№ 10561
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110131816 по описа за 2022 година
ЗЗДН).
Образувано е по молба на Н. И. Б. срещу Р. В. М. с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
предл. 1, във вр. с чл. 3, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН.
Молителката твърди, че ответникът е баща на общото им дете И. Р.. В молбата се сочи, че
на 13.06.2022г. около 23.30 ч. Ответникът нахлул в дома й, вкойто живеела с малолетния си
син, находящ се в квартал «Долни Богров» ул. «14» № 4. За да влезе в къщата ответникът
прескочил оградата, влязъл вътре, където блъснал молителката три пъти н адИ.а, крещейки
изаплашвайки нея и детето. Последното спяло в друга стая по това време. Благодарение на
съседи, които се притекли на помощ ответникът бил изведен от дома на молителката след
като дошла полиция. Освен този конкретен акт на домашно насилие молителката Б.
многократно е била подлагана на психическо и физическо насилие от ответника М. по време
на съвместното им живеене, което приключило на 29.12.2021г., когато го изгонила от дома
си. Независимо от това тормозът продължавал и до момента на подаване на молбата за
защита, ответникът й звънял по няколко пъти на ден, пишел й съобщения, настоявал да му
каже какво прави и др. такива въпроси. Молителката твърди, че след изброените актове на
домашно насилие изпитва постоянен страх за живота и здравето си, защото ответникът
ставал неконтролируем когато употребял алкохол и наркотици, а това се случвало често.
Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът Р. В. Миланов, оспорва твърденията на молителката, че е извършил
процесните актове на домашно насилие спрямо нея. Твърди, че молителката ограничавала
срещите му с общото им дете, а той бил много грижовен баща. Не отрича, че на посочената
дата отишъл да види детето си, като срещата се състояла на четири очи с молителката, не са
присъствали свидетели. Излага подробни доводи, за това че твърденията на молителката са
преувеличени и не отговарят на действителната фактическа обстановка. Пледира за
отхвърляне на молбата. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
1
Не се спори между страните и видно от представените по делото удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 3/16.0.2021г. те са родители на общото им
дете И. Р. М., роден на 07.09.2021г.
В молбата си от 14.06.2022г. молителката Н. И. Б. подробно описва актовете на
домашно насилие от страна на ответницата, които са се случили на 13.06.2022г. в дома й в
кв. Долни Богоров. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката декларира, че актовете на
домашно насилие са извършени от ответника Р. В. М., баща на детето им И..
Видно от представения по делото социален доклад с изх.№ПР/Д-С-ВР/112-
002/18.07.2022г. изготвен от ДСП ЗД-11-389/15.11.2013г. изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – Връбница след осъществен разговор и проучване на ответника Р. М.
страните се познават от две години, по време на които са станали родители на общото им
дете И.. Ответникът е живял в дома на молителката в квартал долни Боров, но според него
след намеса на майка й отношенията им се влошили и тя го изгонила. В същото време не
ограничавала срещите му с детето, както и срещите на неговите роднини с него. По време на
великденската ваканция са били заедно на почивка с детето След това отношенията отново
се влошили и ескалирали през юни. Бащата много искал да види детето, но нямал ключ да
влезе в къщата, затова прескочил оградата. Майката извикала полиция. Желанието на
ответника било да имат споразумение с молителката кога да взема детето.
По делото е приложен и социален доклад от ДСП Оборище от 03.08.2022г. Той е
изготвен след среща са майката. По нейни данни страните се запознали през месец август
2020г. и почти веднага заживели заедно. Скоро след това молителката забременяла. В
същото време отношенията им започнали да се влошават, най – вече поради поведението на
ответника. Според молителката той ставал груб и агресивен след употреба на алкохол и
наркотици, а това се случвало почти всеки ден. Самата тя е ставала обект на физическо
насилие няколко пъти, а на психическо почти всеки ден. След като ответникът я заплашил с
убийство в края на 2021г. тя взела решение за трайната им раздяла и го изгонила от дома
си. В същото време не ограничавала срещите на детето с баща му, позволявала му да го
взема със себе си дома на неговите родители, да го извежда. За процесната вечер на
13.06.2022г. молителката разказала пред социалните сужителива, че ответникът искал да
види детето, тя му казала, че не е удобно, защото вече го била изкъпала и то спяло. За да не
я безпокои си изключила телефона. Тогава към 23.30ч. ответникът прескочил оградата и се
втурнал в дома й, блъснал й и крещял, че вече ще си решат проблемите. Благодарение на
бързата намеса на нейни съседи, които го видели като прескача и идването на полицията не
се стигнало до по-сериозен инцидент. Но случката е предизвикала в нея ужас и страх за
себе си и за детето.
Пи така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, за които този закон изисква да
се намират или да са били в определени родствени, семейни или фактически връзки.
Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени,
семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните са
родители на общото им дете И..
За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно
насилие спрямо молителя в производството. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса по чл.154 ГПК, приложими и в производството по
ЗЗДН, съобразно § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост,
съдът намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното
домашно насилие, осъществено от ответника спрямо молителката Б..
2
Ответникът М. в съдебно заседание не отрече, че е в процесната вечер -13.06.2022г. е
бил в дома на молителката. В същото време заяви, че са били сами и е нямало свидетели,
които да присъстват на пописаните от молителката актове. Това обуславя правната
възможност съдът да постанови своето решение само въз основа на представената от
молителката декларация за извършено на четири очи домашно насилие. От представената от
молителката Н. Б. декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2
т.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея декларирани факти, се
установява, че молителката е била обект на домашно насилие, осъществено от ответника по
молбата на 13.06.2022г. около 23.30ч. В нея е посочено точното място – в дома й, находящ
се в квартал квартал «Долни Богров» ул. «14» № 4. В декларацията е упоменато и в какво се
състои акта на домашно насилие, а именно: агресивно поведение включващо прескачане на
оградата на дома й, влизане в къщата, блъскане на дИ.а, съпроводено с вербална агресия -
крясъци и заплахи от страна на ответника. Декларацията сама по себе си е достатъчно
доказателствено средство за установяване на осъществения акт на домашно насилие,
доколкото същият е възпроизведен подробно в нея, с логическа връзка между фактите и
събитията и съответен на описаното в молбата. Производството по ЗЗДН се отличава с
някои процесуални особености, които не са характерни за типичния процес по ГПК, като
една от най-съществените разлики е възможността решението да се основава единствено на
изходящ от молителя частен документ – декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В случая обаче,
освен от формалната доказателствена сила на изходящата от молителя декларация,
осъщественият акт на домашно насилие се установява и от събраните по делото писмени
доказателства - приложените два социални доклада.
По изложените съображения съдът приема за изцяло доказани твърденията на
молителката Б., че ответникът М. е извършил спрямо нея процесния акт на домашно
насилие на 13.06.2022г. около 23.30ч. Опора за този извод е представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Същата представлява годно доказателствено средство,
тъй като съдържа всички индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие,
посочени от молителката и отразени в доклада на съда по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл.
146, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
физическо и психическо насилие, мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на молителката Н. И. Б.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
Поради това съдът приема, че следва да издаде заповед за защита, като приложи
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН, забраната за приближаване молителя, а именно – да
задължи ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителя, да забрани на
ответника да приближава жилището, в което живее на по-малко от 100 метра, и да задължи
ответника да участва в програми за корекция на поведението си. Срокът на забраната за
доближаване на молителката следва да е максималният, предвиден в закона – 18 месеца от
датата на издаване на заповед за незабавна защита, тъй като молителката Б. изпитва страх
при контактите си с ответника и притеснения за своето здраве и това на близките си, а по
отношение на програмите за корекция на поведението – 6 месеца.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000
лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на
нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, събраните данни за
системност на актовете на вербална агресия по отношение на молителката, както и
последиците и мястото на извършването на акта на домашно насилие психическо съдът
налага на ответника глоба в размер от 400 (четиристотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
3
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът Р. В. М. се
осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет ) лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Р. В. Русков, ЕГН
**********, с адрес в гр. Нови Искър, ул. „Сълзица” № 11, като:
ЗАДЪЛЖАВА Р. В. Русков, ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. И. Б., ЕГН
**********, с адрес квартал Долни Богров, ул. „14“ № 4.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Р. В. Русков, ЕГН **********, с
адрес в гр. Нови Искър, ул. „Сълзица” № 11 ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100
метра за срок от осемнадесет месеца Н. И. Б., ЕГН **********, до жилището й с адрес
квартал Долни Богров, ул. „14“ № 4 както и до местата за социален отдих, освен в съдебни
сгради, сгради на социалните служби или сгради на органи на полицията
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. В. Русков, ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Р. В. Русков, ЕГН ********** , с адрес в гр. Нови Искър, ул. „Сълзица”
№ 11, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, платима
в полза на държавния бюджет.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН на Р. В. Русков, ЕГН ********** , с
адрес в гр. Нови Искър, ул. „Сълзица” № 11 ДА УЧАСТВА В СПЕЦИАЛИЗИРАНА
ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за срок от шест месеца с
честота според условията на програмата в Център „Отворена врата“ с адрес: София,
ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“, № 24, ет. 4, телефон: 087/ 839 64 99 – Златка Мачева, ел.
поща: οpendoor_centre@hotmail.com, където да се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ
СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
ОСЪЖДА Р. В. Русков, ЕГН ********** , с адрес в гр. Нови Искър № 11, ул.
„Сълзица” № 11, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4