Р Е Ш Е Н И
Е № 195
гр.Пазарджик, 31.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря П Б
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№242 описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,ЕИК
*********,седалище:гр.София,бул.„Драган Цанков",№37 против ЕТ „И.П." ЕИК 20021003б,седалище и адрес
на управление: гр. , ул.„ " №,ет.,ап.,И.В.П. ЕГН-**********,*** и М.Р.Т.
ЕГН- **********,***,в която се твърди,че на 22.05.2018г. банката в качеството й
на кредитор депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК в Районен съд - Пазарджик.На 28.05.2017г. Районен съд - Пазарджик
издал Заповед № 1010 за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1954/2018г. по описа на ПРС, по силата на конто ЕТ „И.П.",ЕИК *********,И.В.П.
и М.Р.Т. са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора следните суми:
• 57 040
лева (петдесет и седем хиляди и четиридесет лева) - непогасена главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2018г. до окончателното
погасяване на задължението;
• 16
942.52 лева (шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и два лева и петдесет и
две стотинки) - непогасена лихва за редовен дълг, начислена за периода от
07.07.2014г. до 09.05.2018г., включително;
• 10
257.92 лева (десет хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки) - обезщетение за забава за просрочените плащания (лихва за
просрочие), начислено за периода от 06.03.2014г. до 21.05.2018г., включително;
• 1
283.40 лева (хиляда двеста осемдесет и три лева и четиридесет стотинки) -непогасена
комисиона за управление на кредита;
• 108
лева (сто и осем лева) - непогасени разноски за връчване на нотариални покани;
• 1
712.64 лева (хиляда седемстотин и дванадесет лева и шестдесет и четири
стотинки) за платена държавна такса:
• юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 150 лева (сто и
петдесет лева).
Към настоящия момент Банката твърди,че Банката не е получила задължителни указания за предявяване на положителен установителен
иск,но по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Д Д са входирани копия на
подадените от тримата длъжници възражения.
Твърди се ,че между МКБ Юнионбанк" АД и
Кредитополучателя ЕТ „И.П." е сключен Договор за инвестиционен кредит
„Развитие" №325-292/11.09.2013г.На основание Договора за кредит, Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 59 000 лева с краен
срок за погасяване 06.10.2023г.
С подписването на Договора И.В.П. и М.Р.Т. се
задължили да отговарят солидарно с ЕТ „И.П." за изпълнение на всички
задължения по договора за кредит.
На 04.03.2014г.в Търговски регистър е вписана промяна
по партидата на „Юнионбанк" ЕАД (преди това „МКБ Юнионбанк" АД),
съгласно която „Юнионбанк" ЕАД се заличава поради вливане в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД , която като универсален правоприемник поема
всички права и задължения на заличеното дружество.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 30.09.2013г.
по сметка с IBAN:***, открита на името на Кредитополучателя в Банката.
Усвоеният кредит е погасяван по главница с 8 вноски
посочени в исковата молба като сума и дата на плащане.Лихвите са погасявани с
13 вноски посочени по дати и размери в исковата молба.
Съгласно т.1.6 от Договора за кредит Формираният
редовен дълг по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг,
считано от датата на първото усвояване на средства по кредита, определен в
размер на сумата на лихвената база действащия едномесечен SOFIBOR и надбавка в
размер на 947 базисни точки.
Съгласно т.1.7 от Договора за кредит лихвата за
просрочие по кредита е в размер на сумата от размера на лихвата за редовен дълг
и надбавка от 1000 базисни точки на годишна база и при спазване условията на т.
4 от Договора за кредит.
Съгласно т. 1.8.1.2. Кредитополучателят дължи на
Банката заплащане на такси и комисиони за кредита, съгласно действащата тарифа
на Банката.
Твърди се,че въпреки поетите с Договоря задължения,
Кредитополучателят и Солидарните длъжници не обслужват кредита, не изпълняват
своите задължения и не извършват плащания за погасяване на дълга.
Кредитът е в просрочие,считано от 06.03.2014г - общо
1538 дни към 21.05.2018г., включително.
По кредита са просрочени 51 вноски по главница,
съгласно погасителен план, инкорпориран в Договор за инвестиционен кредит
„Развитие" № 325-292/11.09.2013г.
Общия размер на просрочената главница възлиза на 57
040.00 лв. Общият размер на просрочените вноски по главница, към датата на
извлечението е 24990 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на
кредита - 10.05.2018г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора
от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна
изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената
сума е 57 040.00 лева.
По кредита са просрочени 47 вноски по лихва, които са
били дължими на падежи и в размери съгласно погасителния план към договора .
Обшият размер на просрочените вноски по договорна
лихва, съгласно погасителен план инкорпориран в договора за кредит към датата
на извлечението е 16 915.94 лева,а считано от датата на предсрочна изискуемост
на кредита - 10.05.2018г., общият размер на просрочената договорна лихва,
включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния
план към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем
остатък от текущо начислена договорна лихва е 16 942.52 лева.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за
кредит, на основание т. 8.1.2 oт Договора за кредит, на 12.04.2018г., Банката,
чрез Hотариус Х М П - с район на действие PC Пазарджик, с peг. № на НК, е връчила па Кредитополучателя
нотариална покана peг. №1903,том 1,№63 за доброволно изпълнение на задълженията
по Договора за кредит с предоставен 7 дневен срок за изпълнение от получаване
на поканата.
Нотариална покана peг.№1897,том 1,№62 за доброволно
изпълнение на задълженията по Договора за кредит с предоставен 7 дневен
срок за изпълнение от получаване на поканата е връчена от Банката, чрез нотариус
Х М П - с район на действие PC Пазарджик, с per. № на НК и на Солидарния длъжник И.В.П. на
12.04.2018г.
Нотариална покана peг.№1904,том 4,№64 за доброволно
изпълнение на задълженията по Договора за кредит с предоставен 7 дневен срок за
изпълнение от получаване на поканата е връчена от Банката, чрез нотариус Х М П
- с район на действие PC Пазарджик, с peг. № на НК и на солидарния длъжник М.Р.Т. на
19.04.2018г.
На основание т.8.2.2 от Договора за кредит,
Кредитополучателят и Солидарните длъжници са предупредени, че в случай, че в
посочения срок не погасят доброволно задълженията си, Банката ще счита
ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем без изпращане на повторно
уведомление.
Тъй като Кредитополучателят и Солидарните длъжници не
са платили просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения им
срок за доброволно изпълнение, Банката с обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 10.05.2018г.
Съгласно чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции,за
"ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД се е породил правен интерес да пристъпи към
принудително събиране на вземането си от длъжниците ЕТ „И.П.", ЕИК
*********, И.В.П., ЕГН ********** и М.Р.Т., ЕГН **********.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което
да признае за установено със сила на пресъдено нещо, че ЕТ „И.П.", И.В.П.,
и М.Р.Т. дължат на „Първа инвестиционна банка" АД в режим на солидарна
отговорност следните суми: 57 040 лева - непогасена главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 22.05.2018г. до окончателно погасяване на
задължението,16 942.52 лева - непогасена лихва за редовен дълг, начислена за периода
от 07.07.2014г. до 09.05.2018г.,включително, 10257.92 лева -обезщетение за
забава за просрочените плащания (лихва за просрочие),начислено за периода от
06.03.2014г. до 21.05.2018г., включително, 1 283.40 лева- непогасена комисиона
за управление на кредита,108 лева - непогасени разноски за връчване на
нотариални покани,както и направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 1 712.64 лева и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 150
лева.Претендира присъждане на разноските в исковото производство.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.
Ответниците оспорват предявения иск по основание и по
размер.На първо място твърдят,че ищеца не е изпълнил основното си задължение по
договора като не е предал договорената сума на кредитополучателя.Твърдят,че на
посочената в исковата молба банкова сметка ***.При това положение за
кредитополучателя не е възникнало задължение да върне сумата предмет на
договора.
Представят ДОГОВОР ЗА ВСТЪПВАНЕ В ДЪЛГ от 16.09.2013г.,
с който като солидарни длъжници по Договор за инвестиционен кредит
„РАЗВИТИЕ" № 325-292 от 11.09.2013г. са встъпили И.В.П., М.Р.Т. и МИТКОР ЕООД,
ЕИК *********.
За периода от 17.09.2013г. до 19.02.2014г. от страна
на съдлъжника МИТКОР ЕООД твърдят,че е внесена за погасяване на кредита общо
сума в размер на 56 000,00лв. За доказване на изложеното приложено към
настоящия отговор представят 8 броя вносни бележки,а именно от : 17,09.2013г.за
сумата от 7000лв.,от 30.09.2013г. за сумата от 7000лв., от 15,10.2013г. за
сумата от 7000лв., от 30.10.2013г. за сумата от 7000лв,, от 12.12.2013г. за
сумата от 7000лв. , от 20.01.2014г. за сумата от 7000лв., от 03.02.2014г. за
сумата от 7000лв. и от 19.02.2014г. за сумата от 7000лв. Всички преводи са
извършени по сметката, обслужваща кредита с IBAN: ***, всички преводи са в
полза на задълженото по кредита лице-И.П..
Съгласно чл.1, ал. 1, т.1 от ЗСч изисквания за водене
на счетоводство са всеобхватност и достоверност на счетоводните
системи, съгласно чл. 2 ЗСч изискване към счетоводните записвания е
регистрирането на счетоводните операции в хронологичен ред.В случая не може да
се разбере как са регистрирани плащанията по кредитната сделка, какъв е
размерът на реализираните по нея плащания, как са изчислени дните на забава,как
са изчислени договорната и наказателната лихва и за какъв период за дължими
реално особено при положение, че още към месец февруари 2014 година е налице
погасяване на сума в размер на 56 000лв.
Допълнително отбелязват, че видно от регистрите на банката
след тази дата плащанията са продължили,като има допълнително внесени още
3987,18 лв., с което общата сума на плащанията става 59 987,18 лв.
Дори към датата на всеки един превод да не са били
налице основания за предсрочно погасяване на кредита, считат че плащанията
изобщо не са осчетоводени в банката, което е довело до начисляването и на лихви
за просрочие,които обаче не са били дължими,тъй като внесените по
разплащателната сметка, обслужваща кредита, суми са били достатъчни да покриват
месечната вноса за главница и за лихви.
Така внесената от съдлъжника МИТКОР ЕООД сума от 56
000 лв. не е теглена от ответниците,поради което не е настъпило и просрочие по
кредита.
С оглед на изложеното ответниците считат, че
претенцията на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД не е основателна, тъй като по
кредита са внесени суми, достатъчни да покрият задължението.
Считат, че дълга по договора не е предсрочно изискуем
,тъй като за погасяване на задълженията по Договор за инвестиционен кредит
„РАЗВИТИЕ" от 11.09.2013г. и ДОГОВОР ЗА ВСТЪПВАНЕ В ДЪЛГ от 16.09.2013г.по
сметката,обслужваща кредита е постъпила сума, достатъчна да покрие всички
задължения за месечни вноски до настоящия момент, тъй като кредитът,съгласно
чл. 1.11 следва да бъде погасен до 06.10.2023г.
По силата на чл.1.12 кредитът следва да бъде погасен
на анюитетни месечни вноски за главница в размер на 490лв. Предвид така постигнатите
договорености и ако се вземат предвид изчисленията на банката- ищец, направени
в исковата молба, задължението на ответниците по месечни вноски би било 41
442,46 лв. Доколкото за погасяване на кредита са внесени общо 56 000лв., то към
22.05.2018г. не е било налице просрочие по кредита.
Такова просрочие не е съществувало и към датата,на
която са изпратени нотариални покани за отнемане преимуществото на срока, а
именно 12.04.2018г.,тъй като към тази дата не са съществували обективните
предпоставки за обявяване задължението за предсрочно изискуемо.
На следващо място,считат,че така приложените
нотариални покани не удостоверяват надлежно връчване,като при изпращането им не
са спазени процедурите по чл. 40 до 47 ГПК и чл.50 ГПК,което е довело до
резултат липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Констатациите на
нотариуса в тази насока дали са връчени или не процесиите нотариални покани
също не е от значение, доколкото разпоредбите са императивни по своя характер и
всяко нарушение в законовия императив би довело до липса на субективния елемент
от фактическия състав на предсрочната изискуемост.
Твърдят,че никъде нито в заявлението, нито в исковата
молба ищецът не сочи, дата на която кредитът е станал предсрочно изискуем.
Предвид наведеното, считат че и преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК не е обявена предсрочна изискуемост на вземането,
тъй като не са изпълнени условията на TP 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорват дължимостта на договорни лихви, лихви за
просрочие, комисионни и нотариални такси,тъй като в чл. 1.6 от договора за
банков кредит е уредена дължимата се и начислявана по договора лихва. Същата е
поставена в зависимост от SOFIBOR и неговият едномесечен размер. В Договор за
встъпване в дълг изрично е посочено, че приложимият по договора лихвен процент
е 9,47%, който се формира на база тримесечния SOFIBOR и надбавка 2,8 пункта.
Лихвата не е фиксирана за целия период,а е плаваща по
своя характер.Макар обаче от датата на сключване на договора и Договор за
встъпване в дълг тримесечният SOFIBOR да е намалял значително, лихвата по
кредита не е намалявана.В този смисъл банката не е изпълнила задължението си за
прилагане на договорената лихва, като по този начин е начислявала и търси за
събиране суми в значително по- висок размер.
На следващо място по този начин е формирана и
претендиралата от ищеца лихва за просрочие, доколкото същата е поставена в
зависимост от договорната лихва,която от друга страна въобще не се дължи,тъй
като просрочие няма.
Съгласно т.А,подт.Д,т.3 върху кредита се дължи
комисионна за управление на кредита, дължима върху остатъка от кредита. По
договора обаче са внесени суми, които не са осчетоводени за погасяване,освен
това е начислявана лихва в завишен размер,което е довело до начисляване и на комисионна
за управление на кредита в по-високи размери.Считат,че ако се дължи такава
комисионна, то тя е в значително по- нисък размер.
Оспорват и дължимостта на прендираните нотариални
такси.Съгласно подписания между страните договор и договора за встъпване в
дълг,не е налице договорна клауза задължаваща доверителите ми да заплащат
сторените от банката разходи по изпращане на нотариални покани.
В този смисъл, считат че дори да са извършени такива
разходи, то те не са за сметка на кредитополучателя и неговите съдлъжници.
Правят възражение за погасени по давност суми за лихви
и комисионни.
Представят доказателства и формулират доказателствени
искания.
В допълнителната искова молба ищецът заявява,че поддържа
изцяло заявеното в заявлението и искова
молба твърдение,че предвидената от Договора за кредит сума е била усвоена
изцяло от Кредитополучателя на 30.09.2013г.по сметка с IBAN:***, открита на
името на Кредитополучателя в Банката.
В допълнителната искова молба по отношение на
направените в отговора на исковата молба твърдения, че е бил налице сключен
Договор за встъпване в дълг на дружеството „МИТКОР" ЕООД, И.В.П. и М.Р.Т.,се
твърди,че банката в качеството й на
кредитор има право на избор дали да насочи своята претенция спрямо всички
солидарно задължени лица по един договор за кредит или само срещу някои от тях,
поради което и изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, касаещи
твърдяното встъпване в дълг на „МИТКОР" ЕООД са неотносими към настоящия
правен спор.Дружеството не фигурира като длъжник в издадения изпълнителен
лист.Наличието или липсата на договор за встъпване в дълг по никакъв начин не
променя възникването, развитието, изменението и евентуалното прекратяване на
правоотношенията между Банката и ЕТ „И.П.", И.В.П. и М.Р.Т., нито пък
променя основанието и размера на заявените със заявлението и с исковата молба
претенции срещу пасивно легитимираните страни по настоящия иск.
Ищецът твърди,че процесният договор за встъпване в
дълг не е наличен в архива на Банката и че
същият не е подписан от служители на Банката към твърдяната дата на подписване.
И.В.П. и М.Р.Т. отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на задълженията
по Договора за кредит на основание подписания от тях Договор за кредит на
11.09.2013г. Оспорват изцяло представеният Договор за встъпване в дълг по
отношение на неговата автентичност и съдържание.
В случай, че съдът все пак прецени направените възражения
във връзка с договор за встъпване в дълг за основателни и относими към спора в
настоящото производство,то ищеца прави искане да бъдат задължени ответниците да
конкретизират исканията си, да представят договора за встъпване в дълг в
оригинал и да му бъде дадена възможност да формулира доказателствени искания.
Възразява срещу направеното твърдение, че към февруари
2014г. е постъпила сума в общ размер на 56 000 лева за погасяване на
задълженията, възникнали от Договора за кредит. Процесните плащания, за които
са представени копия на платежни документи не са отчетени по банковата сметка
обслужваща кредита.
Оспорва автентичността на представените платежни
документи, като моли да бъдат задължени ответниците,съответно „МИТКОР"
ЕООД в качеството му на трето, неучастващо по делото лице и като посочен в тях вносител, да ги представят в оригинал и
да му се даде възможност да ангажира допълнителни доказателства .
Твърди се,че платежните документи не разполагат с
всички изискуеми реквизити,от които да се направи обоснован извод,че
плащанията,посочени в тях действително са извършени и банковата сметка е
заверена с процесиите суми.Също така,следва да се има предвид,че банковата
сметка,която обслужва кредита,е разплащателна сметка по своята същност.По нея
освен суми за погасяване на задълженията,Кредитополучателят е можел да извършва
редица други операции,както с всяка една банкова сметка,***.В представените
копия на платежни нареждания липсва основание, от което да е видно, че целта на
плащанията е била именно извършване на предсрочни погасявания на кредита.
Оспорва изцяло твърденията на ответниците за извършени
плащания за погасяване на дълга в размер на 56 000 лева.Оспорва и твърденията
за други извършени плащания, извън посочените от Банката в представеното
извлечение от счетоводните книги.
Относно възраженията за изискуемостта на вземането,
излага следното становище:
Поисканата съдебно-счетоводна експертиза ще отговори
на въпроса кога и какви суми са постъпвали по банковата сметка за погасяване на
задълженията на Кредитополучателя и Солидарните длъжници по договора за кредит,
съответно оттам съдът ще може да направи извод за това дали към момента, в
който банката е връчила нотариалните покани са били налице основанията за
обявяване на предсрочната изискуемост, а именно: просрочени задължения, които
не са погасени в предвидения по погасителен план срок.
Твърденията на ответниците за липсата на обективни и
субективни предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост са голословни.
Към датата на връчването на нотариалните покани и към
датата на обявената предсрочна изискуемост-10.05.2018г.,са били налице всички
предпоставки за отнемане преимуществото на дадения първоначален срок за
погасяване на задълженията по кредита.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за
кредит,на основание т. 8.1.2 от Договора за кредит, Банката, чрез нотариус Х М
П е връчила на ответниците покана за доброволно изпълнение на задълженията по
Договора за кредите предоставен 7 дневен срок за изпълнение от получаване на
поканата.
На основание т.8.2.2 от Договора за кредит,
Кредитополучателят и Солидарния длъжници са предупредени, че в случай, че в
посочения срок не погасят доброволно задълженията си, Банката ще счита ползвания
кредит за изцяло и предсрочно изискуем без изпращане на повторно уведомление.
Тъй като Кредитополучателят и Солидарните длъжници не
са платили просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения им
срок за доброволно изпълнение, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 10.05.2018г.
Документите, изготвени от нотариус са официални и
свидетелстващи документи,снабдени с материална доказателствена сила,която важи
спрямо всички и ползва всички.До доказване неавтентичността на изготвения от
нотариус документ или неверността на неговото съдържание, той задължава съда и
другите държавни органи да приемат, че удостовереното обстоятелство се е
осъществило така,както свидетелства нотариалният орган.
В представените нотариални покани към ч.гр.д. №
1954/2018г, по описа на РС-Пазарджик,Банката е направила две волеизявления.С
първото волеизявление е предупредила солидарно задължените лица,че са налице
просрочени задължения и е посочила техния размер, като е дала срок за
доброволното им изпълнение.С второто волеизявление Банката е предупредила
длъжниците,че в случай, че в предоставения срок не погасят доброволно
задълженията си,кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.
Счита, че претендиралите в заявлението суми за
непогасените комисиони за управление на кредита за 2015, 2016 и разноски за
връчване на нотариалните покани са изцяло дължими от Кредитополучателя и
Солидарните длъжници.Съгласно правилата на Закона за задълженията и договорите
и договора за кредит, те отговарят както за изпълнение на задълженията за
заплащане на главница,договорна,наказателна лихва,така и за изпълнение на
задълженията за заплащане на такси, комисиони и всякакви разноски, свързани със
събиране на задължението, в това число разноските за връчване на нотариалните
покани.
Заявява,че ще се ползва от представените документи в заповедното и
исковото производство.
Възразява срещу приемането на представените в отговора
на исковата молба договор за встъпване в дълг и платежни нареждания по подробно
изложени в допълнителната искова молба твърдения.
Възразява срещу искането да бъде задължен ищеца да
представи цялото кредитно досие по Договора за кредит,ведно с всички
платежни,установяващи погасяванията по кредита.Същото е напълно излишно с оглед
предмета на спора, а и предвид обстоятелството,че вече са направени съответни
доказателствени искания от двете страни, които целят да дадат отговори на
въпросите кога, как е усвоен кредита, какви са дължимите се по него суми, какви
суми и кога са погасявани. Вещото лице е компетентно след справка в
счетоводните регистри на Банката да даде отговор на важните за решаване на
спора въпроси.
Поддържа
направеното в исковата молба доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза,като допълнително формулира въпроси
във връзка с оспорването от ответната страна.
Представя справка по реда на чл. 366 от ГПК за размера
на дълга на Кредитополучателя и Солидарните длъжници.
В допълнителния отговор на исковата молба ответниците
поддържат направените възражения против предявения иск и направените
доказателствени искания.Допълнително е формулирано искане да се задължи ищеца
да представи извлечение от разплащателната сметка обслужваща договора за
кредит.
Оспорена е представената от ищеца справка по чл.366 от ГПК,тъй като не е съставена от лица имащо съответните правомощия и е с невярно
съдържание.
Съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК като спора е търговски по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК и с
оглед цената на иска е подсъден на окръжния съд като първа инстанция на
основание чл.104 т.4 от ГПК.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се
произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Предявени са обективно съединени искове са с правна квалификация чл.430
от ТЗ във вр.с чл.79 oт ЗЗД и чл.86 от ЗЗД предявени по процесуалния ред на
чл.422 от ГПК .
Относно допустимостта на предявения иск по реда на чл.422 от ГПК съдът взема предвид
представеното като доказателство по делото гр.д.№1954/2018г.по описа на ПРС.От
него се установява,че на 22.05.2018г.ищеца е депозирал заявление в съда по реда
на чл.417 от ГПК против тримата ответници при условията на солидарност на
основанието и в размерите съответстващи на посочените в исковата молба .Съдът е
издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против длъжниците за същите суми. На 02.07.2018г.на
длъжниците е връчена ПДИ и издадената от съда заповед за незабавно
изпълнение.Против същата на 11.07.2018г.тримата се депозирали възражения по
реда и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.Ищецът е предявил настоящия установителен
по своя характер иск на 03.08.2018г.,без да са му дадени указания за това от
заповедния съд.
При това положение съдът приема,че иска е допустим.Правния
интерес за ищеца е налице и той следва от депозираните против заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист възражения от длъжниците,а не от
указанията на заповедния съд по чл.415 ал.1 от ГПК.От момента на получаване
на съобщението по чл.415 ал.1 от ГПК
започва да тече единствено срока за депозиране на исковата молба по чл.414 ал.4
от ГПК,който е едномесечен и при пропускането му издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване.Тъй като указания не са дадени ,то съдът
приема,че срока по чл.414 ал.5 от ГПК не е започнал да тече и исковата молба е
депозирана в срок при наличие на правен интерес от установяване на оспореното
от длъжниците вземане.
По основателността на иска с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД,предявени като обективно съединени
по процесуалния ред на чл.422 от ГПК,съдът приема за установено по категоричен
начин,че на 11.09.2013г.между ответниците по делото ЕТ „И.П." като кредитополучател и И.В.П. и М.Р.Т.-двамата
като солидарни длъжници, и „МКБ
ЮНИОНБАНК“ ЕАД,чийто правоприемник е ищцовата банка,е сключен договор за предоставяне на инвестиционен
банков кредит „Развитие“ ,по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 59000,00лв.
Страните не спорят по валидността на договорните
клаузи и действителността на договора .
Ответната страна представя като доказателство по
делото оригинал от цитирания в отговора на исковата молба договор от
16.09.2013г.за встъпване в дълг сключен между ищеца,кредитополучателя,И.В.П.,М.Р.Т.
и „Миткор“ ЕООД,по силата на който
последните трима поемат неограничена солидарна отговорност и се
задължават безусловно и неотменимо да отговарят пред Банката солидарно с
кредитополучателя за всички задължения на последния по процесния договор за
инвестиционен кредит.В договора за встъпване в дълг неправилно е посочен
крайния срок за погасяване на кредита като 25.09.2018г.при уговорен такъв в
чл.1.11 от договора – 06.10.2023г.Като представители на Банката са посочени
лицата Д.Р.и М.С. по силата на дадени им пълномощни с нотариална заверка на
подписите.
Във връзка с твърденията на ищеца,че такъв договор не
е сключван и направеното в тази връзка оспорване
на подписите на представляващите банката лица,е допусната Съдебно
графологическа експертиза,заключението по която съдът цени и кредитира като
доказателство по делото.Експерта е категоричен,че подписите в договора за
встъпване в дълг от 16.09.2013г.не са положени от лицата Д.Р.и М.С. като представители на ищцовата банка.
Ищеца представя пълномощни издадени от упълномощени
представители на банката в полза на М.С. и Р.,по силата на които всяка една от
тях заедно с друг ,посочен в пълномощното служител на банката има право да
представлява банката при сключване на договори за встъпване в дълг.
Ищцовата страна представя Заповед №192 от 17.01.2012г.,издадена от
главен изпълнителен директор М И и от изпълнителен директор А А на МКБ
Юнионбанк АД,с която е прекратен трудовия договор на М.С. на основание чл.71
ал.1 от КТ,считано от 20.01.2012г.
По делото е допусната по искане на страните съдебно
икономическа експертиза,по която се изготвени основно и три допълнителни
заключения- последните по уточняващи въпроси,поставени от ответната страна.
Експертизата установява,че към дата на подаване на
заявлението по чл.418 от
ГПК-21.05.2018г.размера на дължимата по кредита главница възлиза на
57040,00лв.,от които 24990,00лв.просрочена падежирала главница за периода от
просрочието 06.03.2014г.до настъпването на предсрочната изискуемост
10.05.2018г.и 32050,00лв.предсрочно изискуема непадежирала такава.Размера на
неизплатената договорна лихва възлиза на 16942,52лв.за периода от
07.07.2014г.до до настъпването на предсрочната изискуемост 10.05.2018г.Според
експертизата лихвата за забава върху просрочените плащания възлиза на
10257,92лв.за периода от 06.03.2014г.до 21.05.2018г.Дължимата комисионна за
управление на кредита е в размер на 1283,40лв.,а разноските по събиране на
дълга-връчване на нотариални покани до длъжниците – на 108,00лв.Общия размер на
дълга възлиза на 85631,84лв.
Вещото лице установява,че по образуваното изпълнително
дело от ЧСИ в полза на ищеца са преведени средства за погасяване на главницата
в размер на общо 2566,13лв.
Анализирайки представените от ответна страна осем броя
вносни бележки за превод на суми по банковата сметка на
кредитополучателя,вещото лице заключава,че общата сума представляваща сбора от
сумите по вносните бележки от 56000,00лв.и датата на плащанията ,дават
основание да се приеме,че към датата на падежа на погасителните вноски по
договора за кредит ,следва да се считат изплатени и към 22.05.2018г.не следва
да е налице просрочие на задълженията на ответниците по делото,тъй като до този
момент общите начисления по кредита с падеж до тази дата възлизат общо на
43215,92лв.
По време на действие на договора банката е прилагала
лихвен процент за начисляване на редовната лихва по кредита в размер на 9,95% и
9,96% като минимално уговорения в чл.1.6 от Договора е 9,95% и съответно лихвен
процент на наказателната лихва в размер на 19,95% и 19,96%.
Целия дълг е осчетоводен като предсрочно изискуем с
нареждане на кредитната администрация от 10.05.2018г.
От датата на усвояване на кредита – 30.09.2013г.до
датата на последното плащане -24.06.2015г.са платени общо 8094,67лв.,от които
главница – 1960,00лв.,договорна лихва – 4361,89лв.,наказателна лихва-725,53лв.и
такса за управление – 1047,30лв.
Вещото лице е изготвило в табличен вид справки с
отразени дати на плащане и извършени погашения на съответните елементи на
дълга-главница,лихви и такси.Проследено е движението по разплащателната
сметка обслужваща кредита,при което се
установява усвояването на сумата предмет на договора и липсата на отразени
постъпления на суми предмет на вносните бележки с вносител трето неучастващо по
делото лице,а именно „Миткор“ ЕООД.
Във връзка с направеното от ответната страна
възражение за погасителна давност относно лихвите за периода преди
21.05.2015г.,вещото лице дава заключение
,прието като доказателство по делото в последното проведено открито съдебно
заседание на 27.11.2019г.,че размера на договорната лихва начислена от банката за периода от
10.05.2015г.до 10.05.2018г.възлиза на 12431,41лв.,а
на наказателната от 21.05.2015г.до 21.05.2018г.възлиза на 9694,54лв.През
периода от 11.05.2018г.до 21.05.2018г.главницата не е олихвявана нито с
договорна ,нито с наказателна лихва.
Експертизата установява,че начислената комисионна към
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК от 1283,40лв.е в размер на
по 427,80лв.за всяка една от годините 2015,2016 и 2017г.Комисионната
представлява 0,75% от размера на дълга начислена към началото на съответната
година по Тарифата на МКБ Юнионбанк АД,действаща към момента на сключване на
договора като Тарифата на ПИБ АД от 1%
не е прилагана при определяне на размера на комисионната.
При това положение съдът приема,че предявеният иск е частично основателен.
Между ищеца и ответниците е сключен валиден договор за
предоставяне на банков кредит по чл.430 от ТЗ.Кредитополучател по договора е ЕТ
„И.П.“ ,а И.П. и М.Т. са солидарни длъжници.Договорът за банков кредит е
двустранно задължаващ, възмезден, формален, консенсуален договор, по силата на
който банката кредитор предоставя на заемателя кредитополучател договорена
парична сума за определена цел, при договорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в сроковете,
посочени в договора . Срещу ползвания кредит заемателят кредитополучател плаща
възнаградителна лихва, която по своето естество представлява възнаграждението,
което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на
кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с
тях.Кредиторът се задължава да изпълни договорното си задължение да предостави
договорената парична сума на кредитополучателя, а кредитополучателят и
солидарните длъжници се задължават да върнат заема на месечни анюитетни вноски,
посочени в погасителния план, който е инкорпориран в договора – чл.1.12.
В настоящия казус се установи,че банката е изпълнила
поетото задължение да предостави сумата предмет на страните по договора.От
извлечения от движението по сметката обслужваща кредита с IBAN ***то
на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза,което съдът цени
и кредитира като доказателство по делото ,се установи,че сумата по кредита е
усвоена от кредитополучателя на 30.09.2013г.в срока по чл.1.10 от договора.
За ответниците е възникнало насрещното задължение в
срок до 06.10.2023г.да върнат заетата сума. От датата на усвояване на кредита –
30.09.2013г.до датата на последното плащане -24.06.2015г.са платени общо
8094,67лв.,от които главница – 1960,00лв.,договорна лихва – 4361,89лв.,наказателна
лихва-725,53лв.и такса за управление – 1047,30лв.При това положение към датата
на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК дължимите по договора сума са
както следва: главница - 57040,00лв.,от
които 24990,00лв.просрочена падежирала главница за периода от просрочието
06.03.2014г.до настъпването на предсрочната изискуемост 10.05.2018г.и
32050,00лв.предсрочно изискуема непадежирала такава, неизплатена договорна
лихва в размер на 16942,52лв.за периода от 07.07.2014г.до настъпването на предсрочната изискуемост
10.05.2018г. , лихва за забава върху
просрочените плащания - 10257,92лв.за периода от 06.03.2014г.до 21.05.2018г., комисионна
за управление на кредита - 1283,40лв.,а разноските по събиране на
дълга-връчване на нотариални покани до длъжниците – 108,00лв.Общия размер на дълга възлиза на 85631,84лв.
За да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем
Банката се е позовала на чл.8.2 от договора,съгласно който се изпраща писмено
уведомление за изпълнение на цялото задължение до кредитополучателя,респ.солидарните
длъжици.В исковата молба банката от обективна страна за възникване на
предсрочната изискуемост на кредита се позовава на просрочие,считано от
06.03.2014г.- общо 1538 дни към 21.05.2018г.,или на чл.8.1.2 от
договора.Момента ,считано от който задълженията по договора са просрочени се
установява и от заключението на вещото лице.Банката,в съответствие с чл.8.2 от
договора,е изпратила нотариални покани до кредитополучателя и солидарните длъжници,с
които ги е уведомила,че трансформира кредита в изцяло и предсрочно изискуем
като в уведомлението е посочен размера на цялото задължение,а не на
просрочената част от него.Поканите са връчени на кредитополучателя и солидарния
длъжник И.П. при условията на отказ да ги получи на 12.04.2018г.,а на ответника
М.Т. поканата е получена от него лично
на 19.04.2018г. Съдът приема ,че поканите са връчени надлежно в съответствие с
разпоредбите на чл.44 ал.1 изр.5 от ГПК на кредитополучателя и солидарния
длъжник И.П. и чл.45 от ГПК за солидарния длъжник М.Т. ,към които препраща
разпоредбата на чл.50 от ЗННД.Връчването
е извършено от упълномощено от нотариус Х П лице ,а именно Б М М.Възражението
на ответната страна за нередовно връчване на поканите в отговора на исковата молба е
неконкретизирано и неоснователно.
При това положение съдът приема,че задължението на
кредотополучателя и солидарните длъжници е станало изцяло предсрочно изискуемо
като предпоставките за това от обективна и субективна страна са били налице към
момента на вземане на решение от кредитната администрация на банката на
10.05.2018г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответната страна за липса на основания за предсрочна изискуемост на кредита от
обективна страна по съображения,че трето лице,встъпило в дълга на
кредитополучателя, е погасило задължението му с направени 8 броя вноски в
размер на вяска една от които в размер на
7000,00лв.,с която сума задължението е погасено дори преди падежа.Ответната страна се позовава
на договор за встъпване в дълг ,сключен между банката,кредитополучателя
,солидарните длъжници по договора и трето лице „Миткор“ ЕООД на 16.09.2013г.В
откритото производство по оспорване на подписите на представителите на банката Д.Р.и
М.С. се установи,че същите не са положили подписи в договора като представители
на банката.Съдът приема при това положение,че договора за встъпване в дълг не е
произвел правните си последици и „Миткор“ ЕООД не се явява лице солидарно
задължено с ответниците по делото на основание чл.101 от ЗЗД.Доколкото в
защитната си позиция ответниците се позовават именно на този договор за
встъпване в дълг като основание за извършеното от „Миткор“ ЕООД плащане ,съдът
приема,че тъй като Банката не е надлежно представлявана страна по този договор,същата
не е дала съгласие за сключването му.Плащането не може да се счете,че е
извършено с цел погасяване на задълженията на кредитополучателя към Банката.В
подкрепа на този извод на съда е и отразеното в вносните бележки ,представени
като доказателство по делото от ответната страна в оригинал,основание за
извършените преводи,а именно:“по предварителен договор за покупко
продажба“.Доколкото се установи от експертизата и от банковото извлечение за
движението по сметката,по която сумите са превеждани,същата е разплащателна
сметка,и няма пречка да се приеме,че целта на плащанията се именно такава
каквато е посочена от платеца като основание за превода.Ищцовата страна
оспори вносните бележки като формулира
твърдения,че същите са с липсващи реквизити и че плащанията по тях в
действителност не са осчетоводени от банката,в смисъл,че сумите по тях всъщност
на са постъпили в банката.Последното твърдение се установи и от заключението на
вещото лице.Това в никакъв случай не означава,че липсата на отразяване на
сумите по банковата сметка на получателя е в резултат на нередовно водено
счетоводство от страна на Банката.Ответната страна не ангажира доказателства,за
да установи ако сумите наистина са внесени по каса в банката,къде са насочени и
защо не са били осчетоводени по сметката към която са били насочени.Съдът
приема,че номера на банковата операция генериран от платежната система на
банката не е безспорно доказателство,че сумата е внесена и с нея е заверена
сметката на получателя.Впечатление прави ,че на две от бележките номера на банковата операция е един и същ ,а
именно на тези от 17.09.2013г.и от 30.09.2013г.Не е за пренебрегване и факта,че
първото плащане от 17.09.2013г.,което ответниците твърдят,че е извършено за погасяване на дълга на кредитополучателя,е
направено преди сумата по договора за банков кредит да е усвоена от него,което
е станало на 30.09.2013г.Прави впечатление,че всички вносни бележки са без
подпис на вносител,без контролен подпис и без начислени и платени такси и
комисионни за банковата операция.Тъй като получател по банковата операция е
ответницата по делото И.П.,то същата би
могла да представи като доказателство за това,че сумата действително е постъпила по банковата й
сметка,данните по чл.58 от Закона за платежните услуги и платежните системи-регистрационния номер на
платежната операция,стойността на платежната операция, изразена във валутата,в
която средствата са предоставени на разположение на получателя; размера на
всички такси и комисиони, дължими от получателя във връзка с платежната
операция,още повече,че такива не са посочени като дължими от наредителя на
плащането,и вальора на заверяване на сметката на получателя.С оглед на горните
съждения –предвид липсата на реквизити във вносните бележки,дублиране на
номерата на банковата операция на две от тях,и посоченото изрично основание за
преводите различно от намерение на платеца да погаси задължението по процесния
договор за банков кредит,съдът приема,че сумите по осемте вносни бележки реално
не са постъпили по разплащателната сметката обслужваща и процесния кредит.
Не може да се зачете и възражението на ответниците,че
трето лице при условията на чл. 73 от ЗЗД
е изплатило чуждо задължение,тъй като такова възражение е направено едва в
представената по делото писмена защита и противоречи на поддържаната от тях в
хода на производството по делото позиция,че третото лице е извършило плащането
изпълнявайки собственото си задължение произтичащо от договора за встъпване в
дълг от 16.09.2013г.
Ответникът Т. прави възражение за нищожност на
договорната клауза за долен праг на лихвата позовавайки се на нейната
неравноправност и на правото си на
потребител по смисъла на ЗЗП.Ищцовата страна не оспорва качеството му на
потребител по смисъла на закона.Въпреки това съдът приема,че възражението е
неоснователно.Действително в чл.1.6 от договора е предвиден долен праг на
лихвата,което определено е в интерес на банката и в определени хипотези би
могло да наруши интереса на потребителя като в този смисъл не съответства на
изискването за добросъвестност.В настоящия казус се установи,че договорната
лихва се е движела в порядъка от 9,95%- 9,96% през периода на действие на
договора.Ответната страна обаче не формулира твърдения и не ангажира
доказателства,от това да е настъпила вреда за потребителя на банкова
услуга.Такава би била налице ако в течение на срока за договора
лихвообразуващия компонент представляващ непостоянна величина – месечния SOFIBOR,е спаднал на ниво ,при което лихвата е под долния
праг от 9,95%.Т.е.в настоящия случай не е налице неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 от ЗЗП,още повече че клаузата определяща лихвата по кредита е
индивидуално уговорена между страните по договора в т.ч.и възразилия ответник М.Т.
в качеството му на солидарен длъжник-чл.1.6 от договора,който факт не се
променя от обстоятелството,че в общите условия на договора в чл.4 от същия са
разписани стандартни условия относно лихвите ,които представляват разяснения
във връзка със същността на базовия лихвен процент ,в случая месечния SOFIBOR.При
това положение,съдът приема ,че намира приложение разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и клаузата
не е нищожна,тъй като се явява индивидуално договорена.
Основателно е
възражението на ответниците за погасяване по давност на вземането на ищеца за
лихви –договорни и наказателни.В отговора на исковата молба възражението не е
конкретизирано по период.Същото е сторено в молбата на ответниците с
вх.№4692/28.05.2019г.с поставените въпроси към счетоводната експертиза.От
формулировката на въпросите става ясно ,че възражението за погасителна давност
за договорната лихва,е за периода преди 10.05.2015г.,а за наказателната – преди
21.05.2015г.Съгласно заключението на вещото лице за
периода от 10.05.2015г.до 10.05.2018г./след този момент до
21.05.2018г.-датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК ,договорна
лихва не е начислявана/ размера на договорната лихва е 12431,41лв., а размера
на дължимата наказателна лихва за периода
21.05.2015г.до 21.05.2018г.възлиза на 9694,58лв.Съдът кредитира в тази
насока последното допълнително
заключение на съдебно икономическата експертиза от 19.11.2019г.,в което
сумите са определени като цялата просрочена главница към датата на падежа е
олихвявана за всеки месечен период и след това получените лихви са сборувани за
получаване на крайния резултат.
С оглед на горното съдът приема,че към датата н
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ищеца има вземане от ответниците при условията на пасивна солидарност за
главница по договора за банков кредит в размер на 57040,00лв.,договорна лихва в
размер на 12431,41лв. за периода от 10.05.2015г.до 10.05.2018г.,наказателна
лихва за периода от 21.05.2015г.до 21.05.2018г.в размер на 9694,58лв.,комисионна
за управление на кредита в размер на
1283,40 лв.и разноски в размер на 108,00лв.
Частично неоснователен е иска за установяване на
вземане за договорна лихва над 12431,41лв.до
16942,52лв.,или за сумата 4511,11лв.и за наказателна лихва над 9694,58лв.до
10257,92лв.,или за сумата от 563,34лв.,за които суми двата иска следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ищеца претендира заплащане на разноските в настоящето
производство в размер на 2862,64лв.съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна претендира заплащане на разноски по
списък по чл.80 от ГПК в размер на 1050,00лв.и адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.1 т.3 от ЗА като представя договор за правна помощ и съдействие
сключен с ответника М.Т..В съдебно заседание е направено искане в списъка да
бъде включена и сумата от 342,40лв.,определена от съда за доплащане на
възнаграждението на вещото лице Я.-Т.,в случай,че същата бъде заплатена от
ответниците до постановяване на решението.На 11.12.2019г.е постъпила молба с
приложена квитанция за плащане на сумата.При това положение съдът приема,че ответникът
М.Т. е направил разноски за възнаграждение на вещо лице общо в размер на
1392,40лв.
С оглед изхода на делото и при предявена претенция в
размер на 85631,84лв.,част от която в размер на 5074,45лв.е
неоснователна,ищецът има право на разноски по съразмерност в размер на
2693,00лв.,а ответника М.Т. – 82,51лв.
Относно претенцията на адв.И. като пълномощник на
ответника Т. при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА,съдът приема ,че дължимото й възнаграждение на
основание чл.36 ал.2 същия закон във вр.с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата на Висшия
адвокатски съвет за минималния размер на адвокатските възнаграждения,възлиза на
3098,96лв.С оглед изхода на делото ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати на адв.И. възнаграждение в размер на 183,64лв.
С оглед изхода на делото по предявения установителен
иск ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и разноските в
заповедното производство в размер на 1752,26лв.
Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
По обективно съединените искове с правно основание
чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД,предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,ЕИК
*********,седалище:гр.София,бул.„ДраганЦанков",№37 против солидарно
отговорните ответници ЕТ „И.П." ЕИК: 20021003б,седалище и адрес на
управление: гр. , ул. „" №, ет. , ап. , И.В.П. ЕГН-**********,*** и М.Р.Т.
ЕГН- **********,*** ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ,че Банката има вземане против същите при условията на СОЛИДАРНОСТ,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело №1954 от 2018г.
по описа на Районен съд Пазарджик за сумите: главница по договор за инвестиционен кредит „Развитие“ от
11.09.2013г. в размер на 57040,00лв.,ведно със законната лихва върху сумата
считано от 22.05.2018г.до окончателното й и изплащане,договорна лихва в размер
на 12431,41лв. за периода от 10.05.2015г.до 10.05.2018г.,наказателна лихва за
периода от 21.05.2015г.до 21.05.2018г.в размер на 9694,58лв.,комисионна за
управление на кредита в размер на 1283,40
лв.и разноски в размер на 108,00лв.
ОТХВЪЛЯ като
неоснователно искането за установяване на вземане на Банката против тримата солидарно отговорни ответници за договорна лихва над 12431,41лв.до 16942,52лв.,или за сумата 4511,11лв.и за
наказателна лихва над 9694,58лв.до 10257,92лв.,или за сумата от 563,34лв.
ОСЪЖДА солидарно
отговорните ответници ЕТ „И.П." ЕИК: 20021003б,седалище и адрес на
управление: гр., ул. „" № , ет. , ап. , И.В.П. ЕГН-**********,*** и М.Р.Т.
ЕГН- **********,*** с оглед изхода на делото да
заплатят в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,ЕИК ********* деловодни
разноски по делото в размер на 2693,00лв.както
и разноските сторени от ищеца като заявител в заповедното производство в
размер на 1752,26 лв.
ОСЪЖДА
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД,ЕИК ********* да заплати деловодни разноски в полза на ответника М.Р.Т. ЕГН-
**********,*** в размер на 82,51лв.
ОСЪЖДА
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД,ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение на адв.Х.Х. И.,***,с адрес гр.,ул.““ №,ет.,бизнес сграда в размер на 183,64лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен
съд.
Съдия: