РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 19.12.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 313 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е с правно основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.                        

                Административното дело е образувано по жалба на „*****” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: с.****, област Ловеч, представлявано от управителя М.М.М., с посочен съдебен адрес за връчване на съобщения, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000179 от 30.06.2019 година, издадена от Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Троян, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 а б. а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

                     С доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразен административният акт, поради издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с действителната фактическа обстановка, се иска неговата отмяна.

      В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата с искане да бъде уважена по изложените в нея доводи и присъждане на направените разноски. В писмени бележки излага съображенията си, като сочи несъставомерност на деянието, за което е съставен на св.М. АУАН, липса на мотиви и  недопустим адресат, за което се позовава на съдебна практика на АдмСЛ.     

                Ответникът по делото Началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Троян, не се явява, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че процесната заповед е законосъобразна, предвид съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, което е влязло в сила.  

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                 С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 012415, Серия АА е констатирано, че Й.А.М.   на 30.06.2019 г. около 12.55 часа на описаният път в община Троян е управлявал  товарен автомобил ****с рег.№ **** собственост на фирма „*****” ЕООД. Прието е, че управлява посоченото моторно превозно средство без да е правоспособен водач, в нарушение на чл.150а и чл.147 ал.1 от ЗдвП.  

                 С оглед на това, че горепосочения автомобил е управляван от Й.А.М., който не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство и има съставен АУАН с бланков № 012415, Серия АА от 30.06.2019 г., Началника на РУ Троян към ОДМВР Ловеч, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000179 от 30.06.2019 година. С нея на оспорващият, е приложена ПАМ с правно основание чл.171 т.2а б.”а” от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

                Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 08.07.2019 г., а жалбата е депозирана в РУ Троян на на 11.07.2019 г., видно от поставения щемпъл.

                С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 012415, Серия АА и издаденото въз основа на него наказателно постановление, Справка за нарушител/водач на Й.А.М. /на л.10/, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР /л14/, Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.12-13/ и удостоверение за компетентността на издателя /на л.18/.   

               Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

                     За изясняване на делото от фактическа страна по искане на оспорващият са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаният по делото свидетел Й.А.М. се установява, че процесния товарен автомобил ЗИЛ е собственост на „*****” ЕООД и бил управляван от управителя М.М.М., а М., който е негов работник и го чакал да си вземе камионите и да слизат надолу.  Според свидетеля проверяващите от жандармерията не са видяли да се движи камионът, заяждали се и извикали служители на РУ Троян да съставят акт.

               От показанията на разпитаният по делото свидетел С.П.П. се установява, че колегите от жандармерия имали специализирана полицейска акция в Троянският район и се обадили на дежурния, който ги изпратил при тях, т.к. установили водач без нужната категория за управление на МПС. За управление на процесния камион трябва „С“ категория, а той притежавал „В“ категория. Според свидетелят когато отишъл на място, водача на превозното средство, на който съставил акт бил извън камиона, като АУАН съставил по казаното му от колегите, че са го спрели с палка и затова са ги извикали за установеното нарушение от тях.

               Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, за които са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК, като непротИ.речиви, логически последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото. 

               С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт.

               Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:  

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение пред общите по АПК.

                Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/.    

              Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

              С приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 295з-805/25.04.2017г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 за нарушения по пътищата, извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч. Обжалваната заповед е за нарушение, извършено в землището на гр.Троян, и е на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч. Същата е издадена от началника на РУ Троян при ОДМВР Ловеч, видно от представеното удостоверение на л.18, в това му качество и е налице необходимата компетентност.

                  Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл. 59 ал.2 от АПК.  

                 Съдът не констатира при издаване на обжалваният акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта, но съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед не е съобразена с материалноправните разпоредби и с целта на Закона /ЗДвП/.   

                 Според разпоредбата на чл.150 а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

                Съгласно чл.171т.2а б.”а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

               Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на ППС да го управлява, без да притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство и да е собственик на управляваното ППС.

               Адресат на заповедта за налагане на ПАМ е собственикът на ППС, който го управлява при определени нормативно посочени хипотези – чл.171 т.2а ЗДвП. Като в процесната хипотеза адресат на мярката е водач и собственик. Следва да се прави разграничение между адресата на заповедта и лицето, срещу което е законосъобразно да бъде отправена мярката, т.е. адресата на мярката съгласно законовата норма. Адресат на мярката съгласно чл.171 т.2а ЗДвП, независимо в коя от хипотезите й е „собственикът на автомобила, който управлява МПС при нормативно заложените условия“, в б.”а” нормативно е заложено условието собственика да е водач.           

               В разглежданият случай, видно от събраните по делото доказателства оспорващият е собственик на товарния автомобил, с което е изпълнено първото условие, но не е изпълнено второто нормативно условие, тъй като собственика на процесния автомобил не е неправоспособен водач, а за такъв е констатиран със съставения АУАН с бланков № 012415, Серия АА от 30.06.2019 г., въз основа на който е издадена  оспорената заповед свидетелят Й.А.М., който няма свидетелство за управления на товарния автомобил и за който се твърди, че е управлявал на процесната дата автомобила на „*****” ЕООД без валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.  Според ангажираната в процесната заповед разпоредба на чл.171 т.2 б.”а” от ЗДвП, в относимата към спора редакция адресат на мярката е водач и собственик.

                   Анализа на доказателствата и приложимото право налагат извода, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като оспорващият е недопустим адресат на мярката, с оглед установеното, че макар и собственик на въпросния автомобил, не е водач на същия.

               Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесния не попада сред тях, оспореният административен акт е несъответен и на целта на ЗДвП. 

                Предвид гореизложеното, оспореният административен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради протИ.речие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, представляващи   отменителни основания по смисъла на чл.146 т.4 и 5 от АПК.

                В производството по делото жалбоподателят е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, който своевременно е направил искане за присъждане на направените по делото разноски.  При този изход на спора основателна е претенцията на същият за разноски, като за него те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно представения на л.33 от делото договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г. и държавна такса от 50 лева, заплатена с преводно нареждане на л.6 от делото.

               С §142 от ДР на ЗИД АПК /обн., ДВ бр.77/2018г./ е извършена промяна в чл.172 ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази разпоредба решението на административния съд, постановено по жалба против заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.    

               Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ и чл.143 ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав 

                РЕШИ:

                ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000179 от 30.06.2019 година на Началника на РУ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Ловеч, Районно управление Троян, с която на „*****” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: с.****, област Ловеч, представлявано от управителя М.М.М., е наложена санкция по чл.171 т.2а б.”а” от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

                     ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ловеч да заплати на „*****” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: с.****, област Ловеч, представлявано от управителя М.М.М. направените и доказани по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.  

             Решението е окончателно.   

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: