РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 20.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 1579 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба
ищците Н.С.М. и С.М.М., чрез адвокат пълномощник, твърдят, че са наследници
като съпруга и син на М. М. М., бивш жител ***, роден 1934г.,
починал на 14.11.2008г., и по силата на наследствено правоприемство и давностно владение са
собственици на неурегулиран поземлен имот с площ 371 кв.м., находящ се в
урбанизираната територия на с.Ненково, общ.Кърджали, ведно с построените в
имота двуетaжна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ 44 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 34
кв.м., който имот е собственост на семейството им, и в който реално живеят до 1998г., когато заедно с
техния съпруг и баща М. М. М. се заселват в гр.Хасково, а по-късно ищецът С.М.М.
и в гр.Асеновград, а останалите наследници се изнесли много по-рано от имота, почти не посещавали имота и не полагали грижи за
него.През 2005г. по причина, че имотът започнал да се руши, решили да го предоставят на Г.Р.Х. от с.Ненково срещу задължение
да се грижи и опазва имота.Последният възстановил почти изцяло срутените в
имота сгради, направил редица ремонти и подобрения-поставил нов покрив, врати,
прозорци, навеси, и понастоящем продължавал да ползва имота, в който със знание
на ищците отглежда животни.През този период ищците ползвали имота и се
интересували от състоянието му, със съзнание, че са собственици на имота,
владеещи го чрез трето лице.През м.септември 2017г. били уведомени от
ползвателя Г.Р.Х., че последният е предупреден от М.Д. *** да напусне имота,
тъй като бил негов собственик, и смята да се настани в имота.Така ищците узнали, че през 2015г.
ответникът Н.Ф.А., далечен техен роднина, син на Е.-сестра на дядо им М. М.
Р., се снабдил с констативен нотариален акт за имота по давностно
владение и наследство с N 183, том 2, рег.N 15796, дело N 373/2015г. на
нотариус Д.Г. с район на действие РС-Кърджали, и впоследствие през 2017г.
продал имота на ответника М.Д.М. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот N 139, том 1, рег. N 3875, дело N 133/2017г. на нотариус Г.Х. с район на действие РС
Кърджали.Ищците считат, че първия ответник Н.Ф.А. неправомерно се снабдил с
нотариален акт за имота, защото не е негов собственик, и нито той, нито неговите родители някога са жиВ. в
имота и никога не са го владяли, освен, че този ответник идвал един или два
пъти на гости, и то още през времето, когато
ищците живеели в имота.Ищците претендират да се установи спрямо ответниците, че
като наследници на бившия собственик на имота са собственици на имота по
наследство, както и по давностно владение, и да
се отмени издадения в полза на първия ответник нотариален акт за собственост на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.Претендират разноски по делото.С допълнителна
молба, с оглед дадени от съда указания да допълнят обстоятелствата, изложени в
исковата молба, като посочат на какво основание техният наследодател е бил
собственик на имота, ищците сочат, че наследодателят им М. М. М. е бил
собственик на имота на основание наследство и давностно владение, а сградите в
имота са построени без строителни книжа от неговия баща М. М. Р., бивш жител ***,
както и, че наследодателят им М.М. се родил в имота, израснал и създал
семейство в него, и до около 1998г. живял в имота, докогато го владял
непрекъснато, но след това както той, така и ищците не са преставали да владеят
имота и досега, който междувременно през 2005г. предоставили са ползване на
третото лице Г.Р.Х..В съдебно заседание ищците поддържат иска.
В срока по чл.131
от ГПК ответниците Н.Ф.А. и М.Д.М. не
са подали отговор по исковата молба.
С оглед
постъпилата във връзка с указанията на съда допълнителна молба, в съдебно
заседание ответникът М.Д.М. оспорва иска, както и, че през 2005г. ищците са
предоставили ползването на имота на Г. Р., при
твърдение, че за имота се е грижил ответника Н.А., който е противопоставил
владението си на Г.Р.Х..Сочи гласни доказателства.Моли за отхвърляне на иска.Не
претендира разноски по делото.Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищците адвокатско възнаграждение.
С оглед
постъпилата във връзка с указанията на съда допълнителна молба, в съдебно
заседание ответникът Н.Ф.А. сочи, че е син на Е., родена през 1923г., починала
през 2001г., дъщеря на М., който е баща на М., и майка му живяла в имота до
1942г., след което се омъжила и се преместила в с.Бели пласт, а самият той
много пъти ходил на гости в имота и като бил малък живял в имота.Сочи и, че М.
и жена му живеели в имота, но самият той всяка година ходил по 2-3 пъти, но не
оставал, защото живеел в с.Бели пласт, и в имота нямало никой, както и, че
имотът се намира не в с.Ненково, а в м.Айранлар.Счита, че е собственик на
имота, щом имотът е на дядо му. Не сочи доказателства. Моли за отхвърляне на
иска.Не претендира разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване, че
ищците са собственици на процесния неурегулиран поземлен имот, ведно с
находящите се в него сгради, по наследство от М. М. М., който има имота от баща
си М. М. Р., и по давностно владение от
преди 1998г., в т.ч. осъществявано съвместно от ищците и наследодателя им М. М.
М., при твърдения, че ответниците се легитимират като собственици с нотариални
актове за имота, първия с констативен акт по чл.587, ал.2 от ГПК, а втория с
акт за продажба на имота.
Налице е правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като ищците
твърдят, че са собственици на имота и владеят имота чрез трето лице, владението
на което не е нарушено, но се претендира предаването му от ответника М.Д.М.,
който основава правото си на собственост на договор за продажба, сключен с
ответника Н.Ф., който към продажба се легитимира като собственик на имота въз
основа на нотариален акт по обстоятелствена проверка.
С ТР N 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк. д. N 11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт,
с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 от ГПК.
Тъй като ищците
не се легитимират с нотариален акт за право на собственост върху имота/било
констативен или такъв за правна сделка/, то в тяхна тежест е да установят както
принадлежността на правото на собственост, което претендират, така и да
установят, че фактическият състав на съответното удостовереното от нотариуса в
полза на първия ответник придобивно основание не е осъществен.
Съгласно т.2 от
ТР 4/2012 от 17.12.2012г., ОСГК на ВКС изискуемото от чл.120 от ЗЗД, вр. чл.84
от ЗС волеизявление/позоваване на давност/ не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл.79 от ЗС, но правната последица –придобиване на
правото на собственост или друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане
на установения в закона срок, защото фактическият състав на владението съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС включва както обективния елемент на упражняване на
фактическата власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя, и
за придобиване на вещното право е необходимо обективирано волеизявление с цел
както зачитане волята на правните субекти, така и за защита на обществения
интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на
вещните права с оглед правната сигурност.Затова е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене чрез позоваване на последиците на придобивната давност
чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт, т.е. собствеността въз основа на
продължило в срока по чл.79 от ЗС владение не се придобива докато владелецът не
се позове на придобивна давност.
Ищците са
наследници на М. М. М., роден през 1934г., починал на 14.11.2008г. - Н.С.М.
като преживяла го съпруга, С.М.М. като негов най-малък син.М. М. М. е син на М.
М. Р., роден 1904г., починал около или преди 1998г. Майката на ответника Н.Ф.А.-Е.
също е дъщеря на М. М. Р. и е починала през 2001г. Нито М. М. М., нито Е.
приживе са се позовали на давностно владение на имота, за да бъдат признати за
негови собственици.На такова не се е позовал и баща им М..В данъчните книги при
Община Кърджали процесния имот е записан
на ответника Н.Ф.А. през 2017г., както и на наследниците на М. М. М., посочени
в Удостоверение за наследници изх. N
2819/26.10.2017г., изд. от община Кърджали, но без Г.Е. М..Имотът
съгласно издадено на С.М.М. *** Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. 6317/07.11.2017г. представлява поземлен имот/земя/ в с.Ненково с площ
371 кв.м., жилище с РЗП 44 кв.м. и селскостопански обект с РЗП 34 кв.м.Имотът
съгласно издадено на Н.Ф.А. *** Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. N 2711/31.05.2017г. представлява поземлен имот/земя/ в с.Ненково с площ
371 кв.м., жилище с РЗП 88 кв.м. и навес без оградни стени с РЗП 34 кв.м.
От показанията на
св.Г.Р.Х., който е от с.Ненково и живее в селото, се установява, че същият ползва имота от
2006г., когато със С. се разбрали да отглежда животни в имота.Съгласие да
ползва имота свидетелят поискал чрез С. и от А., който бил син на починал по-голям
брат на С..Първоначално свидетелят почистил мястото, през 2010г. взел животни и
направил с помощта на сина си, както и на С.,
на мястото на срутената стара къща /около 100 квадрата/, два етажа около
50 кв.м., със съгласието на С. и на Н..Имотът използвал и досега за гледане на
животни/крави и телета/ заедно сина си, и от 2006г. и до лятото на 2017г. никой
не го притеснявал, но преди две години/2015-2016г./, когато не бил в имота,
синът му му казал, че М. *** да снимат къщата и тези хора направили чертеж, а
след около една година М. му казал, че има документи за къщата и трябва да я
напусне, както и кметът му казал през лятото на 2017г., че имотът е купен от М.
и има един месец да напусне къщата.Св.Х. уведомил ищеца С.М. за това, но С. му казал, че никой
няма право да го изкарва от имота и да остане в имота, защото имотът е негов, и
не повярвал на свидетеля, че някой бил купил имота.Св.Х. сочи, че познава само С.
и неговото семейство-майка му Н., баща му М., дядо му М. и баба му, и дъщерите
на М., които са в Турция и не били идвали в имота, но които му казали, че
имотът е на С. и на баща му.Свидетелят сочи, че имотът бил на дядото М. и в
него живеел М..Когато М. се разболял, го свалили при М. и Н. долу в с.Ненково,
където последните имали друга къща, и където М. починал.След смъртта му имотът,
който се намирал горе, се ползвал от М., който гледал животни, и бил и горе, и
долу, но после се преместил в гр.Хасково, и имотът запустял докато свидетелят
да се настани.Сочи, че откакто ползва имота, в него е идвал само С..Не познава Н.А.,
видял го един път на спирката в селото, и по-късно, когато го викали в полицията
да дава обяснения, разбрал кой е, както и че е изкарал тапия за
имота.Свидетелят сочи, че изградената от него сграда е на два етажа-на първия
има две стаи за конете, а на втория стая и коридор, с покрив от ондулин.
От показанията на
св.И.Ш.Ф. се установява, че С. и майка му имат имот в
землището на с.Ненково, който бил на дядото на С. –М., и след смъртта му в
имота живеели сина му М., жена му и сина му С., а от 2006г. С. е дал имота на Г.
и Г. гледа животни в него, но много пъти децата на Д. с брадви
и пушки идвали да гонят Г. от имота, за да се настанят те там, макар, че не са
наследници, както и роднини на С..Изложените от свидетеля обстоятелства се
установяват и от показанията на св.Е.Ф.А., който сочи, че С. и майка му имат
имот над с.Ненково, в мах.Хайранлар, в
който в една стара къща е живял М.-дядото на С., но след като се разболял М.
слезнал при сина си, а синът му М. ходил
горе да гледа животни, и от 2006г. и сега все още Г. ползва имота, за да гледа
животни.Св.А. сочи, че и той гледа наблизо
животни и не бил виждал някой от старите собственици да идва да ползва имота, в
т.ч. и Н.А..
Св.Р. Р.
Т. сочи, че познава Н. от 1970 г.,
съпруга й и С., познавал родителите на Н., а самия Н. познавал от 2001г.,
защото работил като здравен работник.Знае, че имотът на Н. и С. е в Ненково, и
имат имот и на 5 км. от с.Ненково, в махала на с.Ненково-Хайранлар, който е на М.,
в който имало сграда, която била опустошена, но от 1970 г. никой не живеел там,
мястото било обезлюдено.Само най-възрастните три семейства на М., В. и Ф.
живеели там, М. живял там до 1985г., той се разболял и починал в
с.Ненково.Н. идвал в майчиния си имот и на дядо си М. през средата на 2001г. да
ги споменава, след това идвал да събира документи, а от началото или средата на
2014г. виждал там Г. да гледа животни-едър рогат добитък, и в имота нямало
никакви ремонти, а една стая и коридорче от дървени подпори и
талашит.Свидетелят чул, че Н. идвал в имота и искал да изгони Г..Сочи и, че от
7-8 години ходил по-рядко в Хайранлар-между 3-5 пъти годишно, където също имал
имот с овощни дръвчета и Г. ползвал и неговия имот.Св. К.Б. Ф.,
който е от с.Ненково сочи, че имотът е на М., който е брат на дядо му и дядо му
също бил наследник на този имот, и М. и сина му, както и семейството на
свидетеля са се изселили от Хайранлар в с.Ненково около 1964г., след което
десет години никой не е живял там, а през 1967-1971-72г. М. и дядо му се
върнали там да гледат животни.М. гледал животни в имота между 7-8 и до 10
години, след което се върнал в селото при М., но М. не гледал животни в имота,
а после се изселил в Хасково, и в имота не са живеели нито Н., нито С..Сега
имотът се ползвал от Г..Бащата на свидетеля починал през 2012г., а чичо му през
2011г., и те гледали животни в трите къщи, в т.ч. и на М., и никой не можел да
припари там допреди това, а Г. ползвал имота от 2013г. или 2014г.Н. идвал в
имота на гости така както и другите роднини, и Н. бил много огорчен, че къщата
е съборена, и търсел съдействие да я възстанови поне частично. Свидетелят
виждал Н. да коси в имота, да събира тръни, и всички роднини и други синове на М.
сезирали кварталния за предприемане на мерки против незаконно настаняване в
чужд имот през 2013г. или 2014г.От показанията на св.Д. М. А. се
установява, че познава Н., който има имот в Хайранлар, на 4-5 км. от с.Ненково,
до който може да се отиде само пеша, и от 2000г. Н. всяка година по 4-5 пъти
ходил в имота, който бил на дядо му, в т.ч. през същата година Н., който искал
да почисти имота, го питал дали може да се заеме с имота.Тогава свидетелят
почистил пръстта и камъните вътре в къщата, която била паднала, без покрив и
втори етаж, и от която останали само камъни около метър, но свидетелят вдигнал
първия етаж до втория, но не може да посочи колко квадрата, защото не работил с
квадрати, но имало две стаи и един коридор, но площта била по-малка от тази на
апартаментите му от 90 и 80 кв.м.Сочи, че от 30 години никой не живеел в имота,
а през 2007г. чул, че един човек влезнал незаконно в къщата, след което се
поправя, че това го е чул през 2017г.Сочи, че се занимава с животновъдство и
гледа животни в с.Висока/на 2 км. от с.Ненково/
и през 2005г. Г. му откраднал три крави, след което се поправя, че това
станало през 2015г.Не може да посочи колко е голям двора на имота, но знае, че Г.
е влезнал незаконно в имота, и М., който му е комшия, но е от с.Ненково, и е
купил къщата, е писал жалба. Сочи, че не познава родителите и дядото на Н., и
не знае от къде е Н., както и, че последно ходил в Хайранлар през 2006г., когато
намерил животните си, и Г. бил там, а после се поправя, и сочи, че това било
през 2016г., когато не стигнал до самия имот, а до една поляна, но през 2015г.
бил в имота, в къщата, и същата била така както я оставил, на един етаж,
заключена.
Ангажираният от
ответника М.Д.М. свидетел Р. А. Т. е бил свидетел и по обстоятелствената
проверка на правото на собственост на другия ответник Н.А., и пред нотариуса е
посочил, че Н. има земята от баща си, а баща му я има от своя баща, имотът е
много по-малък от декар и има къща на два етажа с по две стаи и коридор на
всеки от етажите и никой не е пречил на Н. да владее двора и къщата.Това пред
нотариуса са заявили и другите двама свидетели, разпитани по обстоятелствената
проверка-Д. Ф. М. и Д. Х. М., които
не са участници в настоящото производство.
С Нотариален акт N 183/27.11.2015г. за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство, том 2, рег. N 15796, дело N 373/2015г. на нотариус N 251 на НК, с район на действие РС-Кърджали, нотариусът
въз основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл.587, ал.2 от ГПК е признал
Н.Ф.А. за собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната
територия на с.Ненково, общ.Кърджали, целия с площ 371 кв.м., при граници:
север-имот на Д. Ф. М., юг и изток –земеделска
тертория, и запад –път, ведно с построената върху него двуетажна полумасивна
жилищна сграда със застроена площ 44 кв.м., състояща се от две стаи и
коридор-на всеки от етажите, и Паянтова селскостопанска сграда със застроена
площ 34 кв.м..
Така описания
имот е продаден от Н.Ф.А. на М.Д.М. с Нотариален акт N 139/01.06.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот,
том I, рег. N 3875, дело 133/2017г. на нотариус N 554 на НК, с район на действие
РС-Кърджали, за сумата от 1 300 лв.В молбата до нотариуса, подадена от
страните по договора за продажба, същите са посочили нотариалния акт по
сделката да се предаде на К.Б. Ф..
Не е спорно между
страните, че имотът за който спорят е този, за който ответникът Н. А.
се е снабдил с нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК, и този имот е
бил на дядото на ищеца С.М. и ответника Н.А., който е баща на бащата на първия
и на майката на втория, като от обясненията на ответника Н.А. съдът приема, че
след 1942г. майка му не е живяла в
имота, при което правно невъзможно е този ответник да придобие имотът по
наследство и по давностно владение от дядо си и майка си, тъй като нито майка
му, нито дядо му приживе са се позовали на давностно владение пред надлежен за
това орган, нито се представя издаден в тяхна полза титул за собственост. Това
изцяло се отнася и за ищците Н.М. и С.М., защото и техният пряк наследодател не
се е позовал приживе на давностно владение, при което нито в патримониума на М.
М. Р., нито в патримониума на М. М. М. и този на сестра му Е. към смъртта им се
включва процесния имот като наследство, което наследниците им да придобият.При
това от значение е упражняваното от техните преки наследодатели владение и
упражняваното от самите тях-ищците и ответника Н.А. владение на имота, в т.ч. и
като продължено владение след това на наследодателите им.Ответникът Н.А. в
обясненията си признава, че не е живял в имота, освен, когато е бил малък, и
само е посещавал всяка година имота по 2-3 пъти, но не оставал, защото живеел в
с.Бели пласт.Ответникът Н.А. признава, че в имота са живеели дядо му М. и баба
му, както и М. и жена му, а от децата на М.- големия брат.Тези обстоятелства се
установяват и от съвкупния анализ на ангажираните от ищците гласни
доказателства и частично от ангажираните от ответника М.Д.М. гласни
доказателства, въз основа на които съдът приема следното: В махалата Хайранлар,
която е махала на с.Ненково, но се намира на близо 5 км. от селото, на високо
място, но в урбанизираната територия на селото, е живеел родът на дядото на С.М.
и Н.А..Дядо им имал още двама братя, и всеки от тримата братя е имал къща, и
всеки от тях е отглеждал животни, като и сега в махалата се отглеждат животни,
при което следва извод, че същата е подходяща за това.След като децата на М. Р.
пораснали, същите напуснали бащината къща, освен сина му М.М., който продължил
да се грижи за баща си заедно със съпругата си, а от децата му при тях останал
сина им С..Последните имали къща и в самото с.Ненково, в която живеели, при
което следва да се приеме, че не са били постоянно, ежедневно в имота, но са
посещавали и пребивавали в същия редовно, както с цел оказване на помощ на
възрастния М. Р. в отглеждането на животни, така и в грижата за него, което продължило до
1998г., когато или в предходните години М. Р. се е разболял, но сина му М. и
съпругата му Н. го гледали в къщата си в с.Ненково, където починал, и грижата
за животните била поета от сина М., който през 1998г. заедно със семейството си
се изселил от с.Ненково в гр.Хасково.Имотът запустял, а къщата започнала да се
руши, което било установено от ответника Н.А., който искал да възстанови
къщата, но не предприел реални действия в тази насока, и в тази част съдът не
кредитира показанията на св.Д. А., сочещи обратното.През 2005г. св.Г. Х. се
свързал с ищеца С.М. и чрез него с А. М., внук на М.М., с молба да ползва
имота, за да отглежда в същия животни, тъй като имотът бил запустял.След като
получил тяхното съгласие и това на ищеца Н.М. започнал през 2006 г. да ползва
имота, през 2010г. купил животни и гледал същите в имота, от когато може да се
приеме, че датира реалното ползване на имота, в т.ч. и досега, което ползване
се установява от доказаните от показанията на св.Г. Х., св.И.Ф. и св.Е.
А. твърдения на ищците в исковата молба, несопорени по реда на
чл.131 от ГПК от ответниците, които не са подали отговор на исковата молба, тъй
като указанията на съда за допълване на посочените в исковата молба
обстоятелства не касаят ползването на имота от 2005г. от трето лице, чуждо на
наследствения кръг на ищците и ответника Н.А..След 2010г. св.Г. Х. частично
възстановил старата сграда, предназначена за живеене от семейството на ищците,
в която на първия етаж обособил помещения за конете, а на втория етаж стая за
себе си и сина си, който му помагал.До 2015г. св.Г. Х. ползвал имота без някой
да има претенции за имота, но след като ответникът Н.А. се снабдил с документ
за собственост на имота, го викнали в полицията да дава обяснения, а през
лятото на 2017г. кметът на с.Ненково, както и ответникът М.М. му казали, че
трябва да напусне имота, защото е купен от последния.Тези обстоятелства св.Г. Х.
съобщил на ищеца С.М., който заявил, че е собственик на имота и никой не може
да кара св.Г.Х. да напуска имота.Така св.Г. Х.
ползва имота и понастоящем.Частично и от показанията на св.Р. Т., св.К.
Ф. и св.Д. А. се установява, че св.Г. Х. ползва имота-първия
свидетел сочи, че това е от 2014г., втория от 2013г., а третия, че е чул за
това през 2007г., след което се поправя на 2017г., както и, че през 2016г.
сочи, че там нямало никой, което пък противоречи на показанията на всички
останали свидетели.Съдът не кредитира показанията на св.Д. М. както
като вътрешно противоречиви, така и защото противоречат на обясненията на
ответника Н.А., че е ходил в имота по два –три пъти, но не е оставал, за
разлика от които обяснения св.Д. А.
сочи, че ответникът ходил в имота 4-5 пъти, грижил се за имота и дори му
е възложил СМР-та в имота през 2001г., когато свидетелят изградил първия етаж
от старата сграда, но не може да посочи на колко точно квадратни метра възлиза
дейността му, което изграждане на първия етаж през 2000г. също противоречи на
всички останали гласни доказателства, в частност и на тези на св.Р. Т., който
единствен от ответните свидетели дава сведения за ремонтираната сграда, за
която сочи, че представлява дървени подпори и талашит-една стая и коридор,
както и, че Н.А. е идвал в имота през 2001г. да спомене майка си дядо си, след
което идвал да събира документи.Св.Р. Т. не сочи кога ответникът Н.А. е идвал,
за да събира документи, но с оглед показанията на св.Г. Х., че през 2015-2016г.
другия ответник докарал хора да снимат и чертаят имота, снабдяването на
ответника Н.А. с констативен нотариален акт през 2015г., и предвид, че св.Р. Т.
е свидетел по обстоятелствената проверка, съдът приема, че тези обстоятелства
се случват през 2015г., което се установява и от преписката по нотариалния акт,
образувана и свършена на 27.11.2015г. Отчитайки, че св.Р. Т. е свидетел и по
обстоятелствената проверка, то същият се явява заинтересован, при което съдът
не кредитира показанията му, че от 1970 г. или 1985г. никой не живее в
имота.Заинтересоваността на свидетеля се установява пряко от анализа на
заявеното от него като свидетел по обстоятелствената проверка, извършена от
нотариуса, пред който е заявил, че ответникът Н.А. има имота от баща си, а той
на свой ред от своя баща/което не се твърди от нито един участник в настоящото
производство и не отговаря на истината/, имотът е много по-малък от декар и има
къща на два етажа с по две стаи и коридор на всеки от етажите и никой не е
пречил на Н. да владее двора и къщата, а пред настоящия съд дава показания, че Н.А.
посещавал имота през 2001г., за да почита дядо си и майка си, а после идвал да
събира документи, както и, че в имота нямало никакви ремонти, а една стая и
коридорче от талашит и дървени подпори.Анализирайки показанията на св.К. Ф.,
следва да се отчете, че същият също е заинтересован, тъй като на нему
ответниците по договора за продажба са предоставили правото да вземе от
нотариуса нотариалния акт по сделката, и в показанията си заявява, че и дядо му
е наследник на спорната къща.Заинтересован съдът приема, че е и св.Д. А., който
сочи, че св.Г. Х. му бил откраднал животни.
От съвкупния
анализ на писмените и гласни доказателства се установява, че ищците към
предявяване на иска, с който се позовават на последиците на упражнено от тях
давностно владение, са собственици на имота, и не се установява ответникът Н.А.
да е собственик на имота по давност към позоваването му на такава пред нотариус
през 2015г., в т.ч. и към приключване на устните прения, към които ищците
продължават да владеят спорния имот чрез св.Г. Х.. Освен, че ответниците не са
оспорили обстоятелствата в исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, както и
тези, изложени в допълнителната молба на ищците, депозирана във връзка с
указанията на съда, то не се установява към 2015г. ответникът Н.А. да е владял
някога имота като свой собствен, спокойно и непрекъснато, повече от 10 години,
които да са изминали към снабдяването с констативен нотариален акт през
2015г.Откъслечните действия по отношение на имота, изразяващи се в посещение на
имота, каквито сам ответникът Н.А. сочи, не представляват упражняване на
фактическа власт по смисъла на чл.79, ал.1, вр. чл.68, ал.1 от ЗС.Впрочем
установява, че имотът никога не е бил във владение на ответника Н.А., и този
имот ответникът възприема като имот на дядо му, по която причина сочи пред
съда, че счита, че е негова собственост, но не на тези обстоятелства се е
позовал пред нотариуса от гл. т. на това, че свидетелите по обстоятелствена
проверка са установявали, че имотът е наследствен от бащата на
ответника.Противоречията между свидетелите относно това кога и как дядото на
този ответник е ползвал имота, са без значение, тъй като ответникът Н.А. не
основава правата си на упражняваното владение от дядо си и не твърди да е
получил владение на имота от дядо си, който е наследодател на дъщеря си Е.,
починала след него, която се явява наследодател на ответника.Този ответник не
твърди и да е получил владението от майка си, за която сочи, че не живее в
имота след 1942г.
Противоречия
относно това кога дядото М. е живял в имота, съдът приема, че са с оглед
данните по делото, че ищците имат къща и в с.Ненково/долу/, в която е живял и
дядото М., и той и сина му М., както и неговия син С. и съпругата му Н. в
различни времена са жиВ. в имота в махалата Хайранлар, и не се твърди някой,
или ответникът Н.А. да е отнемал на първите фактическата власт на имота.
Ответникът Н.А.
заявява право на собственост, което изключва това на ищците, доколкото първи се
позовава пред местно компетентен нотариус на изтекла в негова полза 10-годишна
давност и на наследство.Нито едно от двете посочени основания за издаване от
нотариуса на констативен нотариален акт не се установяват по делото при
условията на пряко и пълно доказване.Те не се и твърдят надлежно от ответника
по реда на чл.131 от ГПК.Така при неоспорване на твърденията в исковата молба и
въз основа на събраните гласни доказателства, обсъдени по-горе, се установява,
че още от преди 1998г. имотът е във фактическата власт на ищците, при което
същите и конкретно ищците и техния починал съпруг и баща съвместно са владяли
имота, със съзнание, че са негови собственици, което пряко се установява от
предоставяне на имота на св.Г. Х., който по указание на ищеца С.М. продължава
да държи имота за ищците и не изпълнява поканата на кмета на с.Ненково да
освободи имота, защото е купен от ответника М.М..Така установеното начало на
владението, с продължителност повече от 10 години, през които ищците живеят в
имота, напускат същия и живеят в с.Ненково, а после и в други населени места, а
през 2006г., и реално през 2010г. го предоставят за ползване на св.Г. Х., без
да губят фактическата власт на имота, тъй като прекъсване на същата по смисъла
на чл.81 от ЗС не се твърди и не се установява, и при наследяване на владението
от техния наследодател, то приложима е и приетата в т.3 от ТР 4/2012 от
17.12.2012г., ОСГК на ВКС, възможност да бъде придобито право на собственост на
недвижим имот, на основание чл.79 от ЗС, от ищците като наследници на съпруга
си и баща си-лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си, тъй
като се установи, че ищците и техният праводател са живеели и ползвали имота
повече от 10 години в различни периоди, което сочи на непрекъснато владение, по
арг. от чл.83 от ЗС, че който владее в различни времена, се предполага, че е
владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже друго.За ответника Н.А. не се
установява, че предприема каквито и да е действия за упражняване на трайно
владение на имота по смисъла на чл.68 от ЗС.
Постоянното
владение не означава, че фактическата власт върху имота се упражнява във всеки
един момент-достатъчно е и периодично ползване на имота, стига владението да не
е прекъсвано от трети лица чрез въздействие върху вещта, като по делото няма
данни такива лица да са пречели на ищците да ползват имота, в т.ч. и чрез
третото лице, тъй като предявяването на извънсъдебни претенции-снабдяване с
нотариален акт за имота, покана да се напусне имота, жалба пред орган на власт,
не смущават владението, нито прекъсват придобивната давност.
Владението на
ищците освен това е спокойно и явно, защото не е установено и поддържано с
насилие и по скрит начин, защото е доброволно установено, както и е несъмнено,
защото се установява, че фактическата власт се упражнява с намерение за
своене-следва от предаване на имота за ползване от трето лице, което да го
поддържа, и изявленията на ищеца С.М. пред това трето лице, че имотът е негов и
може да продължава да ползва имота, така и от продължаващото владение на имота
чрез третото лице, и позоваването пред съда на последиците от владението.Всички
тези действия нямат случаен характер, а са израз на воля да се държи и да се
запази вещта. В Решение N 55/8.10.2015 г. по гр.д. N 3255/2014 г., II г.о. на ВКС е
прието, че владението върху
определена вещ може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на
предишния владелец и законът не поставя изисквания, на които следва да отговаря
съгласието за предаване на владение. В Решение N 3/25.01.2016г. по гр.д. N 3973/2015г., I г.o. на ВКС е прието, че предаването на владението не е
формален акт-може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словесно,
и когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на
фактическата власт, и няма данни фактическата власт да е отнета, действа
презумпцията на чл.69 от ЗС и на чл.83 от ЗС – приема се, че имотът се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване. Една от най-важните
последици на упражняваното владение е възможността да се придобие собствеността
върху вещта с изтичането сроковете по чл.79 от ЗС.Позоваването на ищците пред
съда на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се зачитат към
един минал момент - момента на изтичането на давностния срок, и доказването на
10-годишно владение, обуславя правомощие на съда да признае ищците за
собственици на имота като недобросъвестни владелци.Доказателствената сила на
нотариалния акт на ответника Н.А. е оборена-не
отговаря на действителността удостовереното с акта притежание на право на
собственост на спорния имот по давност и наследство, тъй като обективно и двете
основания не са осъществени, при което същият не е могъл да прехвърли имота на
ответника, защото не е негов собственик, и сключеният между ответниците договор
за покупко-продажба не е произвел вещно-правно действие.Без значение е в случая
е дали е налице противопоставяне на владението на ищците, тъй като не се
установява между тях и първия ответник да е налице съсобственост, произтичаща
от наследяване, при което презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо
основание и намерението за своене се предполага, и е достатъчно доказването на
упражняване на фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от
ЗС-Тълкувателно решение N 1/2012 на ОСГК на ВКС.
При доказване на
тези предпоставки от ищците и оборване на доказателствената сила на нотариалния
акт, издаден в полза на първия ответник, предявеният установителен иск срещу
всеки ответник подлежи на уважаване, при който изход на делото на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищците разноски по делото в
размер на 700 лв., от които 50 лв. за държавна такса и с оглед основателност на възражението на
ответника М. за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 800 лв.,
уговорено от ищците, което се намали на 650 лв. съгласно от чл.7, ал.2 т.2 от
Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, отчитайки, че срещу всеки от ответниците е
предявен иск за установяване на правото на собственост съгласно чл.2, ал.5 от
Наредбата.Така всеки от ответниците следва да заплати на ищците по 350 лв.
разноски по делото.
Мотивиран от
горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено спрямо Н.Ф.А. с ЕГН **********,***,
и М.Д. М. с ЕГН **********,***, че Н.С.М. с ЕГН **********,*** , и С.М.М. с ЕГН **********,***, са собственици на неурегулиран поземлен имот, находящ
се в урбанизираната територия на с.Ненково, общ.Кърджали, целия с площ 371
кв.м., при граници: север-имот на Д. Ф. М., юг и изток –земеделска територия, и
запад –път, ведно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда
със застроена площ 44 кв.м., и Паянтова селскостопанска сграда със застроена
площ 34 кв.м., на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС.
ОТМЕНЯ Нотариален акт N 183/27.11.2015г. за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство, том 2, рег. N 15796, дело N 373/2015г. на нотариус N 251 на НК, с район на действие РС-Кърджали, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, в полза на Н.Ф.А.
с ЕГН **********, за собственост
на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на
с.Ненково, общ.Кърджали, целия с площ 371 кв.м., при граници: север-имот на Д. Ф.
М., юг и изток –земеделска територия, и запад –път, ведно с построената върху
него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 44 кв.м., и Паянтова
селскостопанска сграда със застроена площ 34 кв.м..
ОСЪЖДА Н.Ф.А. с ЕГН **********,***, да
заплати на Н.С.М. с ЕГН **********,*** , и С.М.М. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Д. М. с
ЕГН **********,***, да заплати на Н.С.М. с ЕГН **********,***
, и С.М.М. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: