№ 168
гр. М., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20241600500197 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Прокуратурата на Република България против решение № 170/09.04.2024 г. на Районен
съд – М. по гр. д. № 2530/2023 г.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ развива във въззивната жалба доводи за
неправилност на съдебното решение и моли то да бъде отменено, а искът отхвърлен
като неоснователен. На първо място изтъква, че не е налице съставът на специалния
деликт по ЗОДОВ, тъй като въпреки образуването на досъдебно производство за
разследване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК въззиваемият Д. Т. не е бил
привлечен като обвиняем, а единствено разпитан като свидетел. Производството е
било прекратено след три месеца, защото е установено, че не е налице престъпление.
Неправилно съдът е разширил обхвата на отговорността като е тълкувал разширително
израза „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. От друга страна изтъква, че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да
отговаря за вреди от наложеното по административен ред задържане за срок от 24 часа
и от принудителната административна мярка отнемане на свидетелството за
правоуправление. Това не са мерки за процесуална принуда по НПК, не са наложени от
Прокуратурата, а от МВР.
Въззиваемият Д. О. Т. оспорва възивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на МРС – потвърдено. Претендира и разноски по водене на
1
делото пред въззивната инстанция. Изтъква, че образуваното полицейско производство
е за престъпление, описано по начин, който недвусмислено сочи въззиваемия като
извършител, въпреки че той не е привлечен като обвиняем. Той търпи вреди от
проведените подготвителни действия и те подлежат на обезвреда.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред МРС е бил предявен иск за присъждане на обезщетение от 1500 лв за
неимуществени вреди поради това, че срещу въззиваемия Д. Т. е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че образуваното на
10.03.2023 г. досъдебно производство изцяло е било под контрола на Прокуратурата на
Република България, като още при образуването му е имало достатъчно данни за
лицето, което е извършило конкретното Д.ие – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, а именно –Д. Т.. Въпреки че действията по ДП са предварителни
и подготвителни за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на
обвинение, те са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни – причиняват вреди. Следователно за неоснователно упражнената
принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ носи
отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Въззивният съд намира решението за правилно, поради което го потвърждава.
На 10 март 2023 г. Д. Т., докато управлявал автомобил ХХХ с рег. № *** в гр.
М., бил спрян от полицейски служители при ОД на МВР-М.. Извършена била проверка
за наркотични вещества с техническо средство DRUGТЕЅТ-5000, което отчело
положителна проба за употреба на бензодиазепини. По искане на Т. бил издаден талон
за изследване и била взета кръвна проба. Той е бил задържан за 24 часа, видно от
издадената заповед за задържане. Бил извършен и обиск, както се установява от
съставения протокол за обиск. В същия ден е било образувано досъдебно производство
№ 263/2023 г. по описа на РУ-М. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК -
управление на МПС след употреба на наркотично вещество. По така образуваното ДП
ищецът не е привличан като обвиняем. Срокът за разследване е бил продължаван с
оглед необходимостта от изготвяне на токсикохимическа експертиза. В качеството на
свидетели са били разпитани въззиваемият и автоконтрольорите, извършили
проверката. Изготвената поДП № 263/2023 г. токсикохимическа експертиза дала
заключение, че в пробите на лицето Д. О. Т. не е установено наличието на наркотични
2
вещества. С постановление от 27.06.2023 г. на прокурор от РП[1]- М. досъдебното
производство е прекратено поради липса на извършено престъпление.
Постановлението е влязло в сила на 07.07.2023 г.
При така установените факти въззивният съд приема, че е осъществен съставът
на специалния деликт по чл. 2 от ЗОДОВ: с образуването на досъдебно производство е
упражнена държавна принуда, която се оказва прекомерна с оглед това, че в
последствие е установено, че липсва извършено престъпление. Проведеното досъдебно
производство е засегнало въззиваемия, като му е причинило неимуществени вреди,
подлежащи на обезвреда.
Спорно е дали е налице незаконно обвинение, като въззивникът обосновава
становище, че въззиваемият не е бил привличан като обвиняем, а до повдигане на
обвинение въобще не се е стигнало.
Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно Д.ие, уличеният
търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е
могло да извърши престъпното Д.ие. В случая полицейските органи са извърши
проверка за употреба на алкохол и наркотици именно на въззиваемия, описали са
времето и мястото на проверката на водач на конкретен автомобил. По този начин
възможният извършител е достатъчно ясно определен и без да е бил привлечен като
обвиняем. В практиката употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в
извършване на престъпление" се тълкува в по-широк смисъл за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. При прекратяване на
наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е
осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигано
обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем (в този
смисъл решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г. о. и решение №
425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г. о., както и в решение №
353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV г. о. и решение № 397/26.11.2015 г. по
гр. дело № 6047/2013 г. на IV г. о.).
МОС намира за неоснователно и възражението на Прокуратурата, че тя не е
пасивно легитимирана като ответник, тъй като производството е водено от РУ на МВР
М., действията по него са били извършвани от полицейски служители. Доколокото
досъдебното производство е предварително и подготвително и има за задача да събере
доказателства срещу уличеното лице, то се провежда под надзора на прокурор и е
насочено към бъдещо повдигане на обвинение, ако се съберат убедителин
доказателства. Прекратяването е извършено с постановление на прокурор. Именно
това обосновава отговорност на Прокуратурата за неоснователно упражнена държавна
принуда спрямо въззиваемия. Неоснователно упражнената принуда в този случай
3
обхваща и мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно
производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, като мерки
за процесуална принуда, както и принудителните административни мерки, които са
налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно
производство, доколкото административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не (в този смисъл
решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о.).
Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост съобразно
общата норма на чл. 52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението съдът взе предвид
продължителността на досъдебното производство – три месеца, както и това, че
въззиваемият е бил разпитван, че срещу него е предприета мярка, която е ограничила
правата му – отнематено на свидетелството за правоуправление. Установени са
негативни психически изживявания като неудобство пред лицата от близкия семен и
приятелски кръг, както и в обществото. От показанията на свидетелите се налага извод
за промяна в поведението на въззиваемия: станал затворен и раздразнителен.
Обезщетение от 1500 лв е съответно на понесените вреди и по спроведлив начин
компенсира психичните преживявания и понесеното неудобство от наложените
ограничения.
Върху присъденото обезщетение се дължи и лихва за забава с начален момент
влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
Като намира въззивната жалба за неоснователна, МОС потвърждава решението
на МРС и с оглед този изход на процеса присъжда на въззиваемия Т. разноските,
направени във въззивното производство в размер на 500 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/09.04.2024 г. по гр. д. № 2530/2023 г. на
Районен съд – М..
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да плати на Д. О.
Т. разноски за въззивното производство в размерна 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5