РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 13/21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 639/2020 г.
по описа на РС-Костинброд са отхвърлени исковете на ищците Д. М.
И. и Г. М. Я. срещу ответниците Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД за
прогласяване нищожност на договор за ипотека от 15.02.2008 г.,
сключен между Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД, обективиран в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ..,
том ., рег. № ..., дело № ../.... г. на нотариус О. К. – рег. № 211 на НК,
по отношение на притежаваните от Д. М. И. и Г. М. Я. 7/8 ид.ч. от
правото на собственост над недвижим имот, находящ се в гр. К., в
строителните граници на населеното място, с начин на трайно
ползване „ниско строителство“, съставляващо парцел № ...-...., кв. ...
по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел
№ ..-...., кв. .... по плана на града от ..../.... г., с площ от 624 кв.м., а по
скица с площ 600,18 кв.м., при съседи на имота по скица: улица,
п.имот № ..-...., п. имот № ..-.... и п. имот № ...-...., ведно с построената
1
в имота масивна триетажна жилищна сграда с мансарден етаж, цялата
застроена площ от 150 кв.м. и разгъната застроена площ от 574 кв.м.
Прекратено е производството в частта по предявените искове от М. А.
М. с ЕГН: ********** и оставено без уважение искането на „Б. ДСК“
АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК.
Решението е обжалвано от Д. М. И. и Г. М. Я., чрез
пълномощника им адв. Р.П. от САК с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Релевират оплаквания, че съдията не е
разполагал с правомощие да се произнася по валидността на влязлото
в сила Решение № 86 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 179/2012 г. на РС-
Костинброд, а е следвало да зачете силата на пресъдено нещо и да
съобрази произтичащите от него правни последици. Излагат, че съдът
не зачел и СПН на влязло в сила Решение № 169 от 01.08.2017 г.,
постановено по гр.д. № 816/2015 г. по описа на РС-Костинброд, с
което съдът е признал за установено, че М. А. М. е собственик на 5/8
ид.ч., Д. М. И. на 1/8 ид.ч., а Г. М. Я. на 1/8 ид.ч. от процесния
недвижим имот, в качеството им на наследници на М.И. М.. Излагат,
че процесният договор за ипотека от 15.02.2008 г. е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие със
закона, а именно разпоредбите на чл. 167, ал. 3 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД.
Излагат, че процесният договор за ипотека е нищожен и на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие от страна на
ищците и наследодателката им да бъде учредена ипотека върху
собствените им 7/8 ид.ч. от имота. Излагат, че договорът е нищожен и
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3, вр. с чл. 167, ал. 2 ЗЗД – поради липса
на предписаната от закона форма, поради непосочване на трите имена,
местожителството и занятието на собственика на имота, ако ипотеката
се учредява за чуждо задължение. В тази връзка следвало да се има
предвид и изричното признание на ответника Т.И. в отговора на
исковата молба, че при сключване на процесния договор не е искал
съгласието на майка си и сестрите си върху имота да бъда учредена
ипотека. Посочват, че за валидността на ипотеката има значение
единствено кои лица обективно са били собственици на ипотекирания
имот към датата на сключване на ипотечния договор, дали са били
дали съгласието за сключването му и дали са били посочени в
2
нотариалния акт, независимо от това дали и кога правото им на
собственост и свързаните с него актове са били вписани в съответните
регистри. По същество молят съда да отмени обжалваното решение и
да прогласи нищожността на договор за ипотека от 15.02.2008 г.,
сключен между Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД, обективиран в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 91,
том I, рег. № 601, дело № 82/2008 г. на нотариус О. К. – рег. № 211 на
НК, по отношение на притежаваните от Д. М. И. и Г. М. Я. 7/8 ид.ч. от
правото на собственост върху недвижимия имот.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна Т. М. И., чрез пълномощника си адв. В.Р. е подал писмен
отговор на въззивната жалба и е взел становище за нейната
основателност. Излага, че не е искал съгласието на майка си
/понастоящем починала/ и на сестрите си за ипотекирането на
процесния техен общ наследствен имот, като в текста на нотариалния
акт те не са посочени като съсобственици, нито са били уведомени от
него за ипотеката. Посочва, че РС-Костинброд надхвърлил
правомощията си, игнорирайки разпоредбата на чл. 297 ГПК. Правото
на собственост на въззивниците върху 7/8 ид.ч. от наследствения имот
не се пораждал от съдебното решение от 18.04.2012 г., вписано на
10.05.2012 г., а се е породило много по-рано, още със смъртта на
наследодателя им М.М. на 28.05.1988 г.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна „Б. ДСК“ АД е подала писмен отговор на въззивната жалба и е
взето становище за нейната неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците М. А. М., Д. М. И. и Г. М. Я. са предявили кумулативно
обективно съединени искове срещу ответниците Т. М. И. и „Б. ДСК”
АД, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
3
вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 170 от ЗЗД, иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3
ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор
за ипотека от 15.02.2008 г., сключен между Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД,
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № .., том ., рег. № ..., дело №../....г. на нотариус
О. К. – рег. № 211 на НК, по отношение на притежаваните от М. А. М.
/починала в хода на производството пред РС-Костинброд/, Д. М. И. и
Г. М. Я. 7/8 ид.ч. от правото на собственост над недвижим имот,
находящ се в гр. К., в строителните граници на населеното място, с
начин на трайно ползване „ниско строителство“, съставляващо парцел
№ ....-...., кв. ... по действащия регулационен план на гр. К., идентичен
с имот парцел № ..-...., кв. .... по плана на града от ..../.... г., с площ от
624 кв.м., а по скица с площ 600,18 кв.м., при съседи на имота по
скица: улица, п.имот № ..-...., п. имот № ..-.... и п. имот № ...-...., ведно с
построената в имота масивна триетажна жилищна сграда с мансарден
етаж, цялата застроена площ от 150 кв.м. и разгъната застроена площ
от 574 кв.м.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Т. М. И., който
признава предявените искове.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Б. ДСК“ АД, с
който оспорва предявените искове. Излага, че Решение № 86 от
18.04.2012 г. по гр.д. № 179/2012 г. на РС-Костинброд е
непротивопоставимо на правата на банката предвид разпоредбата на
чл. 88, ал. 2 ЗЗД и липсата на вписване на исковата молба, по която е
образувано производството.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Наследодателят на ищците М.И. М. е починал на 28.05.1988 г. и
е оставил наследници М. А. М. /съпруга/, Д. М. И. /дъщеря/, Г. М. Я.
/дъщеря/ и Т. М. И. /син/. В хода на производството пред РС-
Костинброд, М. А. М. е починала на 03.04.2021 г., а Т. М. И. се е
отказал от наследството, останало след смъртта й, видно от издадено
удостоверение изх. № 503/16.06.2021 г. от РС-Костинброд.
Видно от протокол от 13.12.2007 г. по гр.д. № 671/2007 г. по
описа на РС-Костинброд по предявен иск за съдебна делба от Т. М. И.
4
срещу М. А. М., Д. М. И. и Г. М. Я. е сключена съдебна спогодба, по
силата на която в дял и изключителна собственост на Т. М. И. е
предоставен поземлен имот с площ от 600, 18 кв.м., съставляващ УПИ
№ ....-...., кв. ... по действащия регулационен план на гр. К., идентичен
с имот парцел № ..-...., кв. .... по плана на града от ..../..... г., заедно с
построената в него триетажна масивна жилищна сграда, за която
изградените първи и втори етаж със застроена площ съответно от 137
кв.м. и 150 кв.м., трети етаж и тавански мансарден етаж /в режим на
търпимост, съгл. удостоверение на ОА гр. Костинброд/. Ответниците
не са получили дял.
С решение № 86/18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 179/2012 г.
по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на 04.05.2012 г., е
развален с обратна сила, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между
М. А. М., Д. М. И., Г. М. Я. и Т. М. И. договор-съдебна спогодба,
обективиран в протокол по гр.д. № 671/2007 г. на КРС. Постановеното
решението е вписано в СВ-Костинброд на 10.05.2012 г.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № .., том . рег. № ..., дело № .. от .... г. на нотариус О.
К., „Б. ДСК“ ЕАД е отпуснала на Т. М. И. ипотечен кредит в размер на
970 000 лева като за обезпечаването му Т. М. И. е учредил в полза на
банката договорна ипотека върху описания по-горе имот.
Нотариалният акт е вписан в СВ с вх.рег. № ..., акт №.., том ., дело №
.../.... г. на същата дата.
С решение № 169/01.08.2017 г., постановено по гр.д. № 816/2015
г. по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на 14.11.2017 г. е
признато за установено, че М. А. М. е собственик на 5/8 ид.ч. от
процесния имот, Д. М. И. на 1/8 ид.ч. от имота и Г. М. Я. на 1/8 ид.ч.
от имота.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
от правна страна следното:
Най-тежкият порок на един договор е неговата нищожност, която
се определя от закона, а не от волята на страните. Съгласно чл. 26, ал.
1, пр.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона.Ищците се позоват на първо място на противоречие с
разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, според която ипотека може да се
5
учреди само върху имоти, които при сключването на договора
принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва
правната възможност лице, което не притежава правото на
собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна
ипотека върху същия имот.
Към датата на учредяване на ипотеката 15.02.2008 г. единствен
собственик на имота е бил Т. М. И., съгласно сключена съдебна
спогодба, одобрена с протокол от 13.12.2007 г. по гр.д. № 671/2007 г.
по описа на РС-Костинброд, с който в дял и изключителна
собственост на Т. М. И. е предоставен поземлен имот с площ от 600,
18 кв.м., съставляващ УПИ № ....-...., кв. ... по действащия
регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № ..-...., кв. ....
по плана на града от ..../.... г., заедно с построената в него триетажна
масивна жилищна сграда, за която изградените първи и втори етаж със
застроена площ съответно от 137 кв.м. и 150 кв.м., трети етаж и
тавански мансарден етаж /в режим на търпимост, съгл. удостоверение
на ОА гр. Костинброд/. Съдебното решение е вписано на 13.12.2007 г.
След учредяване на ипотеката съдебната спогодба е развалена с
обратна сила, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с решение № 86/18.04.2012 г.,
постановено по гр.д. № 179/2012 г. по описа на РС-Костинброд,
влязло в законна сила на 04.05.2012 г. Постановеното решението е
вписано в СВ-Костинброд на 10.05.2012 г.
Спорният въпрос, който възниква между страните е дали
последващото разваляне на съдебната спогодба засяга правата на
ипотекарния кредитор „Б. ДСК“ АД, респективно явява ли се
нищожна договорната ипотека, учредена от ответника Т. М. И..
Ипотеката се учредява чрез сложен фактически състав, елемент
от който е вписването й – чл. 166, ал. 1 ЗЗД, което има конститутивно
действие. Реда на вписване осигурява права, както относно
противопоставимостта, така и при реда на удовлетворяване – чл. 169 и
чл. 136 ЗЗД. Вписаната ипотека осигурява непротивопоставимост на
ипотекарния кредитор на последващите разпореждания с
ипотекирания имот. Т.е. налице е възможност за предприемане на
действия за принудително изпълнение независимо от извършени след
вписване на ипотеката прехвърляния.
6
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
вписването на ипотеката не може да санира нищожността й и е без
правно значение.
В случая след вписването на ипотеката, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
съдебната спогодба е развалена. Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД
развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга
правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
От изложените по – горе обстоятелства стана ясно, че договорната
ипотека, обезпечаваща задълженията по кредита на Т. М. И., е вписана
в периода, през който това лице е бил титуляр на правото на
собственост върху него, което право е отпаднало с обратна сила с
влизане в сила на решение № 86/18.04.2012 г., постановено по гр.д. №
179/2012 г. по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на
04.05.2012 г. Исковата молба по предявения от М. А. М., Д. М. И. и
Г.М. Я. срещу Т. М. И., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не е
била вписана, видно от представената справка от СВ №........../.......... г.
/л. 74-80 от делото/. Видно от номера на делото № 179/2012 г., същото
е било образувано през 2012 г., т.е. след вписването на ипотеката, а не
преди нея. Съдебното решение е вписано на 10.05.2012 г. От това се
налага извод, че макар Т. М. И. да е загубил с обратна сила
собственическите си права спрямо идеални части от имота,
учредената от него преди развалянето на придобивното му основание
договорна ипотека е породила ипотечно право в полза на банката –
ответник, което по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД не е било засегнато от
това разваляне. Банката разполага с възможност да насочи
принудителното изпълнение на вземанията си по договора за банков
кредит от 15.02.2008 г. и върху идеалните части от недвижимия имот,
собственост на ищците по делото. В тази хипотеза обратното действие
на развалянето се ограничава само в отношенията между страните по
разваления договор, изправната страна не може да получи обратно
имота, а би могла да претендира равностойността на вещта от
неизправната страна по договора.
Това разрешение намира опора и в практиката на ВКС – напр. в
Решение № 414 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 222/2012 г., I г. о.,
ГК е прието следното: “Когато ипотеката е вписана преди исковата
молба по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, правата на ипотекарния кредитор са
7
противопоставими на ищеца по този иск, ако бъде уважен. Това
произтича от реда на впиване и от нормата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД,
според която правата на третите лица не се засягат от обратното
действие на развалянето на договор за прехвърляне на недвижим
имот, ако са придобити преди вписване на исковата молба за
разваляне. Законът не визира само вещните права, а правата,
придобити от договор, подлежащ на вписване. Това е един от
случаите в ЗЗД на установена от закон фикция за правоприемство
/фингирано правоприемство/.“ В този смисъл също са постановени
актове по приложение на чл. 88, ал. 2 ЗЗД - Решение № 118 от
22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., II г. о., ГК, Решение №
44 от 27.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6096/2014 г., I г. о., ГК, Решение
№ 178 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2013 г., II г. о., ГК,
Определение № 490 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2018 г., I
г. о., Определение № 60 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2021
г., II г. о., ГК и мн.др.
Не са налице и основанията на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
170 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договора, поради това, че
към момента на сключване на договора не била съществувала
известност за личността на собственика. От всички доказателства по
делото е видно, че към датата на сключване на договора това е бил
единствено и само ответника Т. М. И..
Неоснователни са и твърденията за нищожност, основаващи се
на липса на предписаната в закона форма, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ЗЗД, в нотариалния акт, с който се
сключва договорът за ипотека, се посочват трите имена,
местожителството и занятието на собственика на имота, ако ипотеката
се учредява за чуждо задължение, а в нотариалния акт липсвали данни
за ищците и наследодателката им. Представеният по делото
нотариален акт за сключването му напълно съответства на
изискванията на закона. Не може да се приеме, че има
неопределеност, а освен това собственикът на имота не е учредил
ипотеката за чуждо задължение, а за собствено такова. Както вече се
посочи към датата на сключване на договора имотът е бил
собственост единствено и само на ответника Т. М. И., поради което и
към този момент не фигурират имената на ищците, а последващото
8
разваляне на спогодбата не влияе върху ипотечното право на банката.
По същите съображения не са налице и основанията по чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД- нищожност поради липса на съгласие на ищците и
наследодателката им да бъде учредена ипотека върху собствените им
7/8 ид.ч. от имота. Ирелевантно е обстоятелството дали Т.И. е искал
съгласието на майка си и сестрите си върху имота да бъде учредена
ипотека, защото такова не е било нужно, поради това, че се е
легитимирал като единствен собственик на имота. Ищците не са и
трети лица, по смисъла на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД и не
могат да се ползват от защитата на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от
ЗЗД, макар да са придобили права върху вещта – в този см. Решение
№ 101 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2010 г., II г. о., ГК,
Решение № 91 от 9.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 613/2011 г., II г. о.,
ГК и др.
За пълнота следва да се посочи, че е непротивопоставимо на
банката решение № 86/18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 179/2012
г. по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на 04.05.2012 г.,
тъй като тя не е била страна по него и не е обвързана от силата на
пресъдено нещо на постановеното решение.
Цитираната от жалбоподателите практика на ВКС, обективирана
в Решение № 147 от 21.06.2019 г. по гр.д. № 3400/2018 г. на ВКС, III
г.о., според която ипотека, учредена от съсобственик върху целия
имот, е нищожна за идеалните части, които не принадлежат на
учредителя на ипотеката, е неотносима към настоящия случай. В
цитираното решение е разгледан казус, при който учредителят на
ипотека не е бил собственик на целия имот, а само на идеални части
от него към момента на учредяването й, но е учредил ипотека върху
целия имот. В настоящия случай към момента на учредяването на
ипотечното право спор за собственост между ищците и ответника Т.И.
не е съществувал, тъй като имотът е принадлежал на ответника.
В Решение от 21.04.2016 г. по гр.д. № 4370/2015 г. на ВКС IV
г.о., пък е разгледан казус, по който договор за ипотека е сключен от
лице, което се е легитимирало като собственик с нищожен договор за
покупка на имота, който не е породил правни последици и с който не
е прехвърлено правото на собственост върху имота.
9
По изложените съображения предявеният иск за обявяване
нищожност на договор от 15.02.2008 г. за ипотека на следните
основания: противоречие със закона, а именно разпоредбите на чл.
167, ал. 3 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД; поради липса на съгласие от страна на
ищците и наследодателката им да бъде учредена ипотека върху
собствените им 7/8 ид.ч. от имота - чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и
поради липса на предписаната от закона форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3, вр.
с чл. 167, ал. 2 ЗЗД, върху недвижим имот, сключен с нотариален акт
№ .., том ., рег. № ..., дело № ../.... г. на нотариус О. К., с район на
действие РС-Костинброд, вписана в НК под № 211, учредена в полза
на "Б. ДСК" ЕАД за обезпечаване на отпуснат кредит в полза на Т. М.
И., е неоснователен и следва да се отхвърли на всички релевирани
основания, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателите Д. М. И. и Г. М. Я. следва да заплатят на ответника
"Б. ДСК" ЕАД разноски по делото в размер на 300, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/21.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 639/2020 г. по описа на РС-Костинброд.
ОСЪЖДА Д. М. И. с ЕГН: ********** от с. Д. Й., обл. М., ул.
„М. М.“ № .. и Г. М. Я. с ЕГН: .......... от гр. Л., обл. П., ул. „С. В.“ № .
да заплатят на "Б. ДСК" АД, гр. С., ЕИК:........., със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „М.“ №.., представлявана от Д. Д. М. и Д. Н.
10
Н.-И.-Изпълнителни директори, сумата от 300, 00 /триста/ лева -
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11