страните правят изявления, които по съдържание и форма отговарят на
съответния вид сделка, но не желаят правните последици от нея, а от друга
сделка – прикрита, за която имат интерес
третите лица да не знаят, а да мислят, че привидната сделка е породила правни
последици, са относително симулативни. В
случая съдът намира, че процесният договор за покупко-продажба е именно такъв –
извод, наложен при съвкупната преценка на представените по делото писмено
доказателство, свидетелски показания и признания на един от ответниците.
Нарочният
обратен документ, без значение кога е съставен – едновременно с явния, преди
или след това, установява вътрешните отношения между страните по договора и има
за цел да разкрие симулацията. Този документ обаче е непротивопоставим на
неучаствалата в сделката съпруга и не я обвързва. Изготвеното обратно писмо,
сочещо на действителната воля на страните по сделката и че записаната в
нотариалния акт цена не е плащана и не се дължи, не обвързва ответницата.
Затова то не може да бъде достатъчно доказателство за разкриване на
симулацията, но съставлява начало на писмено доказателство, създаващо
вероятност за симулация, пълното разкриване на която и доказването на
действителните отношения между страните се извършва чрез свидетели или други
писмени доказателства, както и признанията на страните. Както бе посочено
по-горе, от показанията на разпитаните в случая свидетели К.С.М.и Н.И.К., които съдът кредитира изцяло, се установява, че действителната воля
на прехвърлителката не е била свързана с
вещно-правния ефект на продажбата, т.е. страните не са имали воля собствеността
да се прехвърли срещу заплащане. Обстоятелството, че нито един от свидетелите
не са присъствали при изслушването на нотариалния акт за покупко-продажба пред
нотариуса, не би могло да обоснове извод, че действителна воля на страните е
била да прехвърлят имота чрез продажба. Не е било нужно те са правят специално
изявление, че извършват дарение, което прикриват с покупко-продажба, за да се
разкрие намерението им. За свидетелите е била ясна волята на страните и тяхната
цел и това те са разбрали непосредствено в разговори преди и след сделката. За
тях не е имало съмнение и за това, че сделката е безвъзмездна.
Съдът
намира, че по делото не е установено във връзка с процесната сделка участващият
в договора като купувач В.Г.Б. да е заплатил сочената в нотариалния акт цена.
Въззиваемата М.П. пък заявява в отговора на въззивната жалба, че тя не е
правила такова плащане, поради което няма как да го твърди. И свидетелят К.М.,
и свид. Н.К.са категорични, че не знаят В. да е давал пари, както и не са
чували някой да казва това. Неплащането на цената, въпреки че не
води до нищожност на договора, е индиция, че не е имало обща воля на
участвуващите в сделката лица да възникне задължение за плащането й. В този
смисъл са не само показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви и последователни, но и признанията на ответника В.Г.Б., които
съдът цени, съпоставяйки ги с фактите, установени от посочените горе свидетели М.и
К..
Безвъзмездността
или на практика безпаричността на сделката
като индиция за това, че волята на прехвърлителката е била друга, а не
присъщата за покупко-продажбата, неминуемо поставя въпроса за намерението й. В
случая съдът намира, че по делото е категорично установено, че то (намерението)
е било специфичното и характерно за дарението да се облагодетелства надарения.
Свидетелят М.установява, че ищцата е заявила тази своя воля имотът да е „само
на В., без да имат брат му и жена му някакъв дял“. В този смисъл са и
показанията на свид. К., която заявява пред съда, че е съдействала дотолкова,
че е говорила с адвокат, на който са казвали, че искат имотът да бъде „само на
В.“. Адвокатът е обяснил, че може да бъде само на В. и че трябва да бъде
прехвърлен с покупко-продажба, като по този начин е оформена специфичната за
симулативната сделка цел за пред третите лица да се създаде едно привидно
правно състояние и те да зачитат правните последици, свързани с тази привидна
сделка. Следователно специфичното дарствено намерение у прехвърлителката, което
обуславя имущественото прехвърляне, е налице и е разкрито.
С
оглед на гореизложените съображения съдът намира, че от доказателствата по
делото може да се направи обоснования имот, че договорът за покупко-продажба на
процесния имот е привиден и като такъв е нищожен по силата на чл.26, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД, когато страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, се прилагат правилата относно
прикритото, но ако са налице условията за неговата действителност. В случая
съдът намира, че тези условия са налице. Собствеността върху имота е
прехвърлена, без да бъде заплатена посочената цена по вътрешна уговорка между
страните поради намерението на прехвърлителката да се разпореди с имуществото
си само и единствено в полза на внука си В.Г.Б., като по този начин го надари.
Сделката е оформена в нотариален акт така, както изисква нормата на чл.18 ЗЗД, поради което следва да се приеме,
че и това условие е спазено. Предвид на това съдът следва да признае на
основание чл.17, ал.1 ЗЗД действителността на прикритото от покупко-продажбата
дарение. Поради основателността на
въззивната жалба решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде призната нищожността
на привидния договор и да бъде разкрита прикритата сделка. Разноски не следва
да се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 726 от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2905/2018 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Б. ***, ЕГН ********** и М.И.П. ***,
ЕГН **********, че договорът за покупко-продажба на дворно място, с площ от 304
кв.м, представляващ УПИ III-632, кв.13 по плана на ***, заедно с построените в
него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения,
при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633,
от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631,
сключен на 01.06.2012 г. между П.Т.Б. ***,
ЕГН ********** от една страна като продавач, и В.Г.Б. ***, ЕГН ********** ***
от друга страна като купувач, който договор е оформен с н.а. № 83, том II, рег. № 2529, дело № 274/2012 г. от 01.06.2012 г.
по описа на нотариус П.П., с рег. № 443
на НК, е НИЩОЖЕН като привиден на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен
прикритият договор за дарение, по силата на който П.Т.Б. ***, ЕГН ********** от
една страна като дарителка прехвърля на внука си В.Г.Б. ***, ЕГН ********** от
друга страна като надарен дворно място,
с площ от 304 кв.м, представляващ УПИ III-632, кв.13 по плана на ***, заедно с построените в
него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения,
при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633,
от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: