Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2020
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
девети ноември
година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 4114
по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.П.М. против НП №
23-0000767 от 10.09.2020г. на Директора на Регионална Дирекция Автомобилна
администрация –гр.Варна, с което за нарушение на чл.чл.127 ал.4 от ЗДвП вр.чл.9
ал.4 и т.20.5.2. от Приложение І 1 от Наредба № 7/27.04.2018г. на
МТИТС, на осн.чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на М.М. е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Въззивникът моли отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
фактическата обстановка като се твърди, че превозът е обществен, а не за
собствена сметка. Били допуснати съществени процесуални нарушения, като не била
посочена нарушената правна норма. Не била конкретизирана и хипотезата и не
ставало ясно дали нарушението се изразява в необезопасяване, или че загубата на
товар би създала опасност за трафика.
Земновлажният бетон не попадал в раздел 20.5. Нямало доказателства за
извършеното нарушение.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г., който по същество изразява становище НП да бъде отменено на основанията
в жалбата и прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Изпълнителна
Агенция Автомобилна Администрация-Варна изпращат представител ю.к.В., която
оспорва жалбата и прави искане за
присъждане на разноски.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното: На 17.06.20 в
гр. Варна на ул.“Девня“, до кръстовището с бул.“Република“ ,въззивникът
управлявал т.а. с рег. № В 5349 НК, собственост на Валентин Димитров. Според
товарителницата бил превозван земно- влажен бетон, но при проверката се
установило, че към съставките няма прибавена вода и на практика бетонът е суха
конситенция. Товарът не бил покрит и се създавала опасност от запрашаване. Бил съставен АУАН, предявен и връчен на
въззивника срещу подпис и без възражения.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира писмените
доказателства-преписката по АНП- АУАН, справка за нарушител, заповед за компетентност,
пътен лист, товарителница, експедиционна бележка. Като непротиворечиви и
подкрепящи се от писмените доказателства, следва да се кредитират и показанията
на св.И..
Съдът, предвид становището на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
АУАН и НП са издадени
в срок и от компетентни лица. Съставянето на АУАН в присъствието на един
свидетел е нарушение, но същото не ограничава правото на защита и не е
съществено. За съставомерността на нарушението няма значение дали е бил
извършван обществен превоз, или превоз за собствена сметка, тъй като нито ЗДвП
и Наредба № 7 не поставят изискванията за обезопасяване на товара в зависимост
от това, дали превозът е обществен, или за собствена сметка. Съдът не споделя и
възражението,че товарът не попада в
хипотезата на чл. 20.5. от Приложение № 1 към Наредбата, тъй като видно
от показанията на св. И., независимо, че в
документите бил описан земновлажен бетон, то на практика в съставките
нямало вода, бетонът бил сух и съществувала опасност от запрашаване.
Несъстоятелно е и твърдението на въззивната страна, че са смесени
хипотезите на т.20.5 от Приложение № 1 от Наредбата. Изрично е посочено, че е
налице опасност от запрашаване, което съгласно приложението е „значителна“
неизправност, както именно е описано и в НП.
Несъстоятелно е и твърдението, че нестава ясно каква е
правната квалификация на деянието, т.к. чл.127 ал.4 не съдържал състав на
нарушение. Всички признаци от състава на административното нарушение се
съдържат без изключение в нормата на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП. Тези признаци са
описани от правна страна в НП, описани са и относимите към тях факти. Както е
по-горе изложено, неподходящото обезопасяване на насипен товар е значителна
неизправност според т.20.5.2 и правилно деянието е квалифицирано по т.2 на
чл.177 ал.4 от ЗДвП.
Нарушението не е маловажно по см.чл.28 ЗАНН,
тъй като не се установяват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да го отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи от този род.
Наказанието не е несправедливо, тъй като
то е напълно съобразено с императивната норма на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП, която
предвижда глоба в размер на 1000 лв.
С оглед липсата
на правна сложност, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да е 80 лева. Въззивната жалба е изцяло
неуважена, поради което и въззивникът М.
следва да изплати на РД АА-Варна направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в пълния размер от 80.00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000767 от 10.09.2020г. на Директора на Регионална Дирекция Автомобилна
администрация –гр.Варна, с което за нарушение на чл.чл.127 ал.4 от ЗДвП вр.чл.9
ал.4 и т.20.5.2. от Приложение І 1 от Наредба № 7/27.04.2018г. на
МТИТС, на осн.чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на М.М. е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на М.М. за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА М.П.М. да заплати на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация – Варна" възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80.00 / осемдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски административен съд в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: