Решение по дело №2025/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. М. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0819-000919/3.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Варна /ОД на МВР/, сектор „Пътна Полиция“ , с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, а именно : прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца , както и отнемане на СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели [рег. номер].

В жалбата са наведени доводи, че обжалваната заповед е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила, тъй като не били налице безспорни доказателства , че собственото на жалбоподателката МПС било управлявано от неправоспособен водач. С тези аргументи, че без правно основание водачът М. С. А. бил приравнен към лицата без правоспособност или загубили правоспособност, се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К., която се позовава на събраните в хода на делото доказателства за притежавано от водача валидно СУМПС, издадено от Република Кипър.

Ответникът - Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна В. С. И., чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като такава с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

На 31.07.2023 г. е съставен АУАН серия АД № 443181 срещу М. С. А. затова, че на същата дата около 13.50 ч. в гр. Варна по бул. „Приморски“ на кръстовището с ул. „Вълноломна“, посока басейн „Приморски“ управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № [рег. номер], собственост на Е. М. А., без да притежава СУМПС – неправоспособен. Проверката при която е установено описаното в АУАН нарушение била извършена от свидетелите К. Б. И. и А. Д. Д., пред които А. заявил, че притежава СУМПС издадено му от Република Кипър, което той не представил. С. А. заявил, че не е излизал от РБ за период повече от 3 години и единствено успял да представи отпечатано на лист нечетливо копие на СУМПС. Актът бил съставен след като полицейските служители И. и Д. извършили проверка в системата, при която било установено, че на А. не е издавано СУМПС в РБ. Впоследствие, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000919 от 3.08.2023 г., В. С. И. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор „ПП“, упълномощена със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Варна е наложила на собственика на автомобила Е. М. А. принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „Опел Вектра“ рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. В заповедта е отразено, че са отнети 2 броя регистрационни табели с рег.№ [рег. номер] и СРМПС №*********. ЗППАМ е връчена на адресата срещу подпис на 1.09.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена в АС-Варна на 8.09.2023 год. По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспореният ИАА съдържаща справка за нарушител М. С. А., в която като последно наложено и изтърпяно в периода от 19.06.2021 г. до 19.01.2022 г. наказание лишаване от правото да управлява МПС е посочено това наложено с присъда № 486/23.07.2021 г. по НОХД № 164/2021 г. по описа на РС-Девня . Представени са и са приети доказателства за компетентност на издателя на акта - заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 365-8226/30.12.2021 г. на директора на ОДМВР-Варна. Въз основа на издадено на адв. К. съдебно удостоверение е получено в АС-Варна писмо изход. № 819000-7763/29.01.2024 г. на н-к сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, към което е приложено заверено копие на писмо рег. № 3286р-42428/23.08.2023 г. на ГД „Национална полиция“, ведно с приложена към последното разпечатка от справка от мрежата на автоматизиран обмен на данни за СУМПС в Европейския съюз „EUKARIS-RESPER“ на английски език, в които е посочено, че на М. С. А. е издадено на 14.04.2010 г. кипърско национално свидетелство за управление на МПС № 5/275428 със срок на валидност до 7.07.2037 год. В съдебно заседание е представен от адв. К. заверен превод на български език на същото СУМПС, в което е посочена дата на издаване 19.09.2023 г. и валидност на категориите В и В1 за срок от 14.04.2010 г. до 7.07.2037 год.

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК , от лицето адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да го оспорва , доколкото същият пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен адм.орган. С приложената към преписката заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени за служби за контрол по смисъла на чл.172,ал.1 от ЗДвП. Директорът на ОД на МВР – Варна притежава в качеството си на ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни административни мерки, включително такава по чл.171, т.2а от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената и приложена по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021 год. В т. 1.8 от заповедта, директорът на ОД на МВР – Варна е делегирал правомощия за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Цитирането на тази заповед в съдържанието на обжалваната заповед несъмнено сочи, че последната е основана на предвидената в първата делегация на правомощия. По делото няма спор, че В. С. И. заема длъжността "полицейски инспектор" в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, която изпълнява и към момента на издаване на обжалваната заповед. По всички тези съображения, съдът намира, че издателят на обжалваната заповед разполага с материалната компетентност по чл.172, ал.1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ по чл.171, т .2а от ЗДвП, поради което заповедта представлява валиден адм. акт.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. Така регламентираната форма на обжалваната заповед е спазена – подробно и ясно са изложени фактическите основания и е посочено правното основание, а именно това по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, което съответства на фактическото такова.

В случая, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание на чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. От мотивите на процесната заповед се установява, че в случая е налице хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното МПС. В тази връзка следва да се посочи, че за законосъобразността на ПАМ достатъчно е при описаната в заповедта хипотеза моторното превозно средство да бъде управлявано от лице непритежаващо валидно свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице.

По повод приложението на материалния закон, възраженията на жалбоподателката не са свързани с отричане на изложените в обжалваната заповед факти, че собственото й МПС е управлявано от водача М. С. А.. В обжалваната заповед тези факти са квалифицирани като управление на МПС без водачът да притежава валидно СУМПС, при което в доказателствена тежест на жалбоподателката Е. А. е да установи факта за наличието към момента на управлението на валидно за съответната категория свидетелството за управление на МПС, притежавано от водача М. А.. С тази доказателствена тежест жалбоподателката се е справила – предоставената в хода на съдебния процес от ГД „Национална полиция“ разпечатка от справка от мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в ЕС представлява доказателство, че към посочената в обжалваната заповед дата 31.07.2023 г. водачът М. А. е притежавал издадено му на 14.04.2010 г. от Република Кипър свидетелство за управление на МПС № 5/275428 за категориите В и В1, което е със срок на валидност за всяка една от тези категории от 14.04.2010 г. до 7.07.2037 год. Посочената в представеният превод на български език на същото СУМПС дата на издаване 19.09.2023 г. не съответства на датата 14.04.2010 г. посочена в горецитираното писмо на Н-ка на сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна, поради което съдът приема за достоверна втората, а обстоятелството, че за управляваният лек автомобил „Опел Вектра“ е необходима категория „В“ не е спорно по делото. Това свидетелство е валидно за територията на РБ съгласно чл.161, т.5 от ЗДвП като издадено от държава - членка на Европейския съюз - Република Кипър е член на ЕС от 1.05.2004 год. Същевременно, въпреки указаната на ответника съществуваща за него доказателствена тежест, същият не сочи данни водачът М. А. да е бил лишен към процесната дата от така притежаваното от него право да управлява МПС – съгласно горецитираната справка за нарушител, наказанието за лишаване от това право е изтърпяно на датата 19.01.2022 год. По тези съображения за притежаването от водача М. А. на валидно СУМПС, то не са налице материално-правните предпоставки на чл. 171,т.2а, б. “а“ от ЗДвП за налагане на цитираната в обжалваната заповед ПАМ. Последното прави обжалваната заповед материално незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна съгласно чл. 146, т.4 от АПК.

При този изход от делото, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал.3 от АПК, а разноски от страна на жалбоподателката Е. А. не се претендират.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000919/3.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Варна , Сектор „Пътна Полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е наложена на Е. М. А. ПАМ - прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр. последно от Закона за движението по пътищата.