Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260479/27.11.2020г. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и пети ноември Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4439 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № **********-4/29.01.2020 год. на Директор на РИОСВ Варна, с което на „БРАБУС СЕРВИЗ” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева на осн. чл.150 ал.6 от Закона за управление на отпадъците, вр. с чл.128 т.2 от ЗУО, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкцияот 15 000 лева на 10 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на „БРАБУС СЕРВИЗ” ООД срещу НП № **********-4/29.01.2020 год. на Директор на РИОСВ Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се констатациите, направени в констативен протокол относно площта на имота, както и относно субекта, който стопанисва прилежащата открита площ. Твърди се, че не е било категорично установено, че откритите в общинския двор ИУМПС принадлежат на дружеството. Посочва се, че след даденото предписание са били отстранени част от установените МПС, но по отношение на други се твърди, че се намират в чужд имот и в този смисъл са чужда собственост. Претендира се , че предписанията са изпълнени в пълен обем.
Твърди се, че липсват данни, че струпаните в общинския двор автомобили части се използват от дружество, като е направено спекулативното предположение, че щом упражняваната дейност е сервизна, то и намиращите се в непосредствена близост до сервиза авточасти са негово задължение да бъдат стопанисвани, респ., че са негови. Не са събирани доказателствени средства, не са извършвани контролни покупки, не са събрат доказателства за извършвана такава дейност по никакви други начини, преки или косвени.
Твърди се и, че е допусната грешка при посочване идентификатора на недвижимия имот, в който са открити МПС, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Оспорва се обективността на служителите от РИОСВ Варна, присъствали при извършване на проверката и се твърди, че липсата на независими свидетели представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което поставя под съмнение и направените при проверката констатации.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез
процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено изцяло.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„БРАБУС СЕРВИЗ” ООД осъществява дейност в обект с местонахождение: гр. Варна, район „Аспарухово", ПИ с идентификатор 10135.5502.24. Дружеството не притежава разрешение по чл.35 от Закона за управление на отпадъците, издадено от директора на РИОСВ-Варна и не е подало заявление за издаване на такъв документ за извършваните дейности по третиране на отпадъци -излезли от употреба моторни превозни средства за конкретния обект.
След извършена проверка от служители на РИОСВ- Варна, сред които св. И., с Принудителна административна мярка № 278/ 12.11.2019 г. на директора на РИОСВ-Варна било наложено задължително изпълнение на тази Принудителна административна мярка: дружеството да предаде за последващо третиране, съхраняваните в ПИ 10135.5502.24 излезли от употреба моторни превозни средства, в това число основни компоненти, части и детайли, получени в резултат от разкомплектоване на автомобилите. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 27.12.2019 год.
През м.01.2020г. била извършена последваща проверка от служители на РИОСВ-Варна, сред които св.И. и св. Д., при което било установено, че ПАМ не е изпълнена, като на 15.01.2020г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описала дадената ПАМ и нейното неизпълнение. Посочена била и правна квалификация на нарушението по чл.150, ал.6 от ЗУО, вр. чл.128,т.2 от ЗУО, като АУАН бил надлежно предявен и връчен на собственика на търговеца.
Въз основа на АУАН, на 29.01.2020г. е издадено процесното
наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
Гореописаното съдът приема за установено от показанията на
св. Д. и св. И. и приобщените по делото писмени доказателства – Заповед №
РД-115/13.02.2017 год. на Министъра на околната среда и водите; Заповед №
169/23.07.2019 год. на Директора на РИОСВ Варна ;Принудителна административна
мярка № 278/ 12.11.2019 г. на директора на РИОСВ-Варна; констативни протоколи;
справки от КАТ Варна; снимков материал; уведомително писмо от ОДМВР Варна и др.
Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и непротиворечиви.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки липсата на изпълнение на ПАМ. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗУО.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде имуществено санкционирано , но при определяне на размера на наказанието не е съобразил извършването на нарушение за първи път и е наложил наказанието над минималния, предвиден в закона размер. Съдът намира, че наказанието в неговия минимален размер би способствало за постигане на предупредителен и възпиращ ефект и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:
С жалбата се оспорват се констатациите, направени в констативен протокол относно площта на имота, както и относно субекта, който стопанисва прилежащата открита площ. Твърди се, че не е било категорично установено, че откритите в общинския двор ИУМПС принадлежат на дружеството. Посочва се, че след даденото предписание са били отстранени част от установените МПС, но по отношение на други се твърди, че се намират в чужд имот и в този смисъл са чужда собственост. Претендира се , че предписанията са изпълнени в пълен обем.
Твърди се, че липсват данни, че струпаните в общинския двор автомобили части се използват от дружество, като е направено спекулативното предположение, че щом упражняваната дейност е сервизна, то и намиращите се в непосредствена близост до сервиза авточасти са негово задължение да бъдат стопанисвани, респ., че са негови. Не са събирани доказателствени средства, не са извършвани контролни покупки, не са събрат доказателства за извършвана такава дейност по никакви други начини, преки или косвени.
Твърди се и, че е допусната грешка при посочване идентификатора на недвижимия имот, в който са открити МПС, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
По така наведените възражения на първо място следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е неизпълнението на задължително указани действия с ПАМ, каквито не са били предприети в дадения срок за изпълнение.
В този смисъл и възражения, касаещи самите задължителни предписания биха имали резон в производство по оспорване на ПАМ, предписала определено задължително поведение, което е предхождало значително във времето констатациите на разглежданото в това производство наказателно постановление.
Неизпълнението на предписание е деяние, което се извършва чрез бездействие. В случая се касае за продължено административно нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато във времето до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. При даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. От тогава започват да текат и преклузивните срокове, разписани в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. В конкретния казус нарушението е осъществявано до установяването му на 15.01.2020 г. от контролния орган, за което е съставен акта.
Оспорва се и обективността на служителите от РИОСВ Варна, присъствали при извършване на проверката и се твърди, че липсата на независими свидетели представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което поставя под съмнение и направените при проверката констатации.
Съдът не споделя подобна позиция,като напротив- преценява показанията на св. И. и св. Д. като незаинтересовани от изхода на делото , представляващи показания на свидетели- очевидци на извършеното нарушение, поради което и се възприемат от съда изцяло.
По делото липсват каквито и да било данни св. Д. и св. И. да се намират в отношения с представляващи дружеството или други, свързани с дружеството лица, въз основа на които да се сформира извод за наличието на такава заинтересованост.
Липсват и данни относно материална обвързаност на констатациите на свидетелите, поради което и не може да се сподели извод за заинтересованост.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление като намали размера на административното наказание.
Изменяйки НП , съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: